Показване на публикации, сортирани по дата за заявката бранимира антонова. Сортиране по уместност Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по дата за заявката бранимира антонова. Сортиране по уместност Показване на всички публикации
Коментарите и препоръчванията на снимката растат с всяка минута. Сред изказванията присъстват и коментари на много българи, които с гордост добавят възхищението си, а един от тях гласи:

„Чудесен начин, с който да запознаем света с България. Стига само са слушали за всичко лошо, което ни се случва, нека да има и хубави искри, които да палят възхищение, а не съжаление.Бранимира Антонова е актриса, която у нас е известна повече като първата „Мис България“ 1967 г. Кариерата й е много успешна и е наситена с 20 участия в различни български игрални филми и телевизионни новели. Между тях са „Мъже в командировка“ (1969), „Бягство в Ропотамо“ (1973), „Приключенията на Авакум Захов“ (1980) и др.

Добротата в сърцето на Бранимира е също толкова голяма. Преди много години, когато е била във Франкфурт, посетила дом за възрастни хора – актьори, инженери, професори, където се е грижела за тях.

От там дошло решението да направи такъв дом и в България, за да помага на възрастните хора, които си нямат никого. Желанието й не се осъществило, тъй като тръгнали слухове, че иска да печели пари от това и целите й са всичко друго, но не и чисти.Въпреки това едно от най-истинските й разбирания за живота е това, че трябва да помага на хората, защото и на нея са й помагали.

Черкелов беше против моето участие в Мъже в командировка. Когато ми казаха, щях да умра. Мъка сви сърцето ми. Гриша Островски, се наложи, все пак е режисьора. Започнахме снимките. Втори снимачен ден. Аз съм без настроение, нямам сили да ходя, не помня текста. Пети снимачен ден. Обядваме в писателите и чувам от друга маса гласа на Черкела.
- Да, мдаааа и така мина всичко успешно.

Беше доволен с лукаво вдигнати вежди. Гледам към него, не вярвах на чутото. Оказа се, че всичко е нагласено. Нарочно са ме излъгали, че не искал моето участие, за да ми помогнат в изграждане на образа, на момиче, което играе във филм, но НЕ се справя с ролята. После, после всичко беше като по вода. "Епизодът", нашата новела и без това беше с малко диалог, но и той ни беше излишен...

За www.bgspomen.com Бранимира Антонова

Бранимира Антонова е българска актриса, известна като първата „Мис България“ (1967 г.), а година по-късно и „Мис Фестивал“ на Све­товния младежки фести­вал в София през 1968 година. Има над 20 участия в игрални филми и тв новели. Между тях са „Мъже в командировка“ (1969), „Бягство в Ропотамо“ (1973), „Приключенията на Авакум Захов“ (1980) и други. Женена е четири пъти. Първият и съпруг е Владимир Грашнов, станал по-късно шеф на Мобилтел.

На 5 годишна възраст започва да играе балет. Учи в хореографското училище в София. Дебютът и в киното е във филма „Етюд“, когато е още малко момиче. Ненавършила 15 години първо става „Мис Слънчев бряг“, след това „Мис София“ и накрая „Мис България“. Това открива за нея пътя към игралното кино. Три пъти е избирана за жена на годината.

Снимка:Бранимира Антонова

Бранимира Антонова
Бяхме вече месец време на морето, първо в Мичурин /Царево/, после в Несебър. Къщата в която бяхме на квартира беше нова, не красива и не паметник на културата, на младо семейство с две момченца. Обожавахме сутрин рано със сестра ми да купим топли мекички с овче кисело мляко. Утрините бяха хладни, а ние имахме само една жилетка, която разпъвахме толкова, че и двете влизахме в нея... Майка правеше огромем блажен гювеч, давахме го да се пече в обществената фурна в центъра на Несебър и отивахме в Слънчев бряг на плаж. Баща ни прескачаше до морето и обратно тичаше на работа.
На плажа в Слънчев бряг се зададе камилар с две камили. Аз се снимах върху една от тях, а сестра ми умираше от смях, казваше че много ми отивала. Дни след това видяхме плакати, които подканяха хората да учавстват или присъстват на плажа за избора на Мис Слънчев бряг. Историята я разказвам подробно в друг разказ, само ще добавя, че празника след избора беше в ресторант Ахелой, а след това в шведския клуб 33, супер хит по онова време.
Беше 1967, бях на 14, бях станала мис, бях влюбена в рока завинаги и никога не забравих тези момчета, рок групата, която свиреше в клуба.
Наскоро в София дойде един от тях на приятелска визита, разбрах че и те никога не са преставали да мислят за мен.
Нямам думи...

Автор :Бранимира Антонова


Той е от онези хора, които живеят с професията си. Тя е втората им кожа. Желанието за съвършенство се превръща в любов. Някога, в края на 60-те, когато още се възстановявах от тежка операция, Невена Коканова ми звънна, че ще мине да ме вземе и се качваме на "Тихият кът". Там се снимаше "Нако, Дако и Цако". Мълчахме до горе. Когато тя мълчеше, беше страшничко. Слезе от Ладата и нищо не каза. Аз останах да чакам. След десетина минути Невена и Шарланджиев / режисьор и неин съпруг / , се зададоха от ресторанта. Млад сервитьор държеше здраво Шарлето, а Невена вървеше с изправена глава и спокойни движения до тях. Тя благодари мило на момчето и перфектно карайки, пак мълчеше. Не крия, че бях потресена. Мъжа и беше много пиян. Бях достатъчно млада и неопитна, за да разбера какво свързва тази семейна двойка. Нямаха визуална хармония. Урок, който тогава не разбрах. Бяха и останаха завинаги най- страхотното семейство! Заобичах "Тихия кът". С Невена често ходехме там на шкембе чорба и вкусни салати. Вдишвах жадно чистия въздух и мечтаех да остана поне за една нощ. Сервитьорът ни виждаше още преди да паркираме, излиташе от заведението и ни отваряше вратите. Почти на поклон, посрещаше своите гости. Минаваха години и аз не спирах да споделям този рай. Все по-рядко с Невена... Сервитьорът винаги беше на своя пост, безупречен черен панталон, искрящо бяла риза с прилежно подредена руса коса.
Беше мършав, строен и мълчалив. Бистрите му очи, всичко разбиращи от раз, убягваха на повечето хора. Имах му пълно доверие, когато без да го моля, започна да носи закуската ми в бунгалото. Майка ми и сестра ми винаги бяха с мен. Не се възстановявах след коремната операция... Той правел специално за мен храната. Разбрах това след години. Живота ни разхвърля безобразно. Минаха 45 години, докато мой близък приятел ме покани на обяд в ресторант "Грозд". Приех с удоволствие. Много спомени ме връхлетяха, Северина Тенева, Вовата, Оги Фунев... Цяла плеада български интелектуалци. Усетих погледа му. Стоеше изправен, гледаше неопределено. Слаб, побелял, успял да излъже времето. Сервитьорът. Пулса ми се ускори, станах от стола и отидох до него. Гледах го, а в очите му виждах себе си. Онова болно слабо момиченце, на което той се беше посветил без причина. Всички в "Грозд" се хранеха, говореха и ситата суета ги държа далеч от нас, за радост. Подадох му ръка, той я пое, и я целуна. Сълзи се стичаха по лицето му, но не трепна. Аз също плаках. Накрая той каза, че знаел, че съм добре. Без ирония, каза че чел и знае всичко за мен. Но не било важно. Важното е, че съм жива.
/ Истинска случка от моя живот /
Бранимира Антонова
Април 2015/Всички права запазени/

От ляво на дясно, Първата Мис България,1967 г.-Бранимира Антонова,Невена Коканова,Професор Явор Въжаров и Владо Денев
Снимка,любезно предоставена ни от Бранимира Антонова


Бранимира Антонова е българска актриса, известна като първата „Мис България“ (1967 г.), а година по-късно и „Мис Фестивал“ на Световния младежки фестивал в София през 1968 година. Има над 20 участия в игрални филми и тв новели. Между тях са „Мъже в командировка“ (1969), „Бягство в Ропотамо“ (1973), „Приключенията на Авакум Захов“ (1980) и други.

На 5 годишна възраст започва да играе балет. Учи в хореографското училище в София. Дебютът и в киното е във филма „Етюд“, когато е още малко момиче. Ненавършила 15 години първо става „Мис Слънчев бряг“, след това „Мис София“ и накрая „Мис България“. Това открива за нея пътя към игралното кино. Три пъти е избирана за жена на годината.

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив