Искат 5 хиляди за левчето на Тато от врето на СОЦА в НРБ

Добре познатите левчета от времето на Тодор Живков, емитирани през 1962 г. и 1974 г. и циркулирали до демократичните промени, се продават в порталите за безплатни обяви в интернет на умопомрачителни цени, които стигат до 5000 лв., показа проверка на „Телеграф“.

Ентусиасти предлагат намачкани, надраскани, прегъвани и дори скъсани и залепени с тиксо книжни пари с надеждата, че някой колекционер ще им брои срещу тях солидна сума.

Потребителят в olx г-н Радев, с когото „Телеграф“ разговаря, се опитва да намери купувач на своята колекция еднолевки от 1962 г., за които иска по 1100 лв. за брой. За всичките 25 броя, ако се купят в пакет, има отстъпка и цената е 22 000 лв. Това са добре познатите на по-старото поколение банкноти от 1 лев с изобразен на тях паметника Шипка. 

Книжните пари в колекцията на Радев са намачкани, скъсани и залепени с тиксо или надраскани с химикал. По думите на собственика им точно това им е ценното.“Тук старостта е автентична – с мастилото отпреди 60 г., с тиксото на баба Василка...“, разказа той пред „Телеграф“. 

Търсене

Радев си спомня, че като тийнейджър в началото на 90-те години на миналия век е събирал излезли от употреба соцбанкноти и монети от бабите на село и после ги препродавал, защото тогава е имало търсене. Купували се по 10-30 от тарикати, които явно се надявали, че в близко бъдеще цените на хартиените пари от времето на соца ще скочат. Бройките, които му останали, намерил наскоро, увити във вестник и забутани в някакво чекмедже. Решил пак да се пробва да завърти старата търговия и да ги пласира на пазара. Този път безуспешно. „Пуснах обявата преди месец и вие сте първата, която ми се обажда“, сподели Радев пред вестника ни. По думите му цената определил произволно – видял, че офертите за такива пари варират от 10 до 5000 лева, и решил да си пробва късмета с число към горната граница. Засега без резултат. 

Друг ентусиаст в olx направо иска 5000 лева за същата банкнота, рекламирайки я, че е с много рядък пореден номер, който е търсен от колекционерите. Наред с хартиените пари на нереалистично високи суми има и оферти на много приемливи цени от порядъка на 5-20 лева.

Сходни са предложенията и за соцбанкнотите от 2 лева, на които е изобразен един от символите на онова време - гроздоберачката Кина Гърбова. Такива оферти има и за останалите пари от времето на Тато – банкнотите от 10 и 20 лева с образа на Георги Димитров, петолевката с изглед от Златни пясъци и петдесетолевката, емитирана през 1990 г. с изглед от Царевец.

Надежди

„Подобни цени нямат връзка с действителността. Някой е намерил по шкафовете нещо и си е въобразил, че едва ли не ще забогатее“, коментира нумизматът Калоян Борисов.

Антиквари също споделят, че старите соцпари, които почти всеки има забравени в някое чекмедже, нямат висока стойност, а реално струват под 10 лева бройката. Още повече че и до ден днешен соцносталгици и колекционери могат да си закупят чисто нови нециркулирали банкноти от времето на Тодор Живков – факт, който малцина знаят. Единствено трябва да се разходят до касите на БНБ, където се продават хартиени пари, излезли от обращение, срещу скромни суми. Централната банка продава банкноти от емисии в периода от 1950 до 2006 г., като цените варират от 2,40 до 79,20 лева. Наличностите са огромни – от десетки хиляди до над 100 000 бройки. Единствено двата лева с гроздоберачката от 1962  г. са в по-малко количество – те са едва 763 броя. Това е и причината тяхната цена да е по-висока – 7,20 лв. за брой. Левчето от 1962 г. пък струва 6 лева, от него в Централната банка са останали под 2000 бройки.

Най-високата цена от близо 80 лв. с ДДС е за банкнотата от 500 лева с образа на Георги Димитров, емисия 1951 г. От БНБ може да се снабдите и с банкноти с номинали по съветски образец от 3 лева и 25 лева, емитирани също през 1951 г. И двете купюри могат да се закупят срещу 3,60 лева с ДДС. 

Налични

В БНБ са налични и всички номинали от 1974 г. Цената им варира от 2,40 лв. за еднолевката до 4,80 лв. за двадесетолевката. В Централната банка обаче няма номиналите от 1962 г. освен тези от 1 и 2 лева. Те могат да се купят само от антикварни магазини, от нумизмати или случайни потребители, публикували обяви в нета. В специализираните сайтове за нумизматика петолевката от 1962 г. се предлага за 50 лв., десетте лева струват 100 лева, а двадесетолевката е оценена на 80 лв.

Непрегъваните са по-ценни

Банкнотите от времето на социализма обикновено са мачкани и прегъвани и нямат колекционерска стойност, коментира пред „Телеграф“ Румен Манов, историк, галерист и колекционер.Колкото по-запазена е една банкнота и колкото е по-рядко срещана, толкова по-висока е стойността й.

Колекционерска стойност обаче имат по-старите книжни пари от царско време, отпечатани в Санкт Петербург. Особено ценни са тези с по-малки серийни номера. Трябва обаче да са в перфектно състояние, най-добре да не са влизали в портфейл или джоб. Но първите банкноти, емитирани след Освобождението, са ценени от колекционерите, дори да са изпомачкани и прегъвани. По-високите номинали от царско време, ако се намерят в идеално качество, струват хиляди левове. Цената зависи и от това кой касиер или управител на БНБ се е подписвал – ако е бил на поста за кратко време, банкнотата струва повече, тъй като има по-малко екземпляри с неговия подпис.Иззели ги след афера с фалшификати, най-скъпи са „ботевките“

Има една изключително ценна банкнота от царско време, около която витаят легенди – това е т.нар. ботевка.

Става въпрос за книжната пара с номинал от 5000 лева, емисия 1924 г. За първи път на нея е изобразена историческа личност, а не само царят – това е големият поет и революционер Христо Ботев. Оттам идва и народното й име -  „ботевка“. Животът на тази книжна пара в обращение обаче е кратък – тя циркулира само от октомври 1924 г. до май 1925 г. Изтеглена е след най-голямата фалшификаторска афера в историята ни. По-малко от година, след като ботевката е пусната в обращение, група фалшификатори решават да направът ментета. 

За кратко време аферистите отпечатват 10 000 броя подправени банкноти, чието качество било отлично. За да не бият на очи, фалшификатите минавали през процес на обработка за стареене. Всяка банкнота менте била мачкана и леко позацапвана. Определено количество от подправените книжни пари било пуснато в обращение. Аферистите обаче искали да направят големия си удар, обръщайки се за съдействие към касиер на БНБ. 

Той трябвало, разбира се, срещу процент да замени фалшиви банкноти за 15 млн. лв. с истински направо в хранилището на банката. В уречения ден и час обаче вместо касиера на срещата се появява полицията. Следва шумно дело и сериозни присъди за организаторите. Тъй като ботевките менте били с изключително качество, за по-сигурно било решено тази банкнота въобще да се извади от обращение. Изтеглените книжни пари били унищожени, а БНБ си запазила 20 броя.

В момента много рядко ботевки се появяват на пазара и цена трудно може да им се определи. Но ако банкнотата е много запазена, нумизмати казват, че може да й се искат толкова пари, колкото е номинала й – 5000 лева.

Източник:telegraph.bg

Научете повече

От 1 януари нови цени на тока в цяла България. Ето с колко поскъпва

С 8,99 процента може да скочат цените на електроенергията за различните компании в България. Поскъпването е записано в доклад на две дирекции на КЕВР и предстои да бъде гласувано на 18 декември, предава Флагман.

В доклада пише, че КЕВР е уведомена от енергийни дружества за настъпили по време на действащия ценови период обективни фактори, които обуславят повишаване на разходите за електрическа енергия.

В писмо от 28.11.2024 г. „Национална електрическа компания“ (НЕК ) информира, че за периода юли-ноември 2024 г. надвзетите количества електроенергия от крайните снабдители надвишават с 500 GWh или с 11,5 процента заложените в решението от 30.06.2024 г. Очаква се потреблението на крайните снабдители да продължи да бъде по-високо от заложеното в решението, особено през зимните месеци, когато битовите потребители традиционно увеличават консумацията. Според прогнозите допълнителните количества могат да достигнат до 750 GWh, а при неблагоприятно развитие и по-високо отклонение – до 940 GWh.

НЕК посочва, че възможностите за осигуряване на допълнителни количества електроенергия са ограничени поради изтичането на договора с „КонтурГлобал Марица изток 3“, повишената аварийност на „Ей И Ес – 3С Марица изток 1“ и завишените заявки от „ТЕЦ Марица изток 2“, които ще доведат до по-ранно изчерпване на определената квота за централата.

Преди ден служебният министър на енергетиката потвърди, че е получил писмо от Националната електрическа компания, с което е информиран за очакваното драстично надвишаване на заявените от крайните снабдители количества електрическа енергия за регулирания пазар до края на ценовия период, приключващ на 1 юли 2025 г, пишат от 7дниБългария.бг.„Електрохолд Продажби“ цените се увеличават с 8,92 процента

„ЕВН България Електроснабдяване“ – 8,96 процента

„ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ – 9,15 процента

„ЕСП Златни Пясъци“ 7,83 процента

Вижте още:Квитанция за платена електроенергия през месец януари 1972 г.

Източник: mediapool.bg

Научете повече

Това са звездите с най-дългогодишни и крепки бракове у нас – да ги аплодираме!

Роси Кирилова и Георги Начев

Понятието „брак“ в днешно време съвсем не е онова, което беше преди 20-30 години. Днес приемаме за естествено, когато човек има зад гърба си няколко бракове (и съответно разводи) и без страх се впуска в поредната изпепеляваща връзка.

Особено характерно е това за известните личности, при които „изкушенията“ са в пъти повече и често пъти не могат да устоят. Ние обаче решихме да ви покажем тези родни звезди, за които думите „докато смъртта ни раздели“ действително означават доживот.

Някои от най-големите и обичани български звезди могат да ни научат на любов и разбирателство. Те са заедно сякаш от цяла вечност, но не парадират с отношенията си, както е модерно да се прави. Предпочитат да се обичат тихо и щастливо.

Някои от тях се намират повече в светлината на прожекторите от други, но общото между всички тях е, че любовта им е устояла на теста на времето.

Вижте в галерията кои са българските звездни двойки с най-дългите бракове и научете историите на тяхната любов:

Росица Кирилова и  Георги Начев

Бащата на певицата Росица Кирилова не ѝ говори цели 3 години от яд, че тя се е омъжила за 17 години по-големия от нея композитор Георги Начев. Двамата се запознават през 1982 г., когато Роси е 19-годишна. С общи усилия тя се превръща в суперзвезда редом с братя Аргирови и робинята Изаура през 80-те.

След 4 години връзка Роси и Жоро, който е неин импресарио и автор на повечето от песните ѝ, решават да се оженят. Заради славата на изпълнителката на “Боса по асфалта” сватба в София е невъзможна. Двойката подписва при изключителна секретност в Пловдив. Кумуват Тома Спространов и английската му съпруга Джуди.

Румен Бояджиев и Даниела Кузманова

Румен Бояджиев от ФСБ и Даниела Кузманова (музиковед, журналист, поетеса) живеят в мир, разбирателство и толерантност от 1972 г., защото… разговарят на един и същи език. Двамата са 19-годишни, когато любовта им пламва в Консерваторията. След 5 години вдигат сватба, а след още 5 се появяват и децата им – първо Румен-младши, а после и Борислав, които също са в музикалния бизнес.

Общите им възгледи за живота и ценностната им система държат здраво заедно Румен и Даниела вече 51 години. Музикалното семейство често кани приятели на вечеря, а Даниела не спира да експериментира в кухнята, като нейната стихия са подправките. Музиката и еднаквите интереси карат Румен и Даниела все още да се чувстват влюбени като студенти.

Цветана Манева и Явор Милушев

Пловдив още помни най-красивата двойка по Главната улица от началото на 70-те години – Цветана Манева и Явор Милушев. И тяхното начало е много романтично – двамата са ужасно влюбени и пълнят салона на театъра, за да ги гледат в “Двама на люлката”.

Цветана и Явор са неразделни от 1973 г., но решават да се оженят след като дълги години са живели заедно. Случило се точно на 9 септември, защото това се оказала единствената свободна дата, в която можело да сключат граждански брак. Цветана интуитивно усетила, че това е човекът, с когото иска да остарее. Каква е тяхната формула за истински силна и здрава връзка? Когато и двамата не заобикалят проблемите, а ги решават заедно и продължават нататък.

Цветана за кратко време успява да се превърне в емблема на родното кино и театър. Играе Жулиета, Медея, Нора, Албена, Султана. Явор Милушев има австрийска кръв и графско потекло по майчина линия. Повечето го помнят като Яворов от филма “Дело № 205/1913 г.”

Съпругът на Манева умее да я изненадва и до ден днешен притежава дарбата да превърне в празник и най-сивия ѝ ден. Явор умее да поражда чувството у Цветана, че му е необходима, и винаги знае как да я избави от лошото настроение. Не крият, че са безкрайно чувствителни на тема независимост и всеки има своя територия.

Анета Сотирова и Борислав Стоянов

Разпределението във Врачанския театър след завършването на ВИТИЗ се оказва съдбовно за актрисата Анета Сотирова. Там самоуверената млада софиянка среща любовта на живота си Борислав Стоянов, с когото са заедно от 50 години. А плод на тяхната силна любов е певицата Белослава.

Но не толкова лесно е началото на познанството им, защото и двамата са семейни. Тя е направила семейство с ученическата си любов Росен Босев (син на детския писател Асен Босев), а той с хубавица, с която имат близнаци. Анета среща Боби в Клуба на културните дейци във Враца. Неговият брат е бил режисьор в театъра.

Анета смята, че срещата ѝ с Боби е предопределена кармично от предишни животи. Заради любовта Боби минава през купища изпитания. Държи много изпити и пристига като научен сътрудник в Суходол. Борислав е талантлив психиатър, но след промените се хвърля в бизнеса, за да издържа семейството

Мнозина ще запомнят Анета Сотирова с изключително сполучливата роля на Венетка, съпругата на Стефан Данаилов във филма “От нищо нещо”.

Мими Иванова и Развигор Попов

Няма как да кажем Мими и да не продължим с Развигор. Една от най-емблематичните двойки в естрадата работи заедно от 1973 г., но семейство стават по-късно след доста перипетии.

Мими от година и половина е омъжена щастливо за първия си съпруг Юрек Рабински, много известен в близкото минало полски музикант от групата “НоТоЦо”. Развигор пък е приятел с Юрек и също има щастлив брак и син. Мими става солистка на българския оркестър “Стакато”, в който свири Развигор, и често пътува до Полша при съпруга си.

След 2 години съвместна работа Мими и Развигор се влюбват безумно. Отдават се на бурни страсти на тримесечно турне в бившия Съветски съюз, а когато се прибират в България, си дават клетва, че спират да се виждат, но това не се получава. Двамата се срещат тайно в дома на композиторката Зорница Попова, която един ден ги съветва… просто да се съберат. В името на голямата любов правят остър завой в живота си, искайки болезнен развод от половинките си. Но не съжаляват, защото смятат, че са се намерили и никога не пропускат да празнуват на 26 октомври – когато имат годишнина от сватбата.

Всъщност Развигор се запознава с Мими още през 1966 г., когато тя е гадже на илюзиониста Астор, но така и не я запомнил, защото по онова време му представяли по няколко талантливи певици на ден. А формулата за успешен брак според композитора на десетки български хитове е “Ако един мъж не мълчи, а една жена не гълчи – не става!”

Кристина и Михаил Белчеви

Михаил Белчев е един най-обичаните съвременни поети, а Кристина Белчева пък е известна актриса. Артистичното семейство може да се похвали освен с много награди, но и с любов, уважение и сплотеност над 40 години.

Историята на тяхната любов е достойна за възхита.

Кристина кандидатства пеене в Консерваторията и във ВИТИЗ. В музикалната академия е приета първа в списъка, но завършва театралната – актьорско майсторство, при проф. Филип Филипов. Играе в Ловеч по разпределение, но го преживява тежко. Периодът съвпада и със смъртта на Филип Филипов – трагедия, която я покосява жестоко.

Когато се върнала от Ловеч за няколко дни, чула по радиото песента на Лили Иванова „Самота“ с текст на Михаил Белчев. Помислила си, че този човек, за да пише такива думи, е много сантиментален! Съдбата ги събрала няколко дни по-късно по време на гости. И двамата били в тежки периоди, но това не попречило на любовта да пусне стабилни корени. По-късно актрисата била разпределена в Младежкия театър в столицата. След това се омъжва за Мишо Белчев. Дълго време участва в програми и пее сама и с него.

Двамата имат син – Константин, който също върви по стъпките на артистичните си родители. Семейство Белчеви признава, че винаги са гледали момчето им като божество, но това определено не им е изиграло лоша шега. Самата Кристина признава в свое интервю:

„Когато стана това забавяне с бременността и спонтанния аборт, който направих се притесних да няма усложнение, но после, вече дори не го мислех. Ние с Мишо като че ли на онзи етап си бяхме достатъчни. Не ни липсваше дете, а и бяхме сигурни, че ще се появи. Дори сега съжалявам, че не си направихме и второ. Но аз имах чувството, че ако родя второ ще бъде изневяра към първото. Не мислех, че мога да си деля чувствата си към Косьо.“

Катя и Здравко от дует “Ритон”

Любовта на Екатерина Михайлова и Здравко Желязков от дует “Ритон” е горе-долу набор на тяхната кариера – 46 години. Музикалното семейство е едно от най-стабилните в българския шоубизнес. И за двамата бракът е първи и единствен, което си я голямо постижение.

Тяхната история започва през 1975 г. в Музикалната академия, където двамата учат за солисти. Катя е най-красивото момиче в Академията, а Здравко – слабичък, но вечно усмихнат младеж. Както всички останали момчета, и Здравко бил заслепен от чара на Катя, но на нея ѝ трябвало време да изпита чувствата му. В началото той си мислел, че тя е надута заради гордата осанка и атрактивния ѝ бюст, но после открил, че всъщност е много земно момиче. Докато излизали с обща компания, постепенно дружбата им прераснала в любов.

Преди да се дипломират, свирят заедно в група, но им написват дуетна песен и това предопределя техния музикален път. В началото се изявяват като “Студио 2”, а с името “Ритон” за първи път гастролират на Златни пясъци. Там ги забелязва полски менажер и ги кани, а оттам и руски – така тръгва славата им из бившия социалистически блок, а благодарение на доброто самоменажиране са на върха и до днес.

Маргарита Хранова и Кирил Бойчев-Кико

Певицата Маргрита Хранова и съпругът ѝ Кирил Бойчев-Кико също са заедно “в добро и зло” и стриктно следват дадените преди 46 години брачни клетви.

Двамата се запознали покрай Емил Димитров, докато Маргарита записва вокалите на песента “Каква невеста си била ти, мамо”. В студиото наднича млад симпатичен мъж и у Марги трепва нещо. И непознатият не остава безразличен. Оказва се, че брат му живее във Франция и се познава с Емил. По това време кариерата на Хранова е в подем и симпатичният мъж от студиото, Кирил Бойчев, започва да посещава концертите ѝ. Когато той се появява на нейна изява даже в Културния дом в Бухово, Марги вече е наясно, че Кирил просто я следва, защото е влюбен в нея. Чувствата я връхлитат.

Като всяка голяма любов обаче и тяхната среща сериозни пречки. Родителите на 23-годишната певица абсолютно заклеймили връзката ѝ с женения мъж, макар че бракът му бил в криза. Двамата се срещали тайно, но това положение омръзнало на Кико и той предложил на Марги или да се оженят, или да се разделят. Вричат се един на друг на тайна сватба. На следващия ден Хранова заминава на национално турне с Лили Иванова, а Кико взема решение да стане мениджър на благоверната си.

Днес Марги е в прекрасни отношения с бившата съпруга на Кико, и първородният син на Кирил – Николай, е близък приятел с двамата си братя от втория брак на баща си.

Георги Мамалев и Ели

Актьорът Георги Мамалев изобщо не се замислил как да подходи към сладкото миньонче Ели, а директно се спуснал през глава да го омайва.

Бурната им любов започнала покрай филма “Оркестър без име”, когато Жоро е млад и доста перспективен актьор. Ели, студентка по право, нямало как да откаже чаровната покана за първа среща на панорамата на хотел “Хемус”. За всеки случай Жоро пуснал и други тайни оръжия като шоколадчета “Мориц”, които в социалистическите години можеха да се купят само в “Кореком”. В сваляческия инструментариум Жоро включил и красив букет от рози, дори я поканил на танц.

Двойката е заедно от 29 март 1981г. и има двама сина – Мартин и Александър. И за двамата е първи брак. Не спират да се смеят у дома, особено когато Жоро се опитва да бъде строг родител – изражението му разсмива всички, дори самия него. Лъчезарната Ели, адвокат по професия, с нищо не отстъпва в шегите на известния комик у дома.

Научете повече

От вариететна танцьорка при Астор, Мими Иванова става удивителна певица

Доста вода е изтекла от мига, в който магът Астор среща една от първите си големи любови. Тя е от Хисаря и се оказва сред групата артисти и танцьори, която развълнувана и нетърпелива тръгва на поредното си голямо турне. Част от шарения му екип по вариететата, в зората на кариерата на българина от арменски произход, родом от Шумен. 

Момичето е младо, на 19 години, току- що завършило музикално училище. Десетина мъже от трупата се хвърлят в яростна борба за нежната й компания. Ухажвания, цветя, носене на куфари. Астор остава встрани от цялата надпревара. Той решава да изчака и, както го е учили известните шуменски ухажори. Тактиката успява. През януари 1967 г. момичето, което се казва Мими Иванова, става звезда на най- новата тогава програма “Цирк на сцена”. 

Скоро и магът е в тази продукция. Той е убеден, че съдбата го е срещнала с много сериозен и талантлив човек. Решил е, че трябва да бъде верен и да не прави никакви грешки. Гледа в далечното бъдеще и се вижда само с талантливата певица. И така цели три години са интимни гаджета. През това време се разделят само за няколко месеца. По настояване на Астор, Мими се качва на музкалната сцена. Подчертава, че има талант и трябва да го развие! Иванова заминава за гастрол в Полша. Магът остава в Русе, където работи и страда към онзи момент. Той прегръща скришом блузата й, която тайно е скътал, преди тя да замине. Луда радост го обзема, щом получава покана от Мими да отиде при нея. 

Идва най-щастливият май в Катовице. Но Астор отново трябва да се връща, раздялата е мъчителна. В края на май в апартамента на Мими във Варшава се звъни:

“Ако до седмица не си дойдеш- край!”

Гласът, идващ от България, е тъжен, но категоричен. Шуменският плейбок е извън кожата си. След няколко дни Мими пристига. Любовта надделява. Двамата работят заедно на морето. Не искат да крият щастието си. През есента на 1968- а талантливата певица влиза в естрадния отдел на Музикалната академия. 

Разделите стават по- чести и по-дълги. Някой вече е подшушнал на Мими, че за да успее, трябва да има до себе си музикант, а не магьосник. Тя става солист на елитния тогава оркестър “София”. Разговорите за общото бъдеще са все по- трудни, мъчителни и неясни. Лятото на 1969-а бележи окончателната раздяла. Астор е на Златни пясъци, а Мими на Слънчев бряг. Изтерзан, той не издържа и тръгва да я търси.

Рейсът е прашен и горещ, но магът гори от нетърпение да види любимата си. Изведнъж в средата на пътя като червей започват да го гризат думите на близък приятел:

“Тя те изостави, а сега търчиш да я гониш. Бъди мъж!” “Извинете, мога ли да сляза?”, пита Астор. Шофьорът на автобуса гледа озадачен, но натиска спирачката. Гологлавият пътник остава сам сред голото поле. Не след дълго научава, че през тези няколко месеца Мими Иванова непрекъснато го е чакала.

“Подскачаше винаги, щом се мерне някой с брада. Можеше поне веднъж да дойдеш и я видиш” казва с упрек момичето, което живяло в една стая с Мими. После идва онзи концерт на Емил Димитров, на който Астор е поканен от неговия брат и свой кум Юлиан. Естествено почетната група е на първия ред на балкона. В един миг магът усеща, че някой втренчено го гледа. Погледът просто го пронизва. Обръща се и вижда до себе си Мими. Не помни как е казал:

“Запознай се с моята съпруга Пепа.” От раздялата им е минала година и половина. Днес споменът за тази история предизвиква весел смях и приятно чувство и у мага, и у неговата възлюблена. Мими и съпругът й Развигор Попов са чести гости в ресторанта на Астор. На юбилейния спектакъл по повод неговата 60- годишнина Мими бе една от звездите. Дори двамата направиха дует. Публиката ги изпрати с аплаузи и изобщо не предполагаше, че това изпълнение има своята далечна, ама много далечна предистория. Години след това Астор отново е ерген, ако така може да се нарече един разведен мъж. Съдът току- що е узаконил раздялата със съпругата му Пепа.

Магът е изтерзан, но няма време да се отдава на любовни мъки. Предстои спектакъл по повод 40- ата му годишнина, а освен това в състава не достига една балерина. “Чух, че някъде около Ихтиман има едно момиче, което става за тази работа”, казва един от асистентите му. В село Бодров пристига цяла делегация. Тръгват по празните улици, напечени от лятното слънце. Те дори не знаят името на дамата, която търсят. Питат напразно. Накрая някой ги насочва:

“Майка й работи на гарата.”

Оказва се обачe, че майката е в отпуск- на 50 км от мястото, на което я търсят. Срещата е доста драматична:

“Госпожо, г-н Астор иска да покани дъщеря ви за балерина в нашето шоу.” Жената едва не изгонва цялата софийска делегация. Магът пуска в ход цялото си обаяние, но напразно. Накрая изкуството побеждава. Намират и Таня, красива и нежна. Невидима, но пареща искра прескача в първия миг, в който се се срещат балерината и бъдещият й шеф. В началото те крият чувствата си от останалата част на трупата. Двамата остават заедно в продължение на 8 години. После Астор ще каже, че тя е най-добрият човек, когото познава. И непрекъснато ще съжалява, че не е могъл да остане с нея. Днес Таня пак е най-добрият човек и страхотна балерина, обичаща съпруга и майка на две деца, но от друг мъж. Често зрителите могат да я видят в спектаклите на големия маестро.

Източник:periscop.bg

Научете повече

Юмрукът на СИК спасява дама при взрив след парти за ЧРД след първият в България бомбен атентат в асансьор през 90-те

Първият бомбен атентат в асансьор преди повече от 27 години убива Йордан Марков – юмрука на СИК във Варна. Адската машина се задейства в 4.17 часа сутринта на 21 ноември в кооперация на улица „Ангел Кънчев“ 22 в морската столица. 27-годишният Марков загива в асансьора, но с тялото си успява да спаси приятелката си 19-годишната Весела Попова.

Марков прегръща момичето в последния момент и така тя оцелява само със счупена ръка, пише в. „Телеграф“. Пораженията по грузинския му гард са по-големи и той издъхва около обяд същия ден в болницата. В нощта на атентата Данчо Марков, гаджето му и охраната са на рожден ден на близък негов приятел. Черпят се обилно до малките часове, след което човекът на СИК не се прибира към квартирата си в комплекс „Ривиера“, а отива към апартамента на актуалната си приятелка Весела в центъра на града. Данчо Марков се придвижва с две коли последен модел „Мерцедес“ и „Фолксваген Кордо“. Спират пред кооперацията. Единият от гардовете се изкачва пеша по стълбите до 7-ия етаж, за да провери дали всичко е наред. Подава сигнал, че е чисто. Марков, Весела и другият гард Манук Дениладзе се качват в асансьора. Адската машина е задействана между 1-вия и 2-рия етаж.

По-късно разследването установява, че около килограм пластичен взрив е бил поставен над асансьорната кабина. Активиран е с дистанционно. Това подсказва, че Марков е бил следен и навиците му са изучавани добре от атентаторите. 19-годишната му приятелка Весела, която оцелява по чудо, е сравнително скоро с него. Студентката от Велико Търново всъщност живее в квартирата, в която Марков я посещава. Самият той е в развод със законната си съпруга към онзи момент. Експлозията отнася половината череп от към тила на Марков. Бодигардът му е натрошен, с множество вътрешни наранявания, които се оказват несъвместими с живота. Единствено Весела се разминава със счупена ръка, тъй като Марков я предпазва с тялото си.

Експертите са категорични, че изпълнението е професионално, а почеркът подсказва, че извършителите най-вероятно са наемници от бившия СССР. Още повече че охранителите на Марков също са от републиките. Единият от тях дори е бил охрана на президента на Грузия Едуард Шеварднадзе. Атентатът срещу Данчо Марков е първият по рода си у нас. По същия начин на 19 януари 2004 г. е взривена друга знакова фигура на СИК – 44-годишният Стоил Славов – Телето. Славов заедно с трима бодигардове влиза в асансьора на митичната сграда на столичния бул. „Джеймс Баучер“ №87. Малко след 12 часа натиска копчето, за да се качи до третия етаж, където е офисът на фирмата му „Интерпетролиум енд партнърс“. Между първия и втория етаж избухва мощен взрив. Ударната вълна помита асансьора. Адската машина с експлозив 600 г тротил е била поставена на покрива на асансьора от външната страна и задействана дистанционно. Всички в кабината са мъртви, експлозията ранява още седем души в сградата.

Криминалисти имат подозрения, че сред извършителите не е изключено да има човек, който е участвал и в първия атентат срещу Данчо Марков във Варна. Юмрукът на СИК в морската столица е бивш състезател по кикбокс. Израсналият в квартал „Аспарухово“ младеж зарязва спорта в началото на 90-те и бързо поема контрола от павилионите за продажба на цветя през проститутките, хазарта и стига до туризма, както и други ключови сфери на едрия бизнес по Северното Черноморие. Ръководените от Марков мутри държат всичко и не допускат никоя друга групировка да работи на този терен. Реализират огромни печалби, което превръща сикаджията и в сериозна мишена. Затова Данчо Марков взема сериозни мерки за сигурност, а основната част от охранителите му са момчета от бившите съветски републики. От мерцедеса до заведенията, които обича да обикаля, винаги плътно до него са верните му грузинци. Говори се, че благодарение на Марков до 1996 г. във Варна няма типичния хаос и борба между групировките, каквито имаше в онези години в другите градове, включително и в София.

Легалният му бизнес задейства една от първите връзки през Черно море между България и Грузия. Фирмите му оперират на портовете във Варна и Поти. Съдружник е с грузинците Иракли Шалиашвили, Рамаз Шургая, Давид Гацадзе, както и с бившия ръководител в съветското МВР Владимир Тутберидзе. Според МВР именно връзките и бизнесконтактите на Марков с грузинците водят до смъртта му. Причините са свързани освен с много пари и с ликвидирането на четирима грузинци, които се опитват да сложат ръка на мръсния бизнес във Варна в началото на 90-те. Освен това в града, а и в държавата Марков има много врагове, тъй като почеркът му да мачка конкуренцията изнервя големите играчи от другите групировки. Марков е в конфликт с хората на „ВИС-2“, с бившите барети в „Аполо и Болкан“, както и с една все още зараждаща се във Варна нова групировка. Името му фигурира в доста полицейски преписки за рекет и изнудване, но никога не е бил арестуван и съден. Легалният му бизнес включва търговия със захар, жито, петрол и алкохол. Със смъртта на Данчо Марков СИК във Варна губи позициите си и териториите бързо са преразпределени между останалите групировки.

Започва като портиер в Златни пясъци

Юмрукът на СИК във Варна е роден на 18 юли 1969 г. в квартал „Аспарухово“. До началото на 90-те не е известен нито в криминалните, нито в спортните среди, въпреки че е състезател по кикбокс. Работи като портиер в хотел „Камчия“ в курорта Златни пясъци. Няколко години се подвизава в Чехия и Унгария, където в началото на прехода се заражда родният ъндърграунд. След завръщането си в България след 1995 г. става част от СИК, след като групировките си поделят пазара за наркотици и проституция. Поема контрола във Варна. На последния си рожден ден през юли 1996 г. в ресторант „Почивка“ събира едни от най-знаковите фигури, прочули се в годините на прехода впоследствие. Сред тях е и загиналият по същия начин 8 години по-късно Стоил Славов.

Научете повече

Драмата с децата заложници в центъра на курорта „Златни пясъци” през 1987 г

На 8 юли 1987 г., в разгара на туристическия сезон, пред хотел „Интернационал” в центъра на курорта „Златни пясъци” обикаля синя „Лада” със силистренски номер. 

В нея има трима възрастни и две деца. Към 15.30 часа прозорците на колата се отварят и отвътре хвърлят една след друга три ръчни гранати. Взривовете раняват леко трима случайни минувачи – руснак, немец и българин.

Милиционерите наоколо идват веднага на мястото на взрива. Един от тях е въоръжен с автомат. Не стреляйте! – викат децата от колата. Мъжът от предната седалка на ладата изхвърля три паспорта и няколко листовки, написани на ръка. Те гласят:Пътят ни е: Турция.Не сме убивали и никога няма да убиваме.

Само от вас зависи дали ще станете убийци на заложниците.

Става ясно, че децата са взети за заложници. Момчетата са братовчеди от град Толбухин (сега Добрич) – Дарин Христов (12) и Николай Петков (15). Два часа по-рано те са се разхождали из родния си град. Ладата спира край тях и мъжете вътре ги молят да им покажат пътя до бензиностанцията. Момчетата се качват. Наливат бензин, после им предлагат да ги разходят до морето. Децата наивно се съгласяват. По пътя тримата им обясняват, че са от Държавна сигурност и отиват да проверят как колегите им действат в критични ситуации. Искат ли момчетата да играят ролята на заложници? Те са във възторг. Разрешават да им вържат ръцете, после шофьорът заключва задните врати и сваля лостчетата, с които се отключват. Децата вече не могат да излязат без чужда помощ. Чак когато избухват гранатите, те разбират, че всичко е наистина.

От изхвърлените паспорти става ясно, че похитителите са български турци: ветеринарният лекар Никола Николов (48) от Дулово, синът му Орлин (21) и Невен Асенов (24) от село Боил, Силистренско. Тримата искат свободен път до Турция през Малко Търново, в противен случай заплашват да се взривят. Твърдят, че в колата имат още 40 гранати и 10 килограма тротил.Скоро на мястото на инцидента пристигат първият заместник-министър на вътрешните работи

Григор Шопов, който е наблизо на почивка, и началникът на направление „Терор” в министерството ген. Сава Джендов. Дават на терористите радиостанция за връзка с милицията. Молят ги да пуснат децата. Преговорите се проточват. Чак по здрач ладата с пилотен автомобил на МВР отпред потегля към Бургас. Следва ги друг буркан. Държавна сигурност е вдигната на крак. Повикани са снайперисти, които чакат сгоден момент да прострелят похитителите.

„Кортежът” пътува цяла нощ. От МВР се стремят да бъдат колкото може по-дискретни, за да не паникьосат туристите. На няколко пъти спират и опитват разубедят терористите, но безуспешно. На сутринта колите отбиват по пътя за Каблешково, встрани от главния туристически поток, и отново започват преговори. Довеждат съпругата на Никола Николов заедно с другия им син. И те напразно ги молят да освободи децата. Тримата са непреклонни. Вече са уморени, изнервени и ... непредсказуеми. На няколко пъти в пристъп на гняв хвърлят гранати. За щастие никой не е засегнат.

При едно от спиранията участниците в операцията успяват да сложат подслушвателно устройство в ладата на похитителите. Снайперистите обаче са безсилни. Третият терорист седи отзад заедно с децата и за да не вижда милицията какво става вътре, задното и страничните стъкла на колата са покрити с брезент.

От Каблешково ладата тръгва към Бургас и заедно с ескорта от коли на МВР спира в центъра, зад окръжния комитет на БКП. Около тях бързо се събира тълпа. След дълги увещания да напуснат града похитителите най-после се съгласяват и потеглят към Созопол. Зад волана е Невен, който настъпва ладата така, че бурканите едва го следват. Всички – и преследвачи, и преследвани, и заложници – са вече капнали от умора. Децата молят да ги пуснат по нужда, но терористите не им разрешават.

Преди град Мичурин (днес Царево) става ясно, че и похитителите вече нямат морални сили да продължат. Бащата и синът са склонни да се предадат, но племенникът ги спира. Той държи с едната ръка волана, а с другата готова за взривяване граната. До него е бащата. Синът с други две гранати седи отзад между децата. В това време щабът на операцията в Бургас обсъжда възможните варианти за действие. Въпросът е политически, защото недоволството на турците идва от смяната на мюсюлманските им имена с български по време на т. нар. „възродителен процес”. От две години насам техни нелегални групи извършват серия терористични акции и още не са разкрити .

Всяко отвличане поставя една морална дилема: да се спасят невинните или да се хванат терористите? В демократичните страни това многократно е било предмет на политическо обсъждане, а решенията на властите почти винаги са подлагани на обществена критика. В тоталитарна България инцидентът се пази в пълна тайна. Може би щеше да бъде другояче, ако заложниците бяха чужденци. Тогава Държавна сигурност трябваше да се съобразява в действията си ако не с международното обществено мнение, то поне със становището на родината на заложниците. 

Тук те са българи и няма кой да се застъпи за тях. Над хуманните доводи надделяват съображенията на държавната сигурност – в никакъв случай похитителите да не се пускат в Турция, защото това ще поощри и други български турци да вземат заложници. Но как да се неутрализират терористите при минимален риск за децата? Едно от предложенията е те да бъдат парализирани с газови пистолети. Други предлагат да се изгради фиктивна граница и след като терористите я минат и пуснат децата, снайперистите да ги застрелят.

След Мичурин, където пътят за Турция навлиза в Странджа, на един завой край село Изгрев частите за борба с тероризма преграждат шосето с бронетранспортьор. Над тях виси хеликоптер. Похитителите са блокирани.

9 юли е, 15 часът. Времето е горещо. Вече 24 часа похитители, заложници и милиционери са подложени на върховно морално и физическо напрежение. Предлагат на терористите да изчакат до 18 часа, преди да продължат. Те се съгласяват. В уречения час Невен дава газ и се опитва да се промъкне покрай задницата на бронетранспортьора. Процепът обаче е блокиран от друга милиционерска кола. Случайно или нарочно, ладата се блъска в нея. Невен изпуска гранатата, която стиска. Като вижда, че експлозията е неизбежна, Орлин извиква: Да свършва всичко по-бързо! И захвърля двете гранати, които държи в предната част на ладата.

Първият взрив убива Никола и Невен на място и счупва стъклата на колата. Николай, по-голямото от двете момчета, изпълзява през левия заден прозорец. Дарин се измъква през задното стъкло. Вторият и третият взрив изхвърлят Орлин от колата. Той е ранен, но е в съзнание. Вика: Предавам се!

При огледа в ладата на терористите не намират тротил. Страшното сандъче, което похитителите на няколко пъти показват отдалеч на милиционерите, е пълно с тухли. Оставали са им обаче още осем гранати. Откриват също локум с отрова, приготвен от Никола Николов, за да се самоубият в случай на неуспех. Освен него бащата е приготвил и смъртоносни инжекции.

Информационната завеса над този атентат се вдига чак след няколко години. След приключването му БТА съобщава съвсем накратко за инцидента. Следствието е светкавично. Орлин Николов е разпитан за първи път още същия ден. Оказва се, че тримата отдавна готвят бягството си в Турция. „Възродителният” процес заварва Орлин войник в елховското село Болярово. Отначало той охотно се съгласява да си смени името и си избира Оскар – много харесвал певеца Оскар Бентън. Баща му обаче го записва като Орлин. 

Старият Николов е дълбоко засегнат от смяната на имената. Недоволството му се предава на големия син. Той предлага на родителите си да избягат с негова помощ. Майка му, баща му и брат му идват на свиждане. Орлин се е приготвил да открадне един бронетранспортьор. Въоръжил се е и със сандъче, пълно с 20 ръчни гранати. Майката обаче се противопоставя и планът е изоставен. Орлин връща гранатите.

През 1986 г. той се уволнява и се връща в Дулово. Двамата с баща му решават да откраднат гранати от Болярово, да вземат заложници и да поискат да ги пуснат в Турция. Посвещават в плана си и други свои съграждани, недоволни от насилственото преименуване. Не ги издават, но и никой не намира смелост да ги последва. Чак през пролетта на 1987 г. Орлин се запознава с човек, който има достатъчно кураж и решителност за такава акция. 

Това е Невен Асенов. Двамата с него на няколко пъти отиват до Болярово на разузнаване. При едно от тези пътувания през нощта Орлин се вмъква в поделението и задига сандъче с 20 ръчни гранати. На връщане към Дулово пътуват край морето. Качват на автостоп две млади германки и за малко не се изкушават да ги вземат за заложнички. Това обаче значи да изоставят стария Николов, който е мозъкът на операцията.

Най-сетне на 8 юли решават да приведат плана си в действие. Николов има „Трабант”, който не е удобен за целта им. Затова бащата взема ладата на свой подчинен. Казват му, че отиват на море. По пътя качват децата. Останалото вече е известно.

На 21 юли 1987 г. следствието е завършено, на 27-и делото е внесено във Върховния съд, а на 31-и е прочетена присъдата. Политиците искат да е смъртна. Това създава доста проблеми на съда, защото за отвличане и раняване на заложници тогавашният закон не предвижда такова наказание. Затова на Орлин е приписана вината за смъртта на двамата му съучастници. Това е доста спорно, защото не се знае чия граната е избухнала първа и ги е убила. По-вероятно е гранатата да е на Невен. С тази обосновка Орлин Николов е осъден на смърт и екзекутиран.

А заложниците? Дарин Христов е ранен от гранатата в левия крак и сега е инвалид за цял живот. Два пръста от ръката на братовчед му Николай Петков остават свити.

Източник:http://www.krumblagov.com

Научете повече

Бомба в асансьор с близо 800 гр. тротилов еквивалент убива варненския шеф на СИК през 90-те

Санитари изнасят тялото на бизнесмена Йордан Марков( на снимката в карето)

И до днес остава загадка кой стои зад взрива срещу Данчо Марков.Охраната му била от грузинци - гардове на Едуард Шеварнадзе

На 21 ноември 1996 г. точно в 4.17 ч. на варненската ул. “Ангел Кънчев” 22 озбухва взрив. Адската машина с близо 800 гр. тротилов еквивалент е поставена на покрива на асаньора и е предназначена за “страшилището” на Варна Йордан Марков,пише trud.bg

По това време босът на групировката СИК в морската столица е всевластен господар не само в града, но и цялата Варненска област. Той е в развод и във фаталната нощ изпраща новата си приятелка до наетата за нея квартира. 

19-годишната търновка Весела Попова по чудо остава жива,защото Марков я е прегърнал и всъщност прикрил с тялото си. Взривът, който избухва между 1-ия и 2-ия етаж обаче отнася половината му глава и тежко ранява телохранителя му - грузинеца Манук Дениладзе, който умира в болница часове по-късно. 

Весела се разминава с повърхностни рани и счупена ръка, но изпада в шок.Според криминалисти килърите избират този нетрадиционен начин за убийство заради сериозните бодигардове на Марков. Те са грузинци, охранявали съвсем доскоро бившият външен министър на СССР и президентът на новата република Едуард Шевернадзе. Научени са да проверяват всяка педя на местата, които посещава босът им. Нощта на взрива не прави изключение - охраната се качва пеша до 6-ия етаж, където живее Весела, за да провери няма ли засада, след това слиза с асансьора. Това обаче е безсмислено. Най-вероятно убиецът има видимост към асансьора на партера и задейства бомбата от дистанция, когато вътре са Данчо Марков, приятелката му и бодигардът.

Кой е варненецът, от когото целият град трепери? Външно Марков не прилича на мутра - дребен, без задължителните за 90-те години златни ланци. Бивш състезател по кикбокс, брат на Марко Марков - основател на кикбокса у нас и световен шампион. Марко обявява награда от 10 млн. тогавашни лева за този, който помогне да се стигне до убиеца на Данчо, който обаче не е разкрит и до днес.Сикаджията има много врагове. Няма дейност във Варна по онова време, която да не се държи от групировката - като се почне от продажбата на цветя, хазарта и проститутките и се стигне до сериозния бизнес. Марков не дава въздух на нито една друга структура и започва се смята за всесилен. От огромните печалби той отделя мръсни пари за политически партии, отделни висши полицаи и магистрати.

Сикаджията знае обаче, че е под заплаха и взема сериозни мерки за сигурност. От колата до заведенията около него плътно вървят верните му грузинци, а човек може да влезе в офиса му единствено след щателен личен обиск на входа. Ситуацията е удобна за МВР- Марков държи в страх престъпните групировки, в морската столица всичко е под негов контрол и хаосът, характерен за всички по-големи градове през 90-те, във Варна липсва.Йордан Марков има 4 фирми, като най-печелившата е “Робул” ООД, която създава ро-ро линията Варна-Поти, в която участие има и грузинецът Нодар Тукашвили. 

Едновременно с нея се появява и “ИРАО” ООД, в която участват бившият директор на военния завод “Черно море” Момчил Вълков и грузинците Иракли Шалиашвили, Рамаз Шургая, Давид Гацадзе. Пряко свързан с двете фирми е бившият представител на съветското МВР в България по времето на соца Владимир Илич Тутберидзе. Според МВР именно връзките и бизнесконтактите на Марков с грузинците водят до смъртта му. Според тях убийството е свързано с изчезването в България на четирима грузински младежи. 

В Грузия са задържани двама мафиоти, които в показанията си споменават контактите си през март 1995 г. с фирма ИРАО и Йордан Марков. Те твърдят, че са били свидетели как сикаджията и техни сънародници застрелват четиримата млади мъже,натоварват ги на катер, закачат по телата им тежести, излизат на около 10 километра в морето и ги изхвърлят. Телата така и не са намерени, но по искане на грузинското МВР Данчо Марков е разпитан и отрича информацията. Дали той е бил замесен в смъртта на изчезналите грузинци, ще остане тайна, но е възможно убийството му да е поръчано и изпълнено за отмъщение от грузинската мафия.

Втора, също много възможна версия, е свързана със спонсорството на политици от висок ранг. За никого във Варна не е тайна, че Марков дава пари на по-първи хора, но и надлежно документира кой колко получава, което го прави изключително опасен за корумпираните.

По-малко вероятни хипотези са свързани с мачкането на конкуренти и престъпната му дейност. Данчо Марков ръководи бригадите на автоапаши в морската столица, които по това време започват да връщат коли срещу откуп. Има големи апетити да превземе целия бизнес с публични домове в града и по курортите, където имат “обекти” от групировката ВИС-2. Той е в обтегнати отношения с застрахователната и охранителна фирма на бившите барети “Аполо и Болкан”. Освен това върти търговия със захар, жито, петрол, алкохол. Фирмата му “Бумеранг” ООД експлоатира няколко увеселителни заведения в курорта Златни пясъци и Варна.Името му фигурира в доста полицейски преписки за рекет и изнудване, но никога не е бил арестуван и съден.

Със смъртта на Йордан Марков СИК във Варна се срива. Въпреки, че е негласен бос на групировката, той е авторитетът є в морската столица и името му всява страх дори у редовите варненци, които нямат вземане даване с подземния свят. Запознати са категорични, че без съгласието и одобрението му не се решавали никакви важни дела дори във варненската община по това време. Веднага след атентата официален говорител на групировката обявява, че Марков не е техен служител и няма нищо общо със СИК. 

Това е обичайната практика по това време и неслучайно мутрите слагат подставени лица начело на фирмите си, за да не се набиват на очи. Едно от дружествата на Марков обаче - “Бумеранг 94” е с адрес ул. “Дръзки”14. Това е адресът и на офиса на СИК във Варна, чийто официален представител е Стоян Попов, който има обща фирма с Данчо Марков. Самият Марков не крие връзките си и на висок глас се хвали, че е босът на СИК в морската столица. Което е точно така.

Източник:trud.bg

Научете повече

Спомените на един спасител.Да свалиш рускиня беше 1 точка, а скандинавка - 5 точки

Интересно мнение сподели нашенец относно нравите по Българското Черноморие в миналото.

Ето какво казва той в социалната мрежа фейсбук: "5 години бях спасител по Черноморието, макар да говорим за съвсем друга епоха от 21-ви век. От старите си колеги от соца зная: да хванеш рускиня е 1 точка, нищо че се движели по групи. 

Ако си находчив, може да я отделиш колкото за леглото. 2 точки са полякините, немкините - 4, а най-непристъпни и поради езикова бариера - скандинавки (5 точки), които са били и малко по онова време, и все по големите, скъпи курорти. И друго - на снимката виждаме поляк-спасител, който е работил в България на Златни пясъци през 70-те. По-късно се оженил за българка.

През онова лято е имал романтична връзка с тази руска девойка от снимката, а самата фотография е личен архив на екскурзоводката на руската група, която е българка. След време, рускинчето изпраща тази снимка на нашата екскурзоводка за спомен от онова лято. По мое време по плажовете имаше английски туристи, но целта ни бяха нашенките".

Научете повече

„Балкантурист“ или как социализмът създаде туризма в НРБ

Началото на международния морски туризъм в България е поставено след историческия Априлския пленум през 1956 г. Дотогава морският пейзаж е напомнял на дива джунгла. Черноморското ни крайбрежие е било девствено и екзотично. Идиличната горска тишина, наруша­вана само от равномерния плясък на вълните и от идващите да изтеглят мрежите си рибари е прекъсната след посещението на съветския лидер Никита Хрушчов у нас, който дава акъл на Тато да построи големи курортни комплекси, за да може да печелим от така дефицитната тогава западна валута.

Започва мащабно строителство, което завинаги променя облика на Българското Черноморие. Първият ни социалистически морски курорт е Златни пясъци, който допреди това е имал славата на змиярник, но съчетал по неповторим начин девствена гора и просторен плаж. След него иде ред на Слънчев бряг. Преди създаването му неговото място е било заето от младежката лагер-школа „Лиляна Димитрова“, която после е изместена в с. Равда. Инвестиците в новоградящия се модерен туристически комплекс са огромни за времето си. Благодарение на тях обаче за година са построени първите 30 хотела,  а за три десетилетия – до 1989 г. техният брой надхвърля сто. Изградени са и над 130 ресторанта, почивни станции и бунгала, заведения от всякакъв тип и плажни зони.

В края на 60-те първите си гости приема и емблематичната със своята архитектура  „Албена“. Замисълът на проектантите и строителите е той да бъде най-модерният в страната курортен комплекс. Последните курорти построени преди 1989 г. са вилните селища Дюни и Елените.

Символът на българския соцтуризъм безспорно е „Балкантурист“. Създаден през далечната 1948 г., той има за цел да привлича чуждестранни туристи в страната ни, за предпочитане от Западна Европа. Чрез тях българинът започва да придобива макар и бегла представа за живота на Запад и въпреки че в големите курортни комплекси гъмжи с ченгета от ДС, мнозина нашенци дръзват да въртят забранена търговия с валута и чужди стоки.

Зад фасадата на лъскавите бетонни постройки по морето лъсва и истината за неравенството между българина и западняка дошъл на курорт у нас. Тъй като цените там не са били никак по джоба на обикновения нашенец. За него държавата създава почивни станции и бунгала на предприятията, в които се труди. Съсредоточени предимно в малките градчета на Южното Черноморие, те предлагат сравнително сносна двуседмична почивка срещу карти на символични цени.

Китен и Приморско се превръщат в емблема на масовия летен туризъм у нас. С над 180 почивни станции, хотели и къмпинги там се е намирала най-голямата туристическа леглова база в България. 

Бурното развитие на родния туризъм по онова време като цяло дава възможност на всяко българско семейство да ходи всяка година на море, което се превръща в показател за покачващия се жизнен стандарт на населението след десетилетия на оскъдица и ограничения.

Едно българско селище ставаше истински град, когато на площада – редом с Партийния дом, се издигаше и хотел на „Балкантурист”. Вечер там можеше да бъде открит цветът на младежта, а в банкетната зала – градския елит.

„Балкантурист” беше като „Макдоналдс” – всички хотели и ресторанти си приличаха, менютата бяха стандартни, цените – също.

Където и да влезеше човек, знаеше, че може да намери кока-кола на цена 0,26 ст., водка по 0,55 ст., а спането ще струва 2,50 лв. Най-много 2,70.

Първият хотел на „Балкантурист“ в Пловдив например е „Република”.

През 1956 г. отваря врати емблемата на града „Тримонциум”, пет години по-късно – „България”. После идват „Марица” и „Ленинград” – ресторантите не ги броим.

Научете повече

Цени и асортимент във вагон-ресторантите на БДЖ през 80-те

В кухнята на вагон- ресторанта 

От скоро БДЖ върна бистрото в бързите влакове, засега само в един влак по линията между София и Бургас през Пловдив,тръгващ от София рано сутрин и пристигащ в Бургас в ранния следобед.

По-скоро вагона е импровизирано барче,а не вагон ресторант. То разполага с около 10 стола, 6 маси, на които хората могат да седнат да изпият по едно кафе или да изядат по една вафла или пакетиран сандвич.

Ценоразпис и асортимент във вагон ресторанта на Експрес "Златни пясъци" пътуващ от София до Варна и обратно през 80-те

Така в България по железните пътища отново се движат вагони, предлагащи храна и напитки. Както някогашното РСВ или Ресторанти и спални вагони.Някогашните вагон-ресторанти бяха със обслужващ персонал и предлагаха от обяд до десерт поднесени от сервитьори в бели ризи и черен панталон.

*Исползвана е снимка от фб-групата "ЖП гари и инфраструктура"

Научете повече

Когато по морето нямаше чадъри, шезлонги и бийч барове

Може да не ви се вярва, но от първата прожекция на „Оркестър без име“ минаха 41 години. Животът днес е много различен от онова време, което някои отричат, а други идеализират, но едно е сигурно – филмът неслучайно е заслужил почетно място в пантеона на българското кино.

Днес „Оркестър без име“ не е филм, който гледаме отново и отново само от носталгия по миналото. В този успешен проект са вложени усилията и талантът на някои от най-обичаните дейци на изкуството през 70-те и 80-те години. 

Заснет е през 1980 година от режисьора Людмил Кирков и оператора Виктор Чичов по сценарий на Станислав Стратиев. За сюжета Стратиев се вдъхновява от група музиканти, която свири в родния му софийски квартал „Коньовица“.Тъй като сценарият е написан специално за актьорите в главните роли, те запазват истинските си имена. От тях единствено Катерина Евро получава ролята след кастинг.

В началото на филма героите на Велко Кънев, Георги Мамалев, Павел Поппандов, Филип Трифонов и Катерина Евро живеят в малко, спокойно градче – от онези, където „от тъмно започва денят и завършва с Първа програма“, както се пее в емблематичната песен на група „Тангра“.

През 1980 г. екипът снима по Южното черноморие, затова за провинциалното градче е избран Айтос – само на 30 км от Бургас, откъдето да започне историята на петимата мечтатели, поели по пътя на музиката.

Тук наистина цари спокойният дух на миналото. Виждаме сладкарница, магазин за дрехи, книжарница и къщи и блокове, които по това време спадат към новото модерно строителство.

По спомени на хора от града пристигането на екипа на „Оркестър без име“ предизвиква истински фурор.

„Народно читалище „Васил Левски 1869“ в Айтос е и културният дом, където героят на Велко Кънев научава, че ще се наложи групата да пътува с Рени вместо със своята певица Ваня (Мария Каварджикова). Днес то продължава да съхранява българските дух и традиции, като събира айтозлии за празнични концерти и събития.

Основните снимки на „Оркестър без име“ са в Златни пясъци, Слънчев бряг и Черноморец. Пристигането на натоварената с багаж и техника кола на музикантите на морето ни пренася в света на миналото, когато до морето се пътуваше с Москвич, Жигула, Трабант, Вартбург или с влака, а след него – претъпкан Икарус.

Когато музикантите пристигат в „Златни пясъци“, те са удивени от красотата на курорта, а хотелите Астория и Гранд Хотел Варна, които все още съществуват, са увековечени, заедно с ретро колите и симпатичните ресторанти, които днес са модернизирани.

И все пак, ако сега влезете в някой стар хотел, колкото и реновиран да е той, веднага ще ви впечатлят мащабът и размахът на строителството и архитектурата отпреди половин век.

Надписите по чадърите пред ресторантите и хотелите гласят „Швепс“, „Мелба“, „Плиска“, „Торти“ и „Бира“ – всичко, за което един летовник може да мечтае, докато си почива край морето. Е, разбира се, още тогава ги има и надписите на английски език, защото в курортите ни летуваха много чужденци.

Всъщност, въпреки че действието се развива в Златни пясъци, Гранд Хотел Варна се намира в курорта Дружба, носещ името Св. Св. Константин и Елена днес. Хотелът е открит през 1977 г., като властта не пести средства за създаването му, а за проекта е наета шведска строителна фирма.

Хотелът е просторен, модерен и красив, което го прави предпочитано място за много концерти, специални събития и симпозиуми през следващите години. „Шведският“ хотел е посещаван от Тодор Живков, Paйнa Kaбaивaнc?a, Hи?oлa Гюзeлeв, „злaтнитe мoмичeтa“ нa бългapc?aтa xyдoжecтвeнa гимнacти?a, Христо Стоичков и много други известни българи.

Там отсядат и световни звезди като Tинa Tъpнъp, Toтo Kутyньo, Юpий Бy?oв, Бoби Чapлтън, cвeтoвният шaмпиoн пo шax Aнaтoлий Kapпoв и мнoгo дpyги.

Е, както вероятно помните, на героите от „Оркестър без име“ не им провървява в Златни пясъци. Те се оказват измамени, без стаи и участие в Гранд Хотел Варна, а един от куфарите на Рени изчезва, докато колата е паркирана пред хотела.

Когато действието се премества в Слънчев бряг и околността, плажната ивица се разкрива пред нас такава, каквато мнозина я помнят от времето, когато с месеци чакахме да получим карта за двете седмици в почивна база или бунгало.

Култовите кадри край морето са заснети на плаж Дюни, който се намира на 40 км южно от Бургас и на 7 км от Созопол.

Там може да няма шезлонги и чадъри, но всеки си носи кърпа, а мъжете сами са си сковали навес, под който запалено играят белот.

За жадните липсва бийч бар, като заведението е малко по-далеч от плажа. За да стигнеш до него и да напълниш мрежестата торбичка със студена бира, може да се разминеш с някоя друга кокошка. А после остава да предупредиш продавача да не се опитва да те цака с топла бира.

Вечер героите от „оркестъра без име“ забавляват клиентите на малък ресторант, който отвън изглежда скромен, но предлага романтична и чаровна атмосфера (особено когато Рени запява онези песни за любов, раздяла и още нещо).

Мястото и днес е заведение, което пази спомена за легендите, снимали там, и се намира на брега на морето в местността Буджака, на юг от Созопол, в непосредствена близост до къмпинг Каваци.

Култовите филми от миналото неслучайно остават завинаги в сърцата на няколко поколения българи и си заслужават всяко следващо гледане. В тях откриваме артисти с огромен талант и истории за мечти, любов и още нещо.

Научете повече

Изоставеният летен театър в ММЦ Приморско

 

„Република на младостта„ – това е името, което младите хора от различни страни дават на Международния младежки център „Георги Димитров“ в Приморско.

Всяко лято за огромен брой посетители от целия свят с различни култури и различен цвят на кожата, центърът се превръща в място, на което си дават среща младостта, приятелството и радостта. Тук се говори на различни езици, но жаждата на младите да комуникират като братя бързо прескача езиковите бариери.

Или поне така пише в рекламните брошури от онова време.Идеята за изграждане на младежки център край Приморско е част от по-мащабна програма, която през 50-те и 60-те години на миналия век изкарва българското Черноморие като туристическа дестинация в международни води. Създадени са курортите „Златни пясъци“, „Албена“ и „Слънчев бряг“.

Освен изграждането на нови курорти, програмата има за цел да развие и малките морски селища като Созопол, Несебър, Поморие… По това време те са слабо популярни и както пишат тогавашните печатни издания, „в тях ходят предимно художници, чудаци-археолози и болни“.

Идва време и Приморско да се превърне от малко рибарско село в морски курорт.Началото е дадено през 1955 г. с постановление на Президиума на Народното събрание. През 1957 г. в залива Атлиман започва строителството на Международен младежки център, а през 1959 г. на мястото отваря врати и първият палатков лагер за ученици, посещаван най-вече от българските деца.

В началото центърът, носещ името на Георги Димитров, има възможност да приема около 2300 младежи, но в следващите години броят им е увеличен драстично. В най-силния период от историята му през него минават над 70 000 души годишно.

За настаняването на международната младеж са предвидени трите големи хотела „Бисер“, „Нептун“ и „Хоризонт“, както и различни бунгала, ресторанти и къмпинг площадки. Все места, на които, както е написано в друг рекламен материал,„можете да завържете приятелство с хора от различни страни и да откриете, че имате сходни проблеми за дискутиране“.

За пълноценния отдих на посетителите, на територията на комплекса са изградени няколко спортни площадки и дискотеки. Заедно с близкия плаж те се превръщат в любими места както за почиващите тук чужденци, така и за нашенските туристи от близките курорти.

Тъй като културната програма на ММЦ „Георги Димитров“ по това време е богата и разнообразна, за нея е предвидено специално място – изграденият през 1972 г. летен театър, наречен кино „Космос“.

Построен на красив терен сред гората, театърът разполага с над 3500 места и освен с редовните кино прожекции забавлява посетителите, като предоставя възможност за изява на млади таланти. Освен това на сцената му се провеждат забавни викторини на различни езици. Разбира се, те са свързани най-вече с дейността на Георги Димитров и Партията и целят да запознаят чуждоезичните гости със специфичната култура на социалистическа България.

Гвоздеят на програмата обаче е традиционният карнавал, популярен като „Празникът на Нептун“. Това тържество е очаквано с нетърпение от младите хора, които се преобличат като обитатели на морското дъно, а престижната роля на морския бог се изпълнява от победителят в специална игра.

Преобразен като повелителя на моретата, той получава брада, корона и тризъбец. С тяхна помощ извърша традиционното кръщене, при което всеки участник в карнавала получава свое морско име. Следват музика, танци, песни…

Празникът обикновено е организиран в края на всяка смяна и бележи нейния завършек. За участниците остават пътят към дома и приятните летни спомени.

За съжаление, заедно с туристите си отиват и много други неща.През 90-те години културната програма постепенно замира, завесите се спускат, угасват и последните лампи…

Вече повече от 15 години кино „Космос“ е изоставено. Красиво украсените му с морски кончета врати са заключени, от сцената не долита музика, а по олющените му дървени скамейки вместо хора са се наредили бодливи шипкови храсти.

Младежкият смях и безгрижитето са си отишли. Няма я и празничната атмосфера. Духът на онова време обаче се е запазил. Притаил се е зад прашното пиано в едно от помещенията между стотиците километри филмови ролки, разпилени из цялото кино и в прожекционната кабина, където старите апарати все така са отправили взор към пустеещата сцена. Невиждащи, смълчани, ненужни…

При все, че тук през цялото лято грее слънце, единственият лъч надежда за кино „Космос“ проблясва през 2010 г., когато студенти от Пловдивския университет създават проект за възстановяването на летния театър и включването му към културната програма на Южното Черноморие.

Пет години по-късно от проекта няма никаква следа, а киното продължава да е все такова тъжно място. Някога събирало хиляди хора, днес – потънало в тишина. И само там, в спомените на някой отдавна пораснал младеж, музиката от Нептуновия карнавал продължава да звучи.

Източник: webcafe.bg Автор (снимки и текст): Христо Узунов*Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на „Изоставената България“

Научете повече

Когато нямаше платени шезлонги и чадъри по морето и плажовете бяха безкрайни

Беше време, когато Черно море беше такова само по време на буря и силно вълнение.

Иначе водата му се менеше от синьо до изумрудено зелено. Времето на 60-те и 70-те години на соца, годините на нашето детство. Тогава Слънчев бряг и Златни пясъци бяха достъпни за всеки, имаше по един хотел за чужденци, един-два по-скъпи ресторанта, а всичко друго беше почивни бази и станции.

Плажовете и на двата курорта бяха безкрайни. Нямаше шезлонги и чадъри като днешните. Слагаш хавлиите направо на пясъка, забиваш четири кола и връзваш за тях бял чаршаф и така си правиш „шатра“. Това първобитно приспособление ни осигуряваше сянката, при положение че времето е тихо и няма вятър. Хората се настаняваха семейно, с компании и въпреки това и в най-активната част на сезона нямаше такова пренаселване, както е сега. Плажните забавления бяха разходка с моторна лодка в морето. 

Тя идваше на брега, товареше хората, откарваше ги на няколко километра навътре в морето и се връщаше. Помня, че за нея винаги имаше опашка. Не може да се пропусне и неизменната истинска камила на фотографа, която кротко си преживяше, докато на гърба ? се качвахме предрешени с чалми и бели чаршафи за снимка. Продаваше се сладолед и сок. Сокът се сипваше в една стъклена чаша, която се измиваше набързо с четка и вода пред очите ни и се даваше на следващия клиент. 

И никой не се заразяваше с нищо.Някъде в покрайнините на плажното пространство или по алеите пред плажа стоеше неизменното стрелбище, а до него задължителната мекичарница и будка за вестници. Горе-долу с това се изчерпваше развлекателната част на плажа. Организираха се еднодневни екскурзии до Несебър и Варна с допотопни автобуси, вероятно още отпреди войната. Днес вече нищо не е същото, не само двата курорта, но и почивката, за съжаление, е недостъпна за огромна част от трудещите се.

Асен Цветков, Плевен

Научете повече

3 неща които отдавна не съществуват в България

Полети Варна – Ст. Загора. Летял съм по този маршрут с Ан-24. Това през 1975-та и бе първият ми полет със самолет.

Същата година имах и друго вълнуващо пътуване от Варна до Бургас със свръх бързият кораб на подводни криле Комета.

И третото е, че си имахме каботажен флот с редовни рейсове лятно време на малки корабчета за около 100-тина пътника по маршрута Варна – Златни Пясъци – Албена – Балчик.

За последно се качвах на такова корабче през 1986-та. Долу имаше барче, където човек можеше да си поръча пържени картофи със сирене и да си вземе бира, примерно.Р.S. Допълнение: имало е няколко кораба от каботажния флот, които са били наричани хидробуси и са били за по 150-200 пътника, а не за 100 както написах по горе.

Научете повече

Знаете ли откъде идва прякорът „гларус” на морските свалячи от годините на социализма у нас...?

 

Слънчев бряг 1974 година-Български спасител и руска летовничка на плажа

Според варненския дългогодишен спасител Божидар Банков, който започва кариерата си през 1963 г. на Златни пясъци, истинските свалячи са били общите работници в курорта. 

„По цял ден се облизваха и вечер скачаха в леглото на някоя чужденка, макар да е забранено. Милицията обаче не спеше. Бяха пратили две момичета под прикритие в хотел “Гларус”. Че са агентки ни каза барманът. Общаците обаче не знаеха. И една августовска вечер през 1964 г. милицията хвана няколко нашенци на калъп с чехкинчета. На другия ден в. “Народно дело” написа, че в “Гларус” изловили “гларуси”. И така се роди новото име на свалячите на плажа”, разказва Божо.

В спомените му най-атрактивни остават чехкините и немкините. За рускините казва, че били най-непристъпни, понеже ходели по групи, а най-ниско ниво в рейтинга му от онези години са полякините, само будалите се били занимавали с тях, но иначе били добри търговци на парфюмчета “Бич може”, “Пани Валевска” и кремове „Нивеа” – изключително дефицитни продукти по времето на соца.Вижте още:Разходка в 22 снимки из някогашният Слънчев бряг потънал в зеленина

Из в-к „Труд”

Научете повече

Кога и къде отваря врати първият Кореком в България

Това става в началото на лятото през 1965 г. в курорта Златни пясъци, а до края на туристическия сезон,там са открити още няколко магазина, където се плаща с валута.

Идеята за тях идва от западногермански туроператори, които изтъкват оплакванията на своите туристи, че в България не могат да си купят плажни принадлежности, козметика и цигари. „Балкантурист“ и Министерството на туризма изготвят предложение, което е одобрено от Министерския съвет.

Зареждането на магазините се осъществява от 5 чужди фирми, повечето от които са от ФРГ. В началото те внасят единствено посочените стоки, но бързо разширяват асортимента и в Кореком започват да се продават бельо, дрехи, обувки, транзистори, магнетофони, часовници, фотоапарати, парфюмерия, бижутерия, очила.

Държавна сигурност следи изкъсо дейността на магазините, както и поведението на директорите и служителите на зареждащите фирми. Те прекарват много време в България и са подозирани, че изпълняват разузнавателни задачи. Самите магазини с чужди стоки службите определят като „удобна форма на идеологическа диверсия“, тъй като внесените количества очевидно не са предназначени за западните туристи, а за българите и летовниците от социалистическите страни.

„Едва ли ще се намери западен турист, който ще пристигне в нашата страна без часовник или риза. Това очевидно е ясно и на западните търговци, които вече не се занимават с кремове и масла, от които се печели по-малко. Някои от тези стоки, като например шушляците, вече нямат пазар в западните страни, защото не се носят. Внасяните стоки в повечето случаи са демоде, излезли от употреба, закупени от търговците на безценица, и затова те правят отстъпки на туристите“, пише в секретна справка на службите от 1967 г., изготвена от окръжния началник на ДС във Варна.

Анкета сред продавачките в магазините на „Златни пясъци“ разкрива, че само 10% от клиентите са западни туристи.

„Съвсем рядко немец купува някоя вещ за лична употреба, а англичанин или французин даже не се отбива в магазина, освен в случаите, когато е помолен да купи подарък на свой български приятел“, пише в същата справка. Според нея всеки втори клиент на Кореком е поляк. Гостите от социалистическата страна са особено изобретателни при снабдяването с валута и по време на почивката си въртят незаконна търговия. Те купуват стоки, които после препродават на българите с надценка. Така почивката им излизала безплатна, а някои дори се прибирали с печалба.

През първия туристически сезон стокооборотът на валутните магазини на „Златни пясъци“ е 330 000 валутни лева. 60% от сумата остават за фирмите доставчици, а останалата част прибира българската държава. Чистата печалба е преценена от ДС като незначителна, а службите сигнализират за негативния ефект върху приходите от обмен на валута. Неизпълнението на годишния план на държавното предприятие „Балкантурист“ за 1965 г. е 210 000 валутни лева, а посочените причини са възможността на чужденците да пазаруват с валута, както и уличният чейндж.

Западногерманските туристи имат изгода да обменят пари извън държавните бюра, а българите се стремят да се сдобият с валута и пазаруват в Кореком.

При отварянето на първите магазини през 1965 г. стоките се продават срещу валута без значение кой ги купува, тъй като се смята, че валута притежават само западните туристи. Тази практика обаче не просъществува дори до края на летния сезон. В МВР и ДС започват да валят сигнали за изключително голямо търсене на германски марки и щатски долари от страна на български граждани и на тях им е забранено да купуват от магазините.

За да се сдобие с валута, персоналът в курортните комплекси измисля всевъзможни схеми. „Сервитьори, бармани, служители в хотелите и др., на които е била предоставена възможност да събират валута от чужденците при плащане на консумации, не отчитаха валутата, а я възстановяваха в български пари, като същата ползваха за лични нужди. От друга страна, служители и граждани предлагаха на чужденци да купят от тях валута“, пише в секретна справка от 1965 г.

Научете повече