8:34
23:30
Admin
1945-1989 ГОДИНА, ЛЮБОПИТНО, СТАТИИ
No comments
По времето на Тодор Живков народът работеше и ако и да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник и за тия години 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко...
Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият – възрастен, другият – син на цигански барон. Ненавиждаше българите и демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.
Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек, съвестни. Това го виждах всяка нощ, като окъснеех, когато ходех по купони. Млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И нито млякото изчезваше, нито стотинките.
Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо, че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати. Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.
Страхил Иванов за вестник Ретро.
- 21:30
- Admin
- 1945-1989 ГОДИНА
- No comments
Абонамент за:
Публикации (Atom)
