- 18:16
- Admin
- ЛЮБОПИТНО, СТАТИИ
- 12 comments
Тодор Христов Живков е български политик от Българската комунистическа партия. Често неофициално е наричан Тошо, бай Тошо и Тато.
Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.
От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.
В продължение на 35 г. (в периода от 1954 до 1989 г.) оглавява управляващата Българска комунистическа партия БКП, заема централни ръководни длъжности, председател на Министерския съвет (1962 - 1971) и председател на Държавния съвет на Народна република България (8 юли 1971 - 17 ноември 1989).
На 4 март 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП на мястото на дотогавашния партиен водач, генерален секретар Вълко Червенков. По-късно (1981) неговата длъжност първи секретар е преименувана на генерален секретар. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966) и 71-то (1966-1971) правителства — втори по продължителност период на този пост в българската история след Станко Тодоров. От приемането на Конституцията през 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. фактически държавен глава.
Непосредствено след 10 ноември 1989 година, социологически агенции публикуваха данни за 0 % подкрепа за режима на Тодор Живков. 10 години по-късно едно по-обективно изследване показа 51 % одобрение и 34 % неодобрение при въздържали се 15 %. Това математически означава, че след осмисляне от някаква дистанция във времето, 6 към 4 от българите одобряват стореното от нашия ексдържавен глава.
Какво е вашето мнение?
От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.
В продължение на 35 г. (в периода от 1954 до 1989 г.) оглавява управляващата Българска комунистическа партия БКП, заема централни ръководни длъжности, председател на Министерския съвет (1962 - 1971) и председател на Държавния съвет на Народна република България (8 юли 1971 - 17 ноември 1989).
На 4 март 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП на мястото на дотогавашния партиен водач, генерален секретар Вълко Червенков. По-късно (1981) неговата длъжност първи секретар е преименувана на генерален секретар. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966) и 71-то (1966-1971) правителства — втори по продължителност период на този пост в българската история след Станко Тодоров. От приемането на Конституцията през 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. фактически държавен глава.
Непосредствено след 10 ноември 1989 година, социологически агенции публикуваха данни за 0 % подкрепа за режима на Тодор Живков. 10 години по-късно едно по-обективно изследване показа 51 % одобрение и 34 % неодобрение при въздържали се 15 %. Това математически означава, че след осмисляне от някаква дистанция във времето, 6 към 4 от българите одобряват стореното от нашия ексдържавен глава.
Какво е вашето мнение?
Абонамент за:
Публикации (Atom)