Видеоразходка из Слънчев бряг и най-известните му ресторанти през далечната 1977 година (ВИДЕО)

Днес Слънчев бряг е лъскаво място с много чуждестранни туристи, електронна музика, оферти за евтин алкохол и евтини жени. Славата му на дестинация за алкохолен туризъм обхваща цяла Европа а британските родители изпадат в ужас, само когато чуят думите Sunny Beach от устите на децата си.

ВИДЕО:

Някога обаче този курорт имаше съвсем друга слава и един много по-различен, но специфичен чар, който бе смазан от големите мастодонти, символи на прехода....
Кога е било по-добре,оставяме да прецените сами!

Научете повече

Паркостроителството по времето на социализма и как е залесен комплекс "Албена"

Разказва Елена Качарова,създателка на огромния парк, в който са разположени десетките хотели, ресторанти, барове, съоръжения за отдих и развлечение в комплекс "Албена"

— В нашата професия паркостроителството, особено важно е по-малко да се изменя естественият, наличният релеф на терена. Да се запазват природните дадености и красоти. Идеята, която се заех да осъществя, беше да се използват максимално както неповторимите прелести на лонгозната гора, така и двете тераси на планинския скат, в чието подножие е пясъчната ивица. Трябваше да се намери и такова решение за озеленяването, което да хармонизира с оригиналната архитектура на сградите, на цялостното градоустройствено решение на „Албена“. А в същото време сроковете „напират“, екологичните условия са тежки — високо ниво на солените подпочвени води, дълбок пясъчен пласт . .. Но паркът стана неповторим...

Наистина, красавицата „Албена“ отдавна е потънала в зеленина. Край оригиналните стъпаловидни хотелски корпуси (за първи път построени у нас със сглобяеми стоманобетонни елементи) се вият живописни алеи и плочести пъстроцветни пътеки. В зигзагообразните „улички“ и дворчета на курортното градче се гушат примамливи кътчета за отмора, детски площадки, фонтани, чешми . . . Тук много е мислено и премислено за красотата, за уюта на цялото пространство — от златистата пясъчна ивица до най-отдалечения край на курорта. Мисъл, грижа и амбиция на паркостроителя Елена Качарова, превъплътени в десетки нейни анализи и чертежи, станали неразделна част от цялостния проект за „Албена“.

А работата по доизграждането на комплекса не е спряла и инженер Качарова е пак сред паркостроителите. За да види изпълнението на замисленото. И затова понякога виждат „проек-тантката от София“ и ядосана. Защото ту високите храсти не достигат („караме посадъчен материал чак от Благоевград“), ту инвеститорите пак ще избързат с „приемането“ на високото строителство, ще започнат експлоатация на нов подобект, а благоустрояването и озеленяването на терена около него ще се претупа. И, което е най-лошото, направеното няма да се стопанисва добре, посаденото ще остане без грижи. Пречи несъгласуваността, разминаването с нормативите, по които се финансират и изпълняват „високото“ строителство и благоустройствените проекти. Затова можете да видите — хубаво, ново училище или детска градина, а наоколо им — асфалт!

Елена Качарова

Взискателност към себе си и към всички, от които зависи да се строи още по-добре, по-функционално и по-красиво — такъв е един от принципите на тази жена, посветила се на професия, свързана с много любов Към хората. Защото в началото на пътя са онези първи години в Силистра (след завършването на Лесотехническия институт), където и досега зеленее преустроената по идея на младия инженер Качарова градска градина. В немалко села на окръга площадите станаха по-красиви и по-удобни след намесата й като специалист в отдел „Благоустройство“ на Окръжния народен съвет. Тя остави „за спомен“ на силистренци и първия в окръга декоративен разсадник.

Дойде времето на мащабните проекти. Наименованието на института се променя: „Типизация и индустриализация на строителството“, „Главпроект“, но инж. Е. Качарова не сменя работното си място. Зад чертожната дъска и бюрото, отрупани с каталози и проспекти, с литература по благоустройство и архитектура на паркове, градини и съоръжения за отдих, тя създава десетки проекти, които оживяват на строителните площадки. Тя помни първия от тях :детската градина в Русе. 

Покрай ненамаляващите грижи за „Албена“ времето й бе запълнено с училища из цялата страна, благоустрояването на старчески домове в Ямбол и Пазарджик. Гордее се и с неотдавна одобрената „Типова документация за благоустрояване на жилищни комплекси и детски заведения“ (всъщност това е универсално проектно решение с широко приложение!).

— Човек е истински професионалист според мен само когато е в работата си постоянен, когато й е предан ..— казва Елена
Качарова.

И това може би най-добре обяснява дълбочината, всеобхватността на нейните познания и умението й в проектантското творчество. Освен с Димитровска награда, тя е отличена два пъти с „Орден на труда“ — бронзов. Но за нея не по-малка награда е и чудесният й син, Николай, бъдещият инженер по електроника, сега във войнишка униформа. Майчиното сърце е все нещо неспокойно. Радва се, разбира се, но брои и дните .. .

— Защо да си кривя душата — невинаги ми е леко. Но знаете ли — неотдавна бях в отпуска за десетина дни и останах у дома (преобърнах го, разбира се!). По едно време си казвам: не бих могла ето така, само с това да живея! Нито ден не мога да си представя без работа в института, без хората от обек-тите, без моите паркове и градинки ... А след като стана дума за „тежкото“, нека добавя: по-леко, още по-радостно ще се работи, ако разполагаме с повече и по-разнообразен посадъчен материал. Ако не се проектира и строи „на хапки“, ако се пооправят някои и други „бъркалаци“ в проектирането и строителството ... И ако всички, които създаваме толкова хубави неща в страната ни, станем малко по-добри един към друг, не си затваряме очите пред грозното, нередното, не се примиряваме, в името на собственото си „подреждане“ . . . Ето, „Албена“ — нали с нея започнахме — централната част на парка и предвидените в нея заведения още не са започнати, а това нарушава замисъла за единство между горския масив над курортния комплекс и парковата му среда. Настоявам, предлагам, но не зависи само от мен. . .

... В старата невисока сграда на „Руски“, там, където булевардът тръгва от площад „Девети септември“, от двадесетина години работят инженери и архитекти проектанти. От залите на института излизат проект след проект, за да отидат в ръцете на строителите из цялата страна. До прозореца, който е точно срещу градинката на Националната художествена галерия, е масата на инженера паркостроител Елена Качарова. Всеки ден, когато не е на поредния си обект в „Албена“, край новото училище в Кюстендил, край болницата в Плевен или детската градина във Велико Търново, тя е приведена над нея.

Не, парк не се прави лесно! ...

Николай БУЗИН

Научете повече

Трудният път на една синеока девойка от Генерал Тошево до Герой на Социалистическия труд във варненския комбинат "Първи май"

През 60-те години едно синеоко момиче оставя родното Генерал Тошево и пристига във Варна, за да учи. То дори не предполага, че това е началото на трудния път към върха, до който ще се изкачи с труда си, до най-трайната, най-дълголетната човешка изява.

Донка Бъчварова постъпва във варненското професионално училище по текстил. И го завършва за една година, вместо за две. Така през юни 1960 г. е вече тъкачка в комбинат „Първи май“.

Трудности — колкото щеш. Тичат нишките, тича и Донка между становете, но нещо все й се изплъзва, не става както трябва. И затова, не е ли на смяна, често я срещат в тъкачницата, все край опитните работнички стои, наблюдава всяко тяхно движение. Постепенно ръцете й стават по-уверени.

Когато пристигат новите станове „Янтра“, решават да ги поверят на младите. Ръководителка им става уважаваната от всички тъкачка Николина Събева. Като майка е тя за своите момичета. Иска те да стават все по-добри, обявява им съревнование и младите увеличават становете — шест, осем, шестнадесет, двадесет. В чест на Осмия конгрес на БКП Николина Събева обещава да премине на 24 стана и тогава идва предизвикателството на Донка — 25 стана.

— Учителката ни в професията се радваше от сърце на всеки наш успех, но все пак се страхувах как ще приеме моите 25 стана — спомня си Донка Бъчварова. — Казаха й, а тя се затича към мен, прегърна ме и започна да ме целува. Николина беше и си остана прекрасен човек. Това, което постигнах, дължа до голяма степен на нея. Истински щастлива бях, когато в навечерието на Осмия партиен конгрес й връчиха орден „Георги Димитров“.

Едва 18-годишна, Донка Бъчварова е вече окръжен съветник, член на Бюрото на ГК на ДКМС, член на ЦК на ДКМС. Мечтата й да учи я отвежда в текстилния техникум в Габрово. Завършва го задочно с отличен успех. През деня работи, а вечер чете. Понякога очите й се затварят, но не се отказва от целта си. И винаги намира време за комсомолската работа, за волейбола. Когато е най-уморена, отваря томчетата на Йовков, потапя се в красотата на неговото слово и на душата й става по-леко.

Годините минават, Донка вече е станала майка, но все към комбината я влече. След време големият й син Веселин ще я упрекне за това: „Мамо, заради работата понякога съвсем забравяше за нас.“ А тя се страхува да не изостане, връща се в цеха, отново започва гонитбата с летящите нишки и не след дълго Донка Бъчварова става първа в страната — обслужва най-много станове. Предава и своя опит на новите работнички, макар самата тя да е още съвсем млада.

1969 година. В навечерието на 25-годишнината от социалистическата революция й връчват златната звезда. Името на най-младата героиня на социалистическия труд, ненавър-шила още тридесет, се появява по вестниците, звучи по радиото. А тя е плаха и смутена, струва й се, че не заслужава това високо звание, че от нея има много подобри и по-достойни.

— Не е достатъчно това, дето си показал. Доверието на хората се защищава с дела цял живот — казва Донка. — И винаги изискват от теб повече, отколкото от другите. Спомням си, в първите години след удостояването идваха при мен за съвет и по семейни въпроси. Жени с 10—15 години по-възрастни бяха убедени, че мога да им помогна, нали съм герой. Приятно ми е, когато кажат Донка Бъчварова — герой на социалистическия труд, но това е външното, парадното, а всичко друго е непримиримост, упоритост и много труд.

Най-трудно й се налага да отстоява това звание, докато учи във Висшия машинно-електротехнически институт във Варна. Колегите й са с десетина години по-млади от нея, още почти деца, завършили с отличен успех гимназия, а тя — тъкачка. Превръща нощите в дни, чете и решава задачи. Редуват се със съпруга си да гледат малкия Ивелин, за да не отсъства от лекции.

На първите изпити колегите ме гледаха с недобри очи, мислеха, че по милост ще ги взема. Дори си шушукаха:„Сега

ще изпитват героинята, ще видим колко знае.“ Не им се сърдех, те не можеха да разберат как се вълнувах. Та нали, ако получа лоша оценка, веднага ще научат в комбината и какво ще си кажат. А и преподавателите към мен винаги бяха по-строги, отколкото към другите.

След четири години Донка Бъчварова отново се връща в своя комбинат с диплом на инженер и става заместник-началник на тъкачния цех. Строга, взискателна, но винаги справедлива, тя скоро показва, че умее не само да работи добре, но и да ръководи. Когато нещо не върви, остава по цяла нощ в залата И много често, като се прибере, децата й отдавна вече спят. Непрекъснато следи новостите в текстила, изучава нашия и чуждестранния челен опит и разработва система за прилагането му в комбината.

Тъкачницата е нейната голяма любов. И голямата й болка. Налага й се да замине за две години, точно когато започва монтажът на новите съветски станове СТБ. А като се връща, разбира, че трябва да поеме ръководството на подготвителния цех. Седмици наред ходи като болна и все гледа пътят й да минава през тъкачницата. В новия цех работата потръгва, хората я обикват, но у нея остава тъгата по машините и летящите нишки.

От подготвителния зависи нормалният ритъм на работа в тъкачния цех. Налага й се да се пребори с някои лоши навици у самите работници, да ги убеждава, че от основите зависят петдесет процента от качеството на плата. Десетки пъти поставя пред ръководството въпроса да се въведе система за оценка на качеството в цеха и накрая решава — ще си я направят сами. Трудно им е, но успяват, а сега работниците идват с предложения да се подобри това или онова. Най-много ядове има с техни- I ката — стара е и често се разваля. Тогава Донка търси части, настоява да се оправи по-бързо, дори тон повишава.

Чувала съм да казват за нея, че е конфликтна личност, и й подхвърлям за това.

— Възможно е да изглеждам така за някои хора, нали все за комбината ме боли — усмихва се Донка. — Искам да не се загубят традициите, младите да не бягат от текстилната професия и непрекъснато го повтарям не само пред стопанското ръководство, но и на партийни събрания. Като сме казали, че текстилът е към леката промишленост, това не значи, че с лека ръка трябва да гледаме на неговите проблеми. Признавам, ние също имаме кривици, но някои неща вървят съвсем мудно. Вече близо осем години изграждаме новия апретурен цех, а кога ще бъде завършен — никой не може да каже. На много места техниката е остаряла, климатичните инсталации са лоши, а изискванията към нас непрекъснато растат . . .

Такава е инж. Донка Бъчварова — вечно непримирима, търсеща, неудовлетворена от себе си и от постигнатото. Превърнала живота си в съзидание и неспокойствие за хората, за комбината.

 Инж. Донка Бъчварова

Научете повече

Разказ от първо лице на една работничка от свинекомплекса в село Зимен през 70-те

Започнах работа през 1974 г.в свинекомплекса  в село Зимен, към Окръжно предприятие за хибридно свиневъдство — Карнобат, Бургаски окръг. В сектора за свине майки-кърмачки бяхме 19 жени от всичко 21 работници. На месец тук се опрасваха по над  500 животни, които заедно с малките прасенца отглеждахме до 28-ия ден.

Благодарение на извършената реконструкция и модернизация ръчният ни труд бе намален, основните производствени процеси бяха механизирани — храненето, поенето, почистването на тора и др.Така имахме повече време да се грижим за правилното развитие на малките прасенца. Ние, жените, в свинекомплекса,бяхме половината от целия персонал и се чувствувахме равностойни на мъжете.

Еленка Маркова

Радостни бяхме, че се полагат големи грижи за нас. Създадени бяха условия за пълноценна почивка,напълно безплатен стол, осигурен ни бе безплатен превоз от домовете до работното място. Годишните си отпуски можехме да прекарваме в курортите Хисаря, Велинград, парк „Росенец“ и др.курорти на символични цени

От работата си като свинегледачка бях много доволна. Няколко години подред редовно изпълнявах трудовите си норми, за което съм награждавана многократно. През 1981 г. получих значката „Отличник“ на НПО по хибридно свиневъдство, а година по-рано  бях изпратена на безплатна  екскурзия в Съветския съюз.

Еленка МАРКОВА

Научете повече

Работнички от вълнено-текстилния комбинат "Начо Иванов" в София с стревога разговарят за качеството през 1984 година

От ляво на дясно:Мария Арсова,Карамфила Славова и Данка Миленова

Имаш ли око и сърце, отворени за хубавото, и работата ти е спорна, не я срамиш и не те срами. И ако тези дни зачестиха разговорите за високото качество на нашите дела, то е, защото се задава Национална партийна конференция през март следващата година по въпросите на качеството, то е, защото словото на другаря Тодор Живков на Варненското съвещание тревожно и загрижено очерта проблемите и пътищата за преодоляването им, защото в наши ръце са възможностите и резервите. За да бъде качеството на българската продукция гарантирано, за да спечелим авторитет на нашия и на чуждия пазар.

Да нарисуваш картина, да изтъчеш плат за мостра, да отгледаш човек, и всяка от тези дейности да носи оценка „отличен“. Оценка лична, защото в нея от край до край си вложил сърце и душа. И гордостта, и заслугата са само твои.

В голямото производствено предприятие е някак по-друго. Сполуките са общи, въпреки че и личните не се отминават, а ако някой някъде е сгрешил по веригата, даже и да е поел щетите, пак горчи. Вложил си желание и амбиция всичко да е наред, а неравномерностите по плата издават нечие нехайство.

В сектор „Предпредене“ на вълнено-текстилния комбинат „Начо Иванов“ сме се захванали с голямата тема за качеството, за решеното и нерешеното, та то да става все по-добро, Двайсетина жени, повечето на средна възраст и с по петнайсетина години стаж в професията на предачките, са отделили от обедната си почивка. Дошли са на предварително уговорената среща да споделят как те виждат личния принос на работника, за да се оправят слабостите, да намалеят дефектите по преждата.

Пред преденето, като всяка работа, си има своите тънкости. Именно от тях зависи крайният резултат. Да получиш от дребовите машини висококачествена лента, техническото състояние на машините да е добро, всеки дефект да се отстранява навреме, работното ти място да е чисто, за да не запредеш ненужни примеси в преждата .. .

Бригадна организация тук сега се внедрява (от няколко месеца). Доброто и лошото досега се е решавало в цеха. Ето с няколко думи характеристиката, която чухме от работничките.

МАРИЯ АРСОВА е профпредседател-ка на сектора. Със загрижеността на дългогодишна работничка и на общественичка тя казва:

— Безспорно в последните години бе постигнато много. Трябва да започна от най-важното: от промяната в съзнанието на хората към работата. При нас няма голяма и малка операция. Всичко е еднакво важно, така че мога да твърдя — колективът ни има честно отношение към работата. За дисциплина няма да говоря, тъй като самоотлъчки и кръшкане работата ни не търпи. Като дойде нова работничка, челничката, която ще я обучава, има грижата първо да я накара да разбере именно това — компромиси в тази професия няма.

И все пак между нас няма със звание „Най-добър в професията“. Този факт заслужава внимание и коментар. При нас, финисьорките, не е решен въпросът с контрола между отделните преходи. От процеса лесиране (изпирането на суровините) до ринговата им обработка дефектът не се отчита. Пак при нас, при бобиниране-то, той „блесва“ и се отчита на „първия контролен пункт“ (едва след бобинира-нето на преждата). Една некачествена бобина се санкционира по 0,50 лв. Необходимо ли е ние да плащаме „чужди грехове“?

А въпросът не е невъзможно да бъде решен с въвеждането на строг междуопе-рационен контрол. Всеки иска, когато полага грижи за качеството, и крайният му резултат да бъде бездефектна продукция. Това е въпрос на чест, пък и на стимулиране. Може би сега, с въвеждането на бригадната организация на труд, нещата ще се оправят, но мерките позакъсня-ха.

КАРАМФИЛА СЛАВОВА — работничка:

— При нас се прави реконструкция и модернизация, която според мен заедно с въвеждането на бригадната организация на труда ще премахне голяма част от нередностите. Засега късливостта на преждите е доста висока, очаква се да я съкратим с 40 на сто. Това никак не е малко. Авторегулатори ще контролират качеството, ще се увеличат и преходите. Така че всеки с точност ще знае как и какво е изработил.

У нас не липсва желание да даваме висококачествена продукция и непрекъснато да увеличаваме равнището й. Със зорко око следим за всяка слабост, за дисциплина не говорим, немислимо е да не я спазваме

ДАНКА МИЛЕНОВА — работничка, най-младата в колектива:

— Постъпих преди 15 години и право да ви кажа, не си спомням какво ме сроди с тази професия. Но сигурно е било прямото и честно отношение на колежките към мен. Чувах ги да казват: „Дефекти тук са изключени“, „Да почистиш машината и работното място, си задължен“ . . . Твърдо и категорично те поставяха изискванията си към работата. И не можеш да не ги изпълняваш, иначе няма да гледат на теб като на равен. После разбрах, че иначе не може във верижно производство като нашето — не уплътниш ли всяка минута, ще страда следващият процес.

Дълго продължава разговорът с жените от сектор „Предпредене“. Те не искат да се представят за безгрешни, като за пред журналистически материал. Напротив, критичните оценки са остри, засягат и организацията на работа, която може и трябва да се подобри, и квалификацията, която ще нараства, за да ги направи пълноценни работници на новата техника след реконструкцията. Резервните части например години наред затруднявали изпълнението на трудовите задачи. Сега със собствени средства, с помощта на бази и научни кадри те заменят излезлите от строя с наши — български.

— Заемеш ли се с една работа отблизо, влезе ли ти професията в сърцето и душата, ще изплуваш над трудностите , казват жените.

Този извод вече означава, че резервите за по-висококачествена продукция са в сигурни ръце.

За www.bgspomen.com Нели АНДРЕЕВА

Научете повече