Мечтаното софийско жителство и как започна да се използва абсурдната обида „селянин”

Битовият феномен с елементи на трилър, наречен софийско жителство, се случи през втората половина на XX в. Всеки даваше мило и драго, за да се засели в панелка в някой нов столичен квартал. Придобиването на въпросното жителство обаче беше ограничено и се смяташе за привилегия за малцина. София беше притегателен център за битово оцеляване. Измисляха се виртуозни схеми, за да додрапаш до столицата - от пускането в ход на солидни връзки и подкупи до брак по сметка. Не след дълго за някои обитатели на големия град започна да се използва абсурдната обида „селянин”.

Официалните тогава начини да пробиеш в столицата бяха назначаването на ръководна работа или на работа чрез конкурс, търсенето на дефицитни работници и специалисти или сключване на брак със софийски жител. Най-голямото предприятие, „даващо“ жителство още от самото си създаване, беше металургичният комбинат „Кремиковци”. Това беше като премия за постъпване на работа там, където има дефицит от работници. В около една трета от случаите сключването на брак беше най-често срещаното основание за придобиване на жителство. Изискваше се бракът да продължи поне 5 години, освен ако от брака е родено дете.

Да нямаш привилегията да живееш в столицата през онова време, беше равносилно на това да нямаш виза за чужбина сега. В действителност обаче много хора успяваха да останат в София в продължение на години с временни разрешения, а някои и изобщо без позволение. Затова фактическото население на столицата надхвърляше с десетки хиляди души броя на формално регистрираните.

Софийското жителство също така можеше и да се отнема временно или за постоянно, което означаваше изселване от София и позор за потърпевшите. Това най-често бяха политически противници на режима или лица с неморално поведение.

Източник:retro.bg

Научете повече

Вижте 28 от някогашните най-посещавани и хитови ханчета и ресторанти в България

Помните ли класическата мешана скара от едно време? А за питиета-ментета и храни с пълнители и консерванти никой не беше чувал. Вижте 28 от най-известните и посещавани ханчета и ресторанти по времето на социализма:

1. В ресторант „Крайморие“ (по-известен като „Кокошките“) в с. Крайморие, днес кв. на Бургас. Ресторантът се е намирал на брега на морето. Стопанисвал се е от ГТП “Здрава храна” и АПК „Крайморие“. Славел се е с агнешките си специалитети и веиколепния си оркестър.

2. В ресторанта на хотел „Хемус“ гр. Враца през 80-те. Най-представителният ресторант в града. Някога част от веригата „Балкантурист“. Почти всяка сватба или абитуриентски бал и до днес се провеждат в него.

Ресторант „Василико“ в центъра на Мичурин (днес Царево) през 80-те.

4. Ресторант „Бор“ в Благоевград, 70-те

5. Ресторант „Галатея“ – Варна (кв. Галата). Построен през 1968 г., „Галатея“ е бил най-живописният ресторант край Варна и несъмнено мястото с най-красив изглед към Варна и морето. През 1997 г. свлачище отнася долната тераса на ресторанта, а горната и сега стои счупена.

6. Ресторант „Трифон Зарезан“ по пътя Варна-Златни пясъци също остана в миналото. Романтичният ресторант край сп. „Журналист“ също бе засегнат от свлачището активизирало се в района преди десетина години. То затвори панорамния път между Варна и курорта Златни пясъци.

7. Ресторантът на Окръжния кооперативен съюз в Разград.

8. Ресторант „Панорама“ гр. Гоце Делчев в вдноименния парк през 80-те. Заведението отдавна не работи.

9. В ресторанта на хотел „Добруджа“ в Толбухин (днес Добрич) през 80-те. Един от най-луксозните а ла Балкантурист ресторанти в някогашния Толбухин.

10. Ресторантът в с. Филево (днес Върбица) общ. Димитровград през 80-те

11. Луксозният ресторант към Търговски комплекс „Загорка“ в Стара Загора през 80-те. Разположен в непосредствена близост с езерото и в съседство с бирената фабрика в града.

12. В ресторант „Ростов“ гр. Плевен през 80-те. Ресторантът, който е част от хотел „Ростов“ и до днес е най-големия ресторант в града.

13. В ресторант „Плевен“ към едноименния хотел в гр. Плевен през 80-те. Днес и хотелът, и ресторантът са само спомени за плевенчани.

14. В ресторант „Църногорово“ гр. Малко Търново през 80-те. Първият соцресторант в граничното градче отдавна е с заключен катинар.

15. В ресторанта към комплекс „Тихият кът“ на Витоша, славел се някога като място за прелюбодейци.

16. В култовия пловдивски „Бумбарник“ през 60-те. Официално наименуван като ресторант „Винарната“ към най-лъскавия пловдивски хотел „Тримонциум“, той става известен като „Бумбара“ заради едноименния пловдивски специалитет предлаган в него. Привечер тълпи от клиенти са чакали пред вратата, за да изпият по една каничка вино и хапнат от вкусния бумбар.

17. Един от символите на Казанлък – Бар-ресторант „Тюлбето“ през 70-те. През 90-те сградата остава безстопанствена и се саморазрушава. После на нейно място е изграден хотелски комплекс „Зорница“

18. Ресторан „Полски Боровец“ край Пазарджик през 70-те, днес е една руина.

19. Ресторант „Първи долап“ край едноименната местност в Търговище отдавна не съществува.

20. Ресторантът в с. Гергини, Габровско през 80-те

21. Ресторант с етно елементи в Девня през 80-те

22. Ресторант „Дружба“ в търговски комплекс „Будапеща“ в Плевен

23. Ресторант-механа „Банкя“ в гр. Банкя

24. Крайпътно заведение „Яворово“ на 20 км от Стара Загора, през 80-те

25. Ресторантът на РПК-Сунгурларе в гр. Сунгурларе през 80-те

26. Бар-ресторант „Нептун“ в ММЦ „Георги Димитров“ през 70-те

27. Ресторант „Москва“ в Лом през 80-те

28. Крайбрежният ресторант „Чайка“ в Лом от години е спомен за ломчани.

Научете повече

Тайната стая в столичният ЦУМ за която малцина са знаели

В не толкова далечните соцгодини ЦУМ беше голяма работа. Тогава още не знаехме що е това мол, нито бяхме виждали бутици за маркови дрехи и обувки. Затова славата на този наистина огромен за мащабите на България магазин се носеше из цялата страна. Посещаваха го стотици хиляди столичани, гости от провинцията, които идваха със специални рейсове.

В интерес на истината в ЦУМ можеха да се намерят много стоки. С уговорката – скромна и безлична конфекция и най-вече няколко модела български обувки, присъщи на тоталитарното време. Номерът в ЦУМ беше да имаш връзки сред продавачките. Само тогава можеше да се снабдиш примерно с нашенския парфюм „Джулия”, произвеждан само за износ, и с някоя друга копринена блузка, ушита в Русе на ишлеме. Дори с цветен телевизор. Нямаш ли връзки – пиеш една студена вода и толкова.

Никой обаче не подозираше, че в ЦУМ има една тайна стая. По-скоро салон в дъното на втория му етаж, чиято на пръв поглед незабележима врата винаги беше затворена. За да влезеш през нея, трябва да натиснеш копчето на звънец. Отваря служител, който иска паспорта ти и търси името ти в специален списък. Т.е. някой отгоре предварително се е обадил, че другарката или другарят еди-кой си ще дойде в определен час.

Аз влязох случайно в тази чудна тайна стая. Официална делегация от Македония беше на гости на шефовете на моята служба. Като профпредседател аз се занимавах с гостите и на мен се падна честта да ги заведа в тайнствената стая на ЦУМ. Да си напазаруват на воля хората и да запомнят България с добро. И ето ни пред бронираната врата. Натискам аз звънеца, отварят ни веднага. Проверяват ни – бяхме четирима души – аз, двама мъже и една жена. И влизаме в… един рай. Дотогава не бях пътувала в чужбина и това, което видях тук, ме смая. Залата буквално беше претъпкана със западна стока, кореком ряпа да яде. Македонците направо онемяха. За секунди им загубих дирите между щендери и рафтове с фини обувки. Помня, че имаше и щанд за изискани кожени чанти, за платове, палта и блузи. При това на съвсем прилични цени в левове.

Македонците се натовариха с пакети, едва ги примъкнаха до вратата на залата, в която освен всичко миришеше и на прекрасен парфюм. Е, явно на обикновен освежител за въздуха де. Но и той беше непознат за нас в онези времена. После се чудех – кои ли бяха привилегированите големци да пазаруват от тайната стая? И кой ли отговаряше за специалния списък с имената им?

Разходка в снимки из столичния ЦУМ през 80-те/Снимки/

Източник: pik.bg

Научете повече

Най-рядко срещаната българска монета

Рядко срещана монета от 2 стотинки и половина, която е от 1888 година, съхранява в колекцията си повече от 30 години компютърният оператор Викторио Попов от Благоевград. Благоевградчанинът събира монети от училищна възраст, сред ценностите в колекцията му е и банкнота 20 лв. от 1947 година,пише struma.bg


„Занимавах се със събиране на български монети още като петокласник, тогава разменяхме помежду си и пощенски марки, имах голяма колекция с около 100 монети, но се отказах, съхранението им през годините е трудно“, каза В. Попов.

Първият ми интерес към монетите е още в предучилищна възраст. Помня, че намерих стари монети на село в община Търговище, и тогава се запалих. После през годините като юноша също продължих, с течение на времето се отказах, но съхраних част от колекцията си. Разбира се, пазя част от тях не заради стойността им, а заради тръпката, защото такива рядко се намират.

Монетата от 2 стотинки и половина влиза в обръщение през 1888 година, тя е с диаметър 15 мм и тежи 2 грама, и за мен лично е ценна. Наскоро, докато си играеше, 5-годишният ми внук я откри в шкафа, показах му и другите стари монети, радвам се, че мога да му предам такава колекция, има хора, които дори не са чували, че през годините в българските финанси е имало такива парични знаци“, каза В. Попов.

Той допълни още, че двадесетолевката е от 1947 г., тогава се изтеглят от обращение банкноти от емисии до 1943 г. и влизат новите, сред тях и банкнота от 20 лв., която е с два подписа. „Тези банкноти са част от нашата история и затова не трябва да губят“, заключи В. Попов.

СЛАВА ИВАНОВА
Източник:struma.bg

Научете повече

Минимална работна заплата в България по години в лева от 1965 година до днес

Година Срок Месечна Часова Нормативно основание

2018 01.01.2018 - 510.00 3.07 ПМС № 316/20.12.2017 г.

2017 01.01.2017 - 31.12.2017 460.00 2.78 ПМС № 141/13.07.2017 г.

2016 01.01.2016 - 31.12.2016 420.00 2.50 ПМС № 375/28.12.2015 г.

2015 01.07.2015 - 31.12.2015 380.00 2.21 ПМС № 139/04.06.2015 г.

01.01.2015 - 30.06.2015 360.00 2.20 ПМС № 419/17.12.2014 г.

2014 01.01.2014 - 31.12.2014 340.00 2.03 ПМС № 249/31.10.2013 г.

2013 01.01.2013 - 31.12.2013 310.00 1.85 ПМС № 250/11.10.2012 г.

2012 01.05.2012 - 31.12.2012 290.00 1.73 ПМС № 300/10.11.2011 г.

01.01.2012 - 30.04.2012 270.00 1.61 ПМС № 180/30.06.2011 г.

2011 01.09.2011 - 31.12.2011 270.00 1.61 ПМС № 180/30.06.2011 г.

01.01.2011 - 31.08.2011 240.00 1.42 ПМС № 326/30.12.2009 г.

2010 01.01.2010 - 31.12.2010 240.00 1.42 ПМС № 326/30.12.2009 г.

2009 01.01.2009 - 31.12.2009 240.00 1.42 ПМС № 1/10.01.2009 г.

2008 01.01.2008 - 31.12.2008 220.00 1.30 ПМС № 1/11.01.2008 г.

2007 01.01.2007 - 31.12.2007 180.00 1.07 ПМС № 324/06.12.2006 г.

2006 01.01.2006 - 31.12.2006 160.00 0.95 ПМС № 8/20.01.2006 г.

2005 01.01.2005 - 31.12.2005 150.00 0.89 ПМС № 12/21.01.2005 г.

2004 01.01.2004 - 31.12.2004 120.00 0.71 ПМС № 7/16.01.2004 г.

2003 01.01.2003 - 31.12.2003 110.00 0.65 ПМС № 1/03.01.2003 г.

2002 01.01.2002 - 31.12.2002 100.00 0.59 ПМС № 209/21.09.2001 г.

2001 01.10.2001 - 31.12.2001 100.00 0.59 ПМС № 209/21.09.2001 г.

01.04.2001 - 31.09.2001 85.00 0.50 ПМС № 64/16.03.2001 г.

01.01.2001 - 31.03.2001 79.00 0.47 ПМС № 213/09.10.2000 г.

2000 01.10.2000 - 31.12.2000 79.00 0.47 ПМС № 213/09.10.2000 г.

01.02.2000 - 30.09.2000 75.00 0.45 ПМС № 12/14.02.2000 г.

01.01.2000 - 31.01.2000 67.00 0.39 ПМС № 132/25.06.1999 г.

1999 05.07.1999 - 31.12.1999 67.00 0.39 ПМС № 132/25.06.1999 г.

01.07.1999 - 04.07.1999 67 000.00 390.00 ПМС № 7/19.01.1999 г.

01.01.1999 - 30.06.1999 61 000.00 368.95 ПМС № 7/19.01.1999 г.

1998 01.09.1998 - 31.12.1998 53 500.00 314.70 ПМС № 197/21.08.1998 г.

01.04.1998 - 31.08.1998 50 940.00 299.65 ПМС № 92/17.04.1998 г.

01.01.1998 - 31.03.1998 48 700.00 286.47 ПМС № 12/22.01.1998 г.

1997 01.10.1997 - 31.12.1997 45 500.00 268.66 ПМС № 415/05.11.1997 г.

01.05.1997 - 30.09.1997 41 290.00 243.80 ПМС № 181/02.05.1997 г.

01.04.1997 - 30.04.1997 29 920.00 176.67 ПМС № 123/27.03.1997 г.

01.03.1997 - 31.03.1997 17 600.00 103.92 ПМС № 64/24.02.1997 г.

01.02.1997 - 28.02.1997 11 000.00 64.95 ПМС № 34/06.02.1997 г.

01.01.1997 - 31.01.1997 5 500.00 32.35 ПМС № 245/26.09.1996 г.

1996 01.10.1996 - 31.12.1996 5 500.00 32.35 ПМС № 245/26.09.1996 г.

01.07.1996 - 30.09.1996 4 000.00 23.53 ПМС № 172/18.07.1996 г.

01.04.1996 - 30.06.1996 3 040.00 17.88 ПМС № 56/20.03.1996 г.

01.01.1996 - 31.03.1996 2 760.00 16.30 ПМС № 222/23.11.1995 г.

1995 01.10.1995 - 31.12.1995 2 760.00 16.30 ПМС № 222/23.11.1995 г.

01.07.1995 - 30.09.1995 2 555.00 15.09 ПМС № 166/16.08.1995 г.

01.04.1995 - 30.06.1995 2 450.00 14.47 ПМС № 98/15.05.1995 г.

01.01.1995 - 31.03.1995 2 143.00 12.58 ПМС № 268/16.11.1994 г.

1994 01.10.1994 - 31.12.1994 2 143.00 12.58 ПМС № 268/16.11.1994 г.

01.07.1994 - 30.09.1994 1 814.00 10.65 ПМС № 146/01.08.1994 г.

01.01.1994 - 30.06.1994 1 565.00 9.18 ПМС № 27/07.02.1994 г.

1993 01.10.1993 - 31.12.1993 1 414.00 8.34 ПМС № 214/12.11.1993 г.

01.07.1993 - 30.09.1993 1 343.00 7.92 ПМС № 149/03.08.1993 г.

01.03.1993 - 30.06.1993 1 200.00 7.08 ПМС № 65/26.03.1993 г.

01.01.1993 - 29.02.1993 890.00 5.25 ПМС № 135/17.07.1992 г.

1992 01.07.1992 - 31.12.1992 850.00 4.72 ПМС № 135/17.07.1992 г.

01.01.1992 - 30.06.1992 620.00 3.44 ПМС № 129/05.07.1991 г.

1991 01.07.1991 - 31.12.1991 620.00 3.44 ПМС № 129/05.07.1991 г.

01.05.1991 - 30.06.1991 505.00 ПМС № 85/1991 г.

01.04.1991 - 30.04.1991 518.00 ПМС № 85/1991 г.

01.02.1991 - 31.03.1991 435.00 ПМС № 8/1991 г.

01.01.1991 - 31.01.1991 210.00 ПМС № 21/1991 г.

1990 01.12.1990 - 31.12.1990 210.00 ПМС № 21/1991 г.

01.09.1990 - 30.11.1990 191.00 ПМС № 217/1990 г.

01.07.1990 - 31.08.1990 165.00 ПМС № 49/1990 г.

1989 01.07.1989 - 30.06.1990 140.00 ПМС № 97/1988 г.

1985 01.10.1985 - 30.06.1989 120.00 ПМС № 56/1985 г.

1984 01.09.1984 - 30.09.1985 110.00 ПМС № 16/1984 г.

1979 01.10.1979 - 31.08.1984 100.00 ПМС № 50/1979 г.

1973 01.06.1973 - 30.09.1979 80.00 ПМС № 6/1973 г.

1970 01.01.1970 - 31.05.1973 65.00 ПМС № 33/1969 г.

1968 01.01.1968 - 31.12.1969 60.00 ПМС № 63/1967 г.

1965 01.10.1966 - 31.11.1967 55.00 ПМС № 53/1965 г.

2024 година,933 лева

Научете повече