Ферер стана известен на широката публика с участието си в популярни телевизионни сериали. Сред тях са "Морска полиция:Лос Анджелис", "Военни престъпления:Лос Анджелис, "Срещи с Джордан", "Разкази от криптата" и др.

Една от най-известните роли на актьора бе в култовия сериал "Туин пийкс", където влезе в ролята на агент от ФБР.
Ферер бе незаменим в поддържащи роли на световноизвестни продукции като  "Робокоп", "Трафик" "Смотаняци-2" и др.

Мигел Ферер е роден на 7 февруари 1955 г. в Санта-Моника, Калифорния, САЩ. Той бил най-големия от пет деца в семейството му, което е с корени от Пуерто Рико.

Ферер завършва актьорската школа "Beverly Hills Playhouse", а актьорската си кариера започва в началото на 1980-те години с епизодични роли в телевизия. Дебютът му в кино е в "Стар Трек 3: В търсене на Спок" (1984), през 1987 г. стига до значима роля в "Робокоп" на Пол Верховен и след това често играе роли на претенциозни злодеи с чувство за хумор (напр. "Отмъщение", 1990 г. на Тони Скот с Кевин Костнър, Антъни Куин и Маделин Стоу). В началото на 90-те играе едновременно в три праймтайм сериала, включително в "Туин Пийкс", като през 1992 г. повтаря ролята си в едноименната екранизация. Също така, озвучава и множество филми.

От 2009 г. има водеща роля в сериала "Военни престъпления: Лос Анджелес", през 2013 г. играе ролята на вицепрезцидента в "Железният човек 3".

Американският актьор Мигел Ферер ни напуска завиги на 62-годишна възраст в дома си в Лос Анджелис, щата Калифорния.


Ице, не обичам да говоря по телефона, затова ти пиша. Ще правя банка" – така започва писмото на шефа на ВИС Васил Илиев до неговия приятел от спортното училище "Олимпийски надежди" Христо Марков. Написано е на 26 февруари 1995 г.

По това време Марков е депутат в Народното събрание от СДС и има многобройни контакти във всички сфери.
Точно два месеца след като е изпратено писмото, могъщият бос на групировката ВИС е разстрелян в черния си "Мерцедес" на път за ресторант "Мираж",пише сайтът dnes.bg

"Очистиха го заради тази банка", разкрива за първи път пред "България Днес" Марков.

"Васил искаше да я кръсти "Осогово". За разлика от тогавашните кредитни милионери, Васил имаше пари в брой. Истински, свежи пари. Виждал съм в офиса му чували с кинти. Държеше ги в един гардероб. Той си знае по какъв начин ги е спечелил, но е факт, че ги имаше. А по това време банковата система вече беше започнала да се клати. Подготвяше се онзи внимателно планиран катаклизъм, който в крайна сметка доведе до рухването на цялата финансова система. И изведнъж - някакво момче от Кюстендил с огромна финансова мощ иска да се намеси в играта. Не му позволиха. Убеден съм, че това е основната причина Васил да бъде разстрелян", казва още бившият депутат.

Илиев неслучайно се доверява на Христо Марков, когато търси доверен човек за банката си. Двамата учат заедно в софийското спортно училище "Олимпийски надежди" през 80-те години.

"Аз тренирах щанги, а Васил борба", спомня си бившият депутат.

"Илиев беше по-умен от останалите борчета и четеше доста. Като спортист беше пресметлив. В схватките взимаше това, което му трябва, без излишни емоции. Напуснах "Олимпийски надежди" около година и половина след като влязох в това училище. Майка ми е фармацевт и бързо разбра, че там ни тъпчат с всякакви химикали. Измъкна ме оттам, въпреки че моето желание беше да продължа да се занимавам със спорт. С Васил Илиев се засякохме отново в началото на 90-те години в Слънчев бряг. Поддържахме добри отношения и често се срещахме. Видяхме се и на световното по футбол в САЩ през 1994 г., когато нашият отбор стигна до полуфинал. Няма да забравя как след победата над Аржентина с 2:0 Васил черпеше на корем всички българи в един ресторант. Американците не бяха виждали такова нещо. Изпи се огромно количество уиски. Всичко плащаше Васил. Истината е, че той беше пословично щедър. Любимата му песен беше "Бедни-богати", мисля, че Тони Дачева я изпълнява. Веднъж в софийско заведение си поръча това парче на певицата и и даде толкова пари, колкото тя не беше виждала през целия си живот.

Факт е, че след убийството на Васил Илиев неговият брат Георги го наследи, но приживе Васко го държеше малко настрана от бизнеса. Жоро обичаше купоните, винаги беше готов да се напие и да се сбие. Васил не харесваше тези демонстрации. Той беше на път да мине на друго ниво в бизнеса, но не му позволиха. Добър или лош, този човек игра важна роля в историята на България през 90-те. И за мен основната причина да бъде ликвидиран е, че не се вписа в сценария с рухването на банките", разказва още Марков.

Така Илиев не успява да сбъдне голямата си мечта и да превземе финансовия Олимп.

Враговете му се оказват по-силни и той е засипан с дъжд от куршуми в луксозната си лимузина. И до днес се говори, че убийците го разстрелват, докато босът на ВИС пътува за среща със Слави Трифонов.

Смъртта на Васил Илиев го превръща в култова фигура за подземния свят. Наскоро негови последователи обявиха, че са готови да възродят организацията и да вдигнат паметник на братя Илиеви.

А иначе в писмото си до Марков Васил Илиев иска от него да му посочи финансист, който е да млад, много кадърен, да е завършил финанси и кредит, за изпълнителен директор на банката.

"Ще е много доволен от заплащането, ама МНОГО! А и да е дискретен и да не говори много-много. Да иска да се развива. Затова разчитам на теб да ми посочиш подходящ човек. Виж там, в Пловдив, може да има. Трябва ми много бързо. Айде, ще почерпя богато! Чакам", пише още Илиев.

Камелия Цветанова
Източник:www.dnes.bg

Носехме лентите от фотоапарата във фотото да ни ги проявяват и после чакахме да си вземем снимките, за да ги видиш за пръв път. Помня още как след работа бързахме да се приберем вкъщи, защото ще ни “звъннат” по телефона.

Сега хората в жилищните комплекси дори не се познават. А преди беше съвсем нормално да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша със захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс. Кафето го пиехме, след като го смелим с ръчна кафемелачка. Печахме чушки на чушкопек на терасата и се питахме със съседката от долния етаж коя колко има още да пече.

Най-големите магазини, които бяхме виждали, бяха Централните хали и ЦУМ. Плетяхме си блузи по образец от списание “Бурда”.

Децата колекционираха салфетки и станиоли от шоколадови яйца. Слагаха индиго между два листа и пишеха доклад по биология в 2 екземпляра. Ходеха в читалнята в библиотеката да търсят материали, защото нямаше “Гугъл”. За Нова година си разменяха скромни подаръци – старателно надписани книги и грамофонни плочи. Свиркахме им от балкона да се прибират за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.

Доста от нас имаме куп носталгични спомени от „онова“ време, когато ходехме до ”Домашни потреби” за тиган, до ”Плод-зеленчук” – за чушки и домати, до ”Млад техник” – за детски играчки, до Битовия комбинат – на фризьор.

И какво още правехме ?

Източник: Ретро

„Не трябваше да го убивам“, това признава след почти 20 години Стефан Въжарски, килърът на един от знаковите босове на родния ъндърграунд Иво Карамански. В момента той излежава наказанието си в софийския затвор и е все още на строг режим. Източници на БЛИЦ, които в момента също са зад решетките, твърдят, че Въжарски се държал с всички подозрително и предпочитал да не общува с никого.


„Държи се настрана от всички, взима медикаменти за изчистване на токсини, лежа по лечебници и има параноя, че е предозиран с медикаменти. Не говори с никого. Смята, че някой може да го убие в затвора. Няколко пъти прави опит да наклевети следовател от Националната следствена служба, че е дал пари да го убият. Отказва всякакви свиждания. Преди време една от дъщерите на Карамански поиска да се срещне с него, но той отказа“, разкрива източникът на БЛИЦ.

Справка в търговския регистър показва, че днес от някогашната империя на Карамански не е останало нищо. Фирмите, които бяха наследени от вдовицата Галина Лукановска, вече са ликвидирани. Знаковата „Корона инс“ е закрита през 2001 г., а другата – „Корона И. Г.“ преминава в ръцете на известния ром от Видин Мирослав Ценов, който е сред бушоните на дедесарската мафия и върти десетки „кухи“ фирми. Няколко години след прехвърлянето на собствеността и тази фирма е закрита.
Източник: БЛИЦ


22 години след убийството на основателя на ВИС Васил Илиев, разследването е прекратено поради давност, убийците не са задържани, а версиите са десетки, припомня Дир.бг. в рубриката си „Студени досиета“. На 25 април 1995 г. около 21.15 часа 30-годишният Васил Илиев пътува с луксозния си „Мерцедес“ към „централата“ на ВИС – ресторант „Мираж“ в София. Двамата гардове на Императора го следват със „Сеат Толедо“. Двете коли навлизат в кварталната улица „Никола Каменов“, която е осеяна с дупки. Наблизо има строеж. Васил Илиев намалява скоростта, за да не потроши новия сребрист „Мерцедес“, който е купил ден по-рано от Филип Найденов-Фатик. Тогава от строежа изскачат двамата килъри, въоръжени с автомати „Заги“, и откриват огън по колата на Илиев.

Дъждът от куршуми пръска предното стъкло, а след това и предния десен прозорец на автомобила. Васил Илиев издъхва за секунди, а гардовете му така и не успяват да реагират на смъртоносната атака. Двамата убийци пък изчезват в тъмнината между блоковете. При огледа в мерцедеса на основателя на ВИС са открити видеокасети с филмите „Кръстникът” и „Шотландски боец”, златна гривна, златен часовник, мобилен телефон, 2000 лева, документи и бележка с надпис: „Да пратя на мама още пари за ремонта в Кюстендил!”. Два дни след убийството основателят на ВИС е погребан пищно в родния си град Кюстендил. Около 5000 облечени в черно мъже плачат на 4-километрова траурна процесия. Сред тях са братът на Васил – Георги Илиев, Константин Димитров-Самоковеца и Димитър Димитров-Маймуняка. През следващите 10 години и тримата бяха ликвидирани от наемни убийци. През 2015 г. разследването на поръчковия разстрел е прекратено поради давност. Убийците не са разкрити, поръчителят също. Сред най-спряганите имена обаче са тези на сръбския наркобос Сретен Йосич и на един от босовете на групировката СИК Милчо Бонев-Бай Миле, който бе застрелян заедно с охранителите си на 30 юли 2004 година от група маскирани като антимафиоти в ресторант-градина „Славия“ в София. В Кюстендил пък внушителната гробница, в която преди 22 години е погребан Васил Илиев, все още е под денонощна охрана. Основателят на ВИС има една дъщеря – Ивона от първата си съпруга Мариета. Преди две години Ивона Илиева присъства на юбилейното 20-о издание на международния турнир по борба за кадети „Васил и Георги Илиеви“. „Пазя само скъпи спомени с баща ми. Като всяко дете сме ходели на различни места, на почивки заедно. Бях на 9 години, когато почина, така че имам ярки спомени. Но това са лични неща и се натъжавам много. Винаги съм била свързана със спорта. Родителите ми са майстори на спорта. Майка ми е акробатка, а татко професионален борец. Може да се каже, че съм израснала в залите“, сподели тогава младата жена. Във „Фейсбук“ пък от няколко години са създадени групи ВИС-1 и ВИС-2, втората от които има вече над 35 000 последователи, обменящи снимки, разкази и спомени за мутренските времена от началото на 90-те години.

Източник: БЛИЦ

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив