Партизанин от бригада "Чепинец" живее като отшелник през 80-те.От министерски съвет дават нареждане

Това се случи през 1985 г. скоро след като бях избран за кмет на Велинград. Секретарката влезе и ми съобщи, че по телефона ме търсят от Министерския съвет. Вдигнах слушалката и чух непознат глас. Оказа се жена-шефът на „Деловодния отдел“. Запита ме: „Вие не знаете ли, че в града ви има отшелници?“ И без да дочака отговор взе да нарежда. Каза, че някъде над почивния дом на ЦК в кв. Чепино живее отшелник. „Това за нас е необяснимо положение! И то в курортен град. Къде другаде в България живеят уединени самотници в гората? Не бива да търпим повече това обстоятелство. То противоречи на съвременния ни начин на живот“. И разпореди да вземем бързи мерки. Заинтригувах се. Не че бях впечатлен от тона на по-горния началник, но този отдел не беше за подценяване.

Налага се да дам кратка предварителна информация. Иван Георгиев Арнаудски е известен оригинал от Чепино. Роден е на 21 ноември през далечната 1912 г. Излязъл при масовото излизане на партизани в бригада „Чепинец“, дни преди Девети септември. Него го знаеха като Йоната. До края живееше с воловете си в м. Лепеница. Гледаше на тях като на свещени животни, а не като на добитък. Спеше си между тях. Не ги използваше за нищо, нито ги колеше за месо и кожи. Грижеше се най-редовно за животните си. Всяка сутрин беше пръв пред хлебарницата и пълнеше книжен чувал с хляб. С хляба хранеше тях и себе си. Иначе на адрес се водеше на ул. „Ц. Церковски“ № 20 в квартала.

Обадих се на Иван Илиев Кузов (1946 г. - 2012 г.), началникът на РУ на МВР, полковник. Той беше по-запознат със случая. Разбрахме се и сутринта на другия ден отидохме пеш до Лепеница. Минахме по пътеката, която започва от почивния дом на ЦК. От разхождащите се почиващи в гората научихме, че често минават покрай „отшелника“. Отнасяха се радушно и благоразположено към него. Стигнахме до обора и градината, които ми се видяха добре поддържани. Йоната се показа и ни прие. Разговаряхме с него - как живее, как са животните, има ли нужда от нещо, защо не си живее в града и т. н. От отговорите му аз започнах да се чувствам неудобно. Та той сред планината, овощната градина, животните, се чувстваше като риба във вода. Прииска ми се да можех и аз да живея волно, така като него.
Разбра се, по-късно, че приказката за „отшелника“ е тръгнала от жената-шеф, която е почивала тук. Не намерих за нужно да давам отчет нагоре. Ако пак ме потърсеха знаех какво да отговоря.

Сетих се наскоро за тази случка. От днешна гледна точка тя започна да ми се вижда като една приятна преживелица, откъдето и да я погледнеш. Например. Предишната история контрастираше драстично с гледката, която видях една сутрин от втория етаж, където живеех. Отсреща близо до високия жилищен блок имаше метален кош за боклук, от големите. Около него между цигани се водеше борба кой да овладее боклука вътре и около коша. Омърляна циганка с раздрънкана бебешка количка искаше да придърпа и свие в пакет картон от кашони. Но двама не й даваха. Циганин с каруца, върху която в големи оваляни кошове беше пълно с пластмасови бутилки, хартия и какво ли още не. И друг, който държеше стар велосипед, на който бе закачена разкривена дървена количка на две колела. Врявата беше голяма. Борба се водеше кой да владее този район с кошовете за боклук.
Ще си позволя да припомня някои приказки на Йоната, известни сред населението. Така както съм ги чул.

До моста за „Велина“ през р. Чепинска, трудоваци са отбили водата, и са направили кофраж за да отливат бетонова стена. Правят корекция на реката за да запазят близките къщи и дворове. Те се мъчат да запалят потапяща се помпа за да изтеглят водата, която пречи на работата. Помпата не е наред и не може да запали. Йоната е тръгнал да се прибира при воловете, които са в обор, до само и реката. Той се е надвесил върху перилата на моста, гледа какво правят трудоваците, чупи хляб от чувала и яде. Започва да се дразни и по едно време не се стърпява и се провиква: „Какво е това пър-пър-пър, бе? Колко е тази вода? Дайте ми да изям две кила пάстрама, и като смукна… у-у-ф-п, тая вада да я нема!“ Трудоваците го познават вече, само се усмихват и продължават работата си. Йоната продължава да наблюдава от моста и се извиква: „Какви са тия камене, дето сте ги докарали тука за стената? Това камене ле са? Камене да видиш преди Девети! Това сега не са камене!“

Тръгнал Кольо Джурков към Лепеница да откара теле. Йоната да го отгледа. Той на друг няма да обърне внимание, но щом е Кольо, другар, ще го допусне в неговия обор. А и Йоната често ходел у тях. Той е приятел и с чичото на Кольо – Гоге, който гледа крави и волове. Майката на Кольо пък опържила пълна тава филии с яйца на Йоната, да се наяде. Забелязали как той хапнал две-три хапки от филиите и останалото дал на воловете. „Гледай го ти него, затова ли му напържих толкова филии, за да ги даде на животните“ – възмущавала се леля Гина. А Йоната не допуска всеки, спотайва се при воловете, докато разбере кой е – свой или чужд. Чак когато Кольо с теленцето се приближил съвсем наблизо, той се обадил: „Е-е-ей!“ Кольо наскоро е бил в Германия. За встъпление към основния разговор той разправя на Йоната, че на летище там е видял много самолети, едни излитат, други кацат. „Като в Бачовица комарето, брамбарето ...” - отвръща Йоната.

Кольо държи малкото теле. Йоната го оглежда скептично отвсякъде, отпред, отзад и по едно време пита: „Майката каква е?“ „Малка“ - казва Кольо. „Еми к′во искаш? То не си е взело млекото…Ке ме викаш я да ти избера теле. Какво е т′ва? Требва да му дроба леб в алвена кутия, та да го вдигна! Кога ще стане петстотин кила…нингаш нема да стане! Не го ли гледаш, че в муцуната е като лисица. Чърчил е тежал 150 кг, ама майка му е имала големи ненки, едната под мишницата, другата я прехвърли през рамо, а той боза и от едната и от другата, та чак ке се задави…“
Михаил Алексиев

Научете повече

Поглед от другата страна: Какво е било наказанието в НРБ ако не отидеш на бригада

Наказанието беше, че ако не си бил на бригада, не си минал през „третия трудов семестър“ не те записваха за следващия курс в университета. Изключване от университета. Не е малко наказание, нали? Наказание също беше и това, че докато бригадирките бачкаха на полето, за да не изгубят студентски права, местните момчетии, които не мечтаеха за университет и за учение, седяха в местната кръчма и чакаха да свърши смяната. А след това си разказваха за постиженията – кой, колко и как.

Понякога есенните бригади, защото имаше и летни, продължаваха достатъчно дълго:

Бъдещите лекари вместо да учат медицината събираха картофи по полето. Имаше и такива младежи, които страдаха от това, че трябва да работят на чужди хора, докато родителите им се мъчеха сами с тютюна, за да ги издържат. Тези младежи просто искаха да са в помощ на семейството си,ДА АМА НЕ. . . . Командирите уж бяха избирани, а всъщност бяха назначавани „деца на наши другари“. Някои от тях бяха много арогантни, обзавеждаха се с „щабни“ лакеи и особено с щабни лакейки. Които естествено бяха освобождавани от полето поради необходимост.
Мнозина разказват,че тези години са най-щастливите в живота им,но за мен нещата не са съвсем така. Смятам, че и „библиотечното време“ което пропуснах заради бригади не мога да го наваксам и до сега.

Дарин Неделчев

Научете повече

Как партията се грижеше за многодетните семейства по времето на соца в НРБ

Много се говори за демографския срив. Аз съм роден и израсъл в многодетно семейство: две момичета и две момчета. Завърших средното си образование благодарение на доброто отношение на държавата към многодетните семейства. В селскостопанския техникум в Плевен, където постъпих през 1952 г., плащах като дете на многодетно семейство само 360 лв. тогавашни пари годишна такса за стол, което включваше закуска, обяд и вечеря. За насърчаване на задочното образование някои предприятия даваха ежегодни стипендии. Детските облекла и обувки бяха евтини и се продаваха под себестойността, като разликата се субсидираше от държавата. И още много предимства за многодетните семейства.

Грижата за кадрите, поддържането на тяхното професионално ниво бе също първостепенна задача на държавата и партията. Ръководните кадри от началник отдел нагоре най-много през пет години отиваха на курсове за усъвършенстване на професионалните качества. През 70-те години на миналия век се въведе и следдипломната специализация. Въз основа на нея завършилите получаваха 15 лв. ежемесечно към заплатата. А кандидат на науките получаваше 30 лв. По времето на социализма ни се казваше, че изграден 25-годишен човек струва на държавата 360 хиляди лева тогавашни пари. Немного отдавна БАН направи изчисления, че България е загубила от емиграцията на нашите сънародници в чужбина след Десети ноември 72 милиарда лева. Аз мисля, че сумата е два-три пъти повече, но нека се доверим на учените.

Петко Янков, с. Сомовит, Плевенско
Източник:retro.bg

Научете повече

Кумец на Батето вкарва Владко Живков в порноидустрията през 80-те

Съществувала ли е някога видеокасета,на която Владимир Живков прави любов с естрадната легенда Росица Кирилова ?
Според слуховете певицата и Татовият син били заснети от американското разузнаване да се натискат в луксозна яхта на Канарските острови.Американското разузнаване дори било закачило стоп-кадри от интимното рандеву на витрината си.

"Нямам идея откъде тръгна тази смешна и  отвратителна клюка.Сигурно никога няма да разбера.Понякога даже ми се е искало да се запозная с Владко Живков ,та да знам поне,че съм го виждала на живо",казава по повод на пикантаната мълва изпълнителката на "боса по асвалта".

Да, наличието на видеозапис с евентуалните съвместни се*с подвизи на Вовата и Роси е пълен мит, но пък е истина друго,че синковецът на бившия Първи има нещо общо със с*кс касетки. Той въртял нелегален частен бизнес с филми за възрастни през втората половина на 80-те. В еротичната „индустрия“ влязъл навръх Нова година покрай свой много добър приятел - офицерска рожба.

На 31 декември 1985-а Владко, споменатият по-горе негов другар и още неколцина наследници на хора от голямото Добро утро празнували заедно ЧНГ. Вечерта им минала в консумация на огромни количества уиски, пастърма и фъстъци, а след речта на Тато и Дунавското хоро членовете на компанията разнообразят вечерта с гледане на розови филми.Докато ВИП синчетата зяпали немска еротика, Емил Иванов-чедото на мастит военен, подметнал, че секс касетките са кът на българския пазар и ако някой се заеме с нелегалното им ти ражиране, ще направи луди пари.Вовата Живков се съгласил и малко по-късно в главите на двамата се оформила идеята да запълнят дефицита произвеждайки VHS забавленияя за възрастни.

В дома на Емил в столичния кв. „Гео Милев“ набързо била спретната тиражорна с видеокасетофони. Секс филмите съдружниците записвали от чужди тв канали, най-вече германски, като за целта пред блока била монтирана гигантска сателитна антена - по-голяма от онази, поставена пред НРТЦ, с която БНТ прихващала сигнала на Останкино. Преди 10 ноември било цяло чудо да се види такава установка - гледането на „упадъчни“ западни медии се забранявало, редовият българин нямал право да опъва „чиния“ пред жилището си или на балкона. На въпросния офицерски син обаче никой не смеел да му търси сметка за неспазването на закона, нали бил пръв приятел с наследника на държавния и партиен ръководител Тодор Живков.

Владко и съдружникът му бълвали не само еротични касети . Произвеждали и филми с хитови имена, екшъни и комедии като„Полицейска академия“, 5 „Рамбо“, „Командо“ и др.От пласирането на готовата продукция си докарвали космически за времето печалби. Често край „бизнесмените“ се навъртал и Малък Тошко - по онова време тийнейджър, твърдят запознати.

Емил - двигателят на производството, бил син на командващ от Строителните войски. Семейството му се возело не в лада, а в лимузина -пежо 404.

За ортака на Владко споменава в мемоарите си и Иван Славков. В единия от томовете си Батето дори уточнява, че Емо вече не е между живите.

„Аз съм кумувал и с Ванга. На едно момче, което беше близко с нея. По-голямо от сина ми, но се бяха сприятелили с Тошо. Той е първият, който започна да прави нелегално видеокасети. доста пари натрупа с това, даже го бяха дърпали мутрите. Булката му беше от Сандански. Баща й се отрови в една щерна за вино - с един негов комшия да я приготвят за новата реколта.Обгазявали са я ,за да изчистят мухала и се отравя от газовете. Емо Иванов. Баща му беше полковник, много сериозен човек. Женихме ги в Благоевград. Ванга не знам колко години не беше излизала от Рупите.
Но дойде в Благоевград за венчавката, играхме хоро.След години младежът умря, разви шизофрения някаква“, написал е приживе дългогодишният шеф на БОК, БфС и БНТ.

С VHS касети Емил се занимавал и след 10 ноември. Самият Владко Живков пък имал видеотека в зората на демокрацията, където пласирал част от тиражираните в дома на приятеля му пиратски розови игрални филми.

Днес Вовата, както наричат сина на Тато близките и познатите му, е закъсал сериозно и със здравето, и финансово. Едно от малкото му публични появявания през новия XXI век бе на погребението на Батето през 2011-а.

Мълви се, че напоследък Живков все по-често прибягвал до заеми. Искал солидни суми от стари приятели, като обещавал, че ще ги върне.
Според циркулиращи от години из светските среди клюки Владимир харчи парите, с които разполага, най-вече за хазарт. По комара той се запалил още по времето, когато начело на държавата бил баща му.В онзи период залагал, дори и в мегалуксозни казина в Монако. Сега карал далеч по-скромно - чешел крастата си в родни игрални заведения.

Самият Владимир категорично отрича да е комарджия. „Не съм играл в казино никога през живота си, камо ли пък в Монте Карло.Това е измислица на Славчо Трънски. Беше му поръчано да го каже от трибуната на Парламента“, заяви той в едно от ултра редките си интервюта в пресата. Колцина обаче са склонни да повярват на думите му.

Един от най-сензационните слухове за Владимир в последно време гласи, че заради липса на достатъчно финансови средства той бил принуден да ипотекира семейната си къща в полите на Витоша. До тази крайна мярка се стигнало след натиск от страна на изнервени кредитори.

За официалните доходи на Владко няма много информация. Знае се, че съпругата му Валентина има свой бизнес. 65-годишният Живков също върти дребен алъш-вериш, твърдят запознати. Той притежавал магазинче за козметика. Видеотеката му пък отдавна вече не функционирала.

Синът на Тато навярно си спомня с умиление годините, когато татко му беше на власт. В онези времена Вовата разполагаше с огромни суми - и то не само покрай успешния бизнес с нелегалните порнофилми, комедии и екшъни. Голяма част от парите, които харчеше, идваха директно от държавния бюджет.

Установено е, че само за периода 1985-1989 година Владимир пръснал 356 800 лева тогавашни пари. Управление „Безопасност и охрана“ му отпускало средствата за покупка на валута, автомобили, подаръци и строеж на вили.

Христана Ангелова "Уикенд"

Научете повече

Наша балерина има любовна афера с Жан-Пол Белмондо

Информация за дамата ни дават непубликуваните спомени на нейния роднина, банкера Димитър Колчагов, мемоарите на американския актьор Уейк-фийлд Пуул, българският художник Кирил Петров Василев и изказванията в тогавашната преса на легендарния маркиз Жорж де Куевас, белетен импресарио и хореограф,пише вестник "Уикенд"

В мемоарите си Уейк-фийлд Пуул пише, че през 1956 г. забелязва как американският актьор Марлон Брандо ухажва Виола Есен и двамата излизат в обществото често заедно. По това време Брандо вече е спечелил „Оскар“ за най-добра роля във филма „На кея“ на режисьора Елия Казан и гради невероятно успешна кариера. От своя страна българката Елена Колчагова ръководи Международно училище по танци, което се намира в Карнеги Хол. В него се преподават уроци по балет и джаз. По модерни танци уроци дава франк Вагнер, който е хореограф на класическия мюзикъл „Уестсайдска история“. Музиката в часовете е на няколко перкусионисти.

МАРЛОН БРАНДО ЧЕСТО ОТИВА В СТУДИОТО с бонго барабаните си (кубински двойни барабани) и акомпанира на учителите, които преподават. Така той се запознава с Виола Есен.

Нейната история и тази на родителите й е много интересна и би могла да послужи за сценарий на филм. Родът на баща й Асен Колчагов е от Банско и има 300-годишна история.Той е свързан със семейството на Паисий Хилендарски. Интересната история с много доказателства, че Колчаговият род е в кръвна връзка с Хилендарския монах, е разказана от Лазар Хадживълчев. А връзката е Елена Хаджи-вълчева, праправнучка на известния търговец Вълчо Баанов, който е брат на Паисий Хилендарски. Елена Хадживълчева става съпруга на Тоше Колчагов - търговец от Банско, роден около 1870 г. Така започва летописът на големия Колчагов род, който след Илин-денско-Преображенското въстание се разпръсва из свободна България и из целия свят. Основното качество на рода е, че всички се стремят към високо образование, родителите дават мило и драго и в най-тежките времена да изучат децата си. Неслучайно в рода се гордеят, че имат професор в Сорбоната, десетки лекари, инженери, учители. Лазар Хадживъл-чев изтъква, че историята на Хадживълчевия и Кол-чаговия род се намира в най-голямата библиотека за родови изследвания от цял свят, в американския град Солк Лейт Сити.

Бащата и майката на красавицата емигрират в Америка. Елена се ражда през 1919 г. в град Сейнт Луис, Мисури, САЩ. Още 3-годишно малкото момиченце непрекъснато пее и танцува вкъщи и родителите й решават да развият нейните артистични заложби. За целта се преместват да живеят в Ню Йорк, където тя започва да посещава частното балетно училище на руския хореограф Михаил Мордкин, чието име по това време е нашумяло в артистичните среди. Мордкин е партнирал на знаменитата Анна Павловна и е печелил симпатиите на зрителите. Той отделя голямо внимание на талантливата си ученичка и постига успехи с нея. Българската емиграция в Ню Йорк се гордее с артистичното момиче и по случай празника на „Св. св, Кирил и Методий“ през 1927 г. Елена така танцува ръченица, че е избрана за кралица на тържеството. Българският вестник „Утро“ веднага отбелязва събитието със заглавие „Изгрява българска звезда“. Колчагова се представя с голям успех и на балетната сцена.

През 1937 г. Мордкин я включва в неговата премиера на „Целият американски балет“. Публиката е възхитена от младата жена, от нейното изящество, красота и талант. По-късно зрителите приемат изпълнението й в балета „Себастиан" на Джанкарло Меноти с нестихващи бисове и отрупват Елена с цветя. Тя е зашеметена от отношението на изисканите балетомани
и тогава решава да има псевдоним. Сама се нарича Виола Есен. Българката танцува с невероятна грация, лекота и впечатляващ ар-тистизъм в балета „Холивуд Пинафор“, в който партньор й е известният балетист Роберт Четууд.

През 1937 г., на 18 години, Виола се омъжва за южноамерикански дипломат и иска да се откаже от артистичната си кариера. Малко преди да вземе това съдбовно решение, тя има интересно предложение. Красавица отдавна е забелязана от филмови продуценти и режисьори, които решават да я привлекат за различни роли. Есен участва във филма на Бен Хект „Призракът на розата“ (1946 г.). Той й дава ролята на Хайди, която е млада балерина, съсипана от любовта на ревнив танцьор. Ролята на балетиста се изпълнява от Иван Киров, псевдоним на Джон Джоузеф Кашкевич. филмът претърпява неуспех и е обречен на фиаско. Все по това време Виола или Елена Колчагова е в компанията на двама интересни личности-на художника Кирил Петров Василев и на балетния импресарио и хореограф Жорж де Куе-вас, женен за Маргарет Рокфелер Стронг, внучка на Джон Рокфелер. През тези години Василев продължава да се утвърждава като световноизвестен художник на портрети. В САЩ той се сприятелява сЪрнест Хемингуей, президента Хари Труман и Джак Демпси.

По-късно, през 1948 г., Василев рисува портрет на американския президент Хари Труман. Известни клиенти на Василев са още югославският цар Петър II и румънският крал Михай I.

Животът е пред младата дама. И Кирил Василев, и Жорж я съветват да не оставя изкуството, техните среди, в които се диша по-леко. Виола Есен е малко раздвоена, но съветът на приятелите й я успокоява. След години тя, без да съзнава, участва отдалече като помирителка в скандала между Жорж де Куевас и Серж Лифар, в който се стига до дуел между двамата.

През 1958 г. трупата на маркиза поставя балета „Черно и бяло“, в който участва известният балетист.

Жорж решава да измени някои сцени от постановката, но при първата среща между ексцентричния хореограф и Серж става скандал. Лифар е против промените и обижда Де Куевас, който му удря плесница по лицето. Балетистът, който никога не е хващал оръжие в ръцете си, обявява дуел на своя враг и го замеря със своята чанта. Виола се опитва с писма да помири двете страни, тъй като пресата веднага започва да тръби за случая, но напразно. Секундант на дуела е Жан Мари льо Пен (френски политик,през 1957-1958 г. участва в сраженията в Алжир, кавалер на Военния орден, евродепутат, баща на Марин льо Пен). Маркизът се подготвя за дуела с учители, тъй като също до този момент не е вземал пистолет в ръцете си. Оръжието е сменено с шпаги, а дуелът става далеч от Америка, на 30 март, в Нормандия. На него присъстват много журналисти. Дори случаят е записан на лента. 53-годишният Серж и 70-годишният Жорж започват да се дуелират в името на честта. Балетистът е ранен,(по-точно,одраскан по ръката) С този факт дуелът приключва, честта им е спасена, а двамата се прегръщат и до края на живота на Жорж'остават приятели. През годините те поддържат връзка и с Виола Есен.

Според други писания, свързани с балерината, биографията й има следния вариант. През 1950 г. Елена Колчагова се омъжва за американския актьор Габриел Дел, който е познат на българската публика от сериала „Бар на ъгъла“. Двамата имат син, Бо дел Векио, който се ражда през 1956 г. Следите на Виола Есен се губят. Може би в някои спомени на български емигранти има написано нещо за нея. Бизнесменът Димитър Колчагов, който е неин близък и е родом от Банско, споменава в мемоарите си в ръкопис, че българката изпада в големи финансови дългове, които не може да върне. Знае се само, че тя умира през 1970 г., на 16 януари, само на 51 години. В нейно лице Холивуд губи една актриса, която няма импресарио, силно ранима и не намерила подкрепа сред близките си хора.

Вестникарските текстове от 30-те години на XX век твърдят, че Елена Колчагова никога не е крила, че е българка и е обичала своя роден край.

Научете повече