Почина актрисата Мариана Аламанчева, кака Мариана от "Сладкарница Захарно петле"

Марийка от "Криворазбраната цивилизация", кака Мариана от "Сладкарница "Захарно петле", Танчето от "Селянинът с колелото". Роли, с които Мариана Аламанчева спечели любовта на няколко поколения.

Почина една от най-интелигентните и фини актриси, отдали творческата си съдба на Сатиричния театър. Безкрайно женствена и мека, любимка на малки и големи, човек с нелека съдба, но с непреклонно чувство за достойнство... Почивай в мир! Дано душата ти намери покой!"

Това тъжно съобщение публикува на официалната си страница във Facebook Сатиричен театър "Алеко Константинов".

Мариана Аламанчева е родена в София на 23 май 1941 г. Първоначално завършва механотехникум, а след това и актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1964 г. в класа на професор Желчо Мандаджиев.

Актрисата е сред участниците в популярните мюзикъли на Българската национална телевизия "Криворазбраната цивилизация" (1974) по класическата пиеса на Добри Войников и "Вражалец" (1976) по Ст. Л. Костов. Аламанчева има много роли в любими бългаски филми - "Баш майсторът", "Мъже в командировка", "Селянинът с колелото"... През 2017 г. е отличена от Министерството на културата с почетно отличие "Златен век" в категория "Звезда".

Порасналите деца помнят актрисата и като кака Мариана - водеща заедно с Николай Николаев - Бате Николай на предаването за таланти "Захарно петле". Голяма лична драма в живота на актрисата е загубата на дъщеря й - Зорница.

Научете повече

Един ден на опашка за банани през 80-те:Англичанин пита,какво дават тук ?

Случката би могла да мине за смешна… Бях на опашка за банани – стотина души, всеки от които следеше да не бъдат накърнени правата му. Кротко пристъпвах към заветния щанд, когато до ушите ми стигна английска реч. Говореха мъж и жена, той – лошо (дори аз го разбирах добре). Тя попита за какво чакат тия хора и в отговор чух: „Дават банани“.

След, което тя рече: „О, остави, по-добре да си купим отнякъде…“

Смейте се, де!

Настигнах ги. Българин, отскоро женен за канадка. Нямало да и каже истината за бананите, макар че и двамата знаехме: това е нещо, което не може да се скрие. Защото утре гостенката пак ще попита: „За какво чакат тия хора?“
Пред мебелния магазин. Или пред обувния. Пред месарницата. Пред аптеката. Пред книжарницата. Пред бакалията. Пред райсъвета. Пред…
Откакто се помня, почти 30 години вече – вися по опашки.За всичко. През цялото това време ме убеждават, че живея в общество, което се характеризира с непрестанна грижа за човека, за разлика от онова, загниващото, дето има една единствена цел: да го тормози и експлоатира.
Откакто се помня слушам за битите негри в ЮАР, за измъчени американски индианци, за прегладнели английски безработни, за съсипани гастарбайтъри… (Любопитен детайл: хората, които просто разобличават проклетия капитализъм, още по-яростно воюват да останат колкото се може по-дълго в него.)
Знам наизуст колко нови Българии сме построили, каква тежка промишленост имаме и как трябва да се понапънем, ако искаме да влезем в комунизма. Знам, че единственото ни желание е да има мир, затова не отказваме да продаваме оръжие на нуждаещите се. Знам, че съсипваме природата, но това не ни пречи да свикваме международни екофоруми. Знам…

Кога за пръв път помислих, че нещо не е наред в иначе стройното ни, розово всекидневие? В казармата. Служех на границата, където постоянно ни обясняваха каква надеждна преграда сме за агресори, шпиони, диверсанти и тям подобни. Само че…. Никой отвъд за две години време така и не прояви интерес. Виж, обратното се случваше – и когато спасявахме някой мераклия от евентуалния тежък живот в чужбина, получавахме отпуск, а той отиваше в затвора. Нямахме представа, че съществува някаква Харта за правата на човека и бяхме спокойни….

Уволних се и тръгнах да покорявам света. Много скоро разбрах, че това може да стане само ако мисля едно, говоря друго и върша трето. Но не покорих нищо . Конкуренцията се оказа жестока.
Все по-често се хващах, че мълча. Несправедливо уволниха колега, на когото дължах много. Мълчах. Назначиха отгоре некадърник. Мълчах. Дойде високопоставен чиновник, обясни ни колко добре си живее българският народ. Посъветва ни да не прекаляваме с храната, да даваме здрав отпор на империалистическите централи и повече да ходим пеш. След което седна в мерцедеса (движението по булеварда бе спряно) и ни остави приятно развълнувани. Пак мълчах, но лицемерно се успокоявах с факта, че поне не ръкоплясках…

Баща ми получи инфаркт, после инсулт… Трябваше да се купуват лекарства, но ги нямаше в аптеките. В обикновените. Лекарите казаха да търсим връзки в Правителствена болница. Или във Военната. Или в тази на МВР. Там имало. Там и в стаите не лежали по десет души. Може и така да е. Ние не намерихме връзки, но купихме долари – по курс, с пъти по-висок от официалния – и взехме лекарствата от валутната аптека. Аз пак мълчах…
Мълчаха и хората около мен. Ако все пак заговаряха – беше в кръчмата или кухнята. За сметка на това, някои хич не мълчаха. Шумяха. Обещаваха. Един министър на всеослушание заяви, че народът не бива да се вълнува: повишаване на цените не се предвижда. Това беше в събота, а в понеделник магазините осъмнаха с нови ценоразписи. След този случай за учителите стана страшно трудно да обясняват защо лъжата е лошо нещо…

Непрекъснато нещо у нас се реорганизира. Усъвършенствува. Една невидима машина бълва постановления, разпореждания, укази – те вече са толкова много, че създателите им не знаят техния брой. Но това не попречи понастоящем най-употребяваната дума в българския език да е „няма“!

Живеем като в сън. Забравихме да се усмихваме. Когато някой пострада кротко се утешаваме, че лошото е отминало нас. Непрекъснато чакаме да се случи нещо, да се събудим – но ако може без да полагаме усилия за това. Така – сиво, тъжно, свито – минава животът. Е, не съвсем без радости: някой си купува секция „Вики“, друг – капачки за буркани, трети – гуми за колата, която вече не помни рождената си дата. А особено щастие изпитват индивидите, получили ключ за панелната кутийка, именуваща се дом…

Как стана така, че успяха да ни убедят: бъдете доволни от малкото. Бъдете еднакво бедни. Туряйте крак на всеки, който не марширува в крак. Не гледайте какво се върши, слушайте какво се говори. И да има грешки – те са си наши, родни, социалистически. А щом е така, защо да търсим виновни, защо да се питаме не може ли да се живее иначе? Нали и сега сме си добре…
Нали ни обещават, че ще се оправим още повече…

Голямо нещо е историята – дори само за това, че от нея човек може да научи как се именува времето и да рече: ето, аз живях през Възраждането, например. Или в епохата на революциите. На деколониализма. На…

Как ли ще бъде наречено нашето време? Има ли го въобще това време? Наше ли е?

Боже, колко много неща могат да се пръкнат от едни нищо и никакви банани…
Пламен Каменов

Септември, 1989 г.
Общество и право
Източник:chr.bg

Научете повече

Спомен за красивата ТВ водеща Мария Янакиева

Красивата Мария Янакиева от БНТ беше колежка с още красиви и елегантни журналисти и водещи като Анахид Тачева, Инна Симеонова, Мария Тролева, Лили Ванкова и други

Тези дами вече са на години, но продължават да изглеждат прекрасно.
Единствено Мария Тролева не е сред живите.
Някои от тях четяха новините в “По света и у нас”, а други ни уведомяваха за програма и предстоящите предавания.
Освен това те бяха водещи на различни концерти, включително на “Мелодия на годината”, на “Златния Орфей” и други.
Както сама споделя в интервю пред “Блиц”, по-възрастните хора все още разпознават гласа й, когато говори.
Винаги се обръщат да видят дали наистина е известната говорителка или се припознават.

Мария Янакиева вече е щастлива прабаба.

ТВ говорителка е майка на дъщеря, която е дипломиран икономист.

Има внук и внучка.

Внучката на Мария Янакиева се казва Стефи. Тя се омъжила във Франция и има момченце.

Мария Янакиева днес се радва на живота и на своя първи правнук.Споделя, че внуците й носят невероятна радост.С нетърпение очаква поне още едно правнуче.Казва, че с годините има проблеми с кръвното и изпитва болка в кръста.

Страда, че пенсията, която получава е направо смешна – 319 лева.

/БЛИЦ/

Научете повече

Мистериозно и малко известно посещение на съветският ръководител Леонид Брежнев. В края на 70-те той дошъл у нас, за да пита Ванга за бъдещето си

„Знаеш ли кой съм аз?“, попитал лидерът на КПСС, щом влязъл в къщата на пророчицата. „Знам, голям началник си“, отвърнала му сляпата гадателка. Разговорът им продължил 7-8 минути, като петричката врачка отправила някои тежки предупреждения на руския гост - препоръчала му да си почива повече и да си намери заместник, на който постепенно да предаде властта. „Ти какво си мислиш, ке векуваш ли? Няма да я бъде тая! Не я мисли толкова Русията, и без тебе ке я има“, заявила феноменалната нашенка на съветския лидер.

След като посетил Ванга, Леонид Илич се видял и с Петър Димков. Брежнев се надявал знахарят да му даде билкови рецепти, които да заздравят болното му сърце. Но, уви, в следващите няколко години значимо подобрение в състоянието на генералния секретар на КПСС не настъпило.

„Кола от УБО взе дядо ми и го закара при Леонид Илич в Банкя - в санаториума, който тогава беше на ЦК. Петър Димков прегледа Брежнев и го посъветва да си замине обратно за СССР, тъй като климатът в Банкя не е подходящ. Съветският лидер послуша“ и си замина“, твърди внук на лечителя.

Информация за окултното посещение на владетеля на Кремъл има в мемоарна книга на Петър Младенов. Бившият ни външен министър е разказал подробно как на 13 януари 1979 г. Леонид Илич пристигнал в София с влак. Понеже на перона нямало суетня от посрещани - там били само неколцина членове на Политбюро, първите ръководители на столицата и хора от руското посолство.

„Времето беше студено, мрачно и влажно. Пред озадачените погледи на малкото посрещани гостът с труд и с помощта на здравеняци от своята охрана преодоля двете стъпала от вагона до перона, а след това бавно и вдървено извървя няколкото крачки до колата. Кортежът потегли за Банкя, където по изключение и, струва ми се, за първи и последен път някакъв гост беше настанен в личната резиденция на Живков“, написал е ексдипломат номер 1.

При тази своя визита в България Брежнев бил придружен от съпругата си Виктория Петровна и шефа на кабинета си Константин Черненко, който няколко години по-късно също като своя началник станал генерален секретар на КПСС.

Докато бил у нас, властелинът на Съветите се държал доста странно. Това направило силно впечатление на Петър Младенов: „Беше най-тежкият случай на неадекватност, в която някога съм виждал Брежнев. Изглежда, тогава времето, а може би и нещо друго не му хареса и след 2 дни бяхме предупредени, че Леонид Илич прекъсва почивката и си заминава“, отбелязал е в книгата си със спомени дългогодишният дипломат номер 1  на България.

Източник: "Уикенд"

Научете повече

Тато и Ким Ир Сен засядат в асансьор на курорта "Албена" през 1975 година

Дядото на Ким Чен Ун излиза пребледнял от авариралата кабина,връща си руменината на лицето и доброто настроение с големи дози коняк "Слънчев бряг"

Уви, височайшата визита не минала без инцидент. Официалните лица претоварили хотелския асансьор и той заседнал. Наложило се спешна намеса на техник с отвертка, та „затворниците“ да излязат на свобода.
Докато с Ким били заключени в авариралото подемно съоръжение, Тодор Живков успокоявал корейския гост, че няма страшно, че критичната ситуация ще бъде разрешена бързо и компетентно,пише "Уикенд"

Когато вратата най-сетне се отваря, Тато разказвал вицове, за да повдига духа на своя колега.

"Азиатецът се смееше, но беше и леко пребледнял. Последвалият изискан коктейл на терасата на хотела върна руменината на бузите му. Изпи се много отлежал коняк", свидетелства човек от помощния персонал.

В заседналия асансьор била и управителката на „Доростор“ Дора Христова. Тя толкова се притеснила, че ще бъде уволнена заради аварията, че едва не колабирала. Живков обаче успокоил и нея - казал й, че тя няма вина.

В същия хотел през 1972 година,гостувал и фидел Кастро.Още с пристигането си той се ръкувал с директорката и хукнал нагоре по стълбите. Всички се шашнали, защото не знаели къде отива, а охраната му не можела да го стигне.

Визитата на кубинския лидер била част от 10-дневно турне у нас. Огромната популярност на фидел изкарала по улиците хиляди граждани. Все още вярващите в социализма нашенци се радвали искрено на госта, искали да го видят на живо, да го докоснат, ако им се удаде възможност.

Научете повече