16 актуални и днес цитати на Атанас Буров

„Усмихвай се, бъди любезен с всички, не се вълнувай, когато те докачат, давай вид, че си богат, силен и нямаш неспокоен сън. Това е много важно. У нас, в България, само поповете, владиците и банкерите знаят тези правила. Бъди и предпазлив, когато те ласкаят, и засмян, когато те ругаят”, казва Атанас Буров

Буров се смята за капиталистическа икона на своето време. Останал е в историята като „банкера Буров”, а всъщност е бил повече политик, идеолог и философ, отколкото предприемач. Наследява богатството от баща си Димитър, семейните фирми са били по-скоро управлявани и доведени до просперитет от брат му Иван, докато Атанас е бил депутат и министър в четири правителства. Въпреки това той остава в съзнанието на нацията и достига почти култов статус. Едно от нещата, което най-много се набива на очи от живота на Буров е, че е бил изключителен патриот.

Негови са думите, че нацията ни никога няма да успее, ако не се отърве от най-долното си качество – да не си плаща и да се опитва винаги да мине метър.

Следват още силни прозрения на Буров. „Няма по-страшно бедствие за нацията от безработицата. Тя води до всички пороци и грешки. До глада, до болестите, до пороците, до кражбите, до насилията, до проституцията. Престъпник е този държавник, който допуска безработица.”

 *** „Парите покваряват дребния човек и извисяват големия. Те не развалят човека. Парата дава сила и кураж. Развалят само слабоватия, хилав човек, със слаб морал.”

*** „Всяко удоволствие се заплаща. И колкото по-честно плащаш, повече ще те търсят за партньор. Така е и в търговията.”

*** „Защото мъж без жена пет пари не струва. Мъжът е жалък като вдовец и самотник. Жената го крепи и го поддържа. Без жена светът би пропаднал. Ето защо, аз съм щастлив, че е жива и здрава жена ми.”

*** „Пазарът е равенство за всички. Там няма права, няма привилегии. Там има един закон, законът на високото качество.”

*** „Аз не се боя от голтаци. Дадеш му шепа злато и го купуваш. Той се продава, но богатият не се купува, не се продава. Той сам те купува. И те продава.”

*** „Търговията е преди всичко психология и прозорливост. Тя не търпи наивници, глупаци и хора, които „я карат през пръсти“. Затова тя се предава по наследство.”

*** „Не знаеш ли като мене арабски, турски, не четеш ли поверителните доклади ти не знаеш нищо.” *** „В историята влизат само тези, които не са на заплата.”

*** „Който залага на утре, свършено е с него. Важното е да пипнеш властта сега и да я доиш за себе си, но и за народа си. Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре.”

*** „Няма богат човек хайлазин, няма богат човек готованец.” *** „Пари не се дават никъде. Пари се изкарват. Пари се печелят. Пари се задигат. Пари се получават чрез зестра, но пари не се дикисват никъде. Как аз ще давам пари без нищо? Кой дава пари без нищо? За да дам, първо трябва да ми дадат.”

*** „В парата, в бизнеса се влиза с три неща – с взлом, с ум или с женитба.”

*** „При мене – в банката или в министерството – всеки работи за двама и за трима, не само за един. Ако човек на мене не ми работи двойно и тройно, аз го изгонвам. Ако е като писателя Йордан Йовков да носи две дини под мишница – сбогом, приятелю драг. Аз подготвям, аз обучавам хората около мене да работят двойно и тройно, защото плащам двойно и тройно. На мене писателят Йордан Йовков ми е мил като писател, но ми е враг като работник, като чиновник.”

С редакция:manager.bg

Научете повече

Внимание: Крадци в столичните централни хали през 70-те

На пазар с голяма кошница и „малки“ прегрешения

В столичните централни хали през 70-те.Ей така ги хващат „натясно“ някои хора например в Централните софийски хали. В кошницата се мъдрят колкото „за очи“, за пред касиерката два-три продукта за левче-два (иначе е съмнително, нали?), а в джобовете, явни и тайни, под мишницата, под колана, в хастара на дрехите, в най-интимното бельо даже стои нащрек я парче пакетирана луканка или шунка, я бутилка коняк или водка… Има и куриози: една жена припаднала на изхода и докато се стекат да я свестяват, причината — замразен бройлер — паднала на пода заедно с шапката й. Хора много. Най-различни. Можеш ли да се съмняваш и да дебнеш всички, влезли в магазина! Унизително е за човека, но няма как на настоящия етап и това трябва да се прави…

В малката стаичка с надпис „Народна милиция“, досами търговската зала, разговаряме с дежурния старшина за портрета на крадеца от магазините и по-специално за този от най-централните в страната хали. От дума на дума и от разказ на разказ стигаме пак до познатия извод, че днес никой не краде от недоимък. Откакто е тук, десет години вече, старшината нито е видял, нито с чул някой да открадне хляб например. Тоест, жанвалжановци вече няма и не може да има. И въпреки това крадат се не само скъпи неща, крадат се понякога стоки със смешно ниски цени: горчица от 13 стотинки, суха пилешка супа от 25 стотинки, сапун от 30 стотинки…

„Крадат всякакви — обобщава старшината. — Крадат и хора с фасон и положение. Ето миналата година например хванахме един директор с два дезодоранта за тоалетна, представете си. А в портфейла му имаше 500 лева — лично негови! — и карта за безплатно пътуване по всички железопътни линии на страната. Вместо да се засрами, похвали се, че знаел три езика и бил обиколил света. Хващали сме и хора, познати от телевизионния екран даже. Думата ми е, че човекът не се познава по дрехите“

Наказанието — винаги ли съответствува на степента на вината?

Разговорът ни е прекъснат обаче от един „типичен случай“. Водят попрехвърлила годините жена с пакетче масло, укрито под палтото. Обясненията й? Просто й се прияло „масълце“, а пенсията нямала да й стигне до края на месеца. Жалко, че нямало и ръжено хлебче — него щяла да си го плати. Е, сега ще си плати и „масълцето“, за урок ще й е. Освобождават я, след като си плаща 68-те стотинки за „масълцето“. Датата е 25 март, понеделник, 12.30 часът по обяд. Едва ли ще я запомни (съмнявам се, защото дори не се изчерви!), ако не й е за първи път. Наказанието не е достатъчно, наказание всъщност няма — въпреки категоричните изисквания на закона, който не прави изключение никому.

Но и какво да я правят? Ако процедират по законно установения ред, може би напразно ще загубят ценно време и ще пропуснат и някой друг по-фрапиращ случай. Паспорт жената не носи и не може да се проверят нито идентичността на името й, нито адресът, които тя съобщава. Била тръгнала на баня, а в чантата й само лев и нещо и празен найлонов плик намират. Дори и глобата от 5 лева — задето не притежава документ за самоличност — не е в състояние да заплати в този момент. А да извикат по телефона кола и да я закарат в районното управление на МВР, където може да се направи справка и за точността на съобщените от нея данни, и за чистотата на свидетелството й за съдимост (необходимо условие за определяне на наказанието) „едва ли си заслужава бензина“, обясняват старшината и дежурната актосъставителка. Тогава?

Някога е било лесно, чувала съм да изтъкват в подобни случаи актосъставителите. Достатъчно е било да се прекара през селото заловеният на „местопрестъплението“ с окачената на шията му открадната вещ, за да не повтори той и — което е най-важното — да секнат кражбите в това село за дълго време напред. В Радомирско пък, както свидетелствува българското обичайно право, щом се случела подобна не случайна случка, кметът заповядвал да се свикат селяните на мегдана. И ги предупреждавал, че ако откраднатото не се предаде доброволно до уречен час, ще се ходи от къща на къща за обиск и където се намери то, ще бъдат ударени сто тояги по табаните (стъпалата) на стопанина на дома. „Процедурата“, през която минавал нарушителят на обичайните норми, напълно отговаряла на вроденото у българина чувство за справедливост и възмездие и независимо от нюансите й обикновено винаги съответствувала на степента на вината. Но това е било някога и този опит днес не ни ползува.

Сп. „Общество и право“, 1985 г.

Научете повече

"Завръщане в рая"- сериала който покори целия свят преди години. Вижте как изглеждат актьорите днес!

Лентата стана толкова известна, че дори бе издадена книга по филма. Наскоро феновете на австралийската сага отново имаха възможност да се потопят във водовъртежа от интриги, измами и лъжи. А много от тях проявиха и любопитство как изглеждат любимите им актьори сега.

Ние решихме да отговорим на този въпрос. И ще ви покажем как са се променили актьорите през годините.
Екранната Стефани Харпър днес изглежда шеметно за възрастта си. Актрисата Ребека Гилинг е все така привлекателна, както в годините на голямата си слава. За жалост днес Ребека не участва в сериали. Вместо това е говорител на природозащитна организация в Австралия.

Доктор Маршал доста поостаря

Неотразимият шотландец Джеймс Смайли разтуптя хиляди сърца с въплъщението си като доктор Дан Маршал в „Завръщане в рая“. Днес актьорът видимо е поостарял, но това не му пречи да се изявява в различни театрални постановки и шоупрограми.

Джеймс Райън /Грег Марсдън/ замени киното с музикалната сцена

Що се отнася до очарователния злодей Грег Марсдън изигран толкова блестящо от легендарния австралийски рок–музикант, Джеймс Рейн той е все така на гребена на вълната. След цели седем филма зад гърба си той продължава да не слиза от сцената. А както се говори и от върховете на музикалните класации в Австралия.

Фаталната Джили остарява със стил

Няма начин да сте забравили най-голямата злодейка в сериала огнената Джили Стюарт. Актрисата Уенди Хюдж толкова умело се превъплъщава в нея, че минават години преди зрителите да спрат да я разпознават като най-големия враг на екранната Стефани Харпър. Малцина знаят, че звездата от „Завръщане в рая“ има още една знаменита роля. През 90-те години тя влезе в образа на лейтенант Нел Дарън в легендарната поредица „Стар трек“. С цели 13 награди зад гърба си, преди 20 години Уенди бе обявена за най-красивата жена в света от престижно международно списание.

Екранният Джейк Сандърс не е загубил младежкия си чар

Друга голяма звезда в сериала е актьорът Даниел Абинери.  Той влезе в продължението на лентата като неустоимия чаровник и измамник Джейк Сандърс. За радост на фенките му бързаме да кажем, че  Даниел не е загубил от чара си.  Въпреки че е поостарял.

Актьорите преди близо 30 години

И за финал една приятна новина за феновете на сериала. От миналата година се говори, че хитовата сага вероятно ще се върне на екран. Дали обаче ще видим старите герои в нови битки и предизвикателства тепърва ще стане ясно.

Научете повече

За футбола от нашето детство и неговите 17 строги правила

Сега ще Ви представим 17 от правилата, които ние стриктно спазвахме тогава:

1.Най-дебелото дете винаги е вратар.

2.Притежателят на топката решава кой да играе.

3.Дузпа се дава само ако пострадалият крещи достатъчно силно.

4.Мачът свършва, когато всички са изморени или майката на момчето с топката го прибере насилствено.

5.Без значение кой от двата отбора води в мача, победата се определя със златен гол. “Играем до гол. Който вкара, бие.”

6.Няма съдии, правилата са ясни!

7.Ако няма топка, мачът се играе с празна пластмасова бутилка.

8.Ако те избират последен, всички вярват, че нямаш шанс в живота, а след години и в любовта.

9.Глава чисти.

10.Който разкара топката, той отива да си я вземе!

11.Най-неприятното и стресиращо нещо е топката да попадне под кола или в двор с куче.

12.Когато на притежателя на топката му писне, срещата свършва. Той никога не дава топката на останалите, защото техните ще му се карат.

13.Защитата винаги куца.

14.Няма кръв, няма фаул.

15.Играчите остават с човек по-малко, когато някоя нагла баба каже, че внучето й е гладно.

16.Фаул се дава винаги, когато по-якото момче поиска такъв. По-слабите не получават шанс да бият фаул.

17.Ако те избират винаги пръв, значи си най-добрия.

Може да допълвате

Източник:www.arenaretro.net

Научете повече

За казармата, любовта и едно прасе

Действието се развива през далечната 1996 година. Моя милост - вече старо куче в родната казарма. С какъв акъл военните ме бяха направили сапьор, не ми е ясно до ден днешен. Или не са забелязали налудничавия блуждаещ поглед, или бяха решили, че защото съм завършил тeхникум, има шанс да различа противотанкова мина от кравешко лайно. Дори за целта да ми се наложи, да използвам вкусовите си рецептори.

В тогавашния момент обаче ме занимаваха съвсем различни проблеми. Същата сутрин бях получил писмо от любимата. Писмото беше дълго към четири страници и изпълнено със солидна доза нежност. Проблемът беше, че цялото писмо би могло спокойно да се резюмира така: „Минаваш на чекии, той не е толкова хубав колкото теб, но е тук...”. Здрава женска логика, която ми се стовари като саксия с бегония върху случаен минувач. Лошото е, че когато си на 19 и си в казармата, с радост би избрал саксията.

Та седя си аз на чешмичката на плаца, гледам в една точка, като току-що шомполиран, долната ми челюст любопитно се е приближила до топките ми, а пръстите ми се опитват да направят от писмото парченца, видни само през електронен микроскоп.

В този момент към мен се приближава Пецата /а.к.а – редник Петков/. Пецата е рожба на едно Тетевенско село, 140 кила по чорапи и с лазурен поглед на надзирател в централния с махмурлук. Говедото можеше да носи 40 кила противотанкови мини 20 километра, без после да си връзва прав връзките на обувките.

Пецата беше подробно запознат с настоящата ми психологическа епикриза и изобщо не одобряваше как реагирах на рутинната казармена история. Застана до мен и с ужасяващо делови глас ми съобщи, че в момента решава, дали да ми тегли такъв бой, че после да ме сглобяват в лабораторни условия, или просто приятелски да ми тресне веднъж главата в чешмата и да изкара от там всички глупости. После явно видя, че на мен лично в момента ми беше все едно, дали ще ми преаранжира физиономията и с тежка въздишка, като кон на който са свалили седлото, седна и той на чешмата.

Така ни завари сержантът на взвода, дявол го знае откъде се пръкна в събота, но явно и той беше запознат с тежката участ на съцето ми и изпитанията стоящи пред дясната ми ръка.

Предишната седмица с Пецата бяхме налепили тапети в апартамента му, строен от строителни войски. Никога не бях предполагал, че мангалите от СВ имат такова влечение към изкуството и такова свободно виждане за архитектурните форми. Явно някой беше вменил в дълг на строителите в сградата да няма нито един 90 градусов ъгъл. За да налепиш правилно тапети в такава дупка, трябва или да си кривоглед астигматик, или пиян като трета смяна, началник движение в БДЖ-то. Ние естествено избрахме второто и също така естествено, се справихме блестящо със задачата. После немската овчарка на сержанта ме изведе на разходка в гората, изпика ме, изчака ме да повърна и ме прибра обратно, но това е друга история.
Та нека се върнем при чешмичката, където в момента сержантът обясняваше на Пецата, че ни пуска гарнизонка и двамата, и той - Пецата, да вземел под ръка циврещата аморфна михлюза, тоест мен, и да налеел в мен толкова алкохол, щото да изчезнел кравешкия елемент в погледа ми.

Пецата чинно спазвайки субординацията, прие задачата, като заповед от висшестоящ и се зае с изпълнението. Обади се на баща си – як тираджия, малко по-едър от отрочето си, който пристигна от Тетевен до Карлово за толкова време, щото после бях убеден, че стандартното оборудване на Опел Кадет, включва и телепорт.

Семейство Петкови качиха мощите ми в колата и поехме обратно към Тетевенския Балкан. Започнах да ме наливат с бира още по пътя. Опитах се да обясня, че не обичам бира, но в семейия речник на семейство Петкови словосъчетанието „не искам” се намираше някъде между глаголите „насран” и „наебан”. Така че при съотношение във водоизместването 300 към 80 кила, нямах много голям избор – бях засмукал 5 бири още преди да пристигнем. Като резултат, долната ми челюст започна леко да се отдалечава от топките и да се приближава към горната такава – неочакван и недостатъчно изследван свиващ ефект на Каменица Светло. Последва запознаване с родата – много мили хора, оказа се все пак, че най-едрият член на семейството, е не бащата, а сестрата на Пецата. Проблемът ми беше подложен на обсъждане. Диагнозата изяснена и лечението одобрено - накараха ме да изпия три големи сливови ракии. Към този момент вече погледът ми беше започнал лека-полека да възвръща излъчването си на нещо, претърпяло 50 000 години еволюция.

След това започна страшното. Оказа се, че в селото празнуват изпращане на войник – едно наистина нещастно стечение на обстоятелствата. Конфигурацията беше напълно стандартна. Дворът на фабриката за дървени профили, много маси с бели покривки, много хора. Средно количество алкохол в кръвта, на присъстващите балканджии - около 3.6 промила, ако броим и децата. Спрях да броя бирите, а и не мисля, че в този момент, мозъкът ми би се справил с подобни големи числа. За сметка на това започнах да говоря, предимно глупости и предимно на висок глас. Вписах се в обстановката като стара мома в секс-шоп. Хората ме харесаха, в смисъл - ей го на, и свестни Софиянци имало, тоя тука му се е изместил центъра на погледа от пиене, пък и носи – абе наше момче. В реката до фабриката, защо паднах, нямам идея. Предполагам съм отишъл да пикая, което обясняваше и защо съм паднал по очи. Кога в навалицата загубих сем. Петкови и защо, по дяволите, се опитах да включа най-голямата фреза във фабриката, предизвиквайки паника, също не тая спомен.

В последствие, като се опитах да възстановя вечерта, се получаваха накъсани кадри, като реклама на второстепенен екшън. Няколко от местните ме влачат/бутат/дърпат/крепят в посока към къщата на домакините ми: „Аре бе момче, стегни ги тия макарони, какво си се спаружил като рибарски хуй”.

Аз вече сам в двора на къщата, седя и не мога да реша: дали да си легна при свинята в кочината, точно до портата, на която съм се подпрял, или да се опитам да намеря къде по дяволите е входа на тая къща /мътни спомени, че май имаше вход/. Аз, отчаяно търсещ тоалетната. Аз, седящ в основата на стълбата към втория етаж и подскачайки от крак на крак, чакам бащата на Пецата, който пък е в горния край на стълбата, да слезе и да се разминем. Аз, осъзнавайки след половин час подскачане на място и почти напикал се, че това горе не е бащата на Пецата, а закачалка със зимното му палто, която едва ли скоро ще слезе по стълбата. После нещата станаха много бързо. Качих се по стълбите на втория етаж, където помнех, че е тоалетната. Влетях почти тичайки, разкопчавайки си дюкяна и залитайки в предполагаемата тоалетна. Свеж полъх, ниско парапетче, ръцете се борят с дюкяна, краката бутат напред и паднах от балкончето. Оказа се, че вратата в която влетях, водела към малкото балконче на втория етаж. Как съм се преметнал – не знам. Ако бях трезвен сигурно щях да си счупя нещо. Лошото беше, че съм отново в изходна позиция, лежащ в калта пред кочината на прасето, което вече се беше събудило и смутено грухтеше. Предполагам си мислеше, нещо от рода на: тия тъпи човеци, не могат ли да се упражняват да летят в по-свинско време, абсолютна човещина, ще спра да наддавам от това недоспиване.

Вече не ми се пикаеше. Предполагам съм я свършил тая работа при падането – дано не е било в полет. Качих се отново по стълбата, по която, поради стечението на обстоятелсвата, вече втори път се качвах, но не бях слязъл нито веднъж.

Тихичко влязох в стаята, която ми бяха дали да спя. Естествено отново обърках стаите. Любопитното е, че задачата да се движа тихо беше заела целия капацитет на мозъка ми. Само така мога да си обясня, че стигнах до средата на стаята, преди да осъзная, че в стаята свети, а в леглото майката и бащата на Пецата правят секс. Предполагам, че те са били по изумени от мен. Някакъв пиян тип, наклонен под неестествен ъгъл и стоящ прав напук на всичко, което те знаят за физиката, освен това целия в кал и с широка усмивка на лицето, изразяваща бащино благоволение към младите, които са решили да полудуват рано сутрин. Майката едва успя да промълви: „Отсрещната врата момченце”, аз се усмихнах разбиращо и паднах. После сигурно са ме сложили да си легна.

Това е историята. Оттогава хич не обичам бира. Когато няколко месеца по-късно излязох от казармата, въпросната мацка ми се обеси отново на врата. За мен обаче нещата вече не бяха сериозни и скоро я зарязах. Не на последно място, защото всеки път, като правехме секс и се сещах как лежа в калта до прасето и гледам учудено балкончето над мен. Не върви всеки път, като правиш секс и да те напушва смях...нали?

Източник:interesnivremena

Научете повече