През 80-те България бе на 12-то място в света по изобретателска активност

През последните месеци покрай работата ми върху юбилейна книга за живота на мой приятел, бизнесмен и автор на десетки изобретения, размишлявах за израстването и нагласата на иновативно мислещите хора. Този въпрос ме е занимавал и преди като дългогодишен деятел в областта на техническия прогрес, както се казваше тогава. 

Склонността към новаторство е човешка дарба с изключителна полза за обществото, която у някои избуява и дава щедри плодове, а у други умира, без дори те да са осъзнали, че я притежават. Такава дарба не всеки притежава, но ако бъде открита и стимулирана навреме, тя се развива и става начин на мислене.

За всяка нация е изключително важно тази дарба да се насърчава у колкото е възможно повече хора, и то от по-ранна възраст, за да даде своя максимален резултат. Днешните българчета обаче няма как да знаят, че между 60-те до 90-те години на миналия век техните дядовци и баби участваха в едно увлекателно младежко движение, наречено ТНТМ – техническо и научно творчество на младежта. Тогава то запали младите хора и бе почти като днешното увлечение на подрастващите към мобифоните. Разликата е, че по онова време, за да стигнеш до иновация, трябваше да посетиш поне една специализирана библиотека, каквито имаше немалко, да издириш и прочетеш необходимата литература, която днес чрез интернет е постоянно достъпна за учениците например. Стига вниманието им да се насочи натам, а не към плеймейтките и големите бицепси.

По онова време държавата беше изградила и финансираше стройна система от подходящи за всяка възраст творчески занимания чрез т.нар. клубове за ТНТМ. 

В учебните заведения най-масовата форма бяха кръжоците за извънкласна дейност по ракето-, корабо- и авиомоделиране, по приложна математика, физика, химия, електроника, роботика, индустриални, строителни, транспортни и други технологии, агробиология, овощарство, животновъдство, зеленчукопроизводство и пр. Кръжочната дейност в училищата помагаше да се откриват децата с нагласа към иновации, ръководеха кръжоците опитни учители и специалисти от производството и научните институти, на които се заплащаше от специално предвидени средства в училищните бюджети.

Всяка година за всички участници в различните форми на творческа дейност се организираха конкурси и прегледи на постиженията, както и класиране според тяхната значимост. Най-добрите технически решения участваха в училищни, вузовски, фирмени, общински, окръжни и национални изложби на ТНТМ и получаваха публичност и съответни стимули. На всеки две години най-добрите разработки, наградени на националните прегледи и изложби, участваха в международни конкурси. През 80-те години на миналия век малка България се нареждаше на 12-13-о място в света по изобретателска активност!

Днес България има проблем – пореден. Проблемът е, че държавата ни занемари тази дейност, няма целенасочена политика за развитие на творческото мислене у децата от ученическа възраст. Защо се чудим, че след средното образование няма достатъчно кандидати за инженерните специалности във вузовете? Единствената институция, която се грижи на национално ниво целенасочено за младите в това отношение, остана фондация „Еврика“.

Интересно е, че самият живот подсказва такива форми. Наскоро прочетох, че по инициатива на млади IT специалисти от Враца от години се води обучение по информационни технологии в няколко училища. Поради големия интерес се организират и курсове за възрастни. Постепенно в града се създава IT център „софтуер общество“, което увлича все повече млади хора. Голяма част от тях успяват да се реализират по-успешно с новата си квалификация и се задържат в града. Има и някои други добри примери в страната. Но цялата финансова тежест понасят единствено родителите. Наблюденията показват, че за сериозен курс по математика и програмиране годишният разход на семейството е минимум 2000-3000 лв. Едва ли и 10% от българските семейства могат да си позволят такъв разход. А останалите 90%? Който е беден, ще си остава неук, с неразкрити творчески заложби и ще живее още по-бедно, в бедна държава.

В последните години, когато болезнено ясно се очерта липсата на квалифицирани кадри за производството, е задължително да се осигурят ресурси и за развитие на творческото мислене на младите хора. Т.нар. дуално обучение се осъществява само в сравнително малка част от училищата, а българската икономика се нуждае преди всичко от иновации, и то на ниво изобретение, за да повиши своята конкурентоспособност и да започне да догонва поне средното ниво в Европейския съюз.

Нека признаем, че тези близо два милиона българи, емигрирали по света, са предимно по-младата, по-образованата и по-предприемчивата част от населението, която едва ли ще се върне отново. С други думи, влошава се генофондът на страната. Демографската ситуация не вещае нищо добро. Нацията се стопява за разлика от нашите съседи на запад и юг.

Какво се получава? Българите научават за поредния успех на младите ни математици при посрещането им на столичното летище и след това всичко се забравя. А тези хора са бъдещи изобретатели, програмисти, управленци, които могат да издърпат България напред. Но те не са героите на днешното време. Колко от медалистите от ученически международни олимпиади от последните години днес са в България? Държавата ни не ги поощрява с нищо. Същевременно не държи сметка какво става след гимназията с тези таланти? Най-често те завършват престижни университети на Запад и остават в чужбина. От техния потенциал се възползват други държави, а най-бедната в ЕС страна е плащала разходите за тяхната подготовка и обучение. Такава ли е целта на нашата държава? Та тя би трябвало да трепери над тях, да ги обгражда с грижи и внимание, да създава най-добри условия за развитие на техния талант.

Малките по население и територия страни не развиват всички отрасли на икономиката, а си поставят за цел да осъществят пробив в определена област, където имат добри постижения и кадрови потенциал. Така Финландия пробива на международните пазари с „Нокиа“, Швейцария – с банковото дело и фината механика, Словения – с бялата техника и т.н. Нашата страна има своите математици и най-логично е да се насочи към програмната индустрия и високопроизводителните цифрови технологии. Времето просто крещи да се възползваме от това.

Интересно, че тук проблемът дори не е финансов, а е преди всичко в липсата на държавна политика. По оперативните програми „Наука и образование за интелигентен растеж“ и „Иновации и конкурентоспособност“, макар че тече петата година на програмния период, все още има свободни средства. Защо с финансиране от тези програми на основата на нашия добър опит не се разработи система, която да открива, да подготвя и излъчва най-добрите млади хора в науката и техниката? Щели да се създават научни центрове за върхови постижения и за компетентност – къде са бъдещите млади кадри за тях?

Идеята за новаторството от ранна възраст би трябвало да се превърне в лична мисия на всеки президент и министър-председател на страната. В тази област пробивът е възможен и е изключително перспективен. Нима не е възможно да станем инициатори и за подобно движение за техническо творчество сред младите хора в ЕС като цяло?

В ЕС вече се работи за изграждане на суперкомпютърна инфраструктура. Логичната паралелна стъпка в тази посока е подготовката на кадри за реализацията на амбициозните програми, за обслужването, развитието и използването на тази инфраструктура. Наложително е да бъдат открити и привлечени най-добрите млади изобретатели, математици, програмисти, които да овладеят и развиват новите технологии. От друга страна, наложително е да се подготвят и кадри, които са способни да работят с тази модерна инфраструктура. Това са инженери по роботика, кибернетика и автоматика, лекари, икономисти, генетици, футуролози, климатолози, специалисти по подземни богатства и много други. Опитът, натрупан от движението за ТНТМ в България, би бил много полезна форма за привличане на младите в постигането на тези грандиозни цели.

Източник: duma.bg /Георги Атанасов/

Научете повече

Снимка от 80-те,в която един детайл озадачава много хора днес

Освен крещящо кафявия интериор, друг детайл грабва окото: „Първоначално нещо странно за мен, децата седят без мобилен телефон в ръцете, а за бога и родителите им. И след това щракнете – така че да…“

На страницата на Nostalgia във Facebook те публикуваха снимка на стереотипен апартамент от 70-те и 80-те години с описанието „Ето как изглеждаха апартаментите в Югославия през 80-те години на миналия век“. И едно нещо хваща окото на всички.

„Нищо не липсва в този апартамент. Виждате колко много любов има, децата седят в скута на родителите си, това беше най-важното. Не като сега, когато всеки седи сам и само гледа телефона. Не човек има време да говори. Тъжно и жалко“, “ Първо забелязах, че родителите държат децата си в скута си. Беше време на любов в семейството. 

Сега всички си гледат телефоните „, “ Апартаментът е не е важно в тази снимка. За мен е страхотно!!! Имах прекрасно детство в такова домакинство!!! ! Родителите ми, сестра ми, аз, рисувам в 19:15, страхотни гости, селото!!! Аз не нещо им липсваше, а топлината на дома беше в изобилие!!!“, „И какво им липсваше? Наричаше се дом, в който бяхме щастливи…“

Научете повече

Най-великите изобретения, създадени от жени

Великите изобретения и идеи в миналото обикновено са били дело на силния пол. Според статистиката в края на 20 век едва 10% от всички патенти в света принадлежат на жени, което обаче не означава, че трябва да ги пренебрегваме.

Точно затова ще ви запознаем с иновациите, създадени от велики жени, които променят ежедневието, като го правят малко по-лесно и по-практично за следващите поколения.

Джозефина Кокрейн – създател на съдомиялната машина

Джозефина Кокрейн е американска изобретателка, която през 1886 година получава патент за първата механична съдомиялна машина. По онова време повечето домакинства не разполагат със система, осигуряваща топла вода, която да задвижи подобен уред, но Кокрейн успява да продаде изобретението си на хотели и ресторанти. По-късно дамата започва да произвежда миялни машини по собствен модел в собствена фабрика.

Грейс Хопър – програмно осигуряване на компютър Марк 1

Д-р Грейс Хопър е американска военнослужеща и програмист, призната като "майката на компютъра". Тя създава програмно осигуряване за първия мащабен компютър Марк I и компилатор, който превежда от писмен език на компютърен код. Хопър има важна роля и в разработката на първия удобен за програмиране език – GOBOL, който се използва и до днес. Тя първа използва думата "бъг" за компютърна грешка. Като жена изобретател печели множество награди, включително и Национален медал за техника през 1991 година.

Мери Андерсън – изобретател на чистачките за кола

През 1903 година Мери Андерсън създава "устройство за миене на прозорци", по-известно днес като чистачки за автомобили. Изобретението представлява дълга дръжка с гумена четка в края, която се управлява с помощта на лост от водача в превозното средство. По онова време автомобилите не са масово навлезли в живота на човека, затова устройството се използвало предимно за влакове. Първоначално хората са били скептични към изобретението, защото са смятали, че то ще разсейва шофьорите, но няколко години по-късно то се превръща в истински хит и днес всеки автомобил е снабден с чистачки.През 2011 г. Мери Андерсън е вписана в „Залата на славата на националните изобретатели“ на САЩ.

Табита Бабит създава първия циркуляр

Табита Бабит е обикновена жена, работеща като тъкачка в Масачузет. Идеята за изобретяване на циркуляра й хрумва случайно, наблюдавайки двама мъже да режат големи дървени трупи с обикновен трион. Установява, че единият ход на триона остава празен и безполезен, а острието би могло да се върти непрестанно чрез задвижващ механизъм. През 1813 година Бабита създава своята машина, но никога не кандидатства за патент.

Стефани Куолек и заслугата й за създаването на бронираните жилетки

Стефани Куолек е американски химик, считан за създател на кевлара – твърд материал, който се използва за направа на бронирани жилетки. През 60-те години на миналия век Куолек работи за известна компания, която й дава задачата да разработи лек, но много издръжлив материал. След множество неуспешни опити, жената успява да създаде материал, който е пет пъти по-здрав от стоманата. В началото технологията на Куолек се използва предимно за военни цели, както и за производството на гуми на състезателни автомобили, но по-късно намира приложение и при направата на мостове, каски, ски, накладки и други.

Хеди Ламар – създатетел на системата за тайна комуникация

 Хеди Ламър е австрийска и американска актриса и изобретателка, известна със създаването на системата за тайна комуникация. За да помогне в борбата с нацистка Германия, през 1941 Ламар създава радиоуправляема система, чрез която може да изпраща съобщения под формата на код с класифицирана информация, без да бъде засечена или заглушена. През август 1942 година Хеди Ламар и приятелят й по онова време – композиторът Антейл – получават патент за устройството, наречено „Секретна система за връзка“. Тя е трябвало да бъде използвана срещу нацистите през Втората световна война, но влиза в употреба едва 20 години по-късно. Днес тази система намира приложение в GPS системите, в комуникациите на космическите апарати със Земята, както и при криптираните военни комуникации.

Рейчъл Цимерман и изобретението й Blissymbol принтер

Какво е Blissymbol принтер? Това е софтуер, създаден от 12-годишно момиче от Канада през 1980 година. Принтерът на Цимерман позволява на хора с физически проблеми, като церебрална парализа, да комуникират. Системата на Рейчъл стартира като училищен проект, участва в състезания и дори печели сребърен медал от национален конкурс.

Алис Паркър – автор на проекта за централно газовото отопление

Алис е афроамерикански изобретател, който през 1919 година патентова предшественика на централната система за газово отопление. Системата има възможност да регулира температурата в сградата и да пренася топлина от едно помещение в друго. Идеята е в една къща да има няколко отоплителни тела, всяко от които да се контролира от отделни въздушни системи, насочващи топлината към различни стаи. Макар че проектът на Алис никога не се реализира, той се превръща във вдъхновение на съвременните технологии за централно отопление.

Сара Гуд – създател на сгъваемото легло

Сара Гуд е първата жена от афроамерикански произход, която през 1885 година патентова сгъваемото легло – предшественикът на походното легло. Тя изобретява атрактивна мебел, която вечер се ползва са сън, а през деня може да се превърне в бюро/шкаф. Създавенато на иновацията е подтикнато от необходимостта на времето, когато хората са живеели в малки домове без достатъчно място за всичките им вещи. Сара Гуд е била управител на магазин за мебели в Чикаго.

Марта Костън реализира проект за цветните сигнални ракети

През 1847 г. Марта Костън намира чертежите за сигнални ракети на починалия си съпруг и решава да реализира идеята му. В продължение на 10 години тя работи съвместно с учени и военни и преработва проектите, включвайки пиротехнически компоненти, за да създаде дълготрайна и цветна система от трицветни факли. През 1859 г Костън получава патент за изобретението си. По-късно американският флот купува правата от Марта, но тя запазва възможността да произвежда устройствата си. Тази система е одобрена от правителствата на Франция, Италия, Дания, Холандия и Хаити.

Д-р Елън Очоа – създател на оптични аналитични системи

Елън Очоа е първата испанка, излетяла в Космоса. Тя е изобретател, учен и астронавт на НАСА. През 1987 година патентова оптична система, която може да се използва за контрол на качеството в производството на различни сложни части. По-късно Очоа патентова и оптична система за роботизирано производство на стоки или за роботизирани направляващи системи. Освен изобретател д-р Очоа е ветеран от четири космически полета.

Д-р Мария Телкес изобретява домашни соларни системи

Д-р Мария Телкес е биофизик от Унгария, изобретил първата домашна соларна система. През 1925 г. се мести в САЩ и започва работа в "Уестингхаус Електрик" като изследовател в областта на преобразуването на енергия и по-специално превръщането на топлинна енергия в електрическа. Заедно с архитекта Елеанор Реймънд тя създава първата къща, захранваща се изцяло със слънчева енергия.

Д-р Патриша Бат патентова лазер за лечение на катаракта

През 1988 година д-р Патриша Бат патентова нов метод за отстраняване на катаракта. Нейният медицински лазер прави процедурата по-точна и по-качествена. Тя е и първият афроамерикански хирург, назначен в UCLA през 1975 година. Патриша има 5 патента за лазери, които се използват в САЩ, Канада, Япония и Европа.

Барбара Аскинс развива филмовата лента

Барбара Аскинс е химик от НАСА, която създава метод за засилване на неекспонираните фотографски негативи. Изобретението на Аскинс води до значителен напредък в областта на медицинските технологии, както и в разчитането на данни от космически изображения.

Майори Джойнър създава уред за перманентно къдрене на коса

Майори Джойнър изобретява уред, който позволява на косата да стои накъдрена с дни, както и устройство, което прави уреда по-безопасен и удобен за използване. Внучка на роби, Майори става първата афроамериканка, възпитаник на Чикагското училище за красота. Отваря собствен салон през 1916 година.

Източник:framar.bg

Научете повече

През соца Дамите се разкрасяваха с краставичен и лимонов крем а червилата „Ида“ бяха хит

В днешно време козметичната индустрия е една от най-бързо развиващите се, а търговската мрежа изобилства от какви ли не продукти, обещаващи вечни красота и младост. Някога обаче изборът бе далеч по-оскъден, но за сметка на това с качеството никога не се правеше компромис.

По времето на социализма никой не беше чувал за световните козметични марки, а дамите се разкрасяваха и подмладяваха къде с подръчни средства, къде с помади родно производство. През 1966 г. в България е създаден първият крем за лице – краставичен, който предизвиква фурор, а мнозина продължават да го ползват и до днес.

Макар да не бе луксозен на външен вид, съставките му бяха натурални, а жените твърдяха, че върши чудеса. Изборът на бяла козметика наистина бе оскъден, но краставичният крем не беше единственият, който се купуваше като топъл хляб. „Здраве“ беше универсално средство за здравословни проблеми и за красота. Във всяка минута в социалистическа България се продаваха по 3 бурканчета от него. „Медико Идеал“ и „Лимонов крем“ също бяха от предпочитаните подмладяващи средства в епохата на соца.

Тогава не се радвахме и на изобилие от грим продукти. След навлизането на модата жените да си подчертават очите с т. нар. очна линия в България все още нямаше тушове, нито глезотии като спирали за мигли. Масово дамите купуваха от железариите по 8 стотинки бройката черни моливи за стъкло и майсторски рисуваха очите си, досущ като Клеопатра. Лошото обаче беше, че моливът беше почти перманентен и не се изтриваше никак лесно. Търкаш, търкаш, а махане няма, а тогава никой още не бе чувал за западняшки екстри като лосион за почистване на грим. По-досетливите дами купуваха бебешко мляко „Па-па“ и с него премахваха черния грим от очите си.

Червилата „Ида“ бяха като реликва за всяка дама. Свършваха по-бързо от всяка друга стока. Навремето не беше като днес – хиляди марки, хиляди цветове, голям избор и чудене какво да купиш. Тогава номерата от каталога на „Ида“ 121 и 112 бяха се превърнали в универсални и всяка жена знаеше, че с тях няма да обърка. Червилата се използваха до дупка, а когато отиваха към привършване, каквото останеше вътре, се вадеше от гилзата и се слагаше в капачка, обикновено от коняк „Плиска“, понеже бяха лесно огъваеми. Топеше се на слаб котлон, а после се връщаше обратно в гилзата, изстудяваше се в хладилника и ползването продължаваше. Нищо от дамската тоалетка не се разхищаваше.

Освен че бяха с еднакви червила, всички жени ухаеха и на едни и същи парфюми. Кой ти знаеше „Диор“, „Живанши“, „Пиер Карден“… Ако имаш връзки, най-много да успееш да се вредиш за полското флаконче „Бич може“. С още по-голямо ходатайстване в тогавашния ЦУМ можеше да се сдобиеш и с шишенце от българския „Джулия“. Парфюмът беше легендарен, но се произвеждаше на ишлеме и само за износ. Масовите аромати бяха „Кобако“, „Флам“, „Мазуми“ и редица други, които отдавна липсват в търговската мрежа./Ретро.бг/

Научете повече

Спомен за консервен комбинат „Марица“-един от най-големите и най-модерни за времето си не само у нас, но и в цяла Европа

Комбинат „Марица“ отдавна го няма. Да видим какво са писали във пресата за него през 70-те

В броя си от 8 юли 1976 г., са публикувани материали за новия комбинат под заглавие: Новият комбинат „Марица“ – гигант на консервната промишленост.

Консервен комбинат „Марица“ е бил открит на 9 юли 1976 г.

За времето си е бил един от най-големите и най-модерните не само у нас, но и в цяла Европа.

Строителството на комбината е започнало през март 1975 г. и е завършено за 16 месеца. Главен инвеститор и строител е Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Главна роля в изпълнението на строителството е била отредена на „Заводски строежи“ в Пазарджик. Италианската фирма „Анджин“ е осигурила строителството на главния корпус, битовата сграда и почти цялото оборудване.

Комбинатът е бил разположен на площ от 200 дка. Главният корпус е заемал 60 дка, на 24 от които са монтирани производствените линии и други съоръжения. Складовите помещения са били 36 дка, където се е съхранявала 50 000 тона готова продукция.

Блокът за битови нужди е бил оборудван на съвременно равнище. Изградена е била битова сграда с бани, мивки, столова, гардеробни, бар и малка детска градина. Кухнята и столовата са осигурявали възможност да се хранят половината от работниците.

Предвидено е било новото предприятие да дава обща продукция за 45 милиона лева, половината от която се е падала за преработка на плодове и зеленчуци. С малки изключения всички производствени процеси са били автоматизирани.

И още малко числа. Планирано било в комбината годишно да се произвежда 75 000 тона продукция, от които 24 000 тона сокове, 16 000 тона компоти, 10 000 тона белени домати, 3000 тона зелен фасул (консерви), 6000 тона зрял фасул в доматен сок, 2000 тона белена маринова капия и др.

В броя от 10 юли 1976 г. вестникът разказва за откриването на комбината. По традициите на онова време лично Тодор Живков е открил новото предприятие. Публикувано е постановление на Държавния съвет за награждаване с ордени строители, монтажници, проектанти и инвеститори, взели активно участие в изграждането на комбината.

Това е историята. Какво е сега – знаем! А тези, които са работили в комбината могат да споделят спомени.

Никола Колев

Научете повече