Завършвайки прогимназиалното си обучение в кварталното училище, което беше до VII клас, цялата ни паралелка бе пренасочена в гимназията, за да продължим по-нагоре, и след година едни оставаха да я завършат, а други кандидатстваха в различни училища и техникуми в страната.


За да убием градската скука през лятото, търсехме всевъзможни игри и занимания. Някои отиваха на село, други, които имаха възможности, летуваха с родителите си на море или планина, а ние – останалите в града, ходехме на реката за риба или да се къпем. 


Точно по това време в двора на градския месокомбинат бе построен първият басейн, който стана много привлекателно място за големи и малки.



Британската актриса Глинис Джонс, която е най-известна с ролята си на Уинифред Банкс във филма „Мери Попинз“ от 1964 г., почина на 100-годишна възраст, предадоха осведомителните агенции, като цитираха нейния агент.


„Сърцето ми е натежало заради кончината на моята любима клиентка Глинис Джонс“, каза мениджърът й Мич Клем.Актрисата е починала в дом за възрастни хора в Лос Анджелис.


Глинис Джонс печели награда „Тони“ през 1973 г. за ролята си в мюзикъла на Стивън Зондхайм „Малка нощна музика“ и е номинирана за „Оскар“ за 1960 г. за филма The Sundowners.Актрисата участва в десетки филми в своята кариера, която продължава повече от 60 години, но ролята й в „Мери Попинз“ е емблематична и Джонс ще бъде запомнена с нея, отбелязва Ройтерс.



Тя е родена на 5 октомври 1923 г. в Южна Африка, родителите й са от Уелс и работят в сферата на шоубизнеса.Дъщеря им започва да се изявява като актриса още от дете.



Някой спомня ли си какво имаше на тези щандове?

Имаше пасти „Дънер“, „Тунелче“, „Ежко- Бежко“, парфе, „Цвете“, „Роза“, „Букет“, „Шоколадка“, „Миньорки“, направени от бишкоти. Имаше еклери с различен крем, толумби, саралии, кадаиф, реване, охлювчета, баклава, меденки, ореховки, масленки, арменски сладки с бадеми, банички, милинки, тутманици, софиянки и рогчета.

Имаше „Чайки“, „Байкалчета“, марципан „Люлин“, аерошоколад, шоколад „Кума Лиса“, фин млечен с кравата,с мечето или пеперудата, захарни пръчки и петлета, сухи пасти...

Имаше и бонбони „Балкан“ с крем, „Таралежки“, "Черноморец", „Лакта“, "Карамел Му", „Морско дъно“ - на два реда с черен и млечен шоколад...

Имаше бисквити „Детска радост“, „Еверест“, бисквити с фастъчен крем...

Имаше вафли "Алпинист", "Осъм, "Садово", "Лебед", "Росица", "Янтра", "Искър", фъстъчени вафли, локумени вафли и какво ли още не!

Имаше и много захарен памук - за щастие на всяко малко дете!

Ето и какво добавихте в коментарите си:

Имаше паста "Снежанка" - две дълги целувки, слепени с карамелено-шоколадов крем, паста "Юндола", торта "Палма", Плезир - фунийки пълни с шоколадов крем като мус, въздушен, лек, нежен и много вкусен и торта "Добуш", Витошка, Беройка, Анжела, Траяна, Наслада, Телефончета. Имаше Родопчета, бонбони "Амфора" и "Южен плод " с пълнеж от смокини и "Хеброс". Имаше чаени бисквити, бисквити "Добруджа", "Детска радост", Фестивалки, Олимпиадки. Във В.Търново имаше едни квадратни пастички МИР по 10 стотинки. Страхотни бяха. Имаше сухи пасти "Бриз", които бяха с много хубав пълнеж и малки шоколади "Бояна". Имаше и обикновени вафли, бяха най вкусните вафли. Имаше наливна боза в чаши с различна големина от 4, 6, 8 стотинки. Имаше жълта лимонада, алтай, бреза, ресенка, коопкола , етър. Имаше, имаше...Може да допълвате в полето за коментар

Лъчезар Пешев



На 1 август 1885 г. в санктпетербургската печатница "Экспедиция госсударственных бумаг" е отпечатана първата българска банкнота. Тя е с номер 000001, номиналът й е 20 лв.

По цветове и размери тя изобщо не прилича на днешните български хартиени левове. Двадесетолевката е с големина 150 на 97 мм, в левия й ъгъл е отпечатан държавният герб, има и воден знак на БНБ.

Първата емисия е сравнително малка (213 хил. лева) и е зле приета от хората. Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното покритие на банкнотите, което създава значително ажио между тях и масово използваните сребърни монети. 

Основна цел на БНБ през следващите години е да увеличи дела на банкнотната емисия и постепенно да наложи в страната фактически златен стандарт, като количеството на сребърните монети бъде намалено чувствително.

Опит за завършване на този процес е направен през 1890 – 1891 г., но банката започва да губи златните си резерви, а и среща съпротивата на Министерството на финансите, което се стреми към запазване на приходите от сеньоража на сребърните монети. То емитира нови 8 млн. сребърни лева, като увеличава ажиото между златото и среброто почти до нивата от преди 1887 г.

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.

Изнендаващо или не, пари са фалшифицирали още по онова време.В „Софийските потайности“ Петър Величков разказва, че в края на 1908 г. столични търговци започнали да се оплакват, че им пробутват фалшиви петолевки. „Ментетата са майсторска направа и се отличават от истинските само с по-голямото си тегло и с това, че надписът по ръба „Боже, пази България“ не е почернен. Вътрешността на ментетата вместо от сребърна е от никелово-оловна сплав, за заблуда на окото леко е посребрена само повърхността.“ 

Днес първата банкнота на България се съхранява в Историческия музей в Габрово.Вижте още:Монета от 2 стотинки, изсечена по време на соца, е сред най-скъпите в момента-от 6 до 15 хиляди лева

Източник:/nationalgeographic.bg/



Той излежаваше 19-годишна присъда "за екстремизъм" в отдалечена наказателна колония в Арктика при много тежки условия

Руският опозиционер Алексей Навални, критик номер едно на Кремъл, почина днес в затвор в Арктика, където излежаваше 19-годишна присъда, предаде Франс прес, като се позова на Федералната служба за изтърпяване на наказанията (ФСИН).

"На 16 февруари 2024 г. в поправителна колония № 3 затворникът Навални А. А. се почувствал зле след разходка и почти веднага загубил съзнание", съобщи регионалното подразделение на ФСИН в Ямало-Ненецкия автономен окръг в комюнике. То увери, че службите за спешна помощ са се опитали да го спасят,пише flagman.bg

"Предприети бяха всички необходими реанимационни мерки, но те не дадоха положителен резултат. Лекарите от спешна медицинска помощ констатираха, че пациентът е мъртъв. Причините за смъртта му се установяват", пише в краткото комюнике.Навални, на 47 години, излежаваше 19-годишна присъда "за екстремизъм" в отдалечена наказателна колония в Арктика при много тежки условия. Многобройните процеси срещу него бяха широко заклеймени като политически мотивирани и наказание за опозицията му срещу Владимир Путин, отбелязва АФП.Руският президент е бил информиран за смъртта на Навални, каза неговият прессекретар Дмитрий Песков.

На различни съдебни заседания, на които се яви чрез видеоконферентна връзка, този висок рус мъж с пронизващи сини очи изглеждаше отслабнал и състарен, посочва АФП. Той имаше здравословни проблеми, свързани с гладната стачка, която бе обявил в затвора, и отравянето му през 2020 г., от което оцеля по чудо.  

Преди години се чуваха критики срещу Навални заради неговото заиграване с крайната десница и двусмислената му позиция за анексията на Крим през 2014 г. Руската опозиция и неправителствени организации, както и Западът, обаче се обединиха около опозиционера след отравянето му през август 2020 г. в Сибир по време на кампания за регионални избори, отбелязва АФП.

На прага на смъртта, Навални бе транспортиран за лечение в Германия със съгласието на руските власти. Излекуван и далеч от това да бъде уплашен, критикът на Кремъл направи голямо завръщане през декември 2020 г., като хвана в капан руски агент, който призна по телефона, че отравянето му наистина е дело на тайните служби.

Отхвърляйки всякаква идея за изгнание, Навални се завърна в Русия на 17 януари 2021 г., сигурен, че ще бъде арестуван начаса. Още с пристигането си на летището, той наистина бе арестуван пред телевизионните камери, припомня АФП.Само два дни по-късно критик номер едно на Кремъл нанесе нов изненадващ удар. В ново разследване Навални обвини Путин, че си е построил луксозен дворец на брега на Черно море. Въздействието бе такова, че руският президент бе принуден лично да отрече да притежава въпросния палат.

От затвора Навални изразяваше подкрепа за другарите си по съдба, лишени от свобода заради репресиите, като изобличаваше руската съдебна система, която наричаше "фашистка", отбелязва АФП. От чужбина неговите екипи междувременно продължаваха да публикуват разследвания за забогатяването на руския политически елит, някои от чиито представители според тях са пряко облагодетелствани от конфликта в Украйна.

Затворът не пречупи Навални в неговата непоколебимост, отбелязва АФП. По време на изслушванията и в послания, публикувани в социалните мрежи чрез адвокатите му, той продължи да обижда Путин, наричайки го "дядо, скрит в бункер", тъй като руският президент рядко се появява на публични места, отбелязва АФП.

По време на процеса си "за екстремизъм" Навални критикуваше руската пълномащабна инвазия в Украйна, наричайки я "най-глупавата и безсмислена война на 21-и век".

В онлайн посланията си той се шегуваше с тормоза, на който го подлагаше управата на затвора. На 1 февруари той призова за демонстрации в цяла Русия по време на президентските избори на 15-17 март, които се очаква да подпечатат оставането на Путин на власт за още един мандат, посочва АФП.

Победата на руския президент изглежда сигурна, защото опонентите му, начело с Навални, бяха хвърлени в затвора или принудени да напуснат страната през последните години, а репресиите се засилиха още повече след нападението срещу Украйна на 24 февруари 2022 г.

Руските власти изглеждаха решени да направят невъзможен живота на своя най-голям критик, който от своя страна каза, че е решен никога да не се пречупи, обобщава АФП.

"Няма да мълча и се надявам, че всеки, който ме чуе, няма да мълчи", каза Навални в съда през септември 2022 г., след като прекара 12 дни в изолатора за това, че осъди руското нападение срещу Украйна.

Източник:www.flagman.bg


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив