Завършвайки прогимназиалното си обучение в кварталното училище, което беше до VII клас, цялата ни паралелка бе пренасочена в гимназията, за да продължим по-нагоре, и след година едни оставаха да я завършат, а други кандидатстваха в различни училища и техникуми в страната.


За да убием градската скука през лятото, търсехме всевъзможни игри и занимания. Някои отиваха на село, други, които имаха възможности, летуваха с родителите си на море или планина, а ние – останалите в града, ходехме на реката за риба или да се къпем. 


Точно по това време в двора на градския месокомбинат бе построен първият басейн, който стана много привлекателно място за големи и малки.



Британската актриса Глинис Джонс, която е най-известна с ролята си на Уинифред Банкс във филма „Мери Попинз“ от 1964 г., почина на 100-годишна възраст, предадоха осведомителните агенции, като цитираха нейния агент.


„Сърцето ми е натежало заради кончината на моята любима клиентка Глинис Джонс“, каза мениджърът й Мич Клем.Актрисата е починала в дом за възрастни хора в Лос Анджелис.


Глинис Джонс печели награда „Тони“ през 1973 г. за ролята си в мюзикъла на Стивън Зондхайм „Малка нощна музика“ и е номинирана за „Оскар“ за 1960 г. за филма The Sundowners.Актрисата участва в десетки филми в своята кариера, която продължава повече от 60 години, но ролята й в „Мери Попинз“ е емблематична и Джонс ще бъде запомнена с нея, отбелязва Ройтерс.



Тя е родена на 5 октомври 1923 г. в Южна Африка, родителите й са от Уелс и работят в сферата на шоубизнеса.Дъщеря им започва да се изявява като актриса още от дете.



Някой спомня ли си какво имаше на тези щандове?

Имаше пасти „Дънер“, „Тунелче“, „Ежко- Бежко“, парфе, „Цвете“, „Роза“, „Букет“, „Шоколадка“, „Миньорки“, направени от бишкоти. Имаше еклери с различен крем, толумби, саралии, кадаиф, реване, охлювчета, баклава, меденки, ореховки, масленки, арменски сладки с бадеми, банички, милинки, тутманици, софиянки и рогчета.

Имаше „Чайки“, „Байкалчета“, марципан „Люлин“, аерошоколад, шоколад „Кума Лиса“, фин млечен с кравата,с мечето или пеперудата, захарни пръчки и петлета, сухи пасти...

Имаше и бонбони „Балкан“ с крем, „Таралежки“, "Черноморец", „Лакта“, "Карамел Му", „Морско дъно“ - на два реда с черен и млечен шоколад...

Имаше бисквити „Детска радост“, „Еверест“, бисквити с фастъчен крем...

Имаше вафли "Алпинист", "Осъм, "Садово", "Лебед", "Росица", "Янтра", "Искър", фъстъчени вафли, локумени вафли и какво ли още не!

Имаше и много захарен памук - за щастие на всяко малко дете!

Ето и какво добавихте в коментарите си:

Имаше паста "Снежанка" - две дълги целувки, слепени с карамелено-шоколадов крем, паста "Юндола", торта "Палма", Плезир - фунийки пълни с шоколадов крем като мус, въздушен, лек, нежен и много вкусен и торта "Добуш", Витошка, Беройка, Анжела, Траяна, Наслада, Телефончета. Имаше Родопчета, бонбони "Амфора" и "Южен плод " с пълнеж от смокини и "Хеброс". Имаше чаени бисквити, бисквити "Добруджа", "Детска радост", Фестивалки, Олимпиадки. Във В.Търново имаше едни квадратни пастички МИР по 10 стотинки. Страхотни бяха. Имаше сухи пасти "Бриз", които бяха с много хубав пълнеж и малки шоколади "Бояна". Имаше и обикновени вафли, бяха най вкусните вафли. Имаше наливна боза в чаши с различна големина от 4, 6, 8 стотинки. Имаше жълта лимонада, алтай, бреза, ресенка, коопкола , етър. Имаше, имаше...Може да допълвате в полето за коментар

Лъчезар Пешев



На 1 август 1885 г. в санктпетербургската печатница "Экспедиция госсударственных бумаг" е отпечатана първата българска банкнота. Тя е с номер 000001, номиналът й е 20 лв.

По цветове и размери тя изобщо не прилича на днешните български хартиени левове. Двадесетолевката е с големина 150 на 97 мм, в левия й ъгъл е отпечатан държавният герб, има и воден знак на БНБ.

Първата емисия е сравнително малка (213 хил. лева) и е зле приета от хората. Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното покритие на банкнотите, което създава значително ажио между тях и масово използваните сребърни монети. 

Основна цел на БНБ през следващите години е да увеличи дела на банкнотната емисия и постепенно да наложи в страната фактически златен стандарт, като количеството на сребърните монети бъде намалено чувствително.

Опит за завършване на този процес е направен през 1890 – 1891 г., но банката започва да губи златните си резерви, а и среща съпротивата на Министерството на финансите, което се стреми към запазване на приходите от сеньоража на сребърните монети. То емитира нови 8 млн. сребърни лева, като увеличава ажиото между златото и среброто почти до нивата от преди 1887 г.

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.

Изнендаващо или не, пари са фалшифицирали още по онова време.В „Софийските потайности“ Петър Величков разказва, че в края на 1908 г. столични търговци започнали да се оплакват, че им пробутват фалшиви петолевки. „Ментетата са майсторска направа и се отличават от истинските само с по-голямото си тегло и с това, че надписът по ръба „Боже, пази България“ не е почернен. Вътрешността на ментетата вместо от сребърна е от никелово-оловна сплав, за заблуда на окото леко е посребрена само повърхността.“ 

Днес първата банкнота на България се съхранява в Историческия музей в Габрово.Вижте още:Монета от 2 стотинки, изсечена по време на соца, е сред най-скъпите в момента-от 6 до 15 хиляди лева

Източник:/nationalgeographic.bg/


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив