Понякога с носталгия си спомням за старите квартални бакалии от където си купувахме хранителни продукти на размерване и ни ги увиваха с амбалажна хартия. Всичко беше по истинско, помните ли най евтината наденица дето и викахме Кучешка радост ? 


Като си земехме от нея, леко с ножа я барнеш отгоре на резки и я хвърлиш на скарата, па като зацвърчи и замерише на хубаво и апетитно, па като извадим Светлото пиво от бунара - еееех живот. Само като замиришеше и махалата се събираше на масата на двора, всеки носи по нещо и накрая задължително пропявахме, кога с китара или акордеон, кога акапелно. 


Абе хубави години бяха, пък сега всеки се затворил у дома си, не мож видя комшията здрасти да му кажеш.

Емил Иванов



През 1970 г. до краен клиент са стигнали 57% от произведените кари, а в капиталистическите страни продажбите на краен клиент са 37,5% от стойността на цялата изнесена продукция. Останалите машини и резервни части са в складовете. Нереализираните машини от предходни години са за 4,39 млн. лева. Генералният директор на „Балканкаримпекс“ докладва:

„Външният вид и изпипването, а така също и животът на нашите машини е под нивото на конкуренцията. Повечето от карите, включени в експортната ни листа са отдавна морално остаряли... Повдигателните уредби на карите, които сега се произвеждат и на новите фамилии, които се разработват са патентно нечисти и нарушават патента на фирмата „Кларк“ в пет от 12-те пункта на нейния патент.“

През 1971 г. много от пазарите в чужбина отпадат, защото „нашите цени са по-високи от цените на конкуренцията“, „пазарът на електрокари и мотокари е неправилно оценен и сме се надценили“, а рекламациите на мотокарите са многобройни поради:

„Течове на масло, дефекти в спирачната система, разбиване на централизиращия механизъм, чупене на феродото, надиране и бързо износване на спирачните барабани, счупване на спирачните цилиндри; дефекти на съединителя – блокиране на амбриажния лагер, деформиране на пружините на притискателния диск; дефекти в скоростната кутия – износване на зъбните колела; повреди на арматурното табло и мн. други“.

„В неофициални разговори директорът на немската кантора, търгуваща с наши машини, подчертава, че ако би зависело от него, не би купувал нито една машина от НРБ. А за доставката на български мотокари в ГДР, казва че това може да стане само през трупа му.“

„В почти всички модели на електрокари и мотокари за кап. страни, отн. дял на вносната окомплектовка по II направление достига от 60% до 82% от себестойността на различните модели.“

За производството на двутонен електрокар „ЕВ 717“ с височина на повдигане 3,3 м, се заплаща вносна окомплектовка 4127 вал. лв, експортната му цена е 5650 вал. лв, а фабрично-заводските цена е 14 хиляди лв!

Електрокарът модел „654“ е с вносна окомплектовка за 2417 вал. лв при експортна цена за Италия 3730 вал. лв и 4600 вал. лв, съответно при височина на повдигане 3,3 м и 4,4 м. Фабрично-заводската им цена е съответно 7035 лв и 9562 лв!

През 1979 г. иранската авиация спешно доставя 100 мотокара, а за една година иска да внесе 1000 броя, за да подмени своя парк от мотокари „Кларк“ (САЩ). От първата доставка от 25 мотокара, „се оказало, че няма нито една машина без забележка... Фирмата не успяла да подбере осем мотокара за демонстрация пред иранската авиация.“

От неефективния износ на кари по II направление Комитетът по транспортно машиностроене само за 1980 г. e нa загуба от 6,921 млн. вал. лв.



Димитър Димитров, известен с псевдонима си Факира Мити, е български илюзионист,е роден на 22 февруари 1910 г.  и е баща  на легендата  Емил Димитров.


Ражда се в сравнително заможно семейство, неговият баща работи известно време в Австрия. Той е едно от три деца. Не само той, но и братята му се увличат от малки по телепатия, хипноза, вентрология и фокуси. Гастролира с цирк „Олимпия“ на Лазар Добрич. С неговата втора съпруга, мадам Сиси (или Сизи), създават уникалния дует „Мити“. Имат две деца - Юлиан, който става илюзионист, и Емил, известният поп изпълнител.


Тя остава негова муза и негова асистентка до края на живота му.


Димитър Димитров, известен с псевдонима си Факира Мити, е български илюзионист. Роден е на 22 февруари 1910 г. Баща е на поппевеца от близкото минало Емил Димитров.


Ражда се в сравнително заможно семейство, неговият баща работи известно време в Австрия. Той е едно от три деца. Не само той, но и братята му се увличат от малки по телепатия, хипноза, вентрология и фокуси. Гастролира с цирк „Олимпия“ на Лазар Добрич. 


С неговата втора съпруга, мадам Сиси (или Сизи), създават уникалния дует „Мити“. Имат две деца - Юлиан, който става илюзионист, и Емил, известният поп изпълнител. Тя остава негова муза и негова асистентка до края на живота му. Единственият българин вентролог (изкуство да се говори със стомаха). Създава вентроложкия номер „Иванчо и Ганчо“. 


Има над 12 000 спектакъла. Получава наградата „Народен орден на труда“ – златен, а през 1939 г. голямата награда „Златният ключ“ в Париж на международния фестивал на илюзионистите. Факира Мити е почетен член на Клуба на илюзионистите в България. Негови ученици са известните български артисти Мистер Сенко и Астор.


 
















Завършвайки прогимназиалното си обучение в кварталното училище, което беше до VII клас, цялата ни паралелка бе пренасочена в гимназията, за да продължим по-нагоре, и след година едни оставаха да я завършат, а други кандидатстваха в различни училища и техникуми в страната.


За да убием градската скука през лятото, търсехме всевъзможни игри и занимания. Някои отиваха на село, други, които имаха възможности, летуваха с родителите си на море или планина, а ние – останалите в града, ходехме на реката за риба или да се къпем. 


Точно по това време в двора на градския месокомбинат бе построен първият басейн, който стана много привлекателно място за големи и малки.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив