Бгспомен

Да поискаш чаша със захар от съседката, а после да й занесеш парче кекс и още за живота през 80-те

Днес животът е забързан и напрегнат, а хората стават все по-отчуждени и се затварят в черупките си и най-близкият им приятел е компютърът. Младите дори не могат да си представят как техните родители са могли да живеят без интернет, мобилен телефон и таблет. Пазаруват в хипермаркети, където им поднасят всичко наготово. Вкъщи са оборудвани със супермодерна техника и битът им е изключително улеснен.

С умиление си спомням миналото, когато животът беше много по-простичък, но пък пазя толкова много любими спомени. Едно време например, за да пуснеш телевизора, трябваше да отидеш да го включиш от копчето на стабилизатора. Купувахме си кисело мляко в стъклени бурканчета и после ги връщахме в бакалията. Варяхме прясното мляко, след като го купим, за да не вкисне.Носехме лентите от фотоапарата във фотото да ни ги проявяват и после чакахме да си вземем снимките, за да ги видиш за пръв път. Помня още как след работа бързахме да се приберем вкъщи, защото ще ни “звъннат” по телефона.

Сега хората в жилищните комплекси дори не се познават. А преди беше съвсем нормално да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша със захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс. Кафето го пиехме, след като го смелим с ръчна кафемелачка. Печахме чушки на чушкопек на терасата и се питахме със съседката от долния етаж коя колко има още да пече.

Най-големите магазини, които бяхме виждали, бяха Централните хали и ЦУМ. Плетяхме си блузи по образец от списание “Бурда”.

Децата колекционираха салфетки и станиоли от шоколадови яйца. Слагаха индиго между два листа и пишеха доклад по биология в 2 екземпляра. Ходеха в читалнята в библиотеката да търсят материали, защото нямаше “Гугъл”. За Нова година си разменяха скромни подаръци – старателно надписани книги и грамофонни плочи. Свиркахме им от балкона да се прибират за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.

Доста от нас имаме куп носталгични спомени от „онова“ време, когато ходехме до ”Домашни потреби” за тиган, до ”Плод-зеленчук” – за чушки и домати, до ”Млад техник” – за детски играчки, до Битовия комбинат – на фризьор.

Източник: Ретро

Научете повече

Какво имаше в кварталната бакалия през 80-те

Понякога с носталгия си спомням за старите квартални бакалии от където си купувахме хранителни продукти на размерване и ни ги увиваха с амбалажна хартия. Всичко беше по истинско, помните ли най евтината наденица дето и викахме Кучешка радост ?

Като си земехме от нея, леко с ножа я барнеш отгоре на резки и я хвърлиш на скарата, па като зацвърчи и замерише на хубаво и апетитно, па като извадим Светлото пиво от бунара - еееех живот. Само като замиришеше и махалата се събираше на масата на двора, всеки носи по нещо и накрая задължително пропявахме, кога с китара или акордеон, кога акапелно.

Абе хубави години бяха, пък сега всеки се затворил у дома си, не мож видя комшията здрасти да му кажеш.

Емил Иванов

Научете повече

„Балканкаримпекс“ - 1970 – 1980 г. в цифри и факти

През 1970 г. до краен клиент са стигнали 57% от произведените кари, а в капиталистическите страни продажбите на краен клиент са 37,5% от стойността на цялата изнесена продукция. Останалите машини и резервни части са в складовете. Нереализираните машини от предходни години са за 4,39 млн. лева. Генералният директор на „Балканкаримпекс“ докладва:

„Външният вид и изпипването, а така също и животът на нашите машини е под нивото на конкуренцията. Повечето от карите, включени в експортната ни листа са отдавна морално остаряли... Повдигателните уредби на карите, които сега се произвеждат и на новите фамилии, които се разработват са патентно нечисти и нарушават патента на фирмата „Кларк“ в пет от 12-те пункта на нейния патент.“

През 1971 г. много от пазарите в чужбина отпадат, защото „нашите цени са по-високи от цените на конкуренцията“, „пазарът на електрокари и мотокари е неправилно оценен и сме се надценили“, а рекламациите на мотокарите са многобройни поради:

„Течове на масло, дефекти в спирачната система, разбиване на централизиращия механизъм, чупене на феродото, надиране и бързо износване на спирачните барабани, счупване на спирачните цилиндри; дефекти на съединителя – блокиране на амбриажния лагер, деформиране на пружините на притискателния диск; дефекти в скоростната кутия – износване на зъбните колела; повреди на арматурното табло и мн. други“.

„В неофициални разговори директорът на немската кантора, търгуваща с наши машини, подчертава, че ако би зависело от него, не би купувал нито една машина от НРБ. А за доставката на български мотокари в ГДР, казва че това може да стане само през трупа му.“

„В почти всички модели на електрокари и мотокари за кап. страни, отн. дял на вносната окомплектовка по II направление достига от 60% до 82% от себестойността на различните модели.“

За производството на двутонен електрокар „ЕВ 717“ с височина на повдигане 3,3 м, се заплаща вносна окомплектовка 4127 вал. лв, експортната му цена е 5650 вал. лв, а фабрично-заводските цена е 14 хиляди лв!

Електрокарът модел „654“ е с вносна окомплектовка за 2417 вал. лв при експортна цена за Италия 3730 вал. лв и 4600 вал. лв, съответно при височина на повдигане 3,3 м и 4,4 м. Фабрично-заводската им цена е съответно 7035 лв и 9562 лв!

През 1979 г. иранската авиация спешно доставя 100 мотокара, а за една година иска да внесе 1000 броя, за да подмени своя парк от мотокари „Кларк“ (САЩ). От първата доставка от 25 мотокара, „се оказало, че няма нито една машина без забележка... Фирмата не успяла да подбере осем мотокара за демонстрация пред иранската авиация.“

От неефективния износ на кари по II направление Комитетът по транспортно машиностроене само за 1980 г. e нa загуба от 6,921 млн. вал. лв.

Научете повече

Спомен за Факира Мити неща които не знаем за него

Димитър Димитров, известен с псевдонима си Факира Мити, е български илюзионист,е роден на 22 февруари 1910 г. и е баща на легендата Емил Димитров.

Ражда се в сравнително заможно семейство, неговият баща работи известно време в Австрия. Той е едно от три деца. Не само той, но и братята му се увличат от малки по телепатия, хипноза, вентрология и фокуси. Гастролира с цирк „Олимпия“ на Лазар Добрич. С неговата втора съпруга, мадам Сиси (или Сизи), създават уникалния дует „Мити“. Имат две деца - Юлиан, който става илюзионист, и Емил, известният поп изпълнител.

Тя остава негова муза и негова асистентка до края на живота му.

Димитър Димитров, известен с псевдонима си Факира Мити, е български илюзионист. Роден е на 22 февруари 1910 г. Баща е на поппевеца от близкото минало Емил Димитров.

С неговата втора съпруга, мадам Сиси (или Сизи), създават уникалния дует „Мити“. Имат две деца - Юлиан, който става илюзионист, и Емил, известният поп изпълнител. Тя остава негова муза и негова асистентка до края на живота му. Единственият българин вентролог (изкуство да се говори със стомаха). Създава вентроложкия номер „Иванчо и Ганчо“.

Има над 12 000 спектакъла. Получава наградата „Народен орден на труда“ – златен, а през 1939 г. голямата награда „Златният ключ“ в Париж на международния фестивал на илюзионистите. Факира Мити е почетен член на Клуба на илюзионистите в България. Негови ученици са известните български артисти Мистер Сенко и Астор.

Научете повече