Влакът е пътувал по линията София-Пловдив . Състава е бил от 8 второкласни вагона с повишен комфорт, реконструирани от колектива на цех „Ремонтен" на Вагонен район -Надежда.


Влакът е  тръгвал всеки ден от гара София в 8,15 часа и  само след 117 минути е пристигал в гара Пловдив. В 17 часа влака е потеглял отново от Пловдив към София.




Запълвайки една празнина в разписанието на БДЖ, влакът-мечта е бил в услуга най-вече на деловия пътник, който, без да се е лишил от сутрешното си кафе, имал цял ден на разположение за своите дела.



Хич не е за подценяване третата възраст. Така де, щом разполагаш с разкош. Разкошът да си единствено себе си. 


Да не ти се налага да увеличаваш ръста си с високите 10 сантиметрови токчета. Да не гледаш стриктно часовника, да не бързаш нито за работа, нито след работа. Да се присмиваш на модата. Да обличаш каквото на теб ти харесва и много важно какво мислят другите. Да имаш достатъчно време да се видиш с приятел. 


Да почетеш. Да излезеш на въздух. Спокойно и бавно да си изпиеш кафето. 


Да се развихриш в кухнята. Да се погрижиш за близките. Да не се тревожиш за килограмите. Особено за килограмите. Да се радваш на всичко  - на децата , на изгрева, на слънцето, на дъжда. Да си позволиш глезотийка.

Да се усмихнеш на миналото, да му помахаш с ръка и да продължиш - дотогава и докогато.

Р.Видинска



„Четиримата танкисти и кучето“ е полски телевизионен сериал, излъчван от 1966 до 1970 г.Създаден е по едноименната книга на Януш Пржимановски.


Състои се от 21 епизода, разделени в 3 сезона, като всеки епизод трае 55 минути. Действието се развива по време на Втората световна война, 1944-1945 г., и се разказва за екипажа на танк Т-34 от Първа полска армия и за тяхното куче - немска овчарка на име Шарик (на руски означава малка топка, а на полски е близко до думата сив). Екипажът се състои от 4 души плюс кучето.


Актьорите са: Франтишек Печка, Януш Гайос, Влодзимеж Прес, Пола Ракса, Веслав Голас, Роман Вилхелми, Малгожата Нимирска, Александър Белявски.


Сериалът е с младежка насоченост и до 1989 г. се прожектира всяка година в Полша.



На 3 януари 1988 г. в 16 часа и 11 минути, България става първата страна в Югоизточна Европа, където на бял свят се появява бебе в епруветка. Щастливите родители са Таня и Крум Тирилови от малкото планинско градче Рила. Те били най-личната двойка в градчето. Единственият им проблем, за който околните си говорели на ухо, бил детенцето, което все не идвало. 

Известната фризьорка прекарала една извънматочна бременност с тежки последици. Лекарите били почти 100% убедени, че младата жена няма да може да има деца. Започнало се ходене по мъките, но както се казва – Господ си знае работата, и веднъж Таня научила за чудесата, които прави гинекологът, доцент Атанас Щерев. Опитният доктор я прегледал и заключенията му никак не зарадвали младата жена. Той обаче й казал, че надежда все пак има – стига Таня да се съгласи да участва в един експеримент. 

Ставало дума за “бебе в епруветка” – технологията ин витро, която от десетилетие се практикувала в Англия и във Франция, но в България хората, които били наясно с нея, се брояли на пръстите на едната ръка.Близки и роднини се опитали да я разубедят, но тя искала на всяка цена да си има дете. и изобщо не се колебала. Съгласила се да участва в експеримента…и чудото станало!

Илияна – първото българско дете, създадено по метода „ин витро”се ражда на 3 януари 1988 г. в 16 часа и 11 минути в софийския „Майчин дом”. Неудържани топли прегръдки последват думите на дежурната акушерка Нора Цанкова, поела първо бебето:

 „Роди се момиче”!

И в радостната суетня научаваме подробностите – бебето е здраво и хубаво, тежи 3,650 грама и е с дължина 52 сантиметра. За по-голяма сигурност раждането е извършено чрез т. нар. Цезарово сечение, с местна (епидурална) упойка, която позволява на майката да бъде през цялото време в контакт с дежурния екип и веднага да види рожбата си.

„Много се радвам, че всичко мина благополучно – споделя Таня Тирилова веднага, след като целува дъщеря си. – Искам да пожелая много щастие на всички, които се грижеха за мен. А благодарността си с моя мъж изразяваме с това, че ще назовем рожбата си Илияна на моя доктор Илия Ватев, който извърши оплождането.

Освен него в създаването на Илияна участват и поканените от д-р Ватев д-р Евелина Матеева, доц. Методи Истатков и д-р Атанас Щерев. А за Таня по време на бременността се грижи д-р Любомир Новачков. Тя се появява благодарение на изключителните грижи и умение на доц. Георги Йорданов, д-р Стоян Стоянов, акушерката Евелина Кръстева, реаниматорите д-р Чавдар Чернев и Радка Петкова, както и на детската лекарка д-р Ирена Савова. Това са имената на хората, които за малка България тогава извършват този голям подвиг!

Малко известна подробност е, че една седмица след нея се ражда и второто българско бебе, заченато извън организма – Христо. Но както винаги в светлината на прожекторите е уречен да бъде първия. За щастливото събитие научава цяла България, а новината дори надхвърля пределите на страната ни. Все пак това е първото бебе в епруветка не само на Балканите, а и в целия соцлагер!

Радостта на щастливите родители обаче е посрещната с недоверие и неодобрение от съгражданите им. Неведнъж Таня чувала шушукане зад гърба си, а бабите нескрито се възмущавали от това, че хората се бъркат в работите на Господ. Кураж през цялото време й давал доцент Илия Ватев, на който Таня кръщава рожбата си. Д-р Ватев и до днес е най-близкият приятел на семейство, а на Илияна е съветник и довереник.Когато била на годинка и половина, бащата на Илияна заминал за Америка и повече не се върнал. След време Таня се омъжила повторно в родния си град. 

И ето ти още едно чудо: родила второ дете, този път зачевайки естествено. Малко преди на бял свят да се появи синът й отишла при докторите, които й били предрекли бъдеще без деца. Похвалила се, но им препоръчала да си скъсат дипломите. Те направо не повярвали – но сетне се измъкнали от ситуацията с уверението: първото дете е било изпитание, а второто – награда.

От 15 години Илияна живее при баща си в Америка. Крум Тирилов е собственик на фирма за ВиК услуги, а след завършването на Чигагския университет Илияна започва работа в банка. Преди време се запознала с хубавеца Данчо от Добрич. 

Студентът отишъл в Америка на лятна бригада, но срещнал Илияна и двамата се оженили. Днес бебето в епруветка се е превърнало в една красива млада дама, която е много щастлива.Опитите за ин витро оплождане на яйцеклетка у нас започават в Катедра по обща биология на Научния медикобиологичен институт на Медицинска академия още през 1976 г. В онези години в световен мащаб все още е нямало публикувани резултати. Известни успехи били постигнати при опити с гризачи.

Първите успешни резултати постига д-р Илия Ватев, кмн с научен ръководител доц. Стефан Живков, под егидата на министъра на народното здраве акад. Радой Попиванов.

След сключване на договор за съвместна работа с „Майчин дом”, започват началните опити в тази насока. Годината е 1981 г. През 1984 г. се одобрява програма за оплождане ин витро, чието изпълнение се възлага на специалисти от Катедрата по обща биология и „Майчин дом”. В програмата участват и проф. Божил Василев, д-р Трепечов, д-р Крутилин и др.Трима сътрудници от Развойната база  на Медицинска академия: инж. Янко Малинов, Ивайло Ненчев и Николай Станков също участват в тази програма, като разработват и внедряват българска апаратура, която замества скъпоструващите чуждестранни инкубатори и други устройства. Тя заработва безотказно и дава възможност на няколко български семейства да се сдобият с наследници.

„Това бе романтичният период на програмата „ин витро” – спомня си днес станалият вече професор български пионер в областта на бебетата „в епруветка” д-р Илия Ватев. – Нашата катедра бе първа в разработването и внедряването на техниките за оплождане ин витро не само у нас, но и в Югоизточна Европа. За постигнатите първи резултати при лечението на тежките форми на човешкото безплодие през 1988 г. катедрата получава международен сертификат за интелектуална собственост върху метода „ин витро” оплождане.

Източници:pravda.bg; mamita-bg.com; zachatie.org; desant.net



От 1974 година по два пъти в годината съм била на екскурзионно летуване по планините - Рила, Пирин, Родопите. 

Профсюзите много добре го бяха организирали по по-големите хижи, където можеше да приспиват 33-ма човека. 

Там се готвеше по хижите, в дните в които се престояваше повече от един ден се правеха лъчове и се обикаляха забележителности, върхове и т.н. Винаги сме се движили на височина над 2 200 м. Прекрасни моменти които няма да се върнат!

Какви са вашите спомени от тези вълшебни и незабравими времена на щастие и свобода?

Eva Andreeva


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив