Родил се някой си около1980 година, закачил последните девет години от социализма, бил е хлапе, не е имал никакви грижи за работа, заплата, изхранване на семейство. Сега вече е в най активната си възраст -наближава да стане на 50 и е убеден, (ама силно убеден!! ), че познава социализма ! 

Че е живял през социализма, където всичко е било ама много, много хубаво! Със спомена за печката на дърва на баба си, как ял мекички със локум, пил бозичка от 4 стотнки....И си играл с играчките. А какво знаем ние, доста по старите - на които тези детски години не са били през 1984 , а през 1954?!! 

Когато електричеството се употребяваше само за осветления и то с крушки не повече от 40 вата, но и често го спираха та нашите баби палеха газена лампа. За това течна газ за горене се продаваше дори в магазините за хранителни стоки. Да, в къщи имаше само радиоточка! В доста домове нямаше радиоприемник. Радиото беше лукс. Та тази радиоточка от радиовъзела се пускаше в 05 часа, след като в 22 часа вечер замлъкваше. 

В 05,45 започваше радиогимнастика. Само наборите ме разбират какво беше това. Заимствано по съветски образец. После новини- след тях маршови песни, възхваляващи партията и комунизма. Единствено вечер ставаше по интересно, защото имаше радиотеатър- например четяха книгата "Нонкината любов". И сатиричното предаване "Миладин и Костадин", а през деня често имаше директно предаване от някой партиен форум, на който се излъчваха три часовите речи на другаря Вълко Червенков, а по късно на Тодор Живков. 

Често прекъсвани от режисирани "спонтанни" скандирания" КПСС-БКП !" Да имаше типов хляб от 15 стотинки, имаше банкнота с номинал 3 лева. Имаше купони - за брашно, захар, олио. Имаше милиционери и бдителни отрядници. Имаше преследване на "врагът с партиен билет", на "битово и морално разложените"-все термини абсолютно непознати на по късно родените. Имаше дълбок сняг по метър и по улиците не беше изриван и това си беше съвсем нормално. И никой не протестираше , защото не пречеше никому - хората просто нямаха коли. Даже градски автобуси нямаше в малките градове. Вижте още:Някои от най-характерните правила,по които се живееше през времето на СОЦА в НРБ

Слави Станчев/София



Тези въпроси сътрудници от редакция на столично списание задават на повече от тридесет столичани на възраст от 16 години нагоре, хора с различни професии, кореняци и придошли в София, командировани, българи и чужденци, анкетирани в различни части на града и в различни дни от седмицата.

Ето техните отговори за това как и къде прекарват свободното си време всеки ден и в края на седмицата, наричано от специалистите "краткотраен отдих".


СЛУЖИТЕЛКА НАД 30 ГОДИНИ


Свободно време твърде имам в събота и в неделя, а в останалите дни на седмицата е инцидентно, между работата и обичайните ми дейност.

Прекарвам го най вече в къщи, защото през зимата няма къде да се отиде, през лятото няма заведения, няма достатъчно градинки в кварталите

Повече време имам в събота и в неделя. Много рядко съм сред природата, по-често оставам в къщи да свърша някоя домашна работа, да чета книги, отивам ма театър и кино.

Нямам желание да имам вила, защото нямам финансова възможност, но ако имам такава възможност, няма да се откажа. Вилата е чудесно нещо но мога да мина и без нея. Сред природата човек може да отиде и на разходка, на екскурзия, на гости някъде на вила на приятели, а може и да се разходи, да си направи например един преход през Витоша и да се прибере в къщи отдъхнал.

Особено през зимата бих могла да кажа, че транспортът ме затруднява, защото е студено, неудобно, не е сигурно прибирането, човек може да отиде някъде, но да не успее да се върне.

За два или три часа отмора в София, освен да отида на кино за дневни прожекции или с много труд да намеря място в някое прилично заведение, друг начин за мене няма. А през лятото си позволявам да се разходя в парк. На плаж - отивам понякога само в събота или в неделя.

Понеже между постоянната ми работа и тази на хонорар аз получават "прозорци”, в такова време имам нужда да възстановя силите си примерно с плуване, със сауна, лек масаж.


МЛАДО СЕМЕЙСТВО


Обикновено в събота ние отиваме на гости при наши приятели в "Надежда", където гледаме филма в програмата "Студио X". след което продължаваме вечерта с разговори и преспиваме там,за да закусим сутринта с кафе и с приятен разговор, да се върнем в къщи,където отново да се видим и да отидем в Драгалевци на разходка. Или излизаме да отидем някъде с колата на тези близки приятели.

Почиваме си тогава, когато се усещаме добре. Почивката не е човек да се отпусне, да спи да яде, да се търкаля от хълбок на хълбок, а тогава, когато е зает с една ведра дейност която не му е свързана с прехраната, а е удоволствие.

Лошото е, че не може да се посочи нито една сладкарница, в която човек би могъл на изпие спокойно едно кафе за отдих, бъбрейки на приятни теми. Това е проблемът. А като места за отдих, то това са кината, естествено театърът по същата логика, рядко изложбените зали. Друго не виждам.

Липсват доста неща. Като се започне с това, че в столицата липсва сериозно един голям пратер, който да предложи като момчешка носталгия една неделна лудория с блъскане на колички, виенски колела, зали и влакчета на ужаса, просто това да бъде веднъж на два месеца, това е достатъчно за много хора. Това е първото. Второ, липсват тези уютни места, уютни кафенета,където всеки би имал своето място, своята среда.

Транспортът има много голямо значение за отдиха. Когато човек Тръгне на кино и той има предварително закупени билети на хубаво място, а се наложи до това кино да пътува 20 мин.в един претоварен трамвай или претъпкан автобус и когато го настъпват и чува наоколо непримиримите гласове на спътниците си, той слиза де уморен и изнервен и не може да се настрои към новата вълна пълноценно и предварително да си внуши, че трябва да изгледа един много хубав филм

Обикновено отдихът не струва толкова скъпо, колкото и да ни се струва чудно. Ако човек смята, че трябва да почине, като пие три уиски в една хубава сладкарница, това би струвало скъпо, но когато изпие в една уютна сладкарница едно кафе със съпругата си или с приятел, това нищо не струва. Отдихът финансово е евтин, отдихът е скъп морално.


СТУДЕНТКА. ПОД 30 ГОДИНИ


Имам свободно време, но то е твърде ограничено.Свободното си време ползвам главно за посещение м кина, театри, рядко и с кратки екскурзии.През седмицата гope-долу всичкото ми време за отдих е може би един цял ден.

За мен отдихът а свързан преди всичко с това. дали въобще имам право да почивам. Ако не съм си свършила работата и да почивам, това няма да е за мен отдих.

Местата за отдих — това са кината, театрите, дискотеките и различните клубове.

В София места за отдих съществуват най-много в Студентски град. Тук най-много зали са построиха - зала "Христо Ботев", спортната зала на МЕ И. Там се създават условия за пълноценна почивка на студентите- плуване и различни  спортни стилове. Освен това в самия град са намира и паркът, там са тенискортовете и местата, където всеки може да осмисли свободното си време.

Списание София,1981 г.




Една раннна сутрин  жителите на ж. к. „Люлин“ са приятно изненадани. На автобусните спирки по линии 109 и 309 вече спират и първите коли от новата тролейбусна линия номер 6.


Първоначално се движат 20 тролейбуса (с перспектива в близко време да станат 30). Те изминават за 30 минути маршрута от Сточна гара до ЖК "Люлин" 


Пътуването с новите тролеи е удобно, приятно и най-важното бързо.Прави впечатление и един неприятен факт,че все още по трасето няма пътна сигнализация, а това може да създаде опасни ситуации. Не са готови и тротоарите. Но хората се радват и оживено коментират, интересуват се да научат подробности за новата придобивка.


— Какви изменения ще настъпят в транспортното обслужване на ж. к. „Люлин“, свързани с пускането на тролея в близко бъдеше? — с този въпрос при откриването на линията се обърнахме към началника на отдел „Експлоатация“ при „Градски транспорт“ Петър Къдрев:


В 4.и 5. микрорайон вече живеят много граждани. За да се подобри връзката на тази част от комплекса с центъра на града, от днес изменяме маршрута на бързата автобусна линия 309, като автобусите ще

минават по пътя на 108 линия, съобщи той.


До края на февруари строителите обещаха да завършат комуникационната връзка на Г/7. микрорайон с ул. „Орион“. Това ще даде възможност там да мине автобусна линия, което ще съкрати пътуването от комплекса до центъра с 10 минути.


През март ще бъде открита и автобусна линия III от ж. к. „Люлин“ по Околовръстния път, бул. „П. Напетов“, бул. „9 септември” до Овча купел.


В Изпълкома на СГНС е внесен за разглеждане и въпросът за маршрутно такси за ж. к. „Люлин“. Предложено е четири микробуса през 15 минути да тръгват от последната спирка на 108 линия и след като излязат от комплекса, да минават по булевардите „Баба Парашкева“, ..В. Ивгнов“, „Сливница“. ,.К. Величков“, „Ал. Стамболийски“ и „Дондуков“ до площад „Александър Невски“.


С новата тролейбусна линия и другите изменения, които предвиждаме, транспортът на ж. к. „Люлин“ ше бъде решен на сегашния етап от развитието из комплекса.


ИСКРА КРАПАЧЕВА/Списние "София"


 


Завръщане в рая:

Лентата стана толкова известна, че дори бе издадена книга по филма. Наскоро феновете на австралийската сага отново имаха възможност да се потопят във водовъртежа от интриги, измами и лъжи. А много от тях проявиха и любопитство как изглеждат любимите им актьори сега.

Ние решихме да отговорим на този въпрос. И ще ви покажем как са се променили актьорите през годините. Вижте тук:

„Октопод“ (на италиански: La Piovra) 

Италианска телевизионна сага, състояща се от десет сезона, излъчени между 1984 г. и 2001 г. Сериалът има световна популярност. Сюжетът му се върти около неуспешната борба на италианската полиция с мафията. 

В него взимат участие известните италиански актьори Микеле Плачидо, Ремо Джироне, Джулияна Де Сио, Виторио Медзоджорно, Раул Бова, Симона Кавалари, както и българските актьори Стефан Данаилов, Иван Янчев, Ириней Константинов, Анна Мария Петрова-Гюзелева, Нели Топалова, френските актьори Патрисия Миярде и Франсоа Перие, бразилската звезда Флоринда Болкан, германските актьори Ролф Хопе, Гедеон Буркхард и Аня Клинг и много други. Музиката на първи сезон е на Риц Ортолани, а на останалите сезони – на италианския композитор на филмова музика Енио Мориконе.

"Далас " 

Това бе един от най-гледаните и паметни сериали, които милиони фенове по света, в това число и в България, следяха с интерес.

Американският сериал "Далас " стартира да се излъчва през далечната 1978 година

Интересен факт е,че когато шоуто завършва през 1991 година Джей Ар (в ролята на Лари Хагман) е единственият воин, взел участие във всички епизоди.


„Шатовалон“ 

Това е френски сериен телевизионен филм създаден през 1984 година.

В България е излъчен по БНТ 1 (тогава "Първа програма" на Българската телевизия) през 1988 г. В главната роля участва актрисата Шантал Нобел. През 2005 г. сериалът е излъчен отново по Нова телевизия. А от 5 март 2013 БНТ1 излъчва отново „Шатовалон“ с нов дублаж.

Вестникът срещу общината. Свободата и силата на печата срещу законите и ходовете на местната власт. В Шатовалон, край бреговете на Лоара, 2 фамилии водят война да превземат града с предателства и машинации на всички нива: Берг срещу Ковалик.

Френският отговор на американските любими тв сериали от 1980-те („Далас“, „Династия“) се появява с „Шатовалон“ на „Антен-2“ и достига рейтинг в историята на телевизията от 17 млн. зрители още на 2-рия епизод.



Влакът е пътувал по линията София-Пловдив . Състава е бил от 8 второкласни вагона с повишен комфорт, реконструирани от колектива на цех „Ремонтен" на Вагонен район -Надежда.


Влакът е  тръгвал всеки ден от гара София в 8,15 часа и  само след 117 минути е пристигал в гара Пловдив. В 17 часа влака е потеглял отново от Пловдив към София.




Запълвайки една празнина в разписанието на БДЖ, влакът-мечта е бил в услуга най-вече на деловия пътник, който, без да се е лишил от сутрешното си кафе, имал цял ден на разположение за своите дела.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив