9:42
Построена за по-малко от 11 месеца от работещи на три смени без почивка българи и руснаци с огромно желание да участват в невиждан по мащабите си проект – с такъв ентусиазъм се ражда панорамата „Плевенска епопея“. Историческият строеж започва в началото на 1977 г.
През 1961 г. идеята за панорама, но на връх Шипка се подема от ген. Иван Винаров – тогава председател на Комитета за българо-съветска дружба. Посещавайки по-късно родния си град Плевен, той споделя идеята си. През септември 1974 г. в Плевен идва партийна делегация от Ростов на Дон. Обсъждайки сътрудничество между двата побратимени града, се споменава за идеята да се построи панорама. Тя е възприета от руснаците, които обещават ростовски художници, които имат необходимия опит, да помогнат в нейното изрисуване, а ростовските промишлени предприятия да доставят нужното оборудване. Още тогава за главен изпълнител е предложен заслужилият художник Николай Овечкин. Той е твърдо убеден, че панорамата трябва да отрази третия щурм за Плевен, а диорамата – предаващия се в плен Осман паша на моста при р. Вит. Заедно с български архитекти и музейни специалисти те обикалят всички места, където са се водили боевете за Плевен, за да изберат място за построяване. Приема се предложението на Н. Овечкин панорамата да се издигне на хълма до редута Кованлък, на мястото, където са се водили най-ожесточените боеве по време на третия щурм за Плевен.
След обявения конкурс за изработване на архитектурен идеен проект ръководството и проектирането се поемат от архитектите Пламена Цачева и Иво Петров, които по това време са съответно на 25 и на 27 години.
На 19 януари 1977 г. е направена първата копка, работи се при тежки зимни условия и дълбок над 55 см сняг. На 2 февруари се полага първият бетон в основите на сградата и по-нататък се извършват основните строителни работи. Ежедневно в помощ към основната бригада се включват доброволци бригадири от различни предприятия и учреждения на града и окръга. Те извършват общи работи с цел да се увеличи производителността на основната бригада. Работи се на три смени, а цялата строителна площадка е осветена с прожектори.
Към средата на юли 1977 г. е завършен грубият строеж заедно с покривната конструкция. В края на месеца предстои монтирането на лененото платно в панорамната зала. То е изтъкано в текстилния комбинат в руския град Сурск, дълго е 115 метра и широко 15 м. Пристига в Плевен в метална капсула. За да влезе в залата, се налага да се демонтират покривните панели и през покрива с кулокрана да се пусне на площадката. Операцията по разгъването му е изключително сложна и се провежда под ръководството на Н. Овечкин при помощта на инженери, техници и над сто войници.
На 29 август в 22 часа вечерта се полага първата четка върху панорамното платно. Художниците започват с изписването на небето. Боите са в кофи на площадките до всеки художник, а за четки служат огромни снопове текстилни влакна, закрепени на дълги дървени дръжки с дължина повече от един метър. Още в Москва живописната част на панорамното платно се разпределя между художниците, като на плевенските е възложено да изобразят участието на местното население във войната и обстановката в града.
За по-малко от месец е направен и предметният план, зала диорама е почистена и готова за работа. Диорамното платно е нарисувано в Москва и след поставянето му се налагат само някои допълнения. На 20 октомври са докарани осемте картини – шест за уводна и две за заключителна зала, седем от тях са рисувани в Москва, а на място авторите само довършват отделни детайли. Продължава изпълнението на довършителните работи в останалите зали. Строителите създават условия за монтаж на оборудването на панорамата.
Така само за 101 дни упорит труд художниците са готови. На 7 декември 1977 г. държавна комисия, ръководена от з. х. Христо Стефанов, дава висока оценка на художественото изпълнение и обявява художествено-архитектурния комплекс за приет.
На 10 декември 1977 г. в чест на 100- годишнината от Освобождението на Плевен панорама „Плевенска епопея 1877 г.“ е тържествено открита./Ретро.бг/
