Пастата за зъби от нашето детство със поморийска луга "Поморин"

Поморийската луга навремето бе основен продукт в производството на култовата паста, на челно място в бранша на времето си в Източния блок.Лугата е течността над кората от сол в солницата в момента на събирането й.

Паста " Поморин" е разработена от екип на проф. Странски . Като химик бих казал ,че има логика в идеята , реакцията  на лугата  е почти неутрална, съдържа ценни магнезиеви соли, така ,че създава комфорт за устната кухина .Създадена е през 1955 година.Лугата има доказани лечебни свойства.

Една лична история:

През 1990 година ме включиха в работна група за Москва. Ставаше дума за Сивовска тема, в която и аз участвах.  Имаше сигнали, че ще се прекратява?  Надеждата беше, че включвайки ме в преговорите, ще повлияя на решението. Знаеха от София, че руснаците харесват работата ми като химик.Такова и поръчение получих- да ги убедя да продължим, работата е почти завършена, което бе и истина!

Разхождайки се из Москва на един рафт в магазин видях паста " Поморин" Изненадах се много и поисках да я видя. В Трояфарм бяха почнали да произвеждат пасти с микрогранули, тази смятах за антика. Жената от щанда веднага ми донесе видове, които не бях виждал дори. Попитах, по каква линия ги имат? Изгледа ме учудено.. В Москва ,във всеки магазин ги имало , така ми каза!

Е, проверката на казаното се оказа основната ми задача. Наистина, пастата " Поморин" беше един основен търговски продукт, в иначе оскъдната откъм стоки Москва по-това време! Това, което каза продавачката се оказа самата истина.

Паста " Поморин" владееше пазара на Москва, град с население по-голямо от това на България тогава!

Оказва се,че пастата "Поморин" е владеела и целия източен пазар тогава.

Научете повече

От Видин до Русе за 6 часа с корабчета Метеор през 70-те и 80-те

 

Кораб „Метеор“ на видинското пристанище, 1973 г. 

През юни 1962 г. е открита дунавска пътническа линия с наети от съветското параходство кораби на подводни криле „Ракета“. С тях от Видин до Русе се пътува около шест часа.

Корабът побира 64 пътника и развива до 65 км/ч. На следващата и последващата година България купува собствени кораби „Ракета“, а от 1968 г. се доставят и още седем от по-големите и по-бързоходни кораби „Метеор“, които превозват до 116 пътника.

След 1989 г. пътническите линии по река Дунав са закрити като нерентабилни, а корабите „Ракета“ и „Метеор“ са нарязани за скрап.

Научете повече

Милиционер убива две касиерки за 100 хиляди лева в Толбухин през 80-те

Милиционерът Живко Димитров разстрелва две касиерки от Универсалния магазин и свой познат в гр. Добрич (по това време гр. Толбухин) и отмъква 100 бона. Опитва да инсценира смъртта си, но не му се получава и колегите му го залавят.

На 10 февруари 1981 г. двете касиерки от универсален магазин Паша и Влайка трябва да отидат пеша до банката, придружени от двама старшини, тъй като носят голяма суми пари. В този ден 35-годишният майор има съвсем други планове. Поради висотата на чина си Живко освобождава двамата старшини, които са разпределени да вардят касиерките. 

Те са две млади момчета и не могат да се възпротивят на разпореждането на майора.Живко, вече задействал коварния си план, качва двете жени в личния си автомобил „Москвич“. Касиерките носят със себе си 100 хиляди лева, което за онова време е извънредно голяма сума (заплатите са били по 120-150 лв. на месец).Майорът казва на Паша и Влайка, че иска да измери колко време ще отнеме да се отиде с кола до банката. Ще прецени дали парите да не се съпровождат с кола или полицейски конвой от съображения за сигурност.

Вече натоварил нищо неподозиращите си жертви в колата, милиционерът потегля. По едно време на касиерките им става ясно, че майорът не се е отправил към банката, а кара към околовръстното, напуска града. Казва им, че трябва да зареди бензин. Според някои източници той спира на светофар и застрелва от упор седящата до него касиерка. След това тръгва към село Бранище, където погубва и другата жена с куршум в главата. Според други и двете жени са затрити в околностите на селото, пише сайтът pronewsdobrich.bg . Подробностите около двете убийства са обгърнати в неясноти и до ден днешен.

Майор Живко решава да инсценира собствената си смърт след жестокото двойно убийство и кражбата на стоте хилядарки. Трябва му човек, който прилича на него, има подобно телосложение и ръст и никой няма да го издирва. След размисъл се сеща за свой познат турчин на име Себайдин.

Килърът се обажда на Себайдин и иска фиата му, за да отиде уж до Варна. Турчинът се отзовава веднага и в колата се качват той, Живко и приятелката му Пепа. „Първоначално мислех да заведа Себайдин до москвича и да го вържа за някое дърво. 

Той обаче видя убитите жени и изрева от ужас. Аз се уплаших и стрелях в него. Трупът му се свлече наполовина вън от колата“, казва майорът по време на разпитите, проведени от колегите му. Протоколите от тях излизат наяве в третия брой на списание „Общество и право“ през 1992 г.

След като очиства и своя двойник, Живко слага на ръката му масивния си златен пръстен и часовника си. Опитва да подпали собствената си кола с трите трупа в нея. Надява се те да бъдат опожарени и трудни за разпознаване. Идеята е да внуши, че убитият е той самият. Всички са щели да търсят неизвестен извършител, а не него.

За съжаление на жестокия убиец това не се случва. Вероятно от вятъра, запалените шалчета, с които е искал да изгори автомобила, угасват. Колата не избухва, труповете не са опожарени и инсценировката на майора претърпява пълен крах.

В следващите часове той се крие в боровата горичка край Аксаково с приятелката си Пепа. После отиват във Варна. По-голямата част от парите оставя при Пепа, другите взема със себе си. Купува си дрехи. На приятелката си казва да отнесе пачките в родното й село. Уговарят се по какъв начин да се чуват по телефона и се разделят.

Милицията открива колата-ковчег на 11 септември и колегите на Живко разбират за какво иде реч. Осъзнават, че именно той е извършителят на трите убийства, и започват незабавно издирване. След известно време килърът е спипан във Варна и осъден на смърт.

Над сто ченгета го търсят

Тогавашният началник на Окръжното управление в Добрич е Стоян Иванов. 40 г. по-късно той споделя пред пронюздобрич колко са били потресени колегите на убиеца Живко. „Всички бяхме изненадани. Не вярвахме служител на МВР да направи такова нещо. Част от нашите действия бяха и да успокояваме хората, защото целият Толбухински окръг беше в стрес. Даже и след като го хванахме, хората не вярваха, че е заловен.“ По думите на Иванов над 100 служители на МВР са били ангажирани пряко със случая.

Източник:pronewsdobrich.bg

Научете повече

Фаталният 16 март – най-черният ден от историята на българската художествена гимнастика

На 16 март 1978 г. сте случва най-мистериозната катастрофа в родната гражданска авиация. По официални данни ТУ-134 с редовен полет София – Варшава се разбива в 13,52 ч. край врачанското село Тлачене. Загиват всичките 73 души на борда.

По поречието на малката рекичка Бриша между селата Габаре, Тлачене и Върбица по обяд е тихо и спокойно. В 13:20 часа от Летище София излита Ту-134 със 7-членен екипаж и 66 пътници. Разбива се на 85 километра от София.

Там намират смъртта си треньорката на националния отбор по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, нейната помощничка Румяна Стефанова, гимнастичките Албена Петрова и Валентина Кирилова, пианистката на националките Снежана Михайлова и съдийката Севдалина Попова. Грациите заминават за турнир в Полша, а на самолета е трябвало да се качи и Илиана Раева. Настоящата председателка на федерацията по художествена гимнастика тогава е само на 15 години, но часове преди полета вдига висока температура – 40 градуса. И не заминава, а на нейно място викат резервата й Албена Петрова от Варна.

Във фаталния аероплан пътува и полска правителствена делегация, водена от министъра на културата Йежи Вилхелми, брат на известния актьор Роман Вилхелми. Ударът в коритото на местната бара бил гибелен също и за юношеския отбор по футбол на България и юношеския отбор по баскетбол на Полша. Няколко години по-късно със средства на близки и роднини на загиналите близо до мястото на трагедията е изграден първият у нас паметник на жертвите на самолетна катастрофа.

Това, което официално се знае, е, че самолетът ТУ-134 на БГА “Балкан” е покривал линия София – Варшава. В 13, 24 ч на 16 март в далечната 1978 г. командирът Христо Христов получил разрешение от контролната кула да издигне машината. Достигнал височина 4900 м и всичко било нормално. По въздушния коридор, някъде над с. Голяма Брестница, обаче самолетът внезапно взел западен курс и минути по-късно изчезнал от радара.

В 13, 52 ч със скорост 850 км/ч се забил почти вертикално в скала в дере край Габаре. На борда си е имал 11,5 т керосин.

Мистерия, неразгадана и до днес, а черната кутия на самолета не е открита….!

Мъка и скръб за близките, трагедия и непрежалима загуба за всички, без време погубени човешки животи, млади таланти и доказани имена!

ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ИМ ПАМЕТ!

Да си спомним за всички тях!

Научете повече

Разликата между 80-те и сега в 20 точки

1. На 7 години взимаше сама 4 годишния си брат от градина. Сега не позволяваш на 13 годишния си син да излиза сам по тъмно.

2.  Като малка изяждаше по 3 филии с лютеница и сирене за обяд, последвани  от 2 пакета Севън Дейс и поне една вафла Мура. Сега даваш на децата си  само месо от пасищни животни и домашни десерти с мед и фурми.

3.  Оставяш търпеливо дъщеря си да си избере за 17-ти път различна рокля. И  неволно се сещаш как майка ти щеше да тe e смразила с поглед още на  втората.

4.  Единственото превозно средство, което имаше като дете, беше колелото.  За разлика от автопарка на сина ти, който включва още тротинетка,  ховърборд, балансьор, трактор с педали, картинг кола и скутер.

5.  Опитваш се да приготвиш здравословна закуска, която да е питателна, без  пържено, глутен, млечни и бяла захар и с плодове събирани само от  девици на лунна светлина. За това време баба ти щеше да ти пъха третата  мекица с пудра захар в устата.

6.  В детската градина на дъщеря ти има какички на не повече от 25, които  дори се усмихват. В твоята детска градина вирееха само сърдити лелки с  наднормено тегло и натрапчив мирис на белина.

7. Още на 6 сготви сама първия си шедьовър в кухнята. Но не даваш на 9 годишния ти син да държи нож, за да не се пореже.

8.  За да възпитаваш успешно децата си сега ти е необходима поне една  диплома по клинична психология и умело съчетаване на елементи от  авторитарния и либерален стил, комбинирани с уважение на личността му и  поощряване на автономността. Нищо общо с шамарите на леля Гиче от     детската ти градина.

9.  За да вземеш детето си от училище днес е нужно да отидеш с още минимум 3  члена на родата ви, кордон и позволение от премиера. Докато ти сменяше  тролей и два рейса за да се прибереш сама след часовете във втори клас.

10.  Обясняваш на 17 годишния ти син колко е опасно по дискотеките и как  алкохолът е вреден, докато в главата ти се прожектират флашбеци от  пребиваването ти в Ялта на 14, докато се наливаше с шотове, евтина  Текила в комбинация с бира.

11.  Когато ти се караха навън, към майка ти винаги се присъединяваха по  поне една-две съседки, също толкова вещи по въпроса с отглеждането ти.  Сега в момента, в който леко повишиш тон, започваш параноично да се  оглеждаш за шведи.

12.  Изпитваше неописуема гордост, когато на 7 се научи да си пускаш сама   видеокасетка. Сега гледаш с изумление как двегодишното ти потомство  умело борави с ютюб, скайп и де що е тъчскрийн, преди да е махнало  памперса.

13.  Прекарваше по половин денонощие навън с ключ сръчно вързан на врата ти,  докато вашите нямаха ни най малка представа къде си. Сега в момента, в  който дъщеря ти прекрачи прага веднага ѝ пращаш 3 вайбър съобщения,  локейшън рикуест и дрон с камера.

14.  За разлика от детето ти, като малка дори не подозираше за     съществуването на манго и папая, още по-малко за чия и киноа.  Единствената екзотика, която ти се полагаше, бяха банани и мандарини по  Коледа.

15. Но пък колко щастлива беше като ги ядеше! И до ден днешен миризмата на мандарини за теб значи само едно – Коледа.

16. През цялото ти детство не си виждала толкова играчки, колкото има в този момент в стаята на детето ти. В единия шкаф.

17.  Като малка си обелила повече картофи от целия персонал в кухнята на  Хепи за период от поне пет години. Не си сигурна обаче дали синът ти  знае къде е белачката.

18.  Сглабянето на играчка от шоколадово яйце в детството ти изискваше поне  20 свободни минути, сериозни инженерни усилия и кашон от пералня за  съхранение. Сега с нескрита погнуса гледаш миньоните, които се излюпват  от почти всяко яйце.

19.  Като малка имаше един чифт маратонки, които се сменяха чак когато  палецът ти умело си пробиеше път до настилката отдолу. За сметка на това  дъщеря ти има около 12 чифта обувки - с Елза, еднорог, дъга, светещи  подметки, лепенки, пайетки, пухчета и не дай си Боже, Пепа Пиг.

20. Но точно заради всичко това не би заменила и 1 минута от детството си с това на днешните деца."

Научете повече