Всяко поколение носи нещо, характерно само за него си. Ако сега сложим от тези девойки днешни момичета на същата възраст ще има голяма разлика (като изключим тези с татуировки и хирургични намеси). 

Момичетата от снимката вероятно са на около 20 години, но някак, може би заради облеклото или заради прическите, изглеждат много по-различно от предстватите и вкусовете ни за красота от днешно време. Младолики, стройни, добре сложени и естествени красавици.


Коментари от мрежата:


Хубави, но личи, че никога не са се занимавали със спорт...доста закръглени, почти преливат...никоя не е с изящна фигура и хубави, стегнати, оформени крака и глезени...странно, защото по това време това се е ценяло. Идеалът за красиво женско тяло е включвал доста по-крехки, грациозни и слаби фигури...такива като на Туиги, Пати Бойд, Бриджит Бардо, Силви Вартан...

Вие какво бихте добавили?



След кратко боледуване, на 29 март 2024г., два месеца преди да навърши 80 години , почина големият български поет, големият човек, приятел и общественик Таньо Клисуров– Почетен гражданин на Стара Загора


Празно завинаги ще остане мястото му в духовния живот на Стара Загора, с който той беше съдбовно обвързан.

Всеки рано или късно изминава определения му свише земен път. Важно е какво оставяш след себе си. Таньо остави дълбока бразда в съвременната българска поезия. Той беше любим автор, безкористен приятел и мъдрец, един от най-уважаваните знакови личности на града на поетите.

Вероятно вече са го посрещнали събратята му по перо, които са в небесните селения и го включват веднага в литературните четения и празници.

Таньо Клисуров е роден на 23 май 1944 г. в Мъглиж. Завършил е българска филология във Великотърновския университет. Работил е в културния отдел на вестник „Септември“. Бил е главен редактор на литературния алманах „Хоризонт“ и на вестник „Вик“, драматург на Драматичен театър „Гео Милев“, любим учител.

Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Автор е на стихосбирките „Южна гара“, „Най-скъпото“, „Минирано поле“, „Резервен изход“, „Вътрешен глас“, „Собственик на болката“, „Във втората половина на живота“, „Страхувам се от рая“, „Казано с очи“, „Седмото небе“, „Душа, съветник мой попътен“, „Прошепнати думи“, „Внезапно сърцебиене“, „Мерено и не мерено“. В Москва излиза книгата му „Сказано глазами“.

Първата му книга „Южна гара“ (1976г.) получава голямата награда на литературните празници „Южна пролет“ в Хасково. Носител е на Наградата на поезията на Съюза на българските писатели и на десетки други литературни награди.

Почетен гражданин е на Стара Загора и председател на Дружеството на писателите .

Поклон пред светлата му памет!

Източник:dolap.bg



След Десети ноември става модерно да имаш гадже мутра. Млади момичета мечтаят за мъже с дебели ланци, без да съзнават, че това може да им коства живота. Това разбира една ученичка, която по чудо оцелява под дъжд от куршуми, предназначени за известния й приятел – касоразбивач №1.

На 22 януари 2009 г. Йордан Цонков-Джиджи се прибира без да знае, че текат последните му минути. Той е прекарал вечерта с любовницата си Теодора, която още е ученичка, пише в. „Труд“ днес. Както обикновено, 44-годишният ъндърграунд герой първо закарва момичето с луксозния си мерцедес S-класа и двамата се уговарят кога да се видят на следващия ден. Близо до бл. 914 в квартал “Люлин“ скрит между блоковете го чака автомобилът с килъра. Когато лимузината на Джиджи приближава, зад нея изскача другото возило. В движение от отворения му прозорец се подава автомат „Калашников“. 

Куршумите надупчват мерцедеса и Цонков, но той продължава да натиска педала на газта. Заради високата скорост тежко раненият мъж не може да овладее колата, която се забива в стар паркиран „Москвич“. При удара лимузината отскача, блъска микробус, почти отсича метална улична лампа и се забива под 45 градуса в трети автомобил – „Опел Астра“.След катастрофата килърът слиза от колата си и пуска още един автоматичен откос от по-близко разстояние, за да е сигурен, че Джиджи няма да оживее. 

Като по чудо след дъжда от куршуми напълно невредима, само с няколко одрасквания от катастрофата, се отървава ученичката, която се вози в колата на Цонков. Дни народ момичето ще е в шок след убийството, което като на филм се разиграва пред очите му. От окървавената лимузина Теодора е измъкната от охранители от близкия магазин, които мислят, че е ранена. Те се обаждат в полицията и след 10-ина минути на мястото пристигат 2 патрулки и линейка.

Лекарите обаче не могат да помогнат с нищо на Джиджи. Той е издъхнал, надупчен на 24 места, 9 от куршумите са останали в тялото му. Мястото почернява от полиция. Жертвата е стар неин познайник, версиите за мократа поръчка са няколко. Той не само е касоразбивач ?1 в България, ное и тартор на всички крадци в София. Той не само ги познавал и обучавал, а и дава разрешение за всеки по-сериозен удар.

Всяка информация за богат офис, който може да бъде опразнен, минава първо през Цонков, който решава кой и кога да извърши обира. Самият Джиджи участвал лично само при много едри случаи и когато смятал, че няма риск следите да доведат до него. Част от парите си той влага в апартаменти в един вход на блок в столичния квартал „Люлин“, където настанява десетки свои роднини. Цонков започва кариерата си още преди Десети ноември като крадец – отначало на дребно. 

Куршумите го заварват като тартор и автор на обири от каси.Година преди да бъде убит, той е задържан за кражба на над 120 000 лева в различна валута от каса в офис на фирма за мобилни технологии. След ареста му обаче съдът преценява, че няма нужда да го оставя зад решетките, и го пуска под гаранция от 3000 лева. Джиджи започва да живее, както винаги досега, но той не знае, че смъртната му присъда вече е подписана. Криминалисти нищят и версията, че Цонков е участвал в кражбата на голямо количество хероин, което му е коствало живота.

По време на разследването, пред спец-прокуратурата проговаря един от групата на Джиджи – Николай Генов-Тавата. Той разказва, че разстрелът е дело на Вальо Бореца и Мартин Антов от „Килърите 2“, заради открадната от бандата на Джиджи пратка от 70 кг хероин през януари 2008 г. Дрогата е на кюрди и е предназначена за Холандия. Цонков научил от митничар, че камион с турска регистрация, по документи превозващ платове, ще влезе в България. Той организирал засада на пратката край Сливница.Според показанията, в „удара“ участвали Ванко Волуешки, Валери Дабата, Митко Горнобанския, Таци и Николай Стойков-Куфара. 

Камионът, управляван от турчин, е спрян от бандитите, облечена с полицейски униформи, край бившия мотел „Божур“. Шофьорът е пребит, вързан и захвърлен в полето край София, а камионът закаран в предварително нает склад в района на Волуяк. Групата прибрала пакетите с чист хероин и изчезнала. Месеци по-късно в крими средите се разчува, че именно Джиджи стои зад грабежа на наркотика. Той обаче не успява да пласира у нас толкова голямо количество, като за година продава едва 5 кг. Но за главата му вече е обявена награда – кюрдите и техните хора нагоре по веригата – косовари, търсят мъст.

Според разследващите, Цонков е предаден от свои хора – Бореца и Антов, които се съгласяват да го ликвидират, недоволни от факта, че не са получили нито лев от сделките с хероина. Тази версия обаче също не беше доказана. Най-малко вероятната възможност е Джиджи да е бил застрелян от някой от крадците, на които е бил тартор, за да бъде превзет разработеният му „бизнес“. Тя също е проверена от криминалисти, но не е намерено нито едно доказателство за това.

Бандата му задига 10 милиона от банка „Биохим“

Hеуловимата люлинска бригада на Йордан Цонков-Джиджи стои зад смятания за първи успешен обир на голям трезор у нас в клона на „Бихоим“ край столичния Южен парк, смятат полицаи, но така и не успяват да го докажат. В нощта срещу 23 март 2004 г. крадците се вмъква в трезора през пробита дупка в пода и успяват необезпокоявана да разбият и опразнят 44 сейфа там. Според данни на полицията и потърпевшите, бандитите са си тръгнали с 2,3 млн. долара, близо 2 млн. лева и 1 милион евро.

Касоразбивачите са прибрали и около 8 кила злато. Групата на Йордан Цонков въведе у нас и модата да се обират банкомати, твърдят в ъндърграунда. Полицаи си спомнят как при първия случай на ударено АТМ устройство била отмъкната цялата машина, за да се разучи. Бандитите първо заглушавали СОТ-а в помещението, където е гърбът на банкомата, после режели с оксижен заключващото устройство и си тръгвали с плячка между 40 и 80 хил. лева.



Поморийската луга навремето бе основен продукт в производството на култовата паста, на челно място в бранша на времето си в Източния блок.Лугата е течността над кората от сол в солницата в момента на събирането й.

Паста " Поморин" е разработена от екип на проф. Странски . Като химик бих казал ,че има логика в идеята , реакцията  на лугата  е почти неутрална, съдържа ценни магнезиеви соли, така ,че създава комфорт за устната кухина .Създадена е през 1955 година.Лугата има доказани лечебни свойства.


Една лична история:


През 1990 година ме включиха в работна група за Москва. Ставаше дума за Сивовска тема, в която и аз участвах.  Имаше сигнали, че ще се прекратява?  Надеждата беше, че включвайки ме в преговорите, ще повлияя на решението. Знаеха от София, че руснаците харесват работата ми като химик.Такова и поръчение получих- да ги убедя да продължим, работата е почти завършена, което бе и истина!

Разхождайки се из Москва на един рафт в магазин видях паста " Поморин" Изненадах се много и поисках да я видя. В Трояфарм бяха почнали да произвеждат пасти с микрогранули, тази смятах за антика. Жената от щанда веднага ми донесе видове, които не бях виждал дори. Попитах, по каква линия ги имат? Изгледа ме учудено.. В Москва ,във всеки магазин ги имало , така ми каза!

Е, проверката на казаното се оказа основната ми задача. Наистина, пастата " Поморин" беше един основен търговски продукт, в иначе оскъдната откъм стоки Москва по-това време! Това, което каза продавачката се оказа самата истина.

Паста " Поморин" владееше пазара на Москва, град с население по-голямо от това на България тогава!

Оказва се,че пастата "Поморин" е владеела и целия източен пазар тогава.



 

Кораб „Метеор“ на видинското пристанище, 1973 г. 

През юни 1962 г. е открита дунавска пътническа линия с наети от съветското параходство кораби на подводни криле „Ракета“. С тях от Видин до Русе се пътува около шест часа.

Корабът побира 64 пътника и развива до 65 км/ч. На следващата и последващата година България купува собствени кораби „Ракета“, а от 1968 г. се доставят и още седем от по-големите и по-бързоходни кораби „Метеор“, които превозват до 116 пътника.

След 1989 г. пътническите линии по река Дунав са закрити като нерентабилни, а корабите „Ракета“ и „Метеор“ са нарязани за скрап.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив