Сега ще ви разкажа на по-младите мъже от мен, тези които сте на годините на децата ми, които сте между 40 и 50 годишни, даже и още по-младите до 30 годишни, защо ние родените българи и българки до 1965 година успяхме да направим България от 5,5 милиона население през 1945 година до почти 9 милиона население през 1989 г. 


Ще има много мъже от вас, на които никак няма да се хареса това което ще напиша (не сте го преживяли), както и много мъже на които ще се хареса (защото са го преживяли това време), но смисълът не е дали да се хареса или не, а защо днес, след 35 години „велика демокрация“ и „по-добро и успешно гъзоводство“ отново сме жалките 5,5 милиона, от които тръгнахме през 1945 година.  


Причината за този ръст на населението се корени в три основни неща:

1.Социално управление (изучаваше се в АОНСУ, днес е смешният на САЩ и Сорос НБУ)2.Равномерно икономическо и селскостопанско развитие на всички области на България.

3.Държавна грижа за човека.

4.Държавна грижа за най-важната социална единица на обществото ни – семейството.

5.Личната житейска отговорност на мъжете.


Започвам по ред на точките:

1. Социално управление и АОНСУ – малко сте тези, които днес знаете какво означава това съчетание от букви.

Означава Академия за Обществени Науки и Социално управление – АОНСУ.


В АОНСУ се обучаваха ръководителите на държавните учреждения, заводи, предприятия, вътрешни и външни фирми, училища и университети, как да се управляват успешно. Иначе казано – АОНСУ подготвяше кадрите за управлението на цялата ни държава България.

Резултатите, колкото и да не ви се вярва или да ми противоречи на написаното са следните:

До 1989 г. България е 25-та икономика в света по данните на МВФ и СБ.


През 2022 г. България е 81-ва икономика по данните пак на същите МВФ и СБ.

МВФ е международният валутен фонд а СБ е световната банка. 

Данните ги има даже и в уикипедията във вид на таблици и на сайтовете на двете организации. 

Обществените науки бяха всичко свързано с управлението на държавата – икономика, здравеопазване, образование, военно дело, селско стопанство и най-важното СОЦИАЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ. Последното (СУ) бе застъпено в много голяма степен. 


Социалното управление е наука, която те учи, какви ще са последиците от едно твое управленско решение , като ръководител на повереното ти предприятие. Как ще се чувстват твоите подчинени от определени твои решения. Тогава се мислеше за това като първостепенна задача, а днес не се изучава в нито едно висше училище в България. И резултатите са видими – пълна социална катастрофа в България. Най-застаряващото и най-бързо умиращото население имаме на планетата земя. Някои ще ми кажете: Нали сме демокрация. Ще ви отговоря така: Имаме свръх некадърно управление и тежък българоомразен геноцид от български управници срещу народа български.2. Равномерно икономическо и селскостопанско развитие на всички области на България.

Такова имахме до 1989 година. Равномерно разпределено във всички области на България. Имахме и планиране на икономиката и на развитието. Такова планиране извършват всички , които работите и получавате някакви доходи, и всички които имате фирми и ги управлявате. Кой по-добре се справя, кой по-лошо, но го правите. Всички хора на земята ни го правят. Приказките за това, че планирането и плановото развитие са погрешни, ги разказвайте пак на задната си част. Големите държави и фирми се развиват по точно същият начин, по който и ние в България го извършвахме до 1989 година. И след нея го закрихме първо. Във всеки окръг на социалистическа България, имаше стотици заводи, фабрики и цехове към тях. Всякакви консервни комбинати, даже и в по-малките населени места. Целта беше същото социално управление да достигне до всички населени места, и населението да се задържи равномерно разпределено по села и градове, но с осигурен поминък за живот. И бе постигната тази цел , къде по-успешно, къде по-неуспешно, но като цяло успешно .Все пак от след 100 място по БВП през 1944 г. се издигнахме до 25 място по БВП през 1989 г. 


Глупостите за три фалита през соца и мизерията през годините от 1944 до 1989 година си ги разказвайте на задната част на телата си на която седите. Започна ли сме през 1946 година да изплащаме тежки репарации и контрибуции по Парижкият мирен договор за Втората световна война, и бяхме изцедени от всичките ни ресурси и моите поколения живяхме в определен недоимък, но успяхме да издържим. Бяхме 5 атомна сила по добив на електроенергия в света след СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Днес сме нула. Бяхме водещи в света в над 10 световни стратегически производства и в спорта. В образованието и в здравеопазването също. Бяхме 3-та космическа сила в света след СССР (Русия) и САЩ…. И до днес много от най-важните уреди на МКС в космоса са произведени от наши учени и инженери с наши усилия и „мозък“ , в наши заводи и все още се ползват от всички космонавти , от днешното време. Първи в света произведохме дисковите запаметяващи устройства още през ’70-те години на миналият век, и не само това. Днес не можем да конструираме и произведем даже един обикновен телефон GSM  за всекидневна употреба. Със собствени сили и материали. Храната ни е 80% вносна. Което е пълна държавна катастрофа, защото държавата не е в състояние да осигури изхранването на населението си. Занулена ни е цялата икономика и селско стопанство. 

Бяхме много силна държава, макар и малка по площ и население. Бяхме. 

Без редакторска намеса.Източник: Интернет



Влакът се движи по монорелсов път, дълъг 365 метра, а атракционната железница се управлява дистанционно.


Варна (7 април 1984)


В детския кът на Морската градина във Варна влезе в строя първата в страната детска железница



Служих като танкист в Карловската танкова бригада 1970-72 г. Не зная за следващите години, но храната бе доста добра, условията за живот като казарма също бяха добри. Човек изпитва гордост от такава военна мощ, особено на фона на днешната ни армия, която всъщност е една дивизия,споделя в коментар Иван Антонов


Служих в 9-та бронетанкова бригада 2004та в 1ви танков батальон, първа танкова рота. Бях мерача на танка на капитан Петров. Наистина беше жестоко. Не мога за нищо да се оплача от службата си там,споделя Alexander Penev


Карловската бригада за нула време напускаше поделението.1979 година бях един от инпектиращите разузнаването на Горнобанската бригада по време на бригадното и учение.На Карловското бригадно на полигона в Корен,генерал Семерджиев се слезе от един хеликоптер,гузен,че ни обстреляха с "приятелски" огън,споделя в спомените си Мариян Мариянов.


Имате ли спомен от казармата който бихте споделили?



Преди години, когато бях млад, по нашето Черноморие имаше комети. Това бяха бързоходните кораби на подводните криле. Те развиват голяма скорост,32 възла или около 60 км в час. Бяха общо 12 на брой и се наричат Комета. Знам, че по същото време и по Дунава плаваха същите кораби. Там те се казваха Метеор, но на тях не съм се возил. За сметка на това неколко пъти съм пътувал до Бургас и Несебър с комета. До Несебър пътуването траеше около час и половина и още половин час до Бургас. Пътуването с комета почти винаги беше приятно.


Много по-приятно от това с автобус например. На кораба имаше кафе и безалкохолни напитки. Човек можеше да стои в удобния салон, но аз често излизах на делубата по средата или на кърмата и гледах брега. Виждам дори делфини в открито море. Кометата се вдигаше на крилете си едва след като излезе от Варненския залив. Тя винаги се разминава с друг комета по обратния маршрут. Вдигнаната на крилата си комета беше много красива гледка в морето. Само веднъж имахме малшанса на връщане от Бургас да се случи на мъртвата вълна и кометата не се вдигна на крилата си.


Кометите кръстосваха цялото българско Черноморие от Балчик до Мичурин, сега Царево. Плаванията бяха само през летния сезон, някъде от май до септември. На борда се събират около стотина пътника. Качвал съм се веднъж и в капитанската кабина. Интересно беше да видя как се управлява този бърз кораб. Помня, че билета от Варна до Бургас тогава беше 5.80 лева. Това за тези времена обаче не беше никак евтино. Въпреки това пътуването си заслужаваше парите. За сравнение автобусният билет беше 3,70 лева, мисля. Веднъж пътувахме до Бургас и с самолет, като билетът беше 6 лева. Полетът продължи само 15 минути и самолетът летя много ниско.


За съжаление през 1989 БМФ спря кометите като нерентабилни. Една от тях беше превърната в дискотека в Обзор, други бяха продадени в чужбина, а трети дадени за скрап. Една от атракциите по родното Черноморие приключи. Оттогава повече не съм се возил на комета.

От Интернет разбрах, че в 2011 една бургаска фирма е купила от Гърция две руски комети на 30 години. Те са по маршрута Несебър – Поморие – Созопол. Не знам дали идват до Варна, защото не ги виждам. Като видях обаче какви са цените на техните билети, то няма да е скоро, когато отново бих могъл да се кача на комета. Жалко, защото иначе с удоволствие бих се повозил отново. Мисля си, че си струва да се купят нови такива кораби, които пак ще пътуват по цялото ни Черноморие, стига билетите да са на по-изгодни цени. Това би било добре и за туризма ни. Засега обаче кометите остават само един хубав спомен от младостта.

Източник:otgovora.com



На 3 април 1973 г. в Ню Йорк, САЩ, за първи път в света e представена технологията за мобилна телефонна връзка.


Проведен е първият в света разговор по мобилен телефон.


Прототипът на първия преносим клетъчен телефонен апарат „Dyna TAC“ е производство на американската телекомуникационна компания „Моторола“.


На 6 март 1983 г. в Ню Йорк „Моторола“ демонстрира и първият в света мобилен телефон „DynaTAC 8000X“.


На 21 септември 1983 г. е получено разрешение за производството му, пуснат е в продажба през 1984 г. Апаратът е с размери 33х4,4х8,9 см, тегло – 794 грама и цена – 3995 долара.


Едва през 90-те години на миналия век модерният мобилен телефон набира популярност, тъй като намалява значително по размер и става много по-удобен за потребителя. Днес 97% от хората по света притежават мобилен телефон, според проучване от 2021 година


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив