Бгспомен

Два елемента от облеклото на българина които бяха последен писък на модата през през 60-те

Някъде през 60-те години, горе-долу по средата на социалистическото ни развитие, два елемента от облеклото на българина трайно се наложиха в соцбитието. И двата дойдоха под влиянието на гнилия капитализъм. Джапанките и шушляците.

Почти нямаше българин, независимо от пола и възрастта, който да не си е закупил и да не е носил джапанки. Не е ясно как този далекоизточен елемент от облеклото на японците се появи в България, но се установи дълго и повсеместно.

Като деца смятахме, че думата джапанка произлиза от характерния пляскащ звук, който се издаваше особено при бързо ходене. Като станахме по-големи, разбрахме откъде идва името. Джапанките можеха да се видят навсякъде – и по „Руски“, и на селския мегдан. Произвеждаха ги във всякакви разцветки и номера за всички възрасти. Бяха от гума, евтини и достъпни. А и бяха удобни в тогавашните летни горещини.

По-различно стоеше въпросът с шушляците. Вероятно са се появили в западноевропейските градове като защитно средство против дъжд за еднократна употреба. В този смисъл са били използвани и при спортни състезания на открито. Цената им вероятно е била минимална и на тях се е гледало като на еднодневка. Купуваш, ползваш и изхвърляш. Дошли у нас вероятно през тогавашна Югославия, шушляците се превърнаха едва ли не в моден аксесоар. Всяка модерна, уважаваща себе си българка се опитваше да се сдобие със съкровения шушляк – най-често в тъмносиньо или някакво отровнозелено.

Еднодневката се превърна в мода. Един от каналите за снабдяване бяха смесените събори по границата с Югославия. Предприемчивите сърби изкупуваха на безценица еднодневките от Италия и ги пласираха на българките срещу огромна печалба. Впечатлена от успеха на продукта, нашата лека промишленост се ориентира бързо и така шушляковите облекла се превърнаха в част от живота ни.Вижте още:Рокли и аксесоари от времето на соца,които отново са на мода

Научете повече

Една лятна вечер на село през 80-те

Седя си тази вечер и внезапно се сетих за летните вечери на моето детство. Представете си, началото на 80-те години. Сигурно няма как да си ги представите, ако не сте ги преживели, бай дъ вей. :)

Един голям селски двор с десетки кошери. Вечер дядо ми почти не пускаше осветление, защото пчелите нападаха светещите прозорци и умираха от удара в стъклата. И така, всяка вечер около 7 той палеше две газени лампи пред прозореца и на тази светлина вечеряхме, слушахме радио или просто стояхме отвън и гледахме залеза и си говорехме.

В интерес на истината, залезите извън града са винаги интересни и красиви, с много цветове.

Тогава всеки залез бе особено интересен, различен и впечатляващ, за едно десетина годишно дете. Хапвахме по нещо, задължително слушахме новините и после волна програма, някъде по още топлите от слънцето плочки или на люлката пред къщата.

Когато станеше съвсем тъмно, вече влизахме в къщата, дядо ми гасеше газените лампи, пускахме тежки и плътни завеси и зад тях можехме да светнем електрическото осветление или да погледаме малко телевизия. Тя тогава около 9-10 вечерта свършваше или ставаше абсолютно негледаема в екстремални степени. Което не пречеше да зяпаме ски състезания от незнайни ширини или поредният ангажиран съветски филм.

Навън бе така тихо, че се чуваха звуците на щурците, на всички жаби от близката река, дори как по пътя се връщат хората, почти шепнейки си или смеейки се.

Усетих, че това много ми липсва. Днес в селото ми сигурно е така тихо, както и преди. Но поради друга причина - няма жители. Няма и щурци, сигурно и вече жабите не се чуват от все така близката рекичка. Просто нищо, вакуум. Тишината е наистина гробна, за залезите не знам. Страх ме е да замръкна там, сигурно заради тежестта на спомените за тези, които отдавна ги няма. И толкова много и силно липсват.

В модерния град днес съсед ремонтира нещо по апартамента си, като шумно пробива нещо след 21.00. Влизаш му в положение, сам си ремонтира, няма пари за майстори, на час по лъжичка, на вечер по дупка. И стърже ли, стърже.

Научете повече

Любослав Пенев е единственият българин, вкарал 129 гола в Примера дивисион

Паметна за Ел Голеадор завинаги ще остане датата 11 април 1999г., когато емблематичният нападател от близкото минало бележи три гола в мрежата на Реал Мадрид и германския вратар Бодо Илгнер. Селта печели срещата на "Балаидос" със звучното 5:1, а Пенев се разписва в 7', 15' и 61'.

Роден на 31 август 1966 в Добрич. Пенев е юноша на ЦСКА, където дебютира и в професионалния футбол през 1984, когато е само на 18 години. В края на 80-те години ЦСКА е мястото, където се развиват много от играчите, постигнали четвъртото място на световното първенство през 1994 г.

Любослав Пенев е съотборник в ЦСКА с Трифон Иванов, Емил Костадинов и Христо Стоичков. С ЦСКА Пенев печели шампионската титла два пъти (1987 и 1989) и купата на България три пъти (1987, 1988 и 1989). През 1989 г., едва 23-годишен, става играч на испанския гранд „Валенсия“. Избран за най-добър футболист на България за 1988. Има 62 мача и 14 гола за националния отбор.

Научете повече

Загадката Анджелика Котен, доказала съществуването на телекинезата

Телекинеза е способността да се въздейства върху физическите обекти със силата на мисълта. Тази способност все още е една от най-интригуващите загадки.

Интересът към телекинезата се подхранва от време на време от появата на хора, демонстриращи своите невероятни способности. Френското момиче Анжелика Котен е първата, за която са документирани тези невероятни за днешния материален човек способности,пише сайтът izumitelno.com

Анжелика Котен от село Бувини във Франция остава в историята като „електрическото момиче“. На 15 януари 1846 г., когато е на 13 години, заедно с други момичета, тя плете ръкавици. Изведнъж масата, на която работят приятелките, започва да се движи. Изплашените момичета побягват по домовете си в паника. Веднага цялото село научава за станалото.

Скоро всеки от жителите на Бувини се убеждава, че в присъствието на Анжелика предметите наистина се движат: масата, столовете се преобръщат, всякакви малки предмети падат от рафтовете. Трудно е да се подозира момичето в измама. Нито Анжелика, нито родителите й се отличават с изтънчен ум, за да мамят цялото село. Дори напротив, те са глуповато семейство с добри сърца.

Започват да се правят догадки. Най-вероятно момичето изпитва органична омраза към работата си. Защото вместо да играе игри, Анжелика е принудена да седи с часове на масата, печелейки жълти стотинки за семейството. Но ако други момичета само плачат и се оплакват от съдбата си, Анжелика показва изключителните си способности.„Тя абсолютно не знае как да ги управлява. Демонстрира „чудеса“, когато се налага и не се налага, което й създава много проблеми: момичето е смятано за обладано от дявола.

За щастие на Анджелика местният свещеник се оказва човек с прогресивни възгледи. Той успокоява родителите на Анжелика, успокоява паниката в селото, обявявайки, че момичето просто е болно от рядко заболяване, след което започва множество експерименти. В селския свещеник очевидно се проявява учен от някой предишен живот. Записите му са толкова точни, колкото много научни доклади. На тях се дължат множеството примери за необикновената дарба на Анжелика.“

Когато някой се докосне до дрехите на Анжелика, започват да падат книги от рафтовете и всичко, което е сложено на стои, виси или е облегнато на стената. Ножиците, вързани с панделка, се разтварят и лентата се развързва по необясним начин. Най-често телекинезата се проявява вечер и почти никога през деня. Силата на удара върху предметите, произтичащ от ума на Анжелика, понякога е толкова голяма, че трима яки мъже не могат да държат движещ се стол.

Скоро мосю Фаремонт, който чува за необичайно момиче, пристига в селото от близкия град Мамер. Уверявайки се, че слуховете са верни, той води Анжелика в града, като се стреми не толкова да покаже невероятно момиче, колкото да разбере същността на явлението. За сесия с Анжелика той кани учени от различни области.

Научете повече