През 1982 година имах първата си касетка и касетофон Сони

Около 1982 година официално имах първата си касета - 6 минутна демонстрационна касета Сони, на която човек можеше да си запише точно две песни, че и малко да не му стигнат. Редовно дебнех по радиото да запиша някоя песен, имах на разположение един стерео касетофон Сони, който живя почти до 2002 година, когато се амортизира съвсем, след години упорито лашкане навсякъде.

Безкрайно много нощи, в които слушам радио, за да запиша за пореден път по една страна с една песен и да чуя касетата  милион пъти на другия ден.

Няколко неща, които научих от моето незабравимо SONY:

- ако имаш място за две песни, трудно може да събереш три

- стандартната поп песен е около 3 минути и нещо. За зла ирония - винаги с малко не ти се събира.

-по гласа често можеше да се познае водещият каква песен ще пусне, станах добър психолог (smiley)

- научаваш се да мериш време, пространство и разстояние - дължината на лентата

- все някога се налага да изтриеш нещо, научаваш кое е важно и кое не...

- изтриваш все някоя любима песен, за да събереш нещо ново...научих се и да губя.

Вие какви спомени имате?

Научете повече

Българският телевизор "Плиска" - мнения и отзиви

Българският телевизионен приемник за черно-бяло изображение Плиска има два варианта, напълно еднакви в схемотехническо отношение и различаващи се само и единствено по една малка разлика във външния вид. Произвежда се от 1966 до началото на 70-те г. в завод  Климент Ворошилов в  София.

Коментари от мрежата:

Уникален телевизор.Нашият работи цели 25 години без почти никакви повреди освен някоя друга лампа

Владимир Георгиев

"Плиска" Един модел с може би най-контрастния кинескоп на схемата на ,,Пирин,,

Никола Петков

Невероятен телевизор който работи  33 години без никакъв ремонт,споделя в мрежата Тодор Тодоров

Научете повече

Спомени от 90-те с ледения Стив Остин и Дебра

Остин се наслаждава на успешна мидкард кариера като „Зашеметяващия“ Стив Остин в WCW от 1991 – 1994 г. След кратко време в ECW в късната 1995 г., той подписва с WWF, сегашната WWE като Мастърът на ринга. 

Преобразуван като „Ледения“ Стив Остин същата година, той получил значителна популярност като неуважаващ никого, пиещ бира антигерой, които постоянно се противопоставя на системата и на своя шеф, председателят на борда Винс Мъкмейн. Тази личност на Остин се превърнала в личността на Атитюд Ерата, период на рязък скок в бизнеса в късните 90 години и ранните 2000-ни. Той също измислил култовата скандиране на „Какво?“ в професионалния кеч. Редица известни фигури в индустрията, включително Мъкмейн, смятали Остин за най-голямата звезда в WWF/WWE историята и той подчертал, че надминал популярността на Хълк Хоган.

Остин имал 19 реинга през своята кариера, като той е 6 пъти WWF Champion, 2 пъти Интерконтинентален шампион и 4 пъти WWF Отборен шампион, това го прави 5-ия троен коронен шампион в историята на WWE, както също е бил 2 пъти WCW шампион на щатите, 2 пъти WCW Световен телевизионен шампион, 1-път WCW Световен отборен шампион и 1-път NWA Световен отборен шампион в WCW. Той също печели Крал на Ринга през 1996 година, както 3-кратно спечелил Кралското Меле (1997, 1998, 2001), който го прави единствения постигнал това. Освен това е награден с Милионната Доларова Титла от Тед Дибиаси. Спечелил Щатската титла за 5 минути го прави Гранд Слам шампион.

Остин е бил в мейн-евента на многобройни турнира на WWF, включително три Кечмании (14, 15, 17). Той бил принуден да се пенсионира от ринга през 2003, заради серия от контузии на колената и сериозна контузия на врата. През 2003 и 2004 г. той е представен като Заместник генерален мениджър и Шериф на Първична Сила. До 2005, той продължил с изявите, и той бил въведен в Залата на Славата през 2009 г. от Винс Мъкмеън. През 2011 г. Остин се завръща като домакин на реалитито Tough Enough.

Научете повече

Чадър Чешма в Самоков през 70-те

Чешмата не е голяма и функционира от 150 години. Има шест чучура и е изградена от бял мрамор. Цялата чешма е изписана с характерните за Самоковската художествена школа пера, цветя и многообразие от цветове

Град Самоков е разположен в Самоковската котловина, в северните склонове на Рила. Котловината се намира между планините Рила, Витоша, Плана, Верила и Ихтиманска Средна гора. Тук тече река Искър. Самоков е малко планинско градче, населявано от древни времена, когато се е добивало желязо. Родно място е на известните български художници Димитър и Захари Зограф, представители на прочутата Самоковска художествена школа. В цяла България са известни вкусните самоковски картофи.

Интересна е Голямата чешма, построена на площада през XVII в. от каменни блокове с мавритански издълбани сводове. Тя е символ на града и понякога я наричат Чешмата с обецата, заради каменната обеца. Другата чешма – Чадър чешма, е изградена от бял мрамор през XIX в. и се намира на автогарата. Има формата на отворен чадър и е с красиви мотиви, характерни за Самоковската школа.

Научете повече

Една нощ на варненската гара през 90-те

Понякога ме обхващат някакви спомени, с които просто не мога да се преборя. Колкото и да ги въртя в главата си, те трябва да бъдат написани тук или там, просто за да изчезнат от мен. Приемаме го като прощаване, за да могат и те да отплуват в нищото, където им е мястото.

Исках да ви разкажа за гарата на Варна, където много често ходех през 90те години на 20 век. Пътувах често през нощта и пристигах сутринта. Често си тръгвах късно вечерта, за да съм си в Стара Загора рано сутринта. Не знам как е вече по гарите, но тогава там избуяваше изключително интересен нощен живот. Всеки хванал по някое куфарче и се мотае, убива времето, пие, яде, разкарва се и чака нещо. Определена част от хората по гарите никога не са искали да пътуват или не са пристигали от никъде. Те просто гравитират там, за да имитират движение. Все пак, в динамиката на едни разминаващи се локомотиви, сред шумната сигнализация, лесно можеш да влезеш в някакъв ритъм и да се движиш с тълпите от хора. Привидно бързаш за влака, а като той тръгне, ловко да се направиш, че току що си го изпуснал. Тези хора се делят на две групи - такива, които се правят, че пристигат от някъде и такива, които се правят, че пътуват някъде.

Но когато гарата е Варна, последна гара, няма много какво да излъжеш. Тръгне ли си влакът, те се събират някъде в ресторанта на гарата, пият, мезят премерено, важно гледат разписанията, очакват нещо, ядосват се, че закъсняват. Отново отхапват разумно, пийват, а по някое време си тръгват внезапно, уж заминават. След малко време /няколко часа/ пристигат още по-важно, изглеждат сякаш са били на най-вълнуващото място на света, но предпочитат да замълчат. Една бира, нещо за подкрепяване, в същото време идва поредният влак от някъде, очите им се взират във всеки пътник.

Много години след това, започнах да разбирам тези хора. Един от тях в пристъп на откровение разказваше за огромната си колекция от билети за опера, театър, концерти, пътувания, които събирал в големи куфари. Пропил се, след което по инерция продължил в куфарите да тъпче само сметките си от ресторантите. По стар навик. Много от тези хора понякога проговаряха, на най-различни и неочаквани теми. С думи, които се помнят. И после пак мълчаха. Все пак за тях ние си бяхме пътници, отивахме някъде, чакаха ни, ние чакахме. За разлика от тях.

Точно за колекцията от билетчета се сетих този уикенд, когато по някаква инерция посегнах да прибера в джоба си двата билета от Зоопарка и талончето от "Кривите огледала". Смачках ги и ги хвърлих в коша. Не съм бил никога тип, който събира всичко и го пази. Изключение съм правил единствено с плочите си, книгите си и спомените си. Но товарът започна да става много тежък, затова гледам да поизхвърля малко и от трите.

И да се върнем на пустата крайна гара. Започнах и за нея да се сещам, движейки се лудо по поредните коловози на своите години. Споменах за пречистването от спомените, нужно е и с това да се захвана. Просторът може и да е открит и да има наистина къде да се отиде. Нужно е само да се повярва в това. Не съм силен в това да вярвам, че все пак има накъде да се отиде, но трябва да се опитам.

Ивайло Тончев

Научете повече