Нямаше този ламтеж за богатство. Имаше уважение, спазваха се традициите и моралът бе ценност

По времето на социализма хората имаха друга нагласа за живот. Нямаше го този ламтеж за богатство. Имаше уважение, спазваха се традициите, моралът бе ценност.

Ще разкажа случка от студентските ми години, когато се срещнах с големия човек проф. д-р к. т. н. Иван Младенов Тодоров от с. Митровци, тогава Михайловградски окръг.Постъпих във Висшия химико-технологичен институт. Студентството ми започна като бригадир в строящия се Металургичен комбинат „Кремиковци“. По искане на строителите се разделихме на групи. Един ден ни събра представител на института и каза: „Утре имаме много сериозна задача за изпълнение, починете си добре и в 8 сутринта бъдете тук.“ 

Тръгвахме си, когато един от студентите започна да посочва някои от нас да останат. Посочи и мен и каза: „Работата , която трябва утре да извършим, е за мъжки момчета. Ако я работим цялата бригада, ще настъпи бъркотия. Предлагам да останем и нощес да я свършим.“ Останахме шестима бригадири. С колчета бе заградена площ, дълга 6 метра, широка 2,5 метра, която трябваше да се изкопае на дълбочина 2 метра. Хванахме се и свършихме мъжки работата. После всеки се сви и легна, където намери. Събудиха ни гласове „Браво!“. Проф. Младенов сияеше от радост. „Излезте да ви видя! Това е подвиг. Такава приятна изненада не съм имал!“

От този ден започна истинското ни бригадирство в „Кремиковци“. Получавахме задачи за изкопи, бъркане и наливане на бетон, построяване на навеси… А проф. Младенов в повечето дни бе с нас. Водехме разговори, които ни въвеждаха в студентския живот. Той се държеше толкова обикновено, човешки, а ние изпитвахме респект към него. 

Помня думите му: 

„Времето на кирката и лопатата мина. Живеем във времето на науката. Науката е като път из храсталаци и по хълмове към връх, за който нямаме представа. На този път всички сме ученици с различна степен на подготовка, затова сме колеги. В нашата страна се извършва начална индустриализация и мащабно строителство. Неща, които в други държави са извършени преди много години. Лансира се измама – че сме улеснени, че ще използваме техните постижения. Те не ни ги предоставят и не са длъжни да ни ги дават. Науката се развива с изминаване на път, а не от подаяния. Колеги, труд, труд ни чака!“

Разговаряхме на различни теми, веднъж стана въпрос за почивките ни през лятото. Кой ходил на море, кой на планина, кой си хванал гадже… Аз мълчах. В един миг професорът се вгледа в мен: „Колега, не казахте нищо за вашето лято.“ Отговорих му: „От село съм, а там почивката е в работа, море не съм виждал.“ Като на себе си той прошепна: „Български студент не е виждал море.“

Бригадата свърши, с проф. Младенов понякога се засичахме из коридорите на института. В последните дни на учебната година мой състудент ми каза, че проф. Младенов ме вика в кабинета си. Както винаги, професорът леко се усмихна: „Колега, щом си привикнал през лятото да работиш, това лято ще поработим заедно. Това ще стане в Бургас, ето ти адреса, където ще се срещнем, и пари за билет за влака.“ Изненадата ми беше голяма. И дори не се поинтересувах какво ще работим, какво да си взема, колко ще продължи тази работа. Реших да се върна и да го попитам за тези неща, но той си беше отишъл.

Когато пристигнах в Бургас, с притаен дъх позвъних на вратата на посочения апартамент. Изненадата ми бе огромна, когато ми отвори студент, с когото се познавахме от института. Представи се: „Аз съм Тошо, брат на проф. Младенов. Брат ми даде заръка да ти осигуря почивка на море.“ Засмя се: „И момиче да ти намеря! В този плик са парите, с които разполагаш.“

Истински българин и голям човек беше проф. Младенов! Болест изяде живота му – млад си отиде от този свят.

Инж. Стефан Васев, София



1.Да преодоляваме невъзможното - „Затваряй си устата и яж!“

2.Да вярваме в свръхестественото- „Моли се, това петно, да се изпере лесно!“

3.На логика- „Защото аз така казвам!“

4.На издръжливост- „Няма да станеш от масата, докато не си го изядеш!“

5 На субординация- „Абе, ти ли ще ме учиш, мене ...“

6.Основи на генетиката- „Същия си, като баща си!“

7.На причнинно-следственни връзки- „Никакво излизане, докато стаята не светне!“

8.На тишина- "Тихо, да не чуе баща ти /пляс, пляс два шамара/"

9.На постигане желаните цели- „Искаш лимонада, стани и си вземи от хладилника!“

10.На самостоятелност- „Абе, ей, аз да не съм ти слугиня!“

11.На острота на слуха- „Аз на тебе, колко пъти ще ти повтарям едно и също!“

12.Да се пазим от наранявания- „Аз, казах ли ти, че ще паднеш от това дърво, сега ела да те набия!“

Може да допълвате по ваши спомени.




Емблематични места за почивка на децата и младежта са били Международния пионерски лагер „Георги Димитров” в Кранево, националните лагери в Обзор и Равда, а за младите комсомолци е бил създаден Международен младежки център край Приморско.








Летният  лагер  за учениците до 1979 – по 20 дена, след голямото увеличение на цените – по 14 дена, а цената за престой и храноден се е определяла според доходите на семейството. Средно около 20 лв на дете. Всяко трето дете в семейството е  ходило на летен пионерски  лагер за… 0.40 лв.



На времето имаше практически курсове и като шофьори знаехме как да сменим гума, как да залепим спукана гума, как да сменим свещи, как да почистим карбуратор, как да сменим масло и филтър, как да сменим спирачната течност и много други дребни ремонти.


Имаше и Шофьорски паралелки в някой  специализирани гимназии.Разказ по спомени през 60-те. 


Три години обучение на трофеен джип, ГАЗ 51 с дървена врата, Опел Блиц камион от войната, Мерцедес Бенц, трофейни от войната, Щайер с вериги на задния мост 16 места на дървени пейки, Москвич 407, Победа...1965 - стажант шофьор на ЗИС 555, самосвал, 5 т - "огромен" за тогавашните понятия с въздушни спирачки! После казарма- ГАЗ 69, 63, Прага. Зилове и Урал който гореше 60 на 100 бензин.


Един спомен от 70-те.Вилата на родителите ми е на един висок баир но пътя първо минава през дере. Един ден отивахме пеша и един съсед с някаква луксозна за времето си кола, не помня марката, остана в дерето а другия с такъв Москвич като на снимката изкачи безпроблемно стръмнините по баира.



Британската актриса Вики Мишел стана известна с ролята на сервитьорката Ивет Карт-Бланш в комедийния сериал „Ало ало“
.

Критикуваната поредица заради осмиването на Втората световна война, се снима 10 години и има 9 сезона, като ни среща с много интересни герои. Сред тях е и Вики, която зарадва феновете с външния си вид и макар днес да е на 72 години, чаровницата почти не се е променила,пише Труд.

След снимките на „Ало, ало“, Вики се появява в над 30 филма и сериала и продължава да играе и днес. Актрисата се гордее с външния си вид, често подчертава, че никога не се е подлагала на козметични процедури и е решена да остарее достойно.


„Никога не съм си правила нищо на лицето, без пластични операции, без ботокс. Слава Богу за гените ми. Аз съм актриса, лицето ми трябва да се движи. Хората изглеждат страхотно, когато правят тези процедури, но след това лицата им се гипсират и накрая всички изглеждат еднакви. Майка ми ми каза никога да не излизам от къщи без червило и се придържам към това до ден днешен“, каза наскоро актрисата в интервю за The Sun.


Снимка: HOLLIE ADAMS/AFP via Getty Images

Вики Мишел е омъжена за оператора Греъм Фаулър  и имат 33-годишна дъщеря Луиз. „С мъжа ми съм от 40 години. Ключът към нашата връзка е, че се разбираме. И че сме приятели. Ако искам да се отдуша и да крещя, той просто ще изчака да мине. Това е взаимно разбирателство и то е най-важното. Много съм щастлива“, завършва легендарната актриса.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив