През 70-те е проведен експеримент в столовата на завода-вместо касиер,е поставен поднос

 

„Тестовите субекти“ са обикновени фабрични работници от работническата класа.

Във фабричната столова, вместо касиер, е поставен най-обикновен поднос.

Всеки, който дойде да обядва минава и си избира ястия, а накрая - слага нужните пари на подноса. При необходимост - си взема ресто.

Експериментът продължава цял месец. Експериментаторите от ден на ден стават все по-тъжни, защото липсите нарастват, подкопавайки вярата им в честността на съветските труженици. Не спират експеримента само защото по план е трябвало да продължи 30 дни.

Изведнъж, в края на един работен ден, на подноса се появява сума, която надвишава не само дневния приход, но и целия дълг, натрупан през месеца.

Започват да разследват: оказва се, че във фабриката е ден за заплата. След като се опаричват, хората връщат всичко, което дължат, с лихвите!

Алла Олещенко

Научете повече

На море през соца у нас: За 20 дена платих 18 лева за пълен пансион

През месец август 1976г., заедно със студент от моята група ни дадоха карти за ММЦ Приморско (бяхме изпратени от ВУЗ-а, в който учехме, след 1-ви курс). Бяхме настанени в просторно дървено бунгало с две легла. 

За 20 дена платих 18 лева за пълен пансион (храна и спане). Имаше няколко десетки бунгала, построени в планински терен, сред борова гора и на стотина метра от уникално чист плаж. В комплекса имаше групи студенти от всички социалистически страни. 

Имаше поща, аптека, хранителен магазин, безплатни санитарни помещения и дискотека (която служеше и за столова), в която през деня имаше кинопрожекции, а вечерта концерт или дискотека. 

Имаше туристически безплатни екскурзии (с морска "Ракета" до Бургас). Всичко беше безплатно, само в пощата, аптеката и хранителния магазин се заплащаше.Беше страхотно преживяване. На сегашните студенти сигурно звучи като приказка!

Румен Куманов

Научете повече

„Астика“ е най-изнасяната българска бира по времето СОЦА в НРБ

Бирата „Астика“ се появява на българския пазар през 1980 г., като част от портфолиото на Пивоварен завод „Хасково“. Наименованието „Астика“ произлиза от името на тракийското племе асти, населявало района на Източните Родопи.

Марката бързо се налага както в страната, така и в чужбина и печели международна популярност. „Астика“ печели пет поредни златни медала през периода 1981 – 1985 г. на Международното изложение „Monde Selection“. Последната годишна награда за 1985 г. се присъжда като „Златен медал с палма и трофей“ за пет последователни върхови постижения. „Астика“ е най-изнасяната българска бира през социализма, а „Астика Лукс“ се налага като символ на високо качество и на редица експортни пазари.

Бирата „Астика“ се отличава с кехлибарен цвят, снежнобяла пяна, плътен вкус, лек плодов аромат и мека горчивина. Те са резултат от съчетанието на висококачествен малц, специално подбрани сортове хмел – американски горчив Tomahawk и немски ароматен Hallertau и кристалночиста вода.

В статията е ползван текст от bg.wikipedia.org

Научете повече

Помислиха ме за много активен и верен на делото и ме предложиха за комсомолски секретар през 70-те

 

Тодор Живков сред комсомолци

На шега или наистина, върви си времето, без да се съобразява с никого и с нищо. И така неусетно се изтъркаляха 50 години, откакто випуск 1974 завършихме ВИММЕСС (Висш институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство), днес ВТУ „Ангел Кънчев“ – гр. Русе. Всеки тръгна да се реализира, възползвайки се от наученото, както и да създаде дом, семейство и да намери свой път в живота.

С този малък спомен бих искал да припомня и поздравя колегите от седма група – технология, с кръглата годишнина.

Навремето бях приет в два института, единият от които в София. Семейството ми трудно свързваше двата края и това бе причината да се запиша в този в по-близкия град, за да се справят родителите ми по-лесно с разходите, имайки предвид стандарта на живот в столицата. Не го приех с особена охота, но нямах друг избор. И така се озовах на студентската скамейка сред колегите ми в групата. Бяхме трима-четирима, отслужили военната служба. Повечето бяха дошли направо от училищата, като преобладаващо беше дамското мнозинство. Затова потърсих компанията на наборите и започнахме да играем бридж, което бе модерно по него време. Говореше се, че дори и преподавателят ни по математически анализ е сред най-добрите в града. Но се оказа, че освен лекциите и тук има политика. 

Трябваше да проведем комсомолско събрание, на което да си изберем ръководство – групов отговорник и комсомолски секретар. Като се събрахме, започна едно протакане и за да ускоря нещата, понеже после имахме уговорка за карето, реших да се изкажа по някои от точките в девния ред, което ми изигра лоша шега. Помислиха ме за много активен и верен на делото и ме предложиха за комсомолски секретар на групата?! Не успях да отклоня намеренията на водещите събранието и поради липса на други варианти трябваше да се примиря с гласуваното доверие.

Мина известно време и се зададе важният за всички по онова време празник на Великата октомврийска социалистическа революция. Трябваше задължително да вземем участие в тържествената манифестация. И тук реших да се изявим по най-лесния начин, като покажем на официалните лица от трибуната, че сме будни студенти, пък и да оправдая новата си длъжност. Преди това бях разбрал, че една от майките на нашите колежки работи в шивашката кооперация „Арда“ в града, където произвеждаха мъжки ризи. Замолих я да попита дали е възможно да ни осигури отпадъчни едноцветни парчета плат, които оставаха при разкроя. Идеята беше от тях да си направим нещо като кърпички, наподобяващи малки знаменца, и с тях да поздравим гостите на трибуната. Явно майката и нейните колежки са харесали идеята и дори ни ги бяха разкроили и подготвили за действие. Така и стана. Макар и за миг се откроихме от монотонния поток на преминаващите, като допълнихме и мощен възглас – Урааа!

По-късно разбрахме, че от представителите на института са ни забелязали и на някакъв последващ академичен съвет ни наградиха с 50 лв. Решихме за сплотяване на студентската ни група да си организираме малко тържество, което проведохме в общата зала на едно от общежитията, намиращо се в двора на института. Лека разпивка, сандвичи, музика и танци. Така приключи първото ми организационно мероприятие. След това, пак за доопознаване, а и с образователна цел посетихме групово Музея на жп транспорта, който е с национално значение и единствен в страната ни. Там видяхме ретро парни локомотиви и вагони, в които са се возили знатни личности от нашата история.

Няма как да се пропусне и един друг задължителен момент от живота ни преди, така нареченият Ленински съботник. С метли, лопати, кофи, кирки започваше някакво масово почистване или ремонт на някои пътни настилки, алеи, озеленяване на градинки. И всичко това под зоркия поглед на съответните фактори, които следяха, проверяваха и докладваха за присъствието ни. Обикновено ни възлагаха работа в пространството зад сградата на института, където окопавахме или засаждахме млади дръвчета. След това разбор на работата в едно заведение, след което се прибирахме с чувство за изпълнен дълг от поредното комсомолско мероприятие.

Наближаваше първият ни студентски празник. Нямаше нужда от голяма агитация и групата се организира с голям ентусиазъм. Отпразнувахме го подобаващо в един от ресторантите на града, почти до сутринта.

Дотук добре, но се задаваше Нова година, а след нея и …. изпитната сесия. Въпреки че нещата не се развиха по най-добрия начин, това не попречи да се организираме за празника на лозаря и винаря „Трифон Зарезан“ в една от почивните станции на предприятията в околностите на града – Лесопарк „Липника“, този път с преспиване.

 Антон Цаневски, Велико Търново/Ретро.бг/*В статията е ползвана илюстративна снимка

Научете повече

Разписание за движение на самолетите по вътрешните линии в България през 60-те

През периода 1967 – 1985 БГА "Балкан“ е добре развита структура, поддържаща десетки международни (регионални и трансконтинентални) и вътрешни въздушни линии. В този период се използват турбовитлови самолети Ли-2, Ил-14, Ил-18, Ан-24, Антонов Ан-12, Ан-14, както и самолети с реактивни двигатели Ту-134, Ту-154, Як-40. Най-дългата редовна линия на „Балкан“ през споменатия период е София – Триполи – Лагос – Хараре.

По гъстота на вътрешните въздушни линии спрямо територията на страната България е сред първите в Европа. Редовно се поддържат линиите от София до Варна, Бургас, Силистра, Русе, Търговище, Горна Оряховица и Видин. През разни периоди има полети до Пловдив, Стара Загора и Кърджали (с вертолет Ми-8).

Основните външни линии са до Москва, Берлин, Прага, Варшава, Париж, Лондон, Будапеща, Атина, Ларнака, Брюксел, Копенхаген, Цюрих, Мюнхен. Редовни полети до Ню Йорк, Торонто, Йоханесбург, Куала Лумпур, Сингапур, Джакарта се осъществяват след 1990 г., когато са наети самолети „Боинг 767“.

БГА „Балкан“ е първенец в много отношения сред авиокомпаниите от бившия Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) – икономическия съюз на социалистическите страни.

В началото на 1970-те години под ръководството на „БГА Балкан“ с генерален директор Щерю Щерев, главен пилот Иван Ждраков и главен щурман Йордан Колев се разработва програма за обучение на граждански пилоти по стандартите на ИКАО (ICAO). Това допринася за радикално подобряване на безопасността на полетите.

През 1960-те години ТАБСО и „Балкан“ започват да изпълняват специални чартърни полети през Атлантическия океан до Северна, Централна и Южна Америка. По тези направления се лети на пробен принцип през 1964 г., след това за летните Олимпийски игри в Мексисо през 1968 г. и после по редки случайни задания като пътувания на висши държавни лица на официални командировки. За целта се ползват самолети, предназначени за средни разстояния -- първо Ил-18, а от края на 1970-те и Ту-154Б-1. 

През летните Олимпийски игри в Монреал 1976 г. Ту-154Б-1 прелита разстоянието до София без междинно кацане поради лекото си затоварване и силния гръбен вятър по целия маршрут, поставяйки рекорд за типа самолет. „Балкан“ се отказва от купуване на съветския далечен самолет Ил-62 (Ил-62М). Далечни самолети „Боинг“ 767 – 200 са придобити през 1992 г., когато и започват надеждни редовни презокеански полети.

През 1984 г. първа в СИВ „БГА Балкан“ започва изпълнение на полети с „Ту-154“ в екипаж от 3 души – командир, втори пилот и борден инженер. Други „братски“ авиокомпании продължават да работят с 4-членни, а някои дори с 5-членни полетни екипажи на този тип самолет.

В средата на 1980-те години екип от инженери на „БГА Балкан“, заедно с учени от ВМЕИ, София, за пръв път успешно поставят приемници за системата за далечна корабна навигация Omega в Ту-154 и свързват сигналите на Omega с автопилота АБСУ-154-2. Това позволява на „БГА Балкан“ да изпълнява далечни и презокеански полети с тричленен летателен екипаж, без щурман-навигатор.

Научете повече