През 1975 г. студент работих като общ работник в "Булгарплод"

През 1975 год като завърших 3-ти курс работих общ работник в предприятие "Булгарплод",в София. 

За месец аз, ученика изкарах 184.00 лева,огромна за мен сума през онези години Купих си двупистов магнетофон "Грундиг" и няколко ролки за записи. Останаха доста и за почивна на море. 

След Нова Година ми се обадиха да мина през ТРЗ на предприятието , защото ми е начислена годишна премия от 14 лева. За мен средношколеца това бяха много ама много пари.

Валери Иванов

Научете повече

Тодор Живков-мемоари,1997 година

Обичта ми към хората се преплиташе винаги с обичта ми към Отечеството. Исках в България да няма бедни хора, исках моята родна страна да стане силна, богата и независима сред останалите държави. Вярвах, че и аз ще успея да направя нещо за тази цел. Винаги, дори и в най-трудните моменти, не губех вяра и оптимизъм..."

"...Аз вярвам в българските млади хора. Не се съмнявам, че те ще изградят по-богата, по-справедлива и по-демократична България от нашата. Зная, че техният живот ще е по-различен от нашите млади години. Бих дал всичко, за да бъде той по-добър и по-лесен. Но лесни пътища няма. Силните, волевите, смелите личности израстват в трудностите..."

"...Иска ми се да вярвам, че днешните млади българи и българки ще бъдат по-добри във всяко отношение от нас - не каквито сме сега, а каквито бяхме в нашите отминали, в нашите незабравими младежки години....".......

Научете повече

Как се ставаше мъж в казармата, а не във фитнеса

Хайде да си спомним за казармата, която беше неизбежна в годините на социализма.

Съжалявам за мъжете с мачовски бради, юнашки татуировки и нежно оформени вежди, които не са служили в армията. Осъзнавам комплекса им, че не са държали истинска голяма пушка в ръцете си и компенсират с потене във фитнеса и анаболни мускули.Няма да забравя как в онзи ден, остриган, уплашен и с възстари дънки, прекосих КПП-то на родната казарма. 

Плевенското ШЗО или „школник, забрави отпуските“. 

Първо, още цивилни ни пратиха в една стая и там, така да се каже, определяха съдбата ни. Един възсух полковник разпитва половин час един върлинест младеж преди мен страх ли го е от високо, става ли му лошо, може ли да се катери и да скача и накрая го прати парашутист.

Е, не, викам си, сега ще ме заразпитват, а мен ме е страх от високо, аз съм падал от третия етаж, не ща да ставам парашутист! Обаче възсухият полковник нищо не ме попита, само ме погледна и кратко излая: „Танкист!“.

И ме пратиха в трети батальон да ми дадат въшкарника, колана, кубинките и онова лъскаво, блестящо, красиво и опасно нещо, наречено автомат „Калашников“, за да ме направят истински танкист. Не е вярно, че първото впечатление никога не лъже, че е най-интуитивно и правилно. Защото на пръв поглед старшината на ротата ми се стори много приятен, загрижен човек. Не беше точно така.В казармата всеки ден е дълъг като месец, затова и спомените са много. Всеки, който е минал оттам, знае за какво става въпрос. 

Вярно си е, че ставаш мъж. В казармата мирише на стари обувки, на оръжейна смазка и на сапунка. Сапунка е, когато настържеш ситно с джобното си ножче един-два войнишки сапуна, поръсиш с туба паста за зъби за аромат и размесиш тази ужасна смес с цяла кофа вода. После чистиш дългия коридор на ротата цяла нощ на колене, и сапунче да не остане, докато дежурният по рота сладко си спи цели 4 часа.

Няма не мога, няма не искам, научаваш много неща. Аз например научих как да сервирам и отсервирам на 70 души, когато съм дежурен по столова. Научих още, че когато стреляш с бойни снаряди, никога не трябва да се правиш на танков ас и да се мериш през командирския уред за наблюдение, винаги през мерника, винаги. Щото командирският уред лъже и може да пратиш снаряда на 15 километра, демек много извън полигона, и да удариш някоя нищо неподозираща къща в някое нищо неподозиращо село. 

Е, никаква къща не ударих, но заради този ми злополучен изстрел отнесох три дни арест. В ареста ми лепнаха прякора „Стрелеца“. Ех, златни времена!Живеем в тежко, опасно време без ценности. Не е лошо да си поддържаме армията боеспособна. И няма нищо лошо един младеж да умее да борави с бойно оръжие и да разпознава военното звание по пагона. Наученото в казармата не се забравя. Никога.

Снимка:Под . 28140 Стара Загора , 88 - 90 година,личен архив на Дамян Георгиев

Източник:М.Стоянов/Ретро.бг/

Научете повече

Българския видеоигрален автомат "ИЗОТ 127Д" от началото на 90-те

БГ аркаден игрален автомат ИЗОТ 127Д от началото на 90-те г.! 

Конструиран е с процесора Zilog Z80. Ето как работи. Играта е тип екшън с доста стрелба и се разиграва на цветен монитор, като се чуват съответните звуци, за да е по-вълнуваща. Играчът може да контролира колко да е силен звукът. 

Можете да местите своя персонаж в играта на екрана с лост, а има и клавиши, за да стреляте при нужда. 

Една от използваните игри е със заглавие ,,Перко“. ИЗОТ 127Д е произвеждан в Обединени заводи да запаметяващи устройства – Пловдив и е бил изнасян за чужбина от ДТП Изотимпекс.

Източник:Антон Оруш

Научете повече

През 70-те е проведен експеримент в столовата на завода-вместо касиер,е поставен поднос

 

„Тестовите субекти“ са обикновени фабрични работници от работническата класа.

Във фабричната столова, вместо касиер, е поставен най-обикновен поднос.

Всеки, който дойде да обядва минава и си избира ястия, а накрая - слага нужните пари на подноса. При необходимост - си взема ресто.

Експериментът продължава цял месец. Експериментаторите от ден на ден стават все по-тъжни, защото липсите нарастват, подкопавайки вярата им в честността на съветските труженици. Не спират експеримента само защото по план е трябвало да продължи 30 дни.

Изведнъж, в края на един работен ден, на подноса се появява сума, която надвишава не само дневния приход, но и целия дълг, натрупан през месеца.

Започват да разследват: оказва се, че във фабриката е ден за заплата. След като се опаричват, хората връщат всичко, което дължат, с лихвите!

Алла Олещенко

Научете повече