Танкерът "Хан Аспарух" в голямата докова камера на ККЗ "Георги Димитров" - Варна

В стола на завода порция таратор, боб, крем-какао и четвърт хляб струваше 0,25 лв. През 1962 г. на 17 г. завърших професионално образование. Постъпих на работа в КЗ “Г. Димитров” – гордостта на града, като корабен тръбар.

В стола на завода порция таратор, боб, крем-какао и четвърт хляб струваше 0,25 лв. Когато ястието беше с месо – около 0,60 лв.По-късно храната за корабостроителите от основните цехове стана безплатна и се полагаше по кофичка кисело мляко на смяна.

Неусетно минаха две години и влязох в казармата (ако съм сега на 19 години, пак ще служа с желание), но мястото ми в цеха беше запазено. След уволнението се върнах пак в цеха при същата бригада. Строяхме танкери и малки пътнически кораби за СССР – “страна, която ни пороби”. В края на всяка година братушките подписваха, че корабите са готови, за да влезе валута в хазната, а довършителните работи продължаваха до края на февруари на следващата година. В завода се развиваше масово физкултурна дейност.

На 23 г. се разболях от остър гастрит. Цеховият лекар ми определи дата, когато да получа от него безплатна карта за Старозагорски минерални бани, но понеже не отидох да я взема, д-р Владимиров я донесе в цеха. Само дето не ми издърпа ушите заради моето лекомислие. Загриженост и отговорност имаше в цеховете. Лекари и стоматолози се грижеха за здравето на работниците с отговорност.

Записах се да уча механотехника. Работех по седем часа, а осмия го плащаше заводът. Всяка година ползвах 12 работни дни за ученическа отпуска. Когато подготвях дипломната работа и макет, ползвах 30 дни платен отпуск. Като се дипломирах, веднага ме назначиха технолог. Избраха ме за секретар на комсомола. Сключихме шефство с комсомолки – текстилки от ТК “1 май”. На забави и излети се опознавахме и създавахме семейства. С моята съпруга се запознахме на комсомолски семинар и вече 43 г. сме заедно.

С всяка измината година корабостроителите се квалифицираха, навлязоха новости в българското корабостроене. Започнаха да идват поръчки от западни страни. Корабостроенето се превърна в основно направление на машиностроенето. Построихме 100 000-тонен танкер. Работехме, творяхме, почивахме рационално. С жената и двете ни деца сме ходили 12 пъти на курорт.

През 1975 г. постъпих в органите на МВР. Всяка година попълвахме вещеви заявки. Тъй като дрехите и обувките бяха предостатъчни, на всяка втора година си пишехме от 80 до 100 лева, които получавахме на ръка. Не проявихме желание непременно да глобяваме.

Профилактиката беше основно направление в нашата работа. Служил съм на пристанище Варна-запад, фериботен комплекс, и съм свидетел на натоварените с агнета и телета кораби, предназначени за Сирия, Иран и т.н.

Ядяхме качествено месо с печат от “Родопа”, а не както сега – от Нова Зеландия

Като чуя, че днес колегите от МВР работят с износени дрехи и кубинки, ми става мъчно. А им намаляват годишния отпуск. Всеки, в повечето случаи, се снабдяваше с жилище и други неща с кредити, които се изплащаха без проблеми. Банките бяха народни, а сега са крадливи.

Петко АЛЕКСАНДРОВ, Варна/Ретро.бг/


Сериала за  „Робинята" Изаура си остава най-продаваният телевизионен хит в света. От 1976 г. са го гледали зрители в над 80 страни. Оказва се, че за страданията на бедната Изаура и зверствата на безпощадния плантатор Леонсио знае половината свят.

"Робинята Изаура" са гледали в мюсюлманския Изток, в Африка, Европа и двете Америки, а във Великобритания сериалът е едва ли не единственият чуждестранен сериал, който е могъл да предизвика интерес в капризния английски зрител. Впрочем, успехът е бил предсказуем: великолепни костюми, природни снимки и сценарият на Бернардо Гимараеш.

Нека видим какво се случва в бразилската хасиенда 47 години по-късно.


Лусилия Сантуш — Изаура


Лусилия жъне много успехи в Бразилия. Тя не само се снима досега, но пише сценарии и продуцира. Истина е, че в личния ѝ живот не ѝ провървя: Сеньора Сантуш е в развод и компенсира това с будизъм и йога, а робинята Изаура я помнят и e топло посрещанa в целия свят.


Рубенш де Фалко - Леонсио


Жестокият плантатор Леонсио почина през 2008 година от сърдечна недостатъчност, когато бе на 76 години. Неговият образ в серила беше толкова ярък, че дълго след излъчването му в Бразилия към него се обръщаха с името Леонсио. През 2004 година Фалко се снима в римейка на „Изаура“. Там той игра бащата на своя герой, командора Алмейда. Това всъщност беше и неговата последна роля.


Лея Гарсия – робинята Роза, която ненавиждаше Изаура


Лея е много уважавана в родината си, защото филмът, в който тя участва още в младите си години, е донесъл на Бразилия „Оскар“ в номинациите за най-добър чуждестранен филм. На 82 тя продължава да работи в кинематографията. Преди време сеньора Гарсия се оказа в грандиозен скандал и даже попадна в полицейски участък. Това може само да покаже, че тя все още е силна и бодра духом.


Зени Перейра – Женуария, робинята, под чиято опека беше Изаура


Женуария беше въплъщение на добротата. Много гледаха сериала само заради нея. Този образ се удаде на актрисата великолепно. За съжаление тя почина през 2002 година на 77.


Норма Блум – Малвина, жената на Леонсио, погубена от ръката на съпруга си


Героинята на Норма Блум в сериала беше обичана не по-малко от Изаура. Актрисата продължи да се снима, като най-новият сериал с нейно учстие излезе неотдавна. Тя е започнала кариерата си съвсем млада – от детска програма на бразилската телевизия, където се изявява с творчески етюди.


Жилберту Мартино – командор Алмейда, баща на Леонсио


Известният бразилски актьор Жилберту Мартино почина от рак на белите дробове на 74 години през 2001. Той не доживя излизането на новата версия на „Робинята“, в който ролята на командора беше дадена на екранния му син – Рубенш де Фалко. Но успя да изиграе роли в десетки сериали и кинофилми.


Роберто Перильо – Тобиас, първата любов на Изаура, загинала заедно с Малвина


Според сайта Джъствидео.ко по красавеца Тобиас е въздишало цялото женско население. Ролята му в сериала е била звездният му час, защото след него, актьорът не е получил нито едно сериозно предложение. Може да се каже, че сериалът е могъл да мине и без неговия герой, но в крайна сметка се е получило добре. Роберто играе малки второстепенни роли.


Рядка и интересна снимка показва два български рейса на улица в афганистанската столица през 80-те.


Историята на българският производител на автобуси Чавдар изобилства от доста интересни периоди и някои изненадващи факти. 


Предприятието със седалище и завод в град Ботевград в продължения на десетилетия снабдява с автобуси не само цяла България, но и някои доста неочаквани "братски" на СССР държави, най-интересните и може би най-екзотичните измежду които са Афганистан, Северна Корея и Никарагуа.

На тази рядка и несъмнено ценна снимка се виждат два произведени у нас автобуса от модела Чавдар 11Г5 по улиците на столицата на Афганистан - Кабул. Моделът 11Г5 е създаден за градска и крайградска употреба, тоест за къси, максимум до средния разстояния. 


Добре познатият на всички малко по-възрастни читатели автобус най-често беше в червено-бяла окраска на ивици и през годините се прочу най-вече с изключително издръжливата си, лесна за ремонтиране и изискваща съвсем елементарна поддръжка техника. Чавдар 11Г5 се базира на шасито на Skoda 706 РТО и има предно разположен двигател Skoda PT

Източник:investor.bg




Седнах да ти пиша, та да се посмееш. То за смях е, зная, но аз си изпатих. Казано накратко, тупаха ме, братко.

Ти нали познаваш баба Цоцолана, дето бях ти писал, колко е припряна? Тя за хубостчица душата си дава. Два месеца става вечер не пропуща да не се намаже със едно мазило, дето подмладява. Баба Цоцолана от това мазило по-млада не стана. Ала то докара моето патило.

Една вечер късно баба Цоцолана уж беше заспала, а викна високо от своята стая: "Слушай, Патилане! Легнала съм вече. Дай ми от долапа малката кутийка с бялото мазило!"

Аз скочих и грабнах първата кутийка, що в долапа зърнах. Внесох я и питам:

- Свещ дали да паля?

- Хайде, вече лягай! Свещта пари струва. Баба ти си знае: и в тъмното може!

Аз бързо излязох и никак не знаех, че вместо кутийка с бялото мазило, бил съм и занесъл пак такваз кутийка с боя за обуща.

Легнах си спокойно. През стената слушах в съседната стая, как баба пъшка, пъшка, не заспива, с чудното мазило бръчките разтрива.

На сутринта рано, както всяка заран, бързоръка Дана кафе й занесе. Но още на прага, чу се страшен трясък. Тича вънка Дана, вика, та се къса: "Какво чудо стана! Кой дявол го стори? Баба Цоцолана станала мецана! Идете я вижте! Щом само я зърнах, подноса обърнах!"

Вик и олелия - махлата се смая. Котаракът скочи, кучето залая...

Но разбрах аз скоро мечката каква е. Тя ме сграбчи здраво, с чехъла заудря...

Съседи се сбраха, та ме отърваха.

Тъй, драги Смехурко, баба Цоцолана на мецана стана, ала и по мене здраво не остана. Но всичко минава. Всичко се забравя. На, сега ти пиша и смях ме задавя. Пращам ти картинки. Аз сам ги рисувах. Но щом ги разгледаш, скъсай ги веднага, че не дай си боже, баба да узнае, чехълът и страшен пак ще заиграе!...

Хайде, толкоз стига.

Поздрав най-сърдечен!

Твой приятел вечен:

Весел Патиланчо

Ран Босилек,  "Патиланско Царство"



Евелин Банев-Брендо постави в ступор правораздаването в България като се появи днес пред Софийския затвор с адвоката си и се предаде. Това става години след като бе обявен за национално и международно издирване, а Интерпол така и не успя да локализира къде се укрива.

Заради аферите си, свързани с трафика на наркотици от Южна Америка за Европа, се сдобива с прозвището българския кокаинов крал. Има три присъди от три държави и миналото му тръгва също като спортист по борба, но разлика от "колегите си" Брендо не е типичен представител на мутрите. Много по-интелигентен е, рядко се появява с охрана и още по-рядко дава интервюта.

Роденият в Тополовград Брендо, който скоро ще навърши 60 г., нашумява през 2007 г., когато заедно със съпругата си Десислава и още двама е обявен за общодържавно издирване по обвинение за пране на над 2 млн. евро. 

Две години по-късно обвинителният акт срещу сочения за бивш съдружник на убития през 2006 г. Иван Тодоров-Доктора Брендо е внесен в Софийския градски съд. Подсъдим е по две обвинения - първото е за престъпления срещу финансовата, данъчната и осигурителната система, а второто - за участие в организирана престъпна група.

През пролетта на 2011 г. враговете му организират атентат. Но Брендо оцелява и се спасява само с огнестрелна рана в ръката. Предпочита да не подава сигнал в полицията. 

Евелин Банев бе задържан в България през 2012 г. В началото на 2013 г. Софийският градски съд го осъди на 7,5 г. за участие в организирана престъпна група, изпрала над 20 млн. лв. от трафик на наркотици, както и за извършването на повече от две финансови операции с пари, придобити от наркотрафик. На 17 март 2017 г. обаче Софийският апелативен съд намали присъдата на Брендо на 6 г. затвор, която по-късно бе потвърдена от Върховния касационен съд.

Но докато течеше процесът му в България, той бе предаден на италианските власти за началото на делото му там. Впоследствие те отказваха да го пуснат обратно в София, където пък бе постъпило искане за екстрадицията му в Румъния. В крайна сметка Банев бе временно върнат от Италия, за да присъства на процеса си в България, и така успя да изчезне и да се потопи надълбоко. 

През юли 2013 г. съдът в Милано за първи път осъди Брендо на 20 г. затвор. През септември 2015 г. Касационният съд в Италия отмени присъдата и я върна за доразглеждане в Апелативния съд в Милано. На 23 март 2016 г. той обаче потвърди първото решение. През март 2017 г. Банев обжалва, но 20-годишната му присъда окончателно бе потвърдена от третата инстанция.

Междувременно през 2016 г. българинът получи 14 г. затвор от съд в Букурещ по обвинение, че е организирал внасянето на над 51 килограма кокаин на територията на Румъния. Година по-късно Апелативният съд в румънската столица намали наказанието му на 10,5 г.

Преди 3 г. най-неочаквано Банев бе заловен в Украйна.

За последно името на Брендо бе споменато в медиите в края на 2020 г. Тогава офисът на главния прокурор на Швейцария обяви края на 12-годишно разследване за пране на пари от наркотрафик с участието на българската мафия. Обвинения бяха повдигнати на банката Credit Suisse, бивш неин мениджър и още няколко заподозрени.По ирония на съдбата, докато Евелин Банев бе издирван в цял свят, той се оказа в България през пролетта на м.г. За това говорят два факта. Първият е пълномощното на адвокат Силвия Найденова, която го представлява в Софийския градски съд по молбата му България да приеме за изпълнение и присъдите му в Италия и Румъния.

Вторият е разказът на кмета на село Тлачене Тошко Сашов, който е заверил подписа на Брендо на пълномощното за адвокат Найденова, тъй като кметовете на малки населени места имат право да действат като нотариуси в определени случаи.

"Беше един ден в началото на пролетта. Към края на работния ден дойдоха мъже с анцузи и куче. Казаха, че са ходили за трюфели, но поискаха да си направят пълномощно, защото им трябвало. Гледах му личната карта, подписа се пред мен, но нищо не знам за този господин, после научих. Няма как да го познавам. В документите му не пише "Брендо", разказа тогава Сашов.

Ето как го обрисува бившият вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов:

"Брендо е сериозен играч, много предпазлив. На територията на страната, поне това, което сме имали като оперативни данни, е получавал подкрепа от държавните структури, свързани с борбата и противодействието на организираната престъпност".

Това твърдение остана да виси като констатация, без всякакви последици.

Затова пък Цветанов даде разяснения за биографията на Брендо. Той е трябвало да бъде задържан още през 2008 г. по аферата "Кокаинови крале" в Италия, но къртица в редиците на полицията го предупреждава и осуетява ареста му.

"През 2008 г. Джорджино – разследващият следовател, който беше по това дело, тогава в "Евроджъст" в Хага, споделят и предоставят доклад на представителите на България от прокуратурата, от МВР и от ДАНС. Тогава, всъщност половин час по-късно, Брендо влиза в комуникация с Мелате – един от основните италиански играчи, и му разказва абсолютно всичко по разработката, която е предоставена на италианските власти на "Евроджъст" и за мащабна международна операция", разказа Цветанов.

Така и не става ясно кой е предупредил Банев, а разследването срещу него завършва без резултат. Акцията по "Кокаинови крале" е подновена през 2012 г. Същата година е задържан в Италия. Докато е затвора в Милано е отвлечена дъщеря му Лара. Преди 11 г. маскирани и въоръжени отвличат дъщерята на Брендо пред дома им, когато момиченцето отива на училище. След 47 дни пленничество 10-годишната тогава Лара е върнато. Най-вероятно срещу откуп.

Името на Брендо се свързва и с побоя над журналиста Огнян Стефанов, с когото имал дългогодишно познанства. След среща между двамата през 2008 г. Стефанов бе зверски пребит с чукове и метални пръти и дълго време бе между живота и смъртта. След това журналистът издаде книгата "Кома", в която разказа за преживяванията си по време на лечението във ВМА. 

В едно от редките си интервюта Евелин Банев разказа, че след като се разделили с Огнян Стефанов, той се обърнал и видял няколко човека. Скочил да защити журналиста. Самият той се оказал със счупен нос. Всичко станало буквално за минута. Нападателите били около 10 човека, някои от които с открити лица. Тогава Банев прогнозира, че подобни престъпления остават неразкрити и вероятно и този случай няма да направи изключение.

За бизнеса на Брендо се носят легенди. Преди време в медиите се появиха твърдения, че каналите на Банев са овладени от Маджо и партньорите му. Твърди се, че става дума за милиарди от мрежа за марихуана за пазара в Украйна и трафик на наркотици в България, Турция и Румъния.

Източник:offnews.bg


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив