Помните ли "Дивата роза"която приковаваше зрителите пред малкия екран през 90-те

Вероника Кастро е щастлива вечна красавица, която стана баба, но не се пенсионира Ще повярвате ли, че чаровната Вероника Кастро вече е на 71?! Звездата от „Богатите също плачат” и „Дива роза” не много по-различна от времето, когато играеше красиви провинциалистки, които преживяваха куп изпитания с любовта си, до щастливия край със своя принц.

Ето как изглежда красивата Вероника днес

Роса Гарсия – младо момиче, което живее заедно с кръстницата си Томаса в беден квартал. Един ден влиза в градината на семейство Линарес, за да си откъсне сливи и Дулсина Линарес, заедно с вярната й прислужница Леополдина, искат да издадат момичето на полицията. Но Рикардо Линарес, доведеният брат на Дулсина, защитава момичето. Дулсина има сестра Кандида, а Рикардо – брат-близнак Рохелио.

Дулсина е влюбена в адвоката Федерико Роблес, а Рикардо – в Леонела Вияреал. Рохелио ходи с помощта на патерици. Федерико е любовник на Кандида, но никой не знае за това. Рикардо настоява за своя дял от наследството, но сестра му е против. За да си отмъсти, Рикардо решава да се ожени за първата жена, която срещне и това в Роса Гарсия.

Паулета Мендисабал е истинската майка на Роса, която е била принудена да я даде на Томаса, за да я спаси. Тя се опитва да я намери, но не успява. Тя е омъжена за Роке, от когото има син Пабло.

Роса и Рикардо се женят и Дулсина е шокирана. Сестрата на Рикардо и Леонела постоянно издевателстват над нея. Рикардо наема като шофьор на Роса, Риго, и Дулсина се опитва да предизвика ревността на Рикардо, като намеква, че Роса има връзка с Риго. След голям скандал, Роса се връща в дома на Томаса. Тя се устройва на работа като прислужница, без да знае, че господарката на дома е нейната истинска майка, Паулета, която презира дъщеря си. Роса не се задържа много в дома, а Росаура получава пристъп. Тя извиква Паулета и иска да й каже къде може да намери дъщеря си, но не успява, умира преди това.

Приятелката на Роса, Линда, се влюбва в Рохелио, който се подлага на операция. Кандида забременява от Федерико. Паулета разказва на съпруга си за дъщеря си. Пабло също научава за нея. Дулсина научава за връзката на Кандида и Федерико и блъска сестра си по стълбите, след което тя изгубва детето. Но Федерико има още една любовница – Ирма. Той решава да се избави от нея, за да не провали брака му с Дулсина. Той наема убиец, но за късмет, Ирма остава жива.

Рикардо моли приятеля си Анхел де ла Уерта да даде работа на Роса като продавачка, но настоява тя да не научава за тази негова молба. Роса започва работа, но не допада на Карлос и Малена, работници в магазина. Дулсина и Федерико се женят, а Рикардо и Роса се развеждат. След това Рикардо решава да се ожени за Леонела.

След като изгубва детето си, Кандида лежи в болница и това я променя. Сега вече тя желае щастието на Роса и Рикардо. Роса отива на вечеря в дома на Анхел, но се развихря буря и тя решава да остане през нощта там. За това научава Рикардо и отива там, устройвайки голям скандал. След това всичко се изяснява, те се сдобряват и заминават заедно на море.

Ирма за известно време остава инвалид, но отново прохожда. Тя разказва на Дулсина, че Федерико има любовница – Мириам. Дулсина отива при нея и без малко да я удуши, но жената остава жива. Леонела отново прави номера на Роса и Рикардо. Тя прави спектакъл в ресторанта, за да накара Роса да ревнува. Рикардо и Роса отново се карат. Роса работи в едно ателие и вижда там сватбената рокля на Леонела, разваля я. Дулсина изяснява, че Федерико е измамил семейство Линарес. Нападат Федерико, стрелят по него. След това в болницата Дулсина изключва кислорода му и той умира. Рикардо се жени за Леонела.

Паулета открива Роса и Томаса и те се преместват да живеят при нея. Завещанието на Федерико гласи, че всичко негово преминава в ръцете на законната му съпруга Мария Елена. Дулсина е направо в ужас. По вина на Федерико, Дулсина става длъжница на Паулета, тъй като тя разполага с разписка за скъпоценности. Роса моли майка си да се оправи тя с Дулсина и я принуждава да им поиска прошка на колене.

Роса забременява от Рикардо. Тя се запознава с доктор Херман Лаприда. Рохелио защитава в бара Линда и го наръгват. Рикардо и Роса отиват при него в болницата. Дулсина и Леонела наемат Аугустина да нападне Роса, а тя наема друга жена, която да я пази и която я пуска. Роса се прибира в дома си.

Паулета по молба на Роса купа за нея имението на семейство Линарес, което е заложено да се продава, за да могат да си изплатя дълговете. Леонела блъска с колата си Роса. След това избягва, но бензина й свършва на един железопътен прелез и влака я блъска. Леонела убита, а Роса е в болницата. Рикардо отива при нея и научава, че очаква дете от него. Дулсина с помощта на Леополдина се опитва да подпали къщата, но Леополдина я залива с киселина. Дулсина е изпратена в затвора; лицето й е обезобразено.

Роса и детето са спасени. Тя прощава на Рикардо и след няколко дена се женят.

Научете повече

Печка "Раховец" над 30 години работи безупречно и до днес

С тази печка изгледах 2 деца и един внук.Печката ми работи и до днес безупречно и не мисля да я сменям с никаква друга от тези модерните произвеждани днес.На моята печка само е сменян горния нагревател на фурната преди няколко години,споделя в коментар потребителката във фейсбук Надежда Димова от Враца.

За печките Раховец:

Легендарните компактни готварски печки “Раховец”, произвеждани в Горна Оряховица, отново се правят там след известно прекъсване. Днес те излизат от цеховете на “Складова техника” АД в 5 модела и 3 цвята. До преди промените в Горна Оряховица се произвеждат по 400 000 печки "Раховец", сега ги правят от носталгия в символично количество. Причината е, че до 1995 г. у нас се намирали всички материали, нужни за тях, а сега, за да ги произвеждат, внасят метал, нагреватели и емайл от Турция. От халетата на “Складова техника” АД излизат също камини за отопление, но там наблягат най-вече на машиностроенето.

В тежките години на промени оцеляха и българските бойлери от Варна. Най-големият производител е Елпром. 

През юни 1987 г. тамошният отдел "Капитално строителство, реконструкция и модернизация" е обособен в предприятие "Перлаинвест". След промените през 1989 г. ръководството тегли кредит и започва серийно производство на бойлери. Привлича най-добрите специалисти от Елпром. За да погасява вноските към банката и да оцелее, се налага за известно време да произвежда ... скейтбордове, като прави цели 25 000. Постепенно се съвзема, а от цеховете на предприятието през годините излизат бойлери с различна вместимост - от 30 до 2000 литра. Изплаща напълно държавния дял през 1996 г. Днес изнася продукцията си в 30 страни на 4 континента, включително и САЩ.

Научете повече

Ресторант „Галатея“ един от старите символи на Варна с много тъжна история

Ресторант „Галатея“ или падналият ресторант, както го знаят варненци несъмнено е представяло на своите гости една най-красивите гледки към град Варна.

През 1968 г. открива врати ресторант „Галатея“ непосредствено до кулата на стария фар може би едно от най-романтичните места в целият град на , което можете да се насладите. Ресторантът бил построен на малко парче скала издадено почти над морето. 

Гледката, която се открива от там е зашеметяваща буквално на няколко крачки от края на скала 20 метра по-надолу е морето. Поради високата активност на свлачища в района, голямото количество бетон изсипано на малко пространство и адекватната канализация на ресторанта през 1997 г долната част на ресторанта пропада в морето. През 1998 в близост до него пропада и вторият фар на кв. Галата. 

Сега за съжаление това прекрасно кътче се е превърнало в свърталище на наркомани, алкохолици и скитници. На това място имаш те обзема чувството за разрухата на една красота ,пристъпваш напред до края на парапета а там те чака пропастта. 

Доста интересни са и трите стъпала, тези три стъпала са всичко ,което е останало от предишната долна част на ресторант като единственото, което се вижда сега от тях е бушуващото море. Бившите съблекални и миялни на ресторанта спокойно могат да станат сцена за високо бюджетен филм на ужасите без усърдие,просто натуралната разруха.

Научете повече

Спомени от соца:В училище късите поли бяха забранени, а дългите коси – табу

Образованието и възпитанието на децата по времето на социализма бяха ръководени от презумпцията, че всички са равни и на всички държавата трябва да предостави еднакви възможности за просперитет.

Учениците бяха длъжни да ходят с униформи и да не носят бижута, за да не развиват по-бедните деца комплекс за малоценност още в началото на живота си.Учениците бяха длъжни редовно да подстригват косите си и да не подражават на западната мода на хипи-движението.

На ученичките по времето на комунизма беше забранено да идват в училище с къси поли, за да не нарушават социалистическия морал. А днес често не можеш да разбереш ученичка ли виждаш или някоя разголена фолкпевица.

На подрастващите беше забранено да пушат и да пият алкохол.Някои го правеха в тоалетната, а ако ги видеха учители, ги докладваха на педагогическия съвет и провинилите се бяха наказвани с намаляване оценката за поведението.

В зависимост от доходите на родителите някои ученици (от многодетни семейства) получаваха безплатни купони за обяд и стипендия. Цената на обяд в ученическата столова беше 0,50 лв. за супа, основно ястие и десерт. Стипендиите за ученици през 70-те бяха в размер на 20-30 лева на месец.По нова време имаше строг морал и дисциплина и никой не можеше и да си помисли да обиди учител или да го нападне, тъй като имаше респект и дори страхопочитание към преподавателя. 

Научете повече

Весел спомен от ученическите ми години с култовия транзистор ВЕФ през 70-те

Като весел спомен от ученическите ми години в далечното социалистическо десетилетие на 70-те години е обожествяването на почти култовия транзистор ВЕФ. 

Не помня вече латвийско ли, естонско ли производство беше, но при всички случаи беше нещо здраво и надеждно. Малко, да не кажа на пръсти се броят, са нещата с такова качество на продукцията от бившия Съветски съюз. Е, вярно е, че беше и тежичък, и малко грубичък, и не съвсем красивичък, но поне беше здрав.

Нямаше купон или терен, както му казвахме тогава, без вефа. Колко ученически и студентски бригади са преминали под веселия му съпровод, то тогава беше и единствената възможност да слушаш всякакви радиостанции. От музикалните западни, та до радио „Свободна Европа“. Странно е, че производителите му не бяха ограничили техническите му възможности и той на практика хващаше всичко. 

И не на последно място, нямаше уважаващ себе си ерген по малките градчета, който да не правеше свалките си с вефа във ръка. И до ден-днешен ми се върти в главата култовата пловдивска реплика за вефа и Кидика. Наскоро видях един такъв транзистор, който, макар и на преклонна възраст, си работеше съвсем нормално, без никакви дефекти.

Славчо Славчев

Научете повече