Когато по морето нямаше чадъри, шезлонги и бийч барове

Може да не ви се вярва, но от първата прожекция на „Оркестър без име“ минаха 41 години. Животът днес е много различен от онова време, което някои отричат, а други идеализират, но едно е сигурно – филмът неслучайно е заслужил почетно място в пантеона на българското кино.

Днес „Оркестър без име“ не е филм, който гледаме отново и отново само от носталгия по миналото. В този успешен проект са вложени усилията и талантът на някои от най-обичаните дейци на изкуството през 70-те и 80-те години. 

Заснет е през 1980 година от режисьора Людмил Кирков и оператора Виктор Чичов по сценарий на Станислав Стратиев. За сюжета Стратиев се вдъхновява от група музиканти, която свири в родния му софийски квартал „Коньовица“.Тъй като сценарият е написан специално за актьорите в главните роли, те запазват истинските си имена. От тях единствено Катерина Евро получава ролята след кастинг.

В началото на филма героите на Велко Кънев, Георги Мамалев, Павел Поппандов, Филип Трифонов и Катерина Евро живеят в малко, спокойно градче – от онези, където „от тъмно започва денят и завършва с Първа програма“, както се пее в емблематичната песен на група „Тангра“.

През 1980 г. екипът снима по Южното черноморие, затова за провинциалното градче е избран Айтос – само на 30 км от Бургас, откъдето да започне историята на петимата мечтатели, поели по пътя на музиката.

Тук наистина цари спокойният дух на миналото. Виждаме сладкарница, магазин за дрехи, книжарница и къщи и блокове, които по това време спадат към новото модерно строителство.

По спомени на хора от града пристигането на екипа на „Оркестър без име“ предизвиква истински фурор.

„Народно читалище „Васил Левски 1869“ в Айтос е и културният дом, където героят на Велко Кънев научава, че ще се наложи групата да пътува с Рени вместо със своята певица Ваня (Мария Каварджикова). Днес то продължава да съхранява българските дух и традиции, като събира айтозлии за празнични концерти и събития.

Основните снимки на „Оркестър без име“ са в Златни пясъци, Слънчев бряг и Черноморец. Пристигането на натоварената с багаж и техника кола на музикантите на морето ни пренася в света на миналото, когато до морето се пътуваше с Москвич, Жигула, Трабант, Вартбург или с влака, а след него – претъпкан Икарус.

Когато музикантите пристигат в „Златни пясъци“, те са удивени от красотата на курорта, а хотелите Астория и Гранд Хотел Варна, които все още съществуват, са увековечени, заедно с ретро колите и симпатичните ресторанти, които днес са модернизирани.

И все пак, ако сега влезете в някой стар хотел, колкото и реновиран да е той, веднага ще ви впечатлят мащабът и размахът на строителството и архитектурата отпреди половин век.

Надписите по чадърите пред ресторантите и хотелите гласят „Швепс“, „Мелба“, „Плиска“, „Торти“ и „Бира“ – всичко, за което един летовник може да мечтае, докато си почива край морето. Е, разбира се, още тогава ги има и надписите на английски език, защото в курортите ни летуваха много чужденци.

Всъщност, въпреки че действието се развива в Златни пясъци, Гранд Хотел Варна се намира в курорта Дружба, носещ името Св. Св. Константин и Елена днес. Хотелът е открит през 1977 г., като властта не пести средства за създаването му, а за проекта е наета шведска строителна фирма.

Хотелът е просторен, модерен и красив, което го прави предпочитано място за много концерти, специални събития и симпозиуми през следващите години. „Шведският“ хотел е посещаван от Тодор Живков, Paйнa Kaбaивaнc?a, Hи?oлa Гюзeлeв, „злaтнитe мoмичeтa“ нa бългapc?aтa xyдoжecтвeнa гимнacти?a, Христо Стоичков и много други известни българи.

Там отсядат и световни звезди като Tинa Tъpнъp, Toтo Kутyньo, Юpий Бy?oв, Бoби Чapлтън, cвeтoвният шaмпиoн пo шax Aнaтoлий Kapпoв и мнoгo дpyги.

Е, както вероятно помните, на героите от „Оркестър без име“ не им провървява в Златни пясъци. Те се оказват измамени, без стаи и участие в Гранд Хотел Варна, а един от куфарите на Рени изчезва, докато колата е паркирана пред хотела.

Когато действието се премества в Слънчев бряг и околността, плажната ивица се разкрива пред нас такава, каквато мнозина я помнят от времето, когато с месеци чакахме да получим карта за двете седмици в почивна база или бунгало.

Култовите кадри край морето са заснети на плаж Дюни, който се намира на 40 км южно от Бургас и на 7 км от Созопол.

Там може да няма шезлонги и чадъри, но всеки си носи кърпа, а мъжете сами са си сковали навес, под който запалено играят белот.

За жадните липсва бийч бар, като заведението е малко по-далеч от плажа. За да стигнеш до него и да напълниш мрежестата торбичка със студена бира, може да се разминеш с някоя друга кокошка. А после остава да предупредиш продавача да не се опитва да те цака с топла бира.

Вечер героите от „оркестъра без име“ забавляват клиентите на малък ресторант, който отвън изглежда скромен, но предлага романтична и чаровна атмосфера (особено когато Рени запява онези песни за любов, раздяла и още нещо).

Мястото и днес е заведение, което пази спомена за легендите, снимали там, и се намира на брега на морето в местността Буджака, на юг от Созопол, в непосредствена близост до къмпинг Каваци.

Култовите филми от миналото неслучайно остават завинаги в сърцата на няколко поколения българи и си заслужават всяко следващо гледане. В тях откриваме артисти с огромен талант и истории за мечти, любов и още нещо.

Научете повече

Изоставеният летен театър в ММЦ Приморско

 

„Република на младостта„ – това е името, което младите хора от различни страни дават на Международния младежки център „Георги Димитров“ в Приморско.

Всяко лято за огромен брой посетители от целия свят с различни култури и различен цвят на кожата, центърът се превръща в място, на което си дават среща младостта, приятелството и радостта. Тук се говори на различни езици, но жаждата на младите да комуникират като братя бързо прескача езиковите бариери.

Или поне така пише в рекламните брошури от онова време.Идеята за изграждане на младежки център край Приморско е част от по-мащабна програма, която през 50-те и 60-те години на миналия век изкарва българското Черноморие като туристическа дестинация в международни води. Създадени са курортите „Златни пясъци“, „Албена“ и „Слънчев бряг“.

Освен изграждането на нови курорти, програмата има за цел да развие и малките морски селища като Созопол, Несебър, Поморие… По това време те са слабо популярни и както пишат тогавашните печатни издания, „в тях ходят предимно художници, чудаци-археолози и болни“.

Идва време и Приморско да се превърне от малко рибарско село в морски курорт.Началото е дадено през 1955 г. с постановление на Президиума на Народното събрание. През 1957 г. в залива Атлиман започва строителството на Международен младежки център, а през 1959 г. на мястото отваря врати и първият палатков лагер за ученици, посещаван най-вече от българските деца.

В началото центърът, носещ името на Георги Димитров, има възможност да приема около 2300 младежи, но в следващите години броят им е увеличен драстично. В най-силния период от историята му през него минават над 70 000 души годишно.

За настаняването на международната младеж са предвидени трите големи хотела „Бисер“, „Нептун“ и „Хоризонт“, както и различни бунгала, ресторанти и къмпинг площадки. Все места, на които, както е написано в друг рекламен материал,„можете да завържете приятелство с хора от различни страни и да откриете, че имате сходни проблеми за дискутиране“.

За пълноценния отдих на посетителите, на територията на комплекса са изградени няколко спортни площадки и дискотеки. Заедно с близкия плаж те се превръщат в любими места както за почиващите тук чужденци, така и за нашенските туристи от близките курорти.

Тъй като културната програма на ММЦ „Георги Димитров“ по това време е богата и разнообразна, за нея е предвидено специално място – изграденият през 1972 г. летен театър, наречен кино „Космос“.

Построен на красив терен сред гората, театърът разполага с над 3500 места и освен с редовните кино прожекции забавлява посетителите, като предоставя възможност за изява на млади таланти. Освен това на сцената му се провеждат забавни викторини на различни езици. Разбира се, те са свързани най-вече с дейността на Георги Димитров и Партията и целят да запознаят чуждоезичните гости със специфичната култура на социалистическа България.

Гвоздеят на програмата обаче е традиционният карнавал, популярен като „Празникът на Нептун“. Това тържество е очаквано с нетърпение от младите хора, които се преобличат като обитатели на морското дъно, а престижната роля на морския бог се изпълнява от победителят в специална игра.

Преобразен като повелителя на моретата, той получава брада, корона и тризъбец. С тяхна помощ извърша традиционното кръщене, при което всеки участник в карнавала получава свое морско име. Следват музика, танци, песни…

Празникът обикновено е организиран в края на всяка смяна и бележи нейния завършек. За участниците остават пътят към дома и приятните летни спомени.

За съжаление, заедно с туристите си отиват и много други неща.През 90-те години културната програма постепенно замира, завесите се спускат, угасват и последните лампи…

Вече повече от 15 години кино „Космос“ е изоставено. Красиво украсените му с морски кончета врати са заключени, от сцената не долита музика, а по олющените му дървени скамейки вместо хора са се наредили бодливи шипкови храсти.

Младежкият смях и безгрижитето са си отишли. Няма я и празничната атмосфера. Духът на онова време обаче се е запазил. Притаил се е зад прашното пиано в едно от помещенията между стотиците километри филмови ролки, разпилени из цялото кино и в прожекционната кабина, където старите апарати все така са отправили взор към пустеещата сцена. Невиждащи, смълчани, ненужни…

При все, че тук през цялото лято грее слънце, единственият лъч надежда за кино „Космос“ проблясва през 2010 г., когато студенти от Пловдивския университет създават проект за възстановяването на летния театър и включването му към културната програма на Южното Черноморие.

Пет години по-късно от проекта няма никаква следа, а киното продължава да е все такова тъжно място. Някога събирало хиляди хора, днес – потънало в тишина. И само там, в спомените на някой отдавна пораснал младеж, музиката от Нептуновия карнавал продължава да звучи.

Източник: webcafe.bg Автор (снимки и текст): Христо Узунов*Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на „Изоставената България“

Научете повече

Само на 53 години си отиде звезда от любим на България сериал от 90-те

Почина актрисата Шанън Дохърти, съобщи списание „Пипъл“. Тя си е отишла на 53 г., след битка с рака.

През февруари 2020 г. звездата от „Бевърли Хилс 90210“ призна, че се бори с раково заболяване, което дотогава пазела в тайна. За първи път Шанън е диагностицирана с рак на гърдата през 2015 г. Тя влиза в ремисия през 2017 година. Но заболяването се е завърнало през 2020-а … и този път било още по-агресивно. Тогава актрисата заяви, че е диагностицирана с рак в четвърти (последен) стадий, предаде Нова тв.През ноември 2023 г. стана ясно, че болестта вече се е разпространила в костите ѝ, а самата Дохърти казваше, че не се предава.Още скръбни вести:

Известният фитнес водещ Ричард Симънс почина на 76-годшна възраст.

Симънс е открит мъртъв в дома си в Холивуд Хилс, Лос Анджелис, Калифорния, пише Sky News.Той почина в събота – ден след 76-ия си рожден ден, като вероятна причина е естествена смърт.

В петък Симънс сподели съобщение в социалните мрежи, в което благодари на феновете си за пожеланията за рождния му ден: „Благодаря ви… Никога през живота си не съм получавал толкова много съобщения за рождения ми ден! Седя тук и пиша имейли. Желая ви най-прекрасния остатък от вашия петък. , Ричард.“Симънс беше фитнес инструктор и мотиватор повече от 40 години, преди да напусне общественото внимание.

По-рано тази година той разкри, че е бил диагностициран с рак на кожата, с поредица от публикации в социалните медии.Известен със своя ентусиазъм и хумор, Симънс беше един от пионерите в света на фитнеса. Той участва в 65 фитнес видеоклипа, от които са продадени на повече от 20 милиона копия.

Инструкторът също така имаше собствено телевизионно шоу, „Шоуто на Ричард Симънс“, което продължи четири години и получи няколко награди Еми.През цялата си кариера той беше критик на модните диети и наблягаше на плановете за здравословно хранене и упражнения.

По-рано тази година Симънс се обяви против създаването на биографичен филм за живота му с участието на актьора и комик Поли Шор.

„Току-що получих съобщение като всички останали, че красивият Ричард Симънс е починал. Надявам се, че е в мир горе на небето“, написа Шор в X. „Ти си единствен по рода си, Ричард. Невероятен живот. Невероятна история. Счупиха делфинските гащи, когато те направиха. Почивай в мир, приятелю. Почивай в мир.“

Научете повече

Изоставеният призрачен град в северозапада

Някога град Лом е бил важен търговски център по поречието на Дунав. След освобождението от турско робство местните жители инвестирали много средства в процъфтяването му и за кратко време превърнали населеното място в едно  от най-бурно развиващите се в този регион. 

По времето на социализма то продължава да се разраства и в него отварят врати множество предприятия.През 1989 г. населението на Лом е почти 35 хиляди души. В онези времена една от гордостите на града е неговото пристанище, което е един от важните логистични възли за снабдяването със суровини на металургичния гигант „Кремиковци“.Четвърт век по-късно картината е много по-различна. Ломските жители са се стопили до 20 хиляди души. Безработицата е страшна. Инфраструктурата е в потресаващо състояние, а в по-голямата част от населеното място все още няма канализация.И водопроводната мрежа е окаяна – 50-годишните тръби редовно се пукат, което причинява големи течовете и често се налага въвеждането на режим на водоподаването.

Голяма част от работещите заводи и фабрики вече са хлопнали врати. Не по-завидна е и съдбата на пристанището, което със затварянето на „Кремиковци“ изгуби половината от товарооборота си. Преди две години част от ломския порт бе  взета на концесия от „Химимпорт”. 

Бяха направени много съкращения, а част от персонала беше набързо пенсиониран.

В самия град безработицата е между 16 и 18 на сто, което е почти два пъти повече от официалния за страната процент. В момента в Лом работи завод за бира, няколко шивашки фабрики, както и логистични центрове на холдинга „РУА груп“. Металургичната компания, чийто собственик е Виктор Даменюк, дори отвори завод преди три години. Разкритите работни места бяха над 100, като се обещаваше продукция за 200 хиляди тона метали. Преди година и половина обаче предприятието беше затворено и на улицата излязоха 83 души.

Освен че допълнително увеличи тукашната безработица, фалитът на завода се отрази и на ломското пристанище, откъдето се извозваше продукцията на фирмата.

Местните жители намират спасение в емиграцията.  73-годишният Иван Димитров коментира, че неговите деца отдавна не са в Лом. „Моят син е в чужбина от 10 години. Връща се за малко и пак бяга навън. Дъщерята е в София, също от много време. Тук няма какво да се прави. Лом умира” – почти изплаква възрастният човек.33-годишният Деян Георгиев пък от 7 години работи на круизен кораб. 

„Няма хляб в Лом. Ако бях останал в България, или трябваше да бягам в София, или да мизерствам тук. 

Избрах чужбина, но на кораб. Парите не са лоши, но и работата е много. Но пък у нас се работи за заплати от 400-500 лева, т. е. 250 евро. А в Лом  е още по-зле – чувам, че възнаграждението в някои тукашни фирми е едва 250-300 лева. Та това пари ли са?! Затова и всеки бяга“ – коментира младият мъж.

Марияна Александрова пък е собственик на магазин. Тя е изпитала на гърба си как икономическите проблеми в страната душат малкия бизнес. „Занимавам се с търговия от 11 години. Положението обаче става все по-зле. Хората нямат пари. Живеят, за да оцелеят. За целия този период моят оборот е паднал три пъти.  Понякога даваме и на кредит. Толкова правителства така и не успяха да осигурят поминък за хората” – възмущава се Марияна.

Простите изчисления сочат, че в момента зад граница пребивават над 10 хиляди ломчани.Те изпращат средно по 400 евро на месец на свои близки. Това прави 400 хиляди евро свежи пари, които се вливат в местната икономика и я крепят да не се срине напълно. Без парите на работещите роднини зад граница ситуацията в дунавския град щеше да е още по-тежка.

Време е управляващите да се замислят докога България, която преди време наричаха „Швейцария на Балканите“, ще е най-бедният регион на Европа. Особено нейните северозападни части, които вече се прочуха като „северозападнали“.

Из в-к „Десант“

Научете повече

Как Бай Кольо ремонтира кола с дамския чорапогащник на счетоводителката на завода през 70-те

От няколко години карам хибрид втора ръка и това е сигурно най-хубавата кола, която някога съм притежавал. Не съм млад шофьор, почти на 50 съм, имам опит с какво ли не, но моята Тойота за нищо не я давам. До оня ден, когато нещо започна да трака. В сервиза вдигнаха капака, казаха, че проблеми няма. Пратиха ме в официалния сервиз на марката, ако продължи да трака. То естествено си продължи, а във фирмения сервиз казаха да я оставя да я наблюдават. Тръгнах да търся майстори, тук, там, всеки вдига ръце. Един приятел ме прати при бай Кольо, който работел в едно гаражче на края на града, бил вече възрастен, но той най-много разбирал от всички.

Като няма други...

Пред гаражчето на бай Кольо стояха две коли, изчаках си реда и излезе един мъж на около 70 в синя манта, омаслена и мръсна. До него беше помощникът му, на същите години. Отвориха капака, взеха да гледат, пусни, спри, а аз стоя с едно кафе и слушам.

- Абе големи боклуци са тия коли, как могат? И преди бяха зле, особено руските, но ремонтите бяха... Ти помниш ли как ремонтирахме с дамски чорапогащници?

И започна бай Кольо невероятна история. Било някъде около 70-те години на миналия век, бай Кольо вече на тридесетина години, комсомолец, тръгва да води счетоводителката на фабриката на морето. Късна пролет, и двамата млади, пътуването било леко. Обаче мааалко преди Пловдив, автомобилът просто спрял. По никое време, няма сервизи, няма пътна помощ, отворил бай Кольо капака, гледа всичко работи, обаче задръстен горивния филтър. Почукал, опитвал да почисти - не става. Гледа счетоводителката с един хубав чорапогащник, казал й да го свали. Тя почервеняла, скрила се зад колата да го свали, дала му го, той го наместил, нагласил, колата малко по-бавна, но се движи. И кара бай Кольо, но до него едни хубави бели бедра, а счетоводителката само ги търка едно в друго, от срам.

Наистина интересно станало на пристигането, защото пред гаража ги чакал годеникът на момичето. С голям букет, стоял на бордюра и чакал с часове. Още като я видял без чорапогащник, като скочил да се бие с бай Кольо, той пък му отговорил, едвам ги разтървали. Показал му после бай Кольо къде е чорапогащникът, ама късно, скандалът станал голям. Годеникът скъсал с хубавата счетоводителка, а бай Кольо от срам и от вина...оженил се. Първият му брак, продължил почти десетина години и с две деца. От един чорапогащник.

Помощникът му се хили и иска и той да разправи история.

Също съветска кола, тръгнали на път лятото, обаче радиаторът пробит. Събрали се все пишман майстори, а единият казал - давай да налеем вода с червен пипер. Но защо с червен пипер? Защото запушвал дупките като се загреела водата...

Какво да правят, вода  има, червен пипер намерили, запалили и тръгнали. Всичко наред, обаче в колата мирише страшно много на подправки, на луканка. Хилят се, млади хора. Изведнъж ги спира милицията и още като спрели колата, започнал един тараш вътре. Пристигнала втора милиционерска кола, чудят се какво да правят. Идва старшината и директно им предлага да си кажат къде е луканката. В селото обрали магазина, 40 килограма луканка. А колата им така ухае на подправки, те са крадците.

Обяснявали се доста време, чак милиционерите се чудели и маели. И много се смели.

Смеех се и аз, викам си, къде се набутах с тия пенсионери да ми говорят глупости. Слушам обаче, че колата не трака. Наистина не трака. 

Бай Кольо вика - Дай двайсе лева, че някъде другаде щяха поне 2000 да ти вземат.

Ама какво стана бе, майсторе, къде пипна, питам аз.

Аз ако ти кажа, тайни няма да ми останат, хили се старчето. Щеше ми се да чуя още някоя история, но другия път.

Научете повече