Една от най-жизнерадостните детски песнички отпреди 40-ина години днес звучи като траурен марш за едно от двете хлапета, които я пееха.„Дъга“, композирана от Виктор Чучков, по текст на Драгомир Шопов, през 1984 г. бе изпълнена от сина му Борислав и Радослава Малякова. Малякова почина през 2016 г., след като бе прегазена от автомобил на пешеходна пътека в столичния квартал Младост. Блъсна е 37 годишен мъж, който е карал пежо. Два месеца лежа в кома в Окръжна болница, но лекарските екипи не успяха да се преборят за живота й.


Помним я като 6-7-годишно момиченце с руси опашки и закачлива усмивка, когато през 1984 г. двамата с Борко Чучков се явиха на международния конкурс за детска песен „Златната монета“ в Болоня, Италия. Спечелиха специалната награда на журито за най-добра чуждестранна песен. По онова време всички деца у нас пееха „Моля кажете не на шега…“ и искаха да бъдат като тях, Радослава и Борислав. 


Светът, нарисуван в песента „Дъга“, бе като символ на безгрижното детство, картина в ярки цветове, която обещава щастие.Радослава бе избрана да изпълни тази песен заедно с Борко след прослушване, проведено в Съюза на композиторите. Слънчевото момиченце е било доведено от Стефан Рибаров – композитор и аранжор – и съпругата му Павлина Бешкова, пианистка.По-късно Чучков се запознал и с майката на Радослава. Баща й бил тонрежисьор, акустик, преподавал в Консерваторията. След голямата победа нито Малякова, нито Чучков стават певци.


1290456519_zlatnata-moneta-1984-borislav-radoslava2Пътищата им се разделят. Борислав се занимава с кино, а Радослава става тонрежисьор като баща си. Дълги години работи в частни телевизии. Преди дни колегите й в телевизията научиха за смъртта на Радослава. Нареди се сред стотиците вече жертви у нас, загинали блъснати от кола на пешеходна пътека. Това бе нейната последна, черно-бяла дъга.





Единственият Антонов Ан-225 Мрия - най-тежкотоварният летателен апарат, строен някога и най-мощният самолет на Земята с шестте си турбореактивни двигателя "Лотарев". 

Дължина 84 м, размах на крилете 88,4 м, височина 18,1 м, като пилотската кабина е разположена в горната носова част на самолета, на близо 10 m височина от земята. Максималното излетно тегло на Ан-225 е 640 тона - това е равно на товароподемността на осем самолета Боинг 737 – 800. „Мрия“ заема мястото на два Боинг 747, паркирани един до друг, а товарният му отсек може да побере целия фюзелаж на Боинг-737. 


Свръхтежкият самолет "Мрия“ е проектиран и конструиран да пренася 90-тонната съветската совалка „Буран“, с която успешно излита на авиошоу. Може да транспортира на гърба си товари с маса достигаща 275 тона – толкова, колкото може да се превозва и вътре. Технически способен да превозва около 1500 души.


Приземява се върху трудни терени, каца върху лед, тревни площи. Самолетът носи не само тежки, но и извънгабаритни товари.


Цената на Ан-225 е около 300 милиона долара. Този впечатляващ и единствен екземпляр беше унищожен на летище Гостомел край Украйна на 26 февруари 2022 г.

Вижте още:Гигантът на Съветската Авиация "ТУ-144" се приземява на летище София



Миташки, айде отиди пусни грамофона, стига сме свирили само на простаците вечерно време! — Павката


Жорето: Как го постигате, другарьо Миташки. Такъв млад и с дъщеря за женене.

Миташки: Млад съм, бе. Млад съм. И ми се живее. Живее ми се, бе!


Миташки показва колата и мята ключовете към младоженеца: Айде сега целувай ръка, че тая ръка ще ви храни!

Жорето: Ей, Павка, така и аз се женя.

Павката: Еми какво чакаш! Бягай и целувай ръка! Може и на теб да ти купи кола.


— Ти само за ядене мислиш, ама слушаш радио и вечер си пускаш телевизора, нали?

— Абе Гоше, к’во се разправяш с тоя бастун бе. Слушай бе…

— Чакай малко, чакай… На практика ти отричаш нуждата от изкуство, така ли е?

— Нищо не отричам аз, ама и да пускам телевизора и да не го пускам, като е празен долапа…

— Да, за долапа си прав, обаче само с пълен долап не може, трябва и…Ама вчера Миташки беше вързáл кънките. Какви осморки правú по дансинга... Направо Роднинá и Зайцев!


Из "Оркестър без име"


Димитър Манчев е български артист и киноартист, който изиграва над 150 роли в театъра, киното и телевизията.


През 1962 година постъпва в трупата на Сатиричния театър, където преминава целият театрален творчески път на Манчев. До последната си роля той остава верен на любимия си театрален жанр – сатирата.


Снимал се е в 12 български игрални филма.


Най-популярната роля на Димитър Манчев в киното е на Миташки в българския филм „Оркестър без име“ (1982).

Другите му изяви на големия екран са в „Горещо пладне“ (1966), „Понеделник сутрин“ (1966), „Последният войвода“ (1968), „Герловска история“ (1971), „Най-добрият човек, когото познавам“ (1973), „Топло“ (1978), „Роялът“ (1979), „Непълнолетие“ (1981), „19 метра вятър“ (1986), „Трака-трак“ (1996) и „Рапсодия в бяло“ (2002).


Едни от най-запомнящите му се роли на сцената на театъра са: Коваджик („Свинските опашчици“ от Ярослав Дитъл), Щатала („Смъртта на Тарелкин“ от Александър Сухово-Кобилин), г-н Фратю („Чичовци“ от Иван Вазов), Хесапов („Островът“ от Борис Априлов), Оргон („Тартюф“ от Молиер), Булингер („Швейк през Втората световна война“ от Бертолт Брехт), Гечев („Римска баня“ от Станислав Стратиев).

Източник:e-zdravey.com



Георги Парцалев е роден в Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.

Работил е в „Театъра на Трудовата повинност“ през 1954 г., „Театъра на Строителните войски“ през 1955 г. и от 1956 г. в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични“ концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон“ (1967), „Кит“, „Петимата от Моби Дик“ (1970), „С деца на море“ (1972), „Сиромашко лято“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Два диоптъра далекогледство“ (1976), „13-та годеница на принца“ (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот така и не се сбъдва.

Член е на Съюза на българските филмови дейци (1974).

През 1964 г. „народната власт“ сътворява процес срещу хомосексуалните интелектуалци на България. Парцалев е арестуван заедно с други представители на изкуството по това време. Делото е показно и участта на обвинените е смятана за решена. 4 години по-късно, на 1 май 1968 г., хомосексуалните актове са официално декриминализирани.

Георги Парцалев умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. от левкемия. Оставя след себе си своите майка и сестра.


Стояна-Мария Константинова Мутафова, по-известна като Стоянка Мутафова


Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ Константин Мутафов, тогава драматург в Народния театър „Иван Вазов“, е български писател, преводач, критик, от град Русе, където малката Стоянка често гостува като дете, но по произход от Трявна (по бащина линия) и от Битоля (по майчина линия). Майката на Стоянка Мутафова е Екатерина Джансъзова, чиито родители са от Одрин.

През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. Мутафова завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия.

Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас – от 1991 г.

Играе в над 90 театрални постановки. Измежду пиесите с нейно участие са „3 сестри“, „Дванайсета нощ“, „Големанов“ (където играе баба Гицка), „Госпожа Министерша“, „И най-мъдрият си е малко прост“ и „Арсеник и стари дантели“.

Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Специалист по всичко“, „Кит“ и други. Известни нейни сценични партньори са Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Стоянка Мутафова.

През 1980 г. играе ролята на баба Цоцолана в серийния филм излъчван по Българска телевизия „Патиланско царство“, базиран на едноименната литературна поредица на Ран Босилек.На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъци на ръцете и. Кандидат за Световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“.

През периода 2011 – 2018 г. Мутафова играе баба Марийка Чеканова в сериала на bTV „Столичани в повече“.На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.

От 1 ноември 2017 г. пътува в цялата страна заедно с дъщеря си Мария Грубешлиева, с която провежда творчески-срещи разговор и представяне на книгата „Добър вечер, столетие мое“. Гостува с книгата си в Пловдив, Стара Загора, Кюстендил, Русе, Пазарджик, Хасково, Димитровград, Шумен, Велико Търново, Горна Оряховица, Перник, Велинград, Силистра, Тутракан, Балчик, Поморие, Трявна, Левски, Царево, Бургас, Асеновград, София, и др. По време на националното турне получава близо 20 почетни знака, някои от които в градовете Левски, Трявна, Поморие, Бургас, Пловдив, Асеновград и други.

На 2 февруари 2019 г. Стоянка Мутафова отбелязва 70 години на сцена и 97-и рожден ден в зала 1 на НДК.

Стоянка Мутафова умира на 97 години на 6 декември 2019 г. във Военномедицинска академия в гр. София след няколко месеца на сериозни проблеми със здравето.



Може би ще се наложи да погледнете черно-бялата снимка два или три пъти, за да познаете младите и усмихнати студенти на нея. А със сигурност знаете и двамата – момчето с буйни къдрици в момента е известен кулинар, а момичето – успяла актриса.


Кадърът от студентските им години обаче може да ви затрудни да познаете кои са те?


Ути Бъчваров изненада почитателите си в социалните мрежи със стара снимка от студентските си години. На черно-бялото фото той не прилича на себе си, а същото важи и за девойката, до която той позира. Става дума за актрисата Гергана Стоянова, която е била състудентка на Ути в НАТФИЗ.


На кадъра Гергана, която с времето става все по-хубава, изглежда като дете. „Изключително любима снимка с много любим човек. Великолепната актриса и мой скъп приятел, Гергана Стоянова, ми беше на гости, за да сготвим заедно вкусни неща и да си припомним случки от годините ни във ВИТИЗ.


В ръцете си държа скъп подарък, който тя ми направи преди броени седмици – деветесетарско мега куул „селфи“, на което аз съм слаб и имам буйна коса, а тя е все така прекрасна, както и сега. Беше ми драго. Благодаря за срещата, Гери!, е написал атрактивният актьор под милата фотография.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив