Вече 22 години нейният Световен рекорд стои непокътнат

С настъпването на Олимпийските игри, българската аудитория се събира пред телевизорите, следейки с голямо вълнение и надежда участието на своите сънародници. Възходът на българските спортисти и техните стремежи да постигнат високи резултати на световната спортна сцена се следят с трепет от обществеността, която е изцяло ангажирана с успехите и предизвикателствата на олимпийския етап. Един от тези вълнуващи моменти беше състезанието по гребане, в което българската състезателка Десислава Ангелова участва в дисциплината на 2000 метра скиф.

Както е обичайно преди всяко състезание, на екраните се изписват информация за световните рекорди в съответната дисциплина. Наблюдавайки екрана, бях приятно изненадан да видя българското знаме и световния рекорд на Румяна Нейкова, постигнат през 2002 година. През последните 22 години, никой не е успял да надмине нейното постижение. Това беше момент на гордост и радост, който запълни сърцето ми с удовлетворение. Видях как името на Румяна Нейкова и българското знаме, ярко изписани на екрана, отразяваха не само миналото величие, но и текущото уважение към постиженията на българските спортисти.

Имам честта да познавам Румяна Нейкова лично. Когато бях телевизионен водещ, тя беше моя гост и сподели със мен част от своята удивителна история. Нейковата преданост и талант са пример за изключителност и всеотдайност в спорта. Тя не е просто символ на спортните успехи на България, но и пример за това каква сила и дисциплина е необходима, за да се постигне световно признание.Тези олимпийски игри ни напомнят, че успехите на нашите спортисти не са просто резултат от техния индивидуален труд. Те са плод на усилията на целия спортен сектор, който трябва да предоставя необходимата подкрепа и ресурси. Постиженията на спортисти като Румяна Нейкова подчертават необходимостта от систематична и стабилна подкрепа за развиването на таланти, от инвестиции в тренировъчни програми и съоръжения, и от целенасочени усилия за създаване на условия, които да позволят на бъдещите звезди да блестят на световната сцена.

Използвайки спортни термини, бих казал, че за да постигнем успехи в живота, трябва да работим като един отбор. Само обединените усилия на държавата, спортните федерации, треньорите и самите атлети могат да доведат до постигане на върхови резултати. Просперитетът, успешният живот и олимпийските титли са не само резултат от индивидуални усилия, но и от колективната подкрепа и ангажимент на всички, които са ангажирани в процеса.

Оттук следва, че всяко участие на български спортисти на Олимпиадата трябва да бъде възприемано не само като индивидуално постижение, но и като отражение на националната спортна политика и социалната подкрепа за спорта. Ние, като общество, трябва да осъзнаем, че инвестирането в спортните таланти е инвестиция в нашето бъдеще и в гордостта на нацията. Само така можем да се надяваме на нови олимпийски победи и на продължаваща спортна величина на международната сцена.

Сега, повече от всякога, е важно да се ангажираме активно в подкрепата на нашите спортисти и да гарантираме, че следващите поколения ще имат същия шанс да се изявят и да постигнат велики успехи, както и Румяна Нейкова. Това е нашият дълг и отговорност, и само чрез сплотеност и усилия можем да постигнем значими резултати в световния спорт.

Слави Трифонов

Научете повече

През 1973 г. най-скандалната българска журналистка умира в Тунис при неизяснени обстоятелства

Тамара Джеджева е родена на 21 октомври 1929 г. в Поморие. Умира на 6 ноември 1973 г. в Тунис при неизяснени обстоятелства. 

Живее само 44 години, но успява да се превърне в една от легендите на българската журналистика. Тамара завършва русенската гимназия “Баба Тонка” и веднага след това започва да се препитава като разпространител на местния вестник “Дунавска правда”. 

Бързо се преквалифицира като професионален автор и се мести в София, където последователно работи в “Народна младеж”, “Земеделско знаме”, “Поглед”, “Жената днес”, Радио София. Безспорно най-известните й и скандални за времето си публикации се появяват на страниците на “Поглед”. Това е най-търсеният, либерален и авторитетен вестник в България от края на 60-те и началото на 70-те години. Редом с Тамара там работят Владимир Костов, Дамян Обрешков, Кирил Янев. Тамара Джеджева завинаги ще остане в историята на публицистиката ни като първия журналист, написал очерк за бащата на компютъра Джон Атанасов.

Това стихотворение написах години след това – болката от нейната внезапна и преждевременна смърт си остана за цял живот.

НА ТАМАРА

Невидимата ти душа от необята ме поглежда с търпение и със надежда,че все пак ще я утеша:

че утаеното кафе

от кафеника ще изпия,

че панталона ще ушия

от сгънатото кадифе,

че счупения лампион

ще се опитам да поправя,

че наема ти ще оставя

на шести, вторник, във „Жилфонд“,че твоята последна снимка

от лентата ще откопирам,

тиренцето ще ремонтирам

на пишещата ти машинка,

че книгата ще продължа,

пиесата ти ще довърша

и името ти ще избърша

от прах, забрава и лъжа,

че цинковия ти ковчег

все някой ден ще разпечатам,

за да повярвам, че в земята

не е погребан друг човек.

Научете повече

Боксьорката Хелиф е спечелила купа „Странджа“ в България преди 2 години

Решението на Международния олимпийски комитет (МОК) да допусне до участие в състезанията по бокс алжирката Имане Хелиф и тайванката Лин Ю-Тин предизвиква разгорещени дискусии през последните дни. Двете състезателки бяха дисквалифицирани по време на световното първенство в Делхи миналата година. Международната боксова асоциация тогава обявява, че те не са покрили изискванията за участие в категорията жени.

На този фон в социалните мрежи вирусообразно се разпространяват възмутени публикации, според които МОК е разрешил на трансжени да се състезават при жените. Някои потребители отиват още по-далеч, като твърдят, че решението дава възможност на „мъже да бият жени“. Factcheck.bg събра част от известните факти по случая.Двете боксьорки не се определят като трансжени.На Олимпиадата в Атланта през 1996 г. например при 8 от 3387 състезателки в различните спортове са открити несъответствия с тогавашните критерии за потвърждаване на женски пол. Оказва се, че при 7 от тях става дума за андрогенна резистентност, като при 4 от тях тя е пълна, а при останалите частична. При осмия атлет половите жлези са били премахнати. На всички е разрешено да участват в състезанията.В исторически план атлетите, които се отклоняват от ясното разграничение между мъжки и женски пол, са били подлагани на унизителни проверки, публично засрамвани, а понякога и лишавани от вече извоювани медали. Надеждността на част от прилаганите лабораторни тестове също е оспорвана и затова методологията се променя във времето. Eдва през 1999 г. МОК взема решение да преустанови рутинните изследвания за полова принадлежност. Решението е в сила от Олимпиадата в Сидни през 2000 г.

Могат ли трансджендър атлети да се състезават на Олимпийските игри

МОК дава възможност на отделните федерации да вземат решение дали да допуснат участието на трансджендър атлети. През 2021 г. международният орган публикува насоки към федерациите за избягване на дискриминацията на базата на полова идетничност и вариации между половете. В документа има десет основни принципа, сред които включване, предотвратяване на вреди, недискриминация, избягване на нечестно предимство, базираност върху научни доказателства, защита на правото на личен живот и други.

Много спортове забраняват на трансжените да се състезават като жени. На игрите в Париж броят тези ограничения са повече в сравнение с Токио 2021 г. Някои федерации създават трета „отворена“ категория, в която могат да се включват транс състезателите. Други допускат трансжени, но само ако не са преминали през пубертета като мъже или ако нивата им на тестостерон не надвишават определени граници.

Според различни медии, които наблюдават темата, в Олимпийските игри в Париж 2024 не участва нито една трансжена.

Източник. Petel.bg

Научете повече

През 1983 г. тя постави най-стария рекорд в леката атлетика

На 26 юли се навършиха 41 години от най-старият световен рекорд при жените. Негов автор на тази дата през 1983 г. в Мюнхен става чехкинята (тогава Чехословашка република) Ярмила Кратохвилова. Резултатът 1:53.28 мин. е ненадминат до днес, но и никоя бегачка не се е доближавала до него, камо ли да го застраши.

Кратохвилова вероятно не бе от най-харесваната по време на атлетическата си кариера, но със сигурност е една от най-големите в този спорт, не само заради световния рекорд на 800 м.

Чехкинята малко притесняваше с по-здравите си габарити, бе по-мускулеста, и може би затова не бе най-симпатичната на публиката, но по тогавашните правила – нарушения няма, нито за съмнения в пола й, както и не е хващана с допинг.Затова Ярмила Кратохвилова трябва да е първа в една друга класация, което едва ли е по силите нито на мъж, нито на жена, поне в обозримо бъдеще. Атлетиката е измерим спорт и тук цифрите са безпощадни, а за Кратохвилова те показват следното: лични рекорди на 100 – 11,09 сек., 200 м 21,99, 400 47,99 сек. и 800 – 1:53,28 мин. И без да е много навътре в статистиката човек си дава сметка какво е направила чехкинята. Няма друга такава атлетка и това е почти невъзможно да се постигне. Всеки знае какво е 11,09 на 100 м, а 21,99 е почти фантастично на 200. Е, 400 за 47,99 бе световен рекорд, така че няма нужда от коментар. 

Не е нужно да се правят уговорки, когато става дума за Кратохвилова, но ако тези 11,09 например бяха 10,99 тогава това щеше да е Супер супер голям шлем несравним и недостижим в никой друг спорт. Може би, ако беше от западна държава, не социалистическа, нещата нямаше да стоят по този начин.Колко са атлетките с резултати под 11, под 22 и под 50 или 48, а тук да добаввим и под 2, в случая под 1:54. И изобщо дали някоя може да го направи. Виждаме, че „мързеливите” спринтьори бягат само 100, защото си трябва бая стискане да изкарат 200. Чудо трябва да стане да ги накараш да бягат 400, дори за някоя щафета, а да изтъркалят и 800 м е абсурдно и немислимо. Затова Кратохвилова е толкова голяма, а защо не и най-голямата атлетка в историята. Имаше достойни опити на покойната Флорънс Грифит, която освен 100 и 200 м, е бягала 400 м, но не повече. 

Марион Джоунс бе другата разновидност, скачаше примитивен дълъг скок и имаше прояви на 400 м, но там нещата не се развиха.Нещо друго много достойно за уважение е, че Кратохвилова положи много труд да достигне тези резултати и върхове. Тя мина през спринта и дълги години „копаеше” усърдно, за да стигне до световния рекорд на двете обиколки. И още нещо много важно – своят връх тя постигна на пределните за времето 32 годишна възраст, което се считаше, че това направо си е стар атлет. И друго, също толкова важно, Кратохвилоа е постигнала тези резултати не на съмнителни турнирчета в някое чешко село, а на финали на най-големите първенства.

А що се отнася до габаритите, то със сигурност е имало и по-стряскащи атлетки, но и това вероятно е свързано с човешката физика и дадености. Е когато взе да се появява на големите първенства като треньорка, Ярмила си имаше съвсем нормални измерения. И си оставаше същата скромна жена, дори срамежлива, каквато бе и като атлетка.Вижте още:Казусът половете в спорта:

Източник:bgathletick.com

Научете повече

Помните ли това момиче? Една от великите български спортистки с два медала от олимпийски игри

Една от великите български спортистки, единствената българска плувкиня с два медала от олимпийски игри. Спечели ги в Сеул през 1988 г., когато взе първо бронз на 200 м бруст, а после и сребро на 100 м. В Южна Корея шампионка стана Таня Богомилова. 

Това всъщност са и единствените олимпийски отличия на българското спортно плуване. Антоанета живее със семейството си в Монреал. Много години не е давала интервюта за български медии. Изключение направи само за специализираното издание „Плуване & Водна топка”.”Заминахме за Канада през 2000-ата година – разказа Френкева. – Прибрахме се за първи път в България през 2004-а и оттогава не съм си идвала у нас. Следващия път не знаем кога ще е. Решаваме спонтанно нещата. По принцип родителите ни са се затъжили доста за нас. Навиват ни да си дойдем.  Децата ги изпращаме редовно лятото при бабите”.На въпрос дали не се чувства забравена от приятелите на спорта в България, голямата спортистка отговаря: “Не знам дали хората в България ме помнят. 

Все пак отдавна живея извън страната. Не съм избягала в Канада, не съм се крила. Пробвах със семейството ми по-добра реализация – в личен и професионален план. Факт е обаче, че още като бях състезателка и печелех медали, също не се шумеше около мен. Не съм го и искала. Винаги бях в сянката на Таня Богомилова. Иначе не бих казала, че съм забравена. Дори и тук, в Канада, понякога хората ме разпознават. Да не говорим за хората в Смолян. Те са съпреживели успехите ми. Тези от моето време и поколение. Не само от плуването, но и в спорта. Те помнят. Все пак от олимпийските игри в Сеул мина вече четвърт век…”

Антоанета Френкева с двата олимпийски медала от Сеул 1988 год. – бронзов на 200 м. бруст и сребърен на 100 м. бруст

Съпруг на Френкева е 202-сантиметровият исполин Димитър Тончев – един от добрите български състезатели по академично гребане през 80-те години на миналия век. Той е пети на двойка без кърмчия на световното за юноши в Кьолн през 1987 г., заявен е за олимпийските игри в Сеул 1988 на осморката, но не участва.След като свършва със спорта, двукратната олимпийска медалистка не продължава да се занимава с плуване. Като ученичка желае да работи в научно-приложна лаборатория. Завършва Техническия университет в София (б.а. – тогава ВМЕИ). “Така ми потръгна животът, че си намерих работа в друга област, която няма нищо общо със спорта – разказва Антоанета. – 

В Монреал си изкарвам хляба в сектора на администрацията – бизнес аналитик на информационни системи съм. Митко работи във фирма за търговия на едро. В Канада много уважават успелите спортисти, но на мен не ми се е налагало да изтъквам този факт при търсенето на работа. После, ако споделя с някои от колегите ми, определено ме гледат с други очи и оценяват положените усилия.”Семейството има две деца – Юлия (16 г.) и Никол (9 г.). Спортуват, но само за здраве и удоволствие.

Антоанета Френкева обаче се връща с удоволствие към най-щастливите си мигове в спорта отпреди 25 години. Особено от посрещането, устроено в родния Смолян. “Бях шокирана още на летището. Не очаквах, че има толкова много хора – спомня си Антоанета. – Не само съграждани, но и такива, които нямаха нищо общо със спорта, но искрено се радваха. През целия път до Смолян течаха срещи, разговори. С влизането на автобуса в центъра на града останах като гръмната при вида на толкова много хора, събрани на едно място. Нито по време на манифестации, нито пък на празника на града се беше събирал толкова народ. Причината бях аз. Беше толкова впечатляващо и грандиозно. 

Никога няма да го забравя, а вероятно няма да го забравят и хората, които присъстваха.” Ботко Трендафилов, личният треньор на Тони, разказва интересна история как тя като младо момиче е научила английски език, за да може да разбира песните на любимия си изпълнител Майкъл Джексън. “Ха-ха. По-скоро ме мотивираше стремежът да ползвам наличната си литература на английски. Звучи странно, но като се замисля, може би разказаното от Ботко Трендафилов е вярно – много обичам песните на Майкъл Джексън и до днес – признава Френкева. – В момента английският ми не е перфектен, пък и в провинция Квебек се говори френски.”

Накрая Тони прави странно признание: “В басейн не съм влизала от години. Просто часовете за свободно плуване не са ми удобни. Нямам хоби. Обичам музиката, гледам концерти на запис и слушам с часове. Излизаме често със семейството при всяка възможност. В последния момент. Ние не правим планове. Решаваме и тръгваме. Често заедно караме колела.”

Василен Димитров и Николай Кръстев, bgswim.info

Научете повече