Легендарна гимнастичка продава медалите си, за да оцелее

Гимнастичката, която промени своя спорт Олга Корбут е принудена да продава медалите си, за да се издържа. Тъжна история, която често срещаме в спорта. На търга се продоха седем предмета, сред които два златни и един сребърен медали от Олимпиадата в Мюнхен.

Златният медал от отборното състезание е продаден най-скъпо – за 66 000 долара. „Едва ли има гимнастик в света, който да не осъзнава как тази малка сила на природата избухна и промени спорта си“, обявиха от аукционна къща „Херитидж“ в рекламата на търга, пише  beautyinsport.com.

Освен медалите Олга обяви за продажба няколко трика и наградата си за Личност на годината на БиБиСи от 1972-а, различни медали получени в СССР и корици на списания с нейни автографи.

150-сантиметровата Корбут е родена на 16 май 1955 година в Хродна (СССР, днес Беларус) . „Врабчето от Минск“ очарова света със сложните си акробатични салта и първа изпълни уникалния елемент на успоредка „Салто на Корбут“, който в момента е забранен. Олга е носителка на четири олимпийски титли (отборна, на греда и земя пт 1972 и отборна 1976).През 1991 година Корбут заминава за САЩ и живее там. 

Има син Ричард от брака си с руския музикант Леонид Борткевич, който продължава от 1978 до 2000 година. Олга работи като треньор, но според медиите в Русия е в тежко финансово положение. Заглавието на Газера.ру днес е „Медалите спасиха Корбут от глад“.

Научете повече

Една интересна любовна история бележи Олимпийските игри в Токио. И тя е българска!

Но не става въпрос за олимпиадата през настоящата година, а през далечната 1964 година, когато японската столица е домакин за първи път на най-големия спортен форум.

Двама души си казват „Да“ на фона на олимпийските кръгове. Това са състезателите по лека атлетика Диана Йоргова и спортна гимнастика Никола Проданов, разказва БНТ.Октомври 1964 година. Състезателката в скока на дължина Диана Йоргова каца в Токио, но се оказва, че багажът ? не е пристигнал в японската столица. Двама местни именити състезатели стават свидетели на притеснението на българката, провокирано от липсата на екипировката ?.

Диана прекарва безсънна нощ, но на сутринта се случва нещо напълно неочаквано. Тя получава колет от напълно неясен подател. В него тя открива изцяло нова екипировка. Дори българският флаг е избродиран на екипа. Едно е сигурно – тя ще може да участва.

Далеч по-безпроблемно в Токио каца състезателят по спортна гимнастика Никола Проданов. Той няма история със загубен багаж, но също толкова трепетно чака Игрите. Йоргова остава на 6-о място. Нейният голям връх идва години по-късно – през 1972 година в Мюнхен, когато печели олимпийското сребро. Никола Проданов също остава извън битката за медалите в Токио, нареждайки се на 23-о място в многобоя.

Но връзката на двамата с Токио съвсем неочаквано се настанява в историята. Проданов и Йоргова са спътници в живота. Сгодили са се преди да заминат за спортното си пътешествие на Олимпиадата в Япония. Но там слънцето ги изненадва. След разходка в центъра на Токио те избират пръстени за сватбата си, която планират да е през следващата пролет в България. Само че при посещението при българския посланик Христо Здравчев те показват пръстените.

След това информацията стига до Организационния комитет на Игрите и към Йоргова и Проданов е отправено неочаквано предложение – да се оженят в олимпийското село. Българската двойка се съгласява и това тяхно решение се превръща в приказка. На 23 октомври, ден преди церемонията по закриването на Игрите, на хиляди километри от близките си, Никола и Диана се оказват в центъра на вниманието – сред атлети, дипломати, хора от организацията на Олимпиадата и стотици телевизионни камери и фотографи от цял свят си казват „Да“ с олимпийските кръгове и снимка с олимпийския огън зад себе си.

Огромният интерес към сватбата има и своето официално церемониално изображение. Никола и Диана получават внимание като за царски особи. По-късно в България двойката се сдобива с две деца. В последствие и с четирима внуци. А онова магично събитие 57 години назад в сърцето на Токио продължава да топли и техните сърца.

Научете повече

Някога тук бяха едни от най-големите казарми в България/Снимки/

Първият ден на септември 1997 г. Последният войник напуска поделението на 33-ти мотострелкови полк при 16-та дивизия към знаменитата Трета армия – бойната армия на България, разположено край малкотърновското селце Звездец. Дотогава то е най-предният рубеж на българската армия от времето на социалистическия й зенит, пише socbg.com.

Но става първото, което затваря врати след т. нар. демократични промени у нас. Цял месец след тази сакрална дата от него се извозват безкрайни кервани с военна техника, танкове, платформи с оръдия… Сгушени в дебрите на Странджа, на произвола на съдбата са изоставени сградите на бившите казарми и другите постройки от военния комплекс край границата, в който някога са отбивали военната си служба по около 2000 войници на набор. След изминалите 20 години оттогава, днес всичко това тъне в разруха.

Научете повече

Вече 22 години нейният Световен рекорд стои непокътнат

С настъпването на Олимпийските игри, българската аудитория се събира пред телевизорите, следейки с голямо вълнение и надежда участието на своите сънародници. Възходът на българските спортисти и техните стремежи да постигнат високи резултати на световната спортна сцена се следят с трепет от обществеността, която е изцяло ангажирана с успехите и предизвикателствата на олимпийския етап. Един от тези вълнуващи моменти беше състезанието по гребане, в което българската състезателка Десислава Ангелова участва в дисциплината на 2000 метра скиф.

Както е обичайно преди всяко състезание, на екраните се изписват информация за световните рекорди в съответната дисциплина. Наблюдавайки екрана, бях приятно изненадан да видя българското знаме и световния рекорд на Румяна Нейкова, постигнат през 2002 година. През последните 22 години, никой не е успял да надмине нейното постижение. Това беше момент на гордост и радост, който запълни сърцето ми с удовлетворение. Видях как името на Румяна Нейкова и българското знаме, ярко изписани на екрана, отразяваха не само миналото величие, но и текущото уважение към постиженията на българските спортисти.

Имам честта да познавам Румяна Нейкова лично. Когато бях телевизионен водещ, тя беше моя гост и сподели със мен част от своята удивителна история. Нейковата преданост и талант са пример за изключителност и всеотдайност в спорта. Тя не е просто символ на спортните успехи на България, но и пример за това каква сила и дисциплина е необходима, за да се постигне световно признание.Тези олимпийски игри ни напомнят, че успехите на нашите спортисти не са просто резултат от техния индивидуален труд. Те са плод на усилията на целия спортен сектор, който трябва да предоставя необходимата подкрепа и ресурси. Постиженията на спортисти като Румяна Нейкова подчертават необходимостта от систематична и стабилна подкрепа за развиването на таланти, от инвестиции в тренировъчни програми и съоръжения, и от целенасочени усилия за създаване на условия, които да позволят на бъдещите звезди да блестят на световната сцена.

Използвайки спортни термини, бих казал, че за да постигнем успехи в живота, трябва да работим като един отбор. Само обединените усилия на държавата, спортните федерации, треньорите и самите атлети могат да доведат до постигане на върхови резултати. Просперитетът, успешният живот и олимпийските титли са не само резултат от индивидуални усилия, но и от колективната подкрепа и ангажимент на всички, които са ангажирани в процеса.

Оттук следва, че всяко участие на български спортисти на Олимпиадата трябва да бъде възприемано не само като индивидуално постижение, но и като отражение на националната спортна политика и социалната подкрепа за спорта. Ние, като общество, трябва да осъзнаем, че инвестирането в спортните таланти е инвестиция в нашето бъдеще и в гордостта на нацията. Само така можем да се надяваме на нови олимпийски победи и на продължаваща спортна величина на международната сцена.

Сега, повече от всякога, е важно да се ангажираме активно в подкрепата на нашите спортисти и да гарантираме, че следващите поколения ще имат същия шанс да се изявят и да постигнат велики успехи, както и Румяна Нейкова. Това е нашият дълг и отговорност, и само чрез сплотеност и усилия можем да постигнем значими резултати в световния спорт.

Слави Трифонов

Научете повече

През 1973 г. най-скандалната българска журналистка умира в Тунис при неизяснени обстоятелства

Тамара Джеджева е родена на 21 октомври 1929 г. в Поморие. Умира на 6 ноември 1973 г. в Тунис при неизяснени обстоятелства. 

Живее само 44 години, но успява да се превърне в една от легендите на българската журналистика. Тамара завършва русенската гимназия “Баба Тонка” и веднага след това започва да се препитава като разпространител на местния вестник “Дунавска правда”. 

Бързо се преквалифицира като професионален автор и се мести в София, където последователно работи в “Народна младеж”, “Земеделско знаме”, “Поглед”, “Жената днес”, Радио София. Безспорно най-известните й и скандални за времето си публикации се появяват на страниците на “Поглед”. Това е най-търсеният, либерален и авторитетен вестник в България от края на 60-те и началото на 70-те години. Редом с Тамара там работят Владимир Костов, Дамян Обрешков, Кирил Янев. Тамара Джеджева завинаги ще остане в историята на публицистиката ни като първия журналист, написал очерк за бащата на компютъра Джон Атанасов.

Това стихотворение написах години след това – болката от нейната внезапна и преждевременна смърт си остана за цял живот.

НА ТАМАРА

Невидимата ти душа от необята ме поглежда с търпение и със надежда,че все пак ще я утеша:

че утаеното кафе

от кафеника ще изпия,

че панталона ще ушия

от сгънатото кадифе,

че счупения лампион

ще се опитам да поправя,

че наема ти ще оставя

на шести, вторник, във „Жилфонд“,че твоята последна снимка

от лентата ще откопирам,

тиренцето ще ремонтирам

на пишещата ти машинка,

че книгата ще продължа,

пиесата ти ще довърша

и името ти ще избърша

от прах, забрава и лъжа,

че цинковия ти ковчег

все някой ден ще разпечатам,

за да повярвам, че в земята

не е погребан друг човек.

Научете повече