Една интересна любовна история бележи Олимпийските игри в Токио. И тя е българска!

Но не става въпрос за олимпиадата през настоящата година, а през далечната 1964 година, когато японската столица е домакин за първи път на най-големия спортен форум.

Двама души си казват „Да“ на фона на олимпийските кръгове. Това са състезателите по лека атлетика Диана Йоргова и спортна гимнастика Никола Проданов, разказва БНТ.Октомври 1964 година. Състезателката в скока на дължина Диана Йоргова каца в Токио, но се оказва, че багажът ? не е пристигнал в японската столица. Двама местни именити състезатели стават свидетели на притеснението на българката, провокирано от липсата на екипировката ?.

Диана прекарва безсънна нощ, но на сутринта се случва нещо напълно неочаквано. Тя получава колет от напълно неясен подател. В него тя открива изцяло нова екипировка. Дори българският флаг е избродиран на екипа. Едно е сигурно – тя ще може да участва.

Далеч по-безпроблемно в Токио каца състезателят по спортна гимнастика Никола Проданов. Той няма история със загубен багаж, но също толкова трепетно чака Игрите. Йоргова остава на 6-о място. Нейният голям връх идва години по-късно – през 1972 година в Мюнхен, когато печели олимпийското сребро. Никола Проданов също остава извън битката за медалите в Токио, нареждайки се на 23-о място в многобоя.

Но връзката на двамата с Токио съвсем неочаквано се настанява в историята. Проданов и Йоргова са спътници в живота. Сгодили са се преди да заминат за спортното си пътешествие на Олимпиадата в Япония. Но там слънцето ги изненадва. След разходка в центъра на Токио те избират пръстени за сватбата си, която планират да е през следващата пролет в България. Само че при посещението при българския посланик Христо Здравчев те показват пръстените.

След това информацията стига до Организационния комитет на Игрите и към Йоргова и Проданов е отправено неочаквано предложение – да се оженят в олимпийското село. Българската двойка се съгласява и това тяхно решение се превръща в приказка. На 23 октомври, ден преди церемонията по закриването на Игрите, на хиляди километри от близките си, Никола и Диана се оказват в центъра на вниманието – сред атлети, дипломати, хора от организацията на Олимпиадата и стотици телевизионни камери и фотографи от цял свят си казват „Да“ с олимпийските кръгове и снимка с олимпийския огън зад себе си.

Огромният интерес към сватбата има и своето официално церемониално изображение. Никола и Диана получават внимание като за царски особи. По-късно в България двойката се сдобива с две деца. В последствие и с четирима внуци. А онова магично събитие 57 години назад в сърцето на Токио продължава да топли и техните сърца.

Научете повече

Някога тук бяха едни от най-големите казарми в България/Снимки/

Първият ден на септември 1997 г. Последният войник напуска поделението на 33-ти мотострелкови полк при 16-та дивизия към знаменитата Трета армия – бойната армия на България, разположено край малкотърновското селце Звездец. Дотогава то е най-предният рубеж на българската армия от времето на социалистическия й зенит, пише socbg.com.

Но става първото, което затваря врати след т. нар. демократични промени у нас. Цял месец след тази сакрална дата от него се извозват безкрайни кервани с военна техника, танкове, платформи с оръдия… Сгушени в дебрите на Странджа, на произвола на съдбата са изоставени сградите на бившите казарми и другите постройки от военния комплекс край границата, в който някога са отбивали военната си служба по около 2000 войници на набор. След изминалите 20 години оттогава, днес всичко това тъне в разруха.

Научете повече

Вече 22 години нейният Световен рекорд стои непокътнат

С настъпването на Олимпийските игри, българската аудитория се събира пред телевизорите, следейки с голямо вълнение и надежда участието на своите сънародници. Възходът на българските спортисти и техните стремежи да постигнат високи резултати на световната спортна сцена се следят с трепет от обществеността, която е изцяло ангажирана с успехите и предизвикателствата на олимпийския етап. Един от тези вълнуващи моменти беше състезанието по гребане, в което българската състезателка Десислава Ангелова участва в дисциплината на 2000 метра скиф.

Както е обичайно преди всяко състезание, на екраните се изписват информация за световните рекорди в съответната дисциплина. Наблюдавайки екрана, бях приятно изненадан да видя българското знаме и световния рекорд на Румяна Нейкова, постигнат през 2002 година. През последните 22 години, никой не е успял да надмине нейното постижение. Това беше момент на гордост и радост, който запълни сърцето ми с удовлетворение. Видях как името на Румяна Нейкова и българското знаме, ярко изписани на екрана, отразяваха не само миналото величие, но и текущото уважение към постиженията на българските спортисти.

Имам честта да познавам Румяна Нейкова лично. Когато бях телевизионен водещ, тя беше моя гост и сподели със мен част от своята удивителна история. Нейковата преданост и талант са пример за изключителност и всеотдайност в спорта. Тя не е просто символ на спортните успехи на България, но и пример за това каква сила и дисциплина е необходима, за да се постигне световно признание.Тези олимпийски игри ни напомнят, че успехите на нашите спортисти не са просто резултат от техния индивидуален труд. Те са плод на усилията на целия спортен сектор, който трябва да предоставя необходимата подкрепа и ресурси. Постиженията на спортисти като Румяна Нейкова подчертават необходимостта от систематична и стабилна подкрепа за развиването на таланти, от инвестиции в тренировъчни програми и съоръжения, и от целенасочени усилия за създаване на условия, които да позволят на бъдещите звезди да блестят на световната сцена.

Използвайки спортни термини, бих казал, че за да постигнем успехи в живота, трябва да работим като един отбор. Само обединените усилия на държавата, спортните федерации, треньорите и самите атлети могат да доведат до постигане на върхови резултати. Просперитетът, успешният живот и олимпийските титли са не само резултат от индивидуални усилия, но и от колективната подкрепа и ангажимент на всички, които са ангажирани в процеса.

Оттук следва, че всяко участие на български спортисти на Олимпиадата трябва да бъде възприемано не само като индивидуално постижение, но и като отражение на националната спортна политика и социалната подкрепа за спорта. Ние, като общество, трябва да осъзнаем, че инвестирането в спортните таланти е инвестиция в нашето бъдеще и в гордостта на нацията. Само така можем да се надяваме на нови олимпийски победи и на продължаваща спортна величина на международната сцена.

Сега, повече от всякога, е важно да се ангажираме активно в подкрепата на нашите спортисти и да гарантираме, че следващите поколения ще имат същия шанс да се изявят и да постигнат велики успехи, както и Румяна Нейкова. Това е нашият дълг и отговорност, и само чрез сплотеност и усилия можем да постигнем значими резултати в световния спорт.

Слави Трифонов

Научете повече

През 1973 г. най-скандалната българска журналистка умира в Тунис при неизяснени обстоятелства

Тамара Джеджева е родена на 21 октомври 1929 г. в Поморие. Умира на 6 ноември 1973 г. в Тунис при неизяснени обстоятелства. 

Живее само 44 години, но успява да се превърне в една от легендите на българската журналистика. Тамара завършва русенската гимназия “Баба Тонка” и веднага след това започва да се препитава като разпространител на местния вестник “Дунавска правда”. 

Бързо се преквалифицира като професионален автор и се мести в София, където последователно работи в “Народна младеж”, “Земеделско знаме”, “Поглед”, “Жената днес”, Радио София. Безспорно най-известните й и скандални за времето си публикации се появяват на страниците на “Поглед”. Това е най-търсеният, либерален и авторитетен вестник в България от края на 60-те и началото на 70-те години. Редом с Тамара там работят Владимир Костов, Дамян Обрешков, Кирил Янев. Тамара Джеджева завинаги ще остане в историята на публицистиката ни като първия журналист, написал очерк за бащата на компютъра Джон Атанасов.

Това стихотворение написах години след това – болката от нейната внезапна и преждевременна смърт си остана за цял живот.

НА ТАМАРА

Невидимата ти душа от необята ме поглежда с търпение и със надежда,че все пак ще я утеша:

че утаеното кафе

от кафеника ще изпия,

че панталона ще ушия

от сгънатото кадифе,

че счупения лампион

ще се опитам да поправя,

че наема ти ще оставя

на шести, вторник, във „Жилфонд“,че твоята последна снимка

от лентата ще откопирам,

тиренцето ще ремонтирам

на пишещата ти машинка,

че книгата ще продължа,

пиесата ти ще довърша

и името ти ще избърша

от прах, забрава и лъжа,

че цинковия ти ковчег

все някой ден ще разпечатам,

за да повярвам, че в земята

не е погребан друг човек.

Научете повече

Боксьорката Хелиф е спечелила купа „Странджа“ в България преди 2 години

Решението на Международния олимпийски комитет (МОК) да допусне до участие в състезанията по бокс алжирката Имане Хелиф и тайванката Лин Ю-Тин предизвиква разгорещени дискусии през последните дни. Двете състезателки бяха дисквалифицирани по време на световното първенство в Делхи миналата година. Международната боксова асоциация тогава обявява, че те не са покрили изискванията за участие в категорията жени.

На този фон в социалните мрежи вирусообразно се разпространяват възмутени публикации, според които МОК е разрешил на трансжени да се състезават при жените. Някои потребители отиват още по-далеч, като твърдят, че решението дава възможност на „мъже да бият жени“. Factcheck.bg събра част от известните факти по случая.Двете боксьорки не се определят като трансжени.На Олимпиадата в Атланта през 1996 г. например при 8 от 3387 състезателки в различните спортове са открити несъответствия с тогавашните критерии за потвърждаване на женски пол. Оказва се, че при 7 от тях става дума за андрогенна резистентност, като при 4 от тях тя е пълна, а при останалите частична. При осмия атлет половите жлези са били премахнати. На всички е разрешено да участват в състезанията.В исторически план атлетите, които се отклоняват от ясното разграничение между мъжки и женски пол, са били подлагани на унизителни проверки, публично засрамвани, а понякога и лишавани от вече извоювани медали. Надеждността на част от прилаганите лабораторни тестове също е оспорвана и затова методологията се променя във времето. Eдва през 1999 г. МОК взема решение да преустанови рутинните изследвания за полова принадлежност. Решението е в сила от Олимпиадата в Сидни през 2000 г.

Могат ли трансджендър атлети да се състезават на Олимпийските игри

МОК дава възможност на отделните федерации да вземат решение дали да допуснат участието на трансджендър атлети. През 2021 г. международният орган публикува насоки към федерациите за избягване на дискриминацията на базата на полова идетничност и вариации между половете. В документа има десет основни принципа, сред които включване, предотвратяване на вреди, недискриминация, избягване на нечестно предимство, базираност върху научни доказателства, защита на правото на личен живот и други.

Много спортове забраняват на трансжените да се състезават като жени. На игрите в Париж броят тези ограничения са повече в сравнение с Токио 2021 г. Някои федерации създават трета „отворена“ категория, в която могат да се включват транс състезателите. Други допускат трансжени, но само ако не са преминали през пубертета като мъже или ако нивата им на тестостерон не надвишават определени граници.

Според различни медии, които наблюдават темата, в Олимпийските игри в Париж 2024 не участва нито една трансжена.

Източник. Petel.bg

Научете повече