Нели Карова е греховната любов на Вълко Червенков!Фаворитката разиграва сцени на ревност и вдига на всеослушание бурни скандали.

В годините на соца никой не смееше дори да изрече на глас, че комунистическите вождове, обитаващи сградите на жълтите павета в София, са също хора като останалите със своите недостатъци. И също като останалите могат да изпитват и непочтени помисли и греховни страсти. Всъщност при тях като че ли са изразени в доста по-голяма степен от останалите.

Българските политици след 9 септември 1944 г., заели властта чрез кървав преврат, твърде скоро усещат вкуса на всевластието, всичко да им бъде позволено и никой да не може да упражнява върху тях контрол, да ги наказва и връща в правия път. И както се казва, някои от тях доста се поразпищолват, особено по тънката част и отношението си към партийните другарки.

Всеизвестно е влечението на Георги Димитров, героя от Лайпциг, към младите и засукани жени. Нещо, заради което той, както гласят слуховете, получавал упреци още от Сталин по време на престоя му в Москва. Не остават много назад обаче и наследниците му на партийния трон. През 1950 г. за министър-председател е избран Вълко Червенков. Той е зет на Димитров, женен е за сестра му Елена и се приема като протеже на Вожда и негов наследник във властта.Докато Димитров е жив, Червенков безропотно изпълнява ролята на негова марионетка. В това число и да поддържа един примерен брак със съпругата си. 

След смъртта на Вожда и особено след като е избран за новия държавен глава, бай Вълко съвсем му отпуска края. Видимо започва да пренебрегва съпругата си, която по думите и на неговите партийни другари била студена и безчувствена жена, в чиято глава мислите и любовта към партията били изместили напълно любовта към съпруга и семейството. Това до известна степен оневинява любовните забежки на съпруга и. Още повече като се вземе предвид, че в онзи период от живота си 50-годишният Вълко бил доста хубав мъж. Затова и жените около него всячески опитвали да привлекат неговото внимание. А и самият той не показвал признаци, че от това му става неприятно. И някои от тях успяват не само да привлекат, но и да задържат вниманието му, при това за доста дълъг период от време.

Един ден Вълко Червенков решава да отиде на опера. За разлика от своя по-сетнешен наследник на партийния трон той обича изкуството, не пропуска в свободното си време да му се наслади. Музикалното представление, което избира да гледа, е „Евгений Онегин“ от Чайковски. След спектакъла Червенков споделя, че е впечатлен от актрисата, пресъздала образа на Татяна, и иска да се запознае с нея. Тази актриса се казва Нели Карова и по това време вече не е в първа младост, а гони 40 години. Въпреки това обаче тя съчетава в себе си една естествена красота и природна интелигентност. Няколко години по-рано тя вече е успяла да впечатли друг от партийните вождове, Васил Коларов. Това се случва в Париж, където по това време се изявява на сцената. След като се запознава с певицата, Червенков започва редовно да посещава нейните представления. След едно от тях в антракта Вождът влиза в гримьорната на изпълнителката. Антрактът свършва, всички останали актьори са на сцената, но главната героиня я няма. Никой, разбира се, не смее да отиде и да разбере защо тя не се появява. Кой би се осмелил да смути срещата й на четири очи с Червенков. Накрая след близо два часа Вождът напуска гримьорната, а певицата излиза на сцената все едно нищо не се е случило. През 1950 г. Вълко Червенков чества 50-годишен юбилей. Сред многото поздравителни писма и телеграми получава писмо и от другарката Нели Карова.

Пожелания

„Рожденият ден на др. Вълко Червенков ни дава най-добър случай да му засвидетелстваме нашата гореща привързаност и да му пожелаем със свойствената му енергия, трудолюбие и държавническа прозорливост да продължи да води още дълги години нашата страна по димитровския път.“ След двучасовата среща в операта Нели Карова се сдобива със статут на прима. Избрана е за член на Националния съвет, на Софийския градски съвет на мира и за председател на учредения комитет на Софийската народна опера. Получава уникална възможност да пътува и да изнася концерти в градове в целия соцлагер.

Нели Карова в ролята на Таис в едноименната опера на Жул Масне.

Удостоена е и със званието народна артистка, а след това два пъти е лауреат и на престижната Димитровска награда I степен. Певицата получава постоянен достъп и до служебния кабинет на Първия на жълтите павета. В отношението си към него тя редовно устройва грандиозни скандали на хората от охраната, когато те се опитват да й обяснят, че другарят Червенков е служебно ангажиран и ще се наложи тя да го почака известно време в приемната, докато срещата му приключи. 

При един подобен случай през 1952 г., след като е принудена да чака повече от половин час, актрисата много се изнервя, започва да мери с крачки приемната и да хвърля унищожителни погледи към вратата на личния кабинет на Вожда. В един момент вратата на кабинета се отваря и оттам излизат няколко млади жени. А след тях широко усмихнат и самият Червенков. Без да каже нито дума, стиснала здраво устните си, оперната прима му хвърля свиреп поглед, обръща се и напуска приемната, като затръшва вратата след себе си.

По време на цялото управление на Вълко Червенков Нели Карова е неговата фаворитка. И тя, разбира се, използва своето положение, за да облекчи положението и за материалното си благополучие. Но не само. Тя откликва и на болката на обикновените хора от народа. При една от срещите Карова споделя с Първия предложението държавата да изгради един Дом за ветерани от културния фронт, чийто строеж още тогава е започнат в столичния квартал „Захарна фабрика“. През целия период на близост с Вожда актрисата често се застъпва и за свои колеги, изпадали в немилост, подлежащи на уволнение или имащи жилищен или др. проблем за разрешаване. А Червенков пък е толкова под влиянието на своята фаворитка, че изпълнява нейните предложения или желания.

Промяна

Времената обаче се менят и в средата на 50-те години на ХХ век задухват други ветрове. През 1953 г. умира Сталин, а скоро след това новият съветски партиен и държавен лидер Никита Хрушчов подема темата за борба с култа към личността. Това, разбира се, намира отзвук и в останалите соцстрани и най-вече в България. Избраният за държавен глава по времето на Сталин Червенков вече се оказва неудобен. Въпросът е не дали, а кога Вълко ще бъде жертван и кой ще яхне гребена на вълната. Самият Червенков не е глупав и със сигурност е знаел какво ще му се случи, но едва ли изобщо е предполагал, че ударът ще му дойде оттам, откъдето най-малко е очаквал.

Грешка

При едно от посещенията си в СССР през юни 1955 г. Червенков прави фаталната грешка да вземе със себе си първия секретар на ЦК Тодор Живков. В Кремъл Червенков внезапно става обект на критики от страна на Живков и Югов, които са отправени в присъствието на самия Хрушчов. Той е обвинен в разпространение и в поддържане на култа към личността на Сталин и на собствената си личност. Постъпката на обвинителите му се приема благосклонно от съветския диктатор, който без да се двоуми, дава зелена светлина за смяната му. След връщането в България Червенков е свален.


Живков поема ръководството на партията, а Югов става министър-председател и поема ръководството на държавата. За да не бъде подмяната възприета от народа като много рязка, след детронирането му Червенков остава член на Политбюро и е избран за зам.-председател на Министерския съвет. 

След това започва низвержението му. Той е понижен до нищо незначещата синекурна длъжност председател на Комитета по мирно използване на атомната енергия за мирни цели. През 1961 г. окончателно е махнат от Политбюро, а на следващата година е изключен и от БКП за антипартийна дейност.Отстраняването на Червенков от властта оказва сътресение и върху живота на актрисата и негова фаворитка. По времето, когато Живков и Югов нансят удара въху любимия й, Нели Карова е на специализация в Милано. Тя правилно усеща какво се случва и какво може да я очаква в родината, хваща първия самолет и заминава за САЩ. Новината за заминаването й в бастиона на империализма е силен удар върху партийните другари, които побързват да я обявят за враг на партията и народа, американски шпионин и невъзвращенка в родината.

Носталгия

В Америка тя продължава да се занимава с класическа музика, създава и свое студио във Вашингтон. Така на хиляди километри разстояние от родината си фаворитката на Вълко Червенков прекарва 35 години до падането на режима на Тодор Живков. Когато разбира за случилото се в родината, Карова възкликва с носталгия: „Как мечтая за една ваканция в София! Точно сега, пък дори и ако се налага да живея на палатка върху жълтите павета!“ Уви, тя така и не успява да осъществи това последно свое желание и не успява да види отново родината си. След един бурен и драматичен живот Нели Карова напуска този свят на 17 декември 2003 г., само два дни преди да успее да навърши преклонната възраст от 92 години.

Източник:telegraph.bg



В началото на 50-те години на миналия век, у нас се пристъпва към изграждането на т. нар. Черноморска железница – проект за жп линия свързваща двата ни най-големи черноморски града Варна и Бургас. Транспортният проект е бил замислен като част от стратегическа жп магистрала, започваща от далечния Одески военен окръг и достигаща до българо-турската граница. 

До онзи момент в тази посока има изградено трасе единствено между гара Юнак, Варненско и село Старо Оряхово, а единствената и до днес жп връзка между двата черноморски центъра минава през Карнобат (8-ма линия) и после по 3-та главна линия до Синдел и Варна, което доста удължава маршрута. Началото на 50-те години на XX век е време на тотално противопоставяне между Източния блок и Запада, светът е бил на прага на нова война. 

Целта на военно-стратегическия обект е да се осигури по бързо придвижване от Северна в Южна България на дошлите да „помогнат“ съветски войски при евентуален военен конфликт с Турция. Определеният маршрут на линията е Долно Езерово (Бургас) – Долен чифлик (Варна), като продължение на Юнак – Старо Оряхово и с перспективата крайморската жп магистрала да се продължи към Елхово и Хасково.Строежът започва по изричното нареждане на Кремъл, след препоръките на двамата маршали на СССР Климент Ворошилов (Северното Черноморие) и Николай Булганин (Южното Черноморие). Те имат важни инструкции от Сталин – да проверят и трасират военните възможности на малка България по съветския път към Проливите. Любопитна подробност е, че този строеж е част от редица инфраструктурни проекти маскирани като цивилни, но с военно-отбранителна цел. Така по нареждане на двамата маршали, започва и строежа на първия Сух док у нас – проектиран за ремонт на съветски военни кораби край Варна.


Пак по тяхно нареждане се изграждат модерните за времето си артилерийски батареи на няколко места край Варна и Бургас (вече закрити).Предвиждало се е и монтирането на новите за времето (трофейни немски) крилати ракети, модифицирани от немски пленници и усъвършенствани модели на „V-1“. Тогава се планира и изгражда Дунав мост при Русе, който също е бил предвиждан като военно-транспортно съоръжение. В тази връзка започва и строежът на по-пряката ж.п. връзка от Одеския военен окръг до границата с Турция.

Обектът се реализира при абсолютна секретност под наименование „Обект А“. Строи се докъм средата на 50-те години, когато в следствие промяна в политическата обстановка в световен мащаб, строителството е преустановено, изградените съоръжения са изоставени. А трасето на линията е било почти готово. Били са реализирани повече от половината от землените работи, а изкуствените съоръжения са били почти завършени.Остава недокопан и 5 километров тунел под Източния дял на Стара планина. Южният му портал е излизал при село Кошарица, където са били прокопани малко над 600 метра. От север е прокопан до с. Приселци (Несебърско), което се намира на самата граница между Бургаска и Варненска област. Там са били завършени почти 2 км, а навремето местното ТКЗС е отглеждало гъби в него.

Конкретните причини за спирането на завършената на половина вече т. нар. Черноморска железница не са известни и до днес. Може би ще научим повече, ако един ден се разсекретят в пълнота руските военни архиви по въпроса .Смята се, че с  разведряването на международната обстановка, последвала  след смъртта на Сталин, обекти с подобно военно-стратегическо предназначение се оказват вече никому ненужни. При появилите се нови условия правителството счита за безмислено да продължи изграждането на съоръжението само за граждански цели, тъй като според икономическите разчети строежът се оказва нерентабилен, а транспорта между двата града се осъществявал по море и по шосе и нямало нужда от трети начин. 

Днес могат да се видят останки от незавършената жп линия. Ясно си личат още дигите по полето покрай селата Тънково, Кошарица и Каблешково. Мостовете по деретата също седят. Старият и затворен от десетилетия тунел в района на несебърските села Приселци и Кошарица си стои още там. Входът му е зазидан, но има пролука да влезе човек. В него, обитатели са влечуги, прилепи и земноводни. От време на време там се събират и наркомани. За 60 години консервация са се образували сталагмити обичайни за пещерите и разни други интересни пещерни образувания. Преди време пък по медиите се появи новината, че има намерения тайнствения тунел да стане туристическа атракция. Затова не ни остава нищо друго, освен очакването да разберем дали от военен, обектът ще се превърне в туристически.

Източник: http://www.railwaypassion.com/ (автор Vlado)/Снимки:  www.tupekc.blogspot.com; lokforum.com


Годината е 1995, денят – 11 септември, ден, който можеше да влезе в историята на човечеството с невиждано дотогава събитие, припомня TVN.Няколко хиляди души очакваха на летището край русенското село Щръклево да посрещнат височайши гости от друга планета. Контактьорки, облечени в бледорозово, уверяваха, че имат връзка с извънземните, които ще кацнат в 11:00 ч. За улеснение на посрещачите дамите държаха в ръце портрети на някои от извънземните лидери, нарисувани с молив.


Двете „контактьорки“ - Здравка Крумова и Радка Трифонова подлудяват града със съобщението, че на летището в с. Щръклево край града ще се приземи космическият планерис (кораб) на маните от Република Вестуми, планета Криси, съзвездие Цефей. Информацията за пристигането е предоставена и разпространена от медиите двадесетина дни по-рано.


Няма друг случай в българската история на такова мащабно и организирано посрещане на извънземни гости! На „тенекията“ се хванаха няколко хиляди души - някои искрено вярващи в пристигането на извънземните, други - с известна доза съмнение, трети - за „сеира“. Факт е обаче, че пред летището се събират толкова посрещачи, колкото и Тодор Живков не винаги събира. Пространството пред сградата на аерогарата приличаше на панаир, с неизменните кебапчета и бира, семкаджии, сергии с пр. Няколко десетки служители на МВР охраняват събитието…


Всички чакат кораба, но така и нищо не се показва от небето. Инициаторките на посрещането обаче запазват самообладание и обявяват на множеството, че извънземните са се уплашили от вниманието.


След три часа чакане, с полицейска охрана контактьорките се измъкват от района. Чудото така и не се случва, но за наша радост има запис от събитието – колегата Николай Василев е съхранил част от това най-масово „връзване на тенекия“, ако не в цял свят, то поне в Европа.


На 4 август, през 1985 година, в столичния плувен комплекс "Червено знаме" започва европейското първенство по водни спортове

Шампионатът на модерната в онова време арена се превръща във впечатляващ плувен рецитал на българските🇧🇬🇧🇬🇧🇬 представители. Това е период, в който страната ни разполага с редица класни състезатели както в плувните дисциплини, така и в скоковете във вода

Илюстрованият спортен седмичник "Старт" посвещава челната си страницa на първия брой след старта на първенството на част от родните звезди. Кадър на един доайените в спортната ни фотография - Янко Гъров, улaвя четири от най-добрите плувкини в Европа в онзи период - Бистра Господинова, Таня Богомилова, Соня Благова (Дангалакова) и Радосвета Пиронкова, пред комплекса до 4-ти километър в столицата.



А българският отбор се представя наистина великолепно в родни води, като Богомилова и Дангалакова се окичват с по три (!) отличия. Таня печели европейската титла на 200 метра бруст, а освен това добавя бронз на 100 метра в същия стил. Дангалакова блести със сребро на 200 метра съчетано плуване и бронз - на 400 метра в същия стил

Двете ни прекрасни плувкини са в основата и на спечеления бронзов медал в смесената щафета (4 х 100 метра) заедно с Ваня Аргирова и Радосвета Пиронкова. Аргирова влиза в историята и с европейската си вицешампионска титла на 200 метра свободен стил

Силата на българския спорт е демонстрирана и в скоковете във вода. Европейският шампион от Рим'1983 Петър Георгиев се окичва със сребърен медал в скока от 3-метров трамплин. България финишира със 7 медала и изпреварва в крайното класиране утвърдени сили като Холандия, Швеция, Италия, Чехословакия, Югославия и други..


Българските любители на плуването пък имат възможност да се насладят отблизо на класата на светила като Михаел Грос (ГФР), Уве Даслер (ГДР), Тамаш Дарни (Унгария), Ейдриън Мурхауз (Великобритания), Дмитрий Волков (СССР) - при мъжете, Хайке Фридрих, Силвия Гераш и Астрид Щраус (ГДР) - при дамите

Таня Богомилова влиза в летописите като единствената плувкиня извън ГДР, успяла да спечели злато в София. Всички останали титли са извоювани от фамозните източногерманки..

Гошо Гочев



През 1951 г. Гаврил Славчев от с. Трекляно, Кюстендилско, е изпратен да следва в селскостопанския университет в Москва, който завършил с отличие през 1956 г. След това 3 г. работил като агроном-икономист в колхоза в украинското село Поленовка.


През 1959 г. се върнал в България с отлична атестация. Поради това го назначили за председател на ТКЗС в с. Дяково на мястото на дотогава заемащия длъжността Тодор Масларов. Макар и със средно образование, той бил председател на стопанството от неговото създаване през 1952 г., за което имал личен принос и се ползвал с голям авторитет в селото. По случай встъпването си в длъжност Гаврил Славчев поканил селяните на скромно тържество в двора на стопанството, но се отзовали само около 50 души, а по това време жителите му били 960.


Тодор Масларов пуснал слух, че младокът ще е само няколко месеца председател, и затова не трябва да му се обръща внимание, но самият той присъствал на тържеството. Двамата седели един до друг на трапезата и си разменяли наздравици.


Минала една година и кооператорите започнали да питат Масларов кога младокът ще се разкара, защото били недоволни от него. Той затегнал яко трудовата дисциплина и пресякъл възможностите за кражби. Възползвайки се от недоволството, Тодор подсказвал ту на един, ту на друг, че на Гаврил трябва да му се даде знак, че не е желан в селото. Славчев живеел в сградата на ТКЗС-то и през една нощ в нея избухнал пожар, от който той едва се спасил.


Милицията не успяла да установи кой е извършителят, но Гаврил бил почти сигурен, че го знае. След потушаването на пожара той намерил табакерата на селския пъдар Минчо Ковачев. Повикал го в опожарения си кабинет и ребром го попитал кой му е поръчал да подпали сградата: „Казвай, иначе ще те изпратя до живот в затвора!” Оня, хъката-мъката, признал, че го е подтикнал Масларов. Гаврил му дал лист и молив, за да го напише. На другия ден повикал Тодор Масларов, прочел му показанията на Ковачев и му казал, че за него има две възможности. Едната - да напусне селото и всичко да остане скрито-покрито, а другата  - да предаде случая на прокуратурата. 


Масларов избрал първия вариант. Две години за него не се чуло нищо. През това време Гаврил се оженил за една от учителките в селското училище. През август 1961 г. жена му била бременна в шестия месец. Когато една привечер се върнал вкъщи, открил, че я няма. Прекарал безсънна нощ в размисли какво може да се е случило. Когато на сутринта отишъл в кабинета си, по телефона му се обадил Масларов: „Ако искаш отново да видиш бременната си жена, след три дни да си напуснал селото.“  Уговарили се за среща до стената на новоизградения язовир в седем часа вечерта.


„Този човек няма да миряса, докато не се озове на два метра под земята”, мислел си Гаврил. Затова наредил на Минчо Ковачев да се укрие в храстите и когато Масларов се появи, да го застреля, защото е обявен за държавен престъпник и за това се полага награда от 800 лв., като в аванс му дал половината. Когато Масларов дошъл на срещата, Минчо му пратил един куршум. Но вместо да го убие, само го ранил в лявото рамо. Тодор като че ли предусетил какво може да се случи и се въоръжил с пистолет. Открил стрелба и ранил Минчо в коляното, а Гаврил - в гръдния кош. Раните и на тримата не били тежки, но поради загуба на кръв всички умрели в утрото на следващия ден./Ретро.бг/


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив