Тя бе първата спортистка уличена, че е мъж, но година след това забременя!

Тестовете за полова идентичност в големите спортове започват още през 60-те години на миналия век, когато се появяват много спортистки с характеристики, които не са съвсем типични за женската физиология.

Първата жена, уличена, че е мъж, е полякинята Ева Клобуковская. През 1967 г. Международната федерация по лека атлетика и отнема три световни рекорда и позорно я гони от спорта, тъй като се проваля на генетичния тест. Но скоро след това става ясно, че проблемът е в самия тест, а не в Клобуковская.При полякинята има една допълнителна хромозома в допълнение към стандартния набор. Но това изобщо не я прави мъж. Освен всичко друго, само една година след напускането на спорта, спринтьорката забременява и ражда син. Това хвърля в смут длъжностните лица. Защото именно способността за раждане на деца в крайна сметка отличава жените от мъжете, а не резултатите от каквито и да било анализи и тестове.

Тогава функционерите променят формулировката в правилата, за да не се повтарят подобни гафове. Но Ева не получава дори извинение.

Случаят на испанката Мария Хосе Мартинес-Патиньо е доста по-сложен. Нейният хромозомен набор е чисто мъжки – XY.

Но в същото време тя изглежда като съвсем нормална жена. С изключение на някои разлики в разположението на вътрешните органи, испанката не се различава по нищо от „нормално“ момиче. Даже нейните нива на тестостерон – за разлика от тези на Кастер Семеня – са в нормални граници. Затова резултатите от нейните тестове през 1986 г. са шокиращи.

Шефовете на международната федерация и предлагат тихомълком да прекрати кариерата си, оправдавайки се с контузия. Обещават и пълна конфиденциалност относно резултатите от тестовете, ако склони на този вариант.

„Ако се оттеглиш тихо и кротко, няма да кажем на никого нищо“, казва един от ръководителите на федерацията. Но Мартинес-Патиньо избира друг път. Тя взима решение да участва на испанското държавно първенство, след което информацията за нейния хромозомен набор (едва ли случайно) се появява по всички медии. Така само за ден спортистката губи наведнъж любовта на феновете, приятелите и гаджето си, с което имат планове за сватба. Нарочват я за измамница и я третират по-тежко, отколкото атлетите, хванати с допинг.

„Гледам се в огледалото всеки ден и виждам жена – казва тогава Мария. – Нищо не може да промени факта, че съм израснала и съм се развила като жена. И аз СЪМ жена.“

С помощта на силен адвокатски екип испанката успява да докаже, че разликата в хромозомите не и дава абсолютно никакво предимство пред останалите спортисти.

Съдът нарежда на международната федерация да върне спринтьорката на пистата. Но след всичките препятствия, изпречили се в живота й, Мартинес-Патиньо не успява да се класира за Олимпийските игри през 1988-а. Четири години по-късно, когато пикът на кариерата ? вече е преминал, се опитва да стигне до домашните игри в Барселона, но не успява да го стори за една десета от секундата. След това кариерата ? окончателно приключва.

Сега Мартинес-Патиньо е изтъкнат учен и има много публикувани трудове на тема сексуална диференциация и различни хромозомни патологии. Издаде и книга със заглавие „От личен опит: Изпитанието да бъдеш жена“.Международната федерация по лека атлетика и МОК си направиха нужните заключения от драмата на Мария. Сега общото ДНК-тестване на спортистите е „замразено“ и анализи се правят само в единични случаи, които предизвикват голямо подозрение.

И дори да бъде открит нестандартен набор от хромозоми, това не означава, че говорим за мъж. Оказва се, че темата е твърде сложна, за да се правят еднозначни заключения. Включително и в казуса „Семеня“.

През последните години основният показател са естествените нива на тестостерона, които трябва да се потискат с лекарства, ако са твърде високи. Но дори и тук има много „но“: например, в зависимост от спорта, жените с хиперандрогения (т.е. повишен тестостерон) все още могат да се състезават с други жени.

Какво да се направи, че да не се накърняват правата на никого и в същото време да не се стига до съдебни дела, чиновниците по високите етажи на спорта все още не са измислили.

Източник webcafe

Научете повече

Бащата на Илия Павлов: Аз го научих как да прави пари

Илия Павлов слуша внимателно уроците на баща си как да прави пари

В селска кръчма, щедро напоена с миризмата на евтин тютюн, люта гроздова ракия и шкембечорба, овкусена с чесън, получава началните си уроци за бизнеса бъдещият милиардер Илия Павлов.

Неговият баща Павел Найденов се съгласи да допусне екип на „България Днес“ до най-съкровените тайни на фамилията, в която духът на предприемача се предава по наследство.

С лично богатство от 1,5 млрд. долара Илия Павлов е провъзгласен за първия български милиардер в класация на полското списание „Впрост“ през есента на 2002 г. Класиран е на осмо място в Източна Европа. Компания в почетната десетка му правят само руски олигарси.

Само няколко месеца по-късно, на 7 март 2003 г., Павлов е убит от снайперист с един куршум в сърцето пред сградата на своята могъща корпорация. Екзекуторът не е разкрит до днес, нито неговите поръчители. Но историята за това как малкото момче, което едва се подава иззад тезгяха на кръчмата в Долни Богров, стига до собственик на истинска бизнес империя, се пази от Павел Найденов.„Аз научих Илийчо как се правят пари – казва неговият баща. – Работех активно по времето на комунизма, а с търговията съм закърмен още от дете. Моят чичо Илия имаше кръчма в Долни Богров. 

По време на жътва и когато на село има много работа по полето, той ме оставяше в кръчмата да продавам на клиентите. Веднъж ми направи един номер, който никога не забравих и насочи живота ми в правилната посока. Тогава бях 11- или 12-годишен. „Ето ти 180 лв. – казва чичо ми Илия, – преброй ги и ги прибери в касата.“ Броя ги аз веднъж, броя ги втори път. Ама има грешка – парите не са 180 лв., а са 200. 

Казвам му на чичо Илия: „Объркал си се, чичо. Тук има 20 лв. повече.“ Той нищо не каза. Стана от стола почна да ме целува по главата, а по бузите му капят сълзи. От тогава започна да ми възлага повече работа в кръчмата, имаше ми пълно доверие. Научи ме на всички най-важни неща в занаята. И най-важното: Чуждото не се пипа. Ако е на държавата – да си бъде на държавата. Ако е на друг – негово си е.“Минават се години, Павел Найденов вече е женен мъж, родил му се е син. Кръстил го е Илия, на своя чичо кръчмар. И историята се повтаря пак в същата селска кръчма, но този път зад щанда е осемгодишният Илия.

Видял е, че на улицата продават сладолед, и вика същия този вече възрастен дядо Илия да го пита за стотинки. Той е някъде навътре в помещението, а клиенти, дето чакат на опашка пред тезгяха, подканят Илия: „Бръкни в касата и си вземи за сладолед“. Той ги поглежда и отговаря: „А, не. Не са мои тези пари“. Така го бях възпитал и вярвам, че не ги забрави никога тези уроци“ – казва днес баща му.

Самият Павел Найденов още в годините на комунизма показва талант в търговията и управлението на заведения. Той завършва занаятчийско училище и после ходи на допълнителни курсове, за да му признаят диплома за средно образование. Взима успешно приравнителните изпити и продължава образованието си във Варна. Там става част от предприятието „Балкантурист“, което има за задача да превърне България в рай за туристите от социалистическия лагер. А и не само за тях. Курортите по Черно море стават любими и за много гости от скандинавските страни, че и от Западна Европа.

„Така започнах да правя първите си стъпки в бранша – връща се назад в годините Павел Найденов. – През 1958-1959 г. се взе решение в София да се направи заведение, в което обслужването да бъде поверено на млади хора. Намираше се на улица „Заимов“ и канала на реката. Назначиха ме за управител.“Павел Найденов се жени за едно от момичетата, с което работи във въпросното заведение с младежко обслужване. Става точно така, както се пожелава на сватба: „Тази година булка, догодина – люлка“. Илия Павлов се ражда през 1960 г., а съдбата на това момче е достойна за холивудски филм.

Научете повече

Да си спомним за Гого от “Тоника“ изпълнителят на Бургаски вечери

Роден е в Бургас на 6 август 1949 г. Три години е пял в училищната група „Корали“, преди да започне музикалната си кариера през 1969 година, когато става част от естрадния оркестър към Културния дом на транспорта, с ръководител Стефан Диомов. Там се среща с бъдещата си съпруга Ева Найденова. През 1975 година Гого завършва Висшия химикотехнологичен институт, но никога не е работил по специалността си, занимава се изцяло с музика.

През 1971 г. Гого и Ева, заедно с Анастасия Бинчева – Сия и Хари Шерикян (заменен по-късно от Яким Якимов, на свой ред – от Иван Христов – Славея), създават вокалния квартет „Тоника“. Идеята е да са аналог на италианския квартет „Рики е повери“. С песните си печелят редица награди, сред които:

Награда на фестивала „Тракийска лира“ през 1972 година,

Награда на фестивала „Златният Орфей“ през 1976 година,

Награда на фестивала „Бургас и морето“ през 1979 година,

и други. Групата е разформирована през 1980 година.

През 1994 г. по-голямата част от вокалистите от „Тоника“, „Домино“ и „Тоника СВ“ се събират, за да направят сборната формация „Фамилия Тоника“. Групата изпълнява много от най-известните шлагери на „Тоника“, „Тоника СВ“ и „Домино“, но създава и нови песни.Около 2005 година започват здравословните проблеми на Найденов, заради които той постепенно прекратява музикалната си кариера и се оттегля от публичния живот. 

Дълго време е диагностициран и лекуван от латерална амиотрофична склероза, но впоследствие се установява, че страда от лаймска болест и е лекуван неправилно. След дългогодишно тежко боледуване, на 64-годишна възраст, почива на 10 януари 2014 година в Айтос.

За постиженията си в музикалното изкуство и за приноса му за издигане авторитета на българската култура и на град Бургас, през 2011 г. Георги Найденов е обявен за почетен гражданин на Бургас.

През 2014 г. в негова памет е записана песента „Вместо сбогом“ в изпълнение на група „Тоника Домини“ (съпругата му Ева, Виолета и Красимир Гюлмезови).

Научете повече

Греховната любов на Вълко Червенков

Нели Карова е греховната любов на Вълко Червенков!Фаворитката разиграва сцени на ревност и вдига на всеослушание бурни скандали.

В годините на соца никой не смееше дори да изрече на глас, че комунистическите вождове, обитаващи сградите на жълтите павета в София, са също хора като останалите със своите недостатъци. И също като останалите могат да изпитват и непочтени помисли и греховни страсти. Всъщност при тях като че ли са изразени в доста по-голяма степен от останалите.

Българските политици след 9 септември 1944 г., заели властта чрез кървав преврат, твърде скоро усещат вкуса на всевластието, всичко да им бъде позволено и никой да не може да упражнява върху тях контрол, да ги наказва и връща в правия път. И както се казва, някои от тях доста се поразпищолват, особено по тънката част и отношението си към партийните другарки.

Всеизвестно е влечението на Георги Димитров, героя от Лайпциг, към младите и засукани жени. Нещо, заради което той, както гласят слуховете, получавал упреци още от Сталин по време на престоя му в Москва. Не остават много назад обаче и наследниците му на партийния трон. През 1950 г. за министър-председател е избран Вълко Червенков. Той е зет на Димитров, женен е за сестра му Елена и се приема като протеже на Вожда и негов наследник във властта.Докато Димитров е жив, Червенков безропотно изпълнява ролята на негова марионетка. В това число и да поддържа един примерен брак със съпругата си. 

След смъртта на Вожда и особено след като е избран за новия държавен глава, бай Вълко съвсем му отпуска края. Видимо започва да пренебрегва съпругата си, която по думите и на неговите партийни другари била студена и безчувствена жена, в чиято глава мислите и любовта към партията били изместили напълно любовта към съпруга и семейството. Това до известна степен оневинява любовните забежки на съпруга и. Още повече като се вземе предвид, че в онзи период от живота си 50-годишният Вълко бил доста хубав мъж. Затова и жените около него всячески опитвали да привлекат неговото внимание. А и самият той не показвал признаци, че от това му става неприятно. И някои от тях успяват не само да привлекат, но и да задържат вниманието му, при това за доста дълъг период от време.

Един ден Вълко Червенков решава да отиде на опера. За разлика от своя по-сетнешен наследник на партийния трон той обича изкуството, не пропуска в свободното си време да му се наслади. Музикалното представление, което избира да гледа, е „Евгений Онегин“ от Чайковски. След спектакъла Червенков споделя, че е впечатлен от актрисата, пресъздала образа на Татяна, и иска да се запознае с нея. Тази актриса се казва Нели Карова и по това време вече не е в първа младост, а гони 40 години. Въпреки това обаче тя съчетава в себе си една естествена красота и природна интелигентност. Няколко години по-рано тя вече е успяла да впечатли друг от партийните вождове, Васил Коларов. Това се случва в Париж, където по това време се изявява на сцената. След като се запознава с певицата, Червенков започва редовно да посещава нейните представления. След едно от тях в антракта Вождът влиза в гримьорната на изпълнителката. Антрактът свършва, всички останали актьори са на сцената, но главната героиня я няма. Никой, разбира се, не смее да отиде и да разбере защо тя не се появява. Кой би се осмелил да смути срещата й на четири очи с Червенков. Накрая след близо два часа Вождът напуска гримьорната, а певицата излиза на сцената все едно нищо не се е случило. През 1950 г. Вълко Червенков чества 50-годишен юбилей. Сред многото поздравителни писма и телеграми получава писмо и от другарката Нели Карова.

Пожелания

„Рожденият ден на др. Вълко Червенков ни дава най-добър случай да му засвидетелстваме нашата гореща привързаност и да му пожелаем със свойствената му енергия, трудолюбие и държавническа прозорливост да продължи да води още дълги години нашата страна по димитровския път.“ След двучасовата среща в операта Нели Карова се сдобива със статут на прима. Избрана е за член на Националния съвет, на Софийския градски съвет на мира и за председател на учредения комитет на Софийската народна опера. Получава уникална възможност да пътува и да изнася концерти в градове в целия соцлагер.

Нели Карова в ролята на Таис в едноименната опера на Жул Масне.

Удостоена е и със званието народна артистка, а след това два пъти е лауреат и на престижната Димитровска награда I степен. Певицата получава постоянен достъп и до служебния кабинет на Първия на жълтите павета. В отношението си към него тя редовно устройва грандиозни скандали на хората от охраната, когато те се опитват да й обяснят, че другарят Червенков е служебно ангажиран и ще се наложи тя да го почака известно време в приемната, докато срещата му приключи. 

При един подобен случай през 1952 г., след като е принудена да чака повече от половин час, актрисата много се изнервя, започва да мери с крачки приемната и да хвърля унищожителни погледи към вратата на личния кабинет на Вожда. В един момент вратата на кабинета се отваря и оттам излизат няколко млади жени. А след тях широко усмихнат и самият Червенков. Без да каже нито дума, стиснала здраво устните си, оперната прима му хвърля свиреп поглед, обръща се и напуска приемната, като затръшва вратата след себе си.

По време на цялото управление на Вълко Червенков Нели Карова е неговата фаворитка. И тя, разбира се, използва своето положение, за да облекчи положението и за материалното си благополучие. Но не само. Тя откликва и на болката на обикновените хора от народа. При една от срещите Карова споделя с Първия предложението държавата да изгради един Дом за ветерани от културния фронт, чийто строеж още тогава е започнат в столичния квартал „Захарна фабрика“. През целия период на близост с Вожда актрисата често се застъпва и за свои колеги, изпадали в немилост, подлежащи на уволнение или имащи жилищен или др. проблем за разрешаване. А Червенков пък е толкова под влиянието на своята фаворитка, че изпълнява нейните предложения или желания.

Промяна

Времената обаче се менят и в средата на 50-те години на ХХ век задухват други ветрове. През 1953 г. умира Сталин, а скоро след това новият съветски партиен и държавен лидер Никита Хрушчов подема темата за борба с култа към личността. Това, разбира се, намира отзвук и в останалите соцстрани и най-вече в България. Избраният за държавен глава по времето на Сталин Червенков вече се оказва неудобен. Въпросът е не дали, а кога Вълко ще бъде жертван и кой ще яхне гребена на вълната. Самият Червенков не е глупав и със сигурност е знаел какво ще му се случи, но едва ли изобщо е предполагал, че ударът ще му дойде оттам, откъдето най-малко е очаквал.

Грешка

При едно от посещенията си в СССР през юни 1955 г. Червенков прави фаталната грешка да вземе със себе си първия секретар на ЦК Тодор Живков. В Кремъл Червенков внезапно става обект на критики от страна на Живков и Югов, които са отправени в присъствието на самия Хрушчов. Той е обвинен в разпространение и в поддържане на култа към личността на Сталин и на собствената си личност. Постъпката на обвинителите му се приема благосклонно от съветския диктатор, който без да се двоуми, дава зелена светлина за смяната му. След връщането в България Червенков е свален.

Живков поема ръководството на партията, а Югов става министър-председател и поема ръководството на държавата. За да не бъде подмяната възприета от народа като много рязка, след детронирането му Червенков остава член на Политбюро и е избран за зам.-председател на Министерския съвет. 

След това започва низвержението му. Той е понижен до нищо незначещата синекурна длъжност председател на Комитета по мирно използване на атомната енергия за мирни цели. През 1961 г. окончателно е махнат от Политбюро, а на следващата година е изключен и от БКП за антипартийна дейност.Отстраняването на Червенков от властта оказва сътресение и върху живота на актрисата и негова фаворитка. По времето, когато Живков и Югов нансят удара въху любимия й, Нели Карова е на специализация в Милано. Тя правилно усеща какво се случва и какво може да я очаква в родината, хваща първия самолет и заминава за САЩ. Новината за заминаването й в бастиона на империализма е силен удар върху партийните другари, които побързват да я обявят за враг на партията и народа, американски шпионин и невъзвращенка в родината.

Носталгия

В Америка тя продължава да се занимава с класическа музика, създава и свое студио във Вашингтон. Така на хиляди километри разстояние от родината си фаворитката на Вълко Червенков прекарва 35 години до падането на режима на Тодор Живков. Когато разбира за случилото се в родината, Карова възкликва с носталгия: „Как мечтая за една ваканция в София! Точно сега, пък дори и ако се налага да живея на палатка върху жълтите павета!“ Уви, тя така и не успява да осъществи това последно свое желание и не успява да види отново родината си. След един бурен и драматичен живот Нели Карова напуска този свят на 17 декември 2003 г., само два дни преди да успее да навърши преклонната възраст от 92 години.

Източник:telegraph.bg

Научете повече

Изоставената черноморска железница-проект за жп линия свързваща двата ни най-големи черноморски града Варна и Бургас

В началото на 50-те години на миналия век, у нас се пристъпва към изграждането на т. нар. Черноморска железница – проект за жп линия свързваща двата ни най-големи черноморски града Варна и Бургас. Транспортният проект е бил замислен като част от стратегическа жп магистрала, започваща от далечния Одески военен окръг и достигаща до българо-турската граница. 

До онзи момент в тази посока има изградено трасе единствено между гара Юнак, Варненско и село Старо Оряхово, а единствената и до днес жп връзка между двата черноморски центъра минава през Карнобат (8-ма линия) и после по 3-та главна линия до Синдел и Варна, което доста удължава маршрута. Началото на 50-те години на XX век е време на тотално противопоставяне между Източния блок и Запада, светът е бил на прага на нова война. 

Целта на военно-стратегическия обект е да се осигури по бързо придвижване от Северна в Южна България на дошлите да „помогнат“ съветски войски при евентуален военен конфликт с Турция. Определеният маршрут на линията е Долно Езерово (Бургас) – Долен чифлик (Варна), като продължение на Юнак – Старо Оряхово и с перспективата крайморската жп магистрала да се продължи към Елхово и Хасково.Строежът започва по изричното нареждане на Кремъл, след препоръките на двамата маршали на СССР Климент Ворошилов (Северното Черноморие) и Николай Булганин (Южното Черноморие). Те имат важни инструкции от Сталин – да проверят и трасират военните възможности на малка България по съветския път към Проливите. Любопитна подробност е, че този строеж е част от редица инфраструктурни проекти маскирани като цивилни, но с военно-отбранителна цел. Така по нареждане на двамата маршали, започва и строежа на първия Сух док у нас – проектиран за ремонт на съветски военни кораби край Варна.

Пак по тяхно нареждане се изграждат модерните за времето си артилерийски батареи на няколко места край Варна и Бургас (вече закрити).Предвиждало се е и монтирането на новите за времето (трофейни немски) крилати ракети, модифицирани от немски пленници и усъвършенствани модели на „V-1“. Тогава се планира и изгражда Дунав мост при Русе, който също е бил предвиждан като военно-транспортно съоръжение. В тази връзка започва и строежът на по-пряката ж.п. връзка от Одеския военен окръг до границата с Турция.

Обектът се реализира при абсолютна секретност под наименование „Обект А“. Строи се докъм средата на 50-те години, когато в следствие промяна в политическата обстановка в световен мащаб, строителството е преустановено, изградените съоръжения са изоставени. А трасето на линията е било почти готово. Били са реализирани повече от половината от землените работи, а изкуствените съоръжения са били почти завършени.Остава недокопан и 5 километров тунел под Източния дял на Стара планина. Южният му портал е излизал при село Кошарица, където са били прокопани малко над 600 метра. От север е прокопан до с. Приселци (Несебърско), което се намира на самата граница между Бургаска и Варненска област. Там са били завършени почти 2 км, а навремето местното ТКЗС е отглеждало гъби в него.

Конкретните причини за спирането на завършената на половина вече т. нар. Черноморска железница не са известни и до днес. Може би ще научим повече, ако един ден се разсекретят в пълнота руските военни архиви по въпроса .Смята се, че с  разведряването на международната обстановка, последвала  след смъртта на Сталин, обекти с подобно военно-стратегическо предназначение се оказват вече никому ненужни. При появилите се нови условия правителството счита за безмислено да продължи изграждането на съоръжението само за граждански цели, тъй като според икономическите разчети строежът се оказва нерентабилен, а транспорта между двата града се осъществявал по море и по шосе и нямало нужда от трети начин. 

Днес могат да се видят останки от незавършената жп линия. Ясно си личат още дигите по полето покрай селата Тънково, Кошарица и Каблешково. Мостовете по деретата също седят. Старият и затворен от десетилетия тунел в района на несебърските села Приселци и Кошарица си стои още там. Входът му е зазидан, но има пролука да влезе човек. В него, обитатели са влечуги, прилепи и земноводни. От време на време там се събират и наркомани. За 60 години консервация са се образували сталагмити обичайни за пещерите и разни други интересни пещерни образувания. Преди време пък по медиите се появи новината, че има намерения тайнствения тунел да стане туристическа атракция. Затова не ни остава нищо друго, освен очакването да разберем дали от военен, обектът ще се превърне в туристически.

Източник: http://www.railwaypassion.com/ (автор Vlado)/Снимки:  www.tupekc.blogspot.com; lokforum.com

Научете повече