Гледам естествената красота на нашите майки от 50-те и се възхищавам

Намерих фотография на майка ми от 50-те години и от сърце желая да извикам „ Върнете тази хубост! “

Ние имахме шанс. Имахме шанса да живеем във време, когато всичко към нас беше естествено, в това число хубостта.

Погледнете идеала за хубост тогава и през днешния ден:

Жените от 50-те са били късметлийки!

Да си роден през 50-те години на 20 век е същински шанс. Хората тогава съумяха да живеят в епохата на разцвет на всичко естествено.

Една от характерностите на този интервал е естествената хубост на дамите.

За разлика от днешния свят, където козметиката и пластичната хирургия основават изкуствени облици, през 50-те години хубостта е естествена. Нашите майки, в случай че въобще са го употребявали, са употребявали минимално количество козметика, червило и серпантина.

А какви бяха фамилиите тогава! Семейството играеше централна роля в нашето общество и ние постоянно прекарвахме време дружно като семейство, наслаждавайки се на компанията на другия.

Без разпръскване с електронни устройства и обществени мрежи.

Големи късметлии сме, че хванахме време, когато животът бе доста по-простичък, само че в това време по-богат на естествени и действителни моменти.

На мен ми липсва това време. А на вас?

Ще бъдем доста признателни за вашите фотоси на вашите майки или семейство от това време в мненията!

Източник: svobodnazona.com

Научете повече

Мъж отглежда нилски крокодил в дупка изкопана в столичния кв. "Ботунец"

Собственикът твърди, че има документи и че мястото е частна собственост, но според общината става дума за общински терен

На крокодил, отглеждан в специално направена дупка в столичния квартал "Ботунец", се натъкнаха общински служители, отзовали се на сигнал за незаконна сеч в района.

Собственикът твърди, че е цирков артист и разполага с всички необходими документи, а територията, на която е изкопан т. нар. басейн, е частна собственост. 

Според кмета на район "Кремиковци" Лилия Донкова обаче басейнът, който крокодилът е обитавал, е изграден върху част от общински имот.

Освен това общинските служители установили и незаконно отсечени осем дървета, както и нерегламентирано поставени контейнери, предадоха NOVA и bTV.

Предстои Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) да направи проверка по случая. Донкова е сезирала и Българската агенция по безопаност на храните."Не може да съобщим подробности, на място има специалист херпетолог, който ще определи какъв точно вид е животното, дали има документи и дали е разрешено отглеждането му в домашни условия", казаха от РИОСВ - София за БТА. 

Източник:btvnovinite.bg

Научете повече

Тя бе първата спортистка уличена, че е мъж, но година след това забременя!

Тестовете за полова идентичност в големите спортове започват още през 60-те години на миналия век, когато се появяват много спортистки с характеристики, които не са съвсем типични за женската физиология.

Първата жена, уличена, че е мъж, е полякинята Ева Клобуковская. През 1967 г. Международната федерация по лека атлетика и отнема три световни рекорда и позорно я гони от спорта, тъй като се проваля на генетичния тест. Но скоро след това става ясно, че проблемът е в самия тест, а не в Клобуковская.При полякинята има една допълнителна хромозома в допълнение към стандартния набор. Но това изобщо не я прави мъж. Освен всичко друго, само една година след напускането на спорта, спринтьорката забременява и ражда син. Това хвърля в смут длъжностните лица. Защото именно способността за раждане на деца в крайна сметка отличава жените от мъжете, а не резултатите от каквито и да било анализи и тестове.

Тогава функционерите променят формулировката в правилата, за да не се повтарят подобни гафове. Но Ева не получава дори извинение.

Случаят на испанката Мария Хосе Мартинес-Патиньо е доста по-сложен. Нейният хромозомен набор е чисто мъжки – XY.

Но в същото време тя изглежда като съвсем нормална жена. С изключение на някои разлики в разположението на вътрешните органи, испанката не се различава по нищо от „нормално“ момиче. Даже нейните нива на тестостерон – за разлика от тези на Кастер Семеня – са в нормални граници. Затова резултатите от нейните тестове през 1986 г. са шокиращи.

Шефовете на международната федерация и предлагат тихомълком да прекрати кариерата си, оправдавайки се с контузия. Обещават и пълна конфиденциалност относно резултатите от тестовете, ако склони на този вариант.

„Ако се оттеглиш тихо и кротко, няма да кажем на никого нищо“, казва един от ръководителите на федерацията. Но Мартинес-Патиньо избира друг път. Тя взима решение да участва на испанското държавно първенство, след което информацията за нейния хромозомен набор (едва ли случайно) се появява по всички медии. Така само за ден спортистката губи наведнъж любовта на феновете, приятелите и гаджето си, с което имат планове за сватба. Нарочват я за измамница и я третират по-тежко, отколкото атлетите, хванати с допинг.

„Гледам се в огледалото всеки ден и виждам жена – казва тогава Мария. – Нищо не може да промени факта, че съм израснала и съм се развила като жена. И аз СЪМ жена.“

С помощта на силен адвокатски екип испанката успява да докаже, че разликата в хромозомите не и дава абсолютно никакво предимство пред останалите спортисти.

Съдът нарежда на международната федерация да върне спринтьорката на пистата. Но след всичките препятствия, изпречили се в живота й, Мартинес-Патиньо не успява да се класира за Олимпийските игри през 1988-а. Четири години по-късно, когато пикът на кариерата ? вече е преминал, се опитва да стигне до домашните игри в Барселона, но не успява да го стори за една десета от секундата. След това кариерата ? окончателно приключва.

Сега Мартинес-Патиньо е изтъкнат учен и има много публикувани трудове на тема сексуална диференциация и различни хромозомни патологии. Издаде и книга със заглавие „От личен опит: Изпитанието да бъдеш жена“.Международната федерация по лека атлетика и МОК си направиха нужните заключения от драмата на Мария. Сега общото ДНК-тестване на спортистите е „замразено“ и анализи се правят само в единични случаи, които предизвикват голямо подозрение.

И дори да бъде открит нестандартен набор от хромозоми, това не означава, че говорим за мъж. Оказва се, че темата е твърде сложна, за да се правят еднозначни заключения. Включително и в казуса „Семеня“.

През последните години основният показател са естествените нива на тестостерона, които трябва да се потискат с лекарства, ако са твърде високи. Но дори и тук има много „но“: например, в зависимост от спорта, жените с хиперандрогения (т.е. повишен тестостерон) все още могат да се състезават с други жени.

Какво да се направи, че да не се накърняват правата на никого и в същото време да не се стига до съдебни дела, чиновниците по високите етажи на спорта все още не са измислили.

Източник webcafe

Научете повече

Бащата на Илия Павлов: Аз го научих как да прави пари

Илия Павлов слуша внимателно уроците на баща си как да прави пари

В селска кръчма, щедро напоена с миризмата на евтин тютюн, люта гроздова ракия и шкембечорба, овкусена с чесън, получава началните си уроци за бизнеса бъдещият милиардер Илия Павлов.

Неговият баща Павел Найденов се съгласи да допусне екип на „България Днес“ до най-съкровените тайни на фамилията, в която духът на предприемача се предава по наследство.

С лично богатство от 1,5 млрд. долара Илия Павлов е провъзгласен за първия български милиардер в класация на полското списание „Впрост“ през есента на 2002 г. Класиран е на осмо място в Източна Европа. Компания в почетната десетка му правят само руски олигарси.

Само няколко месеца по-късно, на 7 март 2003 г., Павлов е убит от снайперист с един куршум в сърцето пред сградата на своята могъща корпорация. Екзекуторът не е разкрит до днес, нито неговите поръчители. Но историята за това как малкото момче, което едва се подава иззад тезгяха на кръчмата в Долни Богров, стига до собственик на истинска бизнес империя, се пази от Павел Найденов.„Аз научих Илийчо как се правят пари – казва неговият баща. – Работех активно по времето на комунизма, а с търговията съм закърмен още от дете. Моят чичо Илия имаше кръчма в Долни Богров. 

По време на жътва и когато на село има много работа по полето, той ме оставяше в кръчмата да продавам на клиентите. Веднъж ми направи един номер, който никога не забравих и насочи живота ми в правилната посока. Тогава бях 11- или 12-годишен. „Ето ти 180 лв. – казва чичо ми Илия, – преброй ги и ги прибери в касата.“ Броя ги аз веднъж, броя ги втори път. Ама има грешка – парите не са 180 лв., а са 200. 

Казвам му на чичо Илия: „Объркал си се, чичо. Тук има 20 лв. повече.“ Той нищо не каза. Стана от стола почна да ме целува по главата, а по бузите му капят сълзи. От тогава започна да ми възлага повече работа в кръчмата, имаше ми пълно доверие. Научи ме на всички най-важни неща в занаята. И най-важното: Чуждото не се пипа. Ако е на държавата – да си бъде на държавата. Ако е на друг – негово си е.“Минават се години, Павел Найденов вече е женен мъж, родил му се е син. Кръстил го е Илия, на своя чичо кръчмар. И историята се повтаря пак в същата селска кръчма, но този път зад щанда е осемгодишният Илия.

Видял е, че на улицата продават сладолед, и вика същия този вече възрастен дядо Илия да го пита за стотинки. Той е някъде навътре в помещението, а клиенти, дето чакат на опашка пред тезгяха, подканят Илия: „Бръкни в касата и си вземи за сладолед“. Той ги поглежда и отговаря: „А, не. Не са мои тези пари“. Така го бях възпитал и вярвам, че не ги забрави никога тези уроци“ – казва днес баща му.

Самият Павел Найденов още в годините на комунизма показва талант в търговията и управлението на заведения. Той завършва занаятчийско училище и после ходи на допълнителни курсове, за да му признаят диплома за средно образование. Взима успешно приравнителните изпити и продължава образованието си във Варна. Там става част от предприятието „Балкантурист“, което има за задача да превърне България в рай за туристите от социалистическия лагер. А и не само за тях. Курортите по Черно море стават любими и за много гости от скандинавските страни, че и от Западна Европа.

„Така започнах да правя първите си стъпки в бранша – връща се назад в годините Павел Найденов. – През 1958-1959 г. се взе решение в София да се направи заведение, в което обслужването да бъде поверено на млади хора. Намираше се на улица „Заимов“ и канала на реката. Назначиха ме за управител.“Павел Найденов се жени за едно от момичетата, с което работи във въпросното заведение с младежко обслужване. Става точно така, както се пожелава на сватба: „Тази година булка, догодина – люлка“. Илия Павлов се ражда през 1960 г., а съдбата на това момче е достойна за холивудски филм.

Научете повече

Да си спомним за Гого от “Тоника“ изпълнителят на Бургаски вечери

Роден е в Бургас на 6 август 1949 г. Три години е пял в училищната група „Корали“, преди да започне музикалната си кариера през 1969 година, когато става част от естрадния оркестър към Културния дом на транспорта, с ръководител Стефан Диомов. Там се среща с бъдещата си съпруга Ева Найденова. През 1975 година Гого завършва Висшия химикотехнологичен институт, но никога не е работил по специалността си, занимава се изцяло с музика.

През 1971 г. Гого и Ева, заедно с Анастасия Бинчева – Сия и Хари Шерикян (заменен по-късно от Яким Якимов, на свой ред – от Иван Христов – Славея), създават вокалния квартет „Тоника“. Идеята е да са аналог на италианския квартет „Рики е повери“. С песните си печелят редица награди, сред които:

Награда на фестивала „Тракийска лира“ през 1972 година,

Награда на фестивала „Златният Орфей“ през 1976 година,

Награда на фестивала „Бургас и морето“ през 1979 година,

и други. Групата е разформирована през 1980 година.

През 1994 г. по-голямата част от вокалистите от „Тоника“, „Домино“ и „Тоника СВ“ се събират, за да направят сборната формация „Фамилия Тоника“. Групата изпълнява много от най-известните шлагери на „Тоника“, „Тоника СВ“ и „Домино“, но създава и нови песни.Около 2005 година започват здравословните проблеми на Найденов, заради които той постепенно прекратява музикалната си кариера и се оттегля от публичния живот. 

Дълго време е диагностициран и лекуван от латерална амиотрофична склероза, но впоследствие се установява, че страда от лаймска болест и е лекуван неправилно. След дългогодишно тежко боледуване, на 64-годишна възраст, почива на 10 януари 2014 година в Айтос.

За постиженията си в музикалното изкуство и за приноса му за издигане авторитета на българската култура и на град Бургас, през 2011 г. Георги Найденов е обявен за почетен гражданин на Бургас.

През 2014 г. в негова памет е записана песента „Вместо сбогом“ в изпълнение на група „Тоника Домини“ (съпругата му Ева, Виолета и Красимир Гюлмезови).

Научете повече