На 2 юли 1949 г., в Москва умира една от противоречивите личности в българската история Георги Димитров. За привържениците на социализма, комунизма и левите идеи той е обожествяван и кичен с най-възторжени епитети: Вожда и Учителя на българския народ, Героят от Лайпциг и десетки други. За други той е една от най-черните и мракобесни фигури, на чиято съвест тежат десетки хиляди убийства на българи – повече жертви, отколкото нашата страна е дала в двете световни войни, взети заедно.
Почерпен
Георги Димитров е роден на 18 юни 1882 г. в Ковачевци, Радомирско, в семейството на бежанци от Македония. По времето на соца още в първи клас децата учеха наизуст за майката на героя – баба Парашкева, и за нейния героизъм, като тя беше сравнявана направо с легендарната баба Тонка Обретенова. Разбира се, основания за сравняване между двете жени няма и не може да има. А и самата Парашкева никога не е искала да бъде известна личност.Тя и съпругът й са силно религиозни и са протестанти. Това обаче не пречи техният син да заклейми религията като „опиум на народите“ и застанал на върха на властта, да нареди избиването на десетки свещеници от различни религии.
Има неща от младежките години на бъдещия вожд, които старателно се премълчават. Едно от тях е, че като младеж един ден Гоше отива на неделната черковна служба доста почерпен.Това не било нещо необичайно, тъй като от доста рано отрочето на баба Парашкева става другар на алкохола и тютюна. По думите на съвременниците му Гошко пиел като казак и пушел като комин. И двете страсти той запазва до края на живота си. Влизайки в църквата, Георги седнал на най-задния ред, но вместо да седи тихо и кротко, започнал да обижда и ругае свещеника и миряните.
За беда отецът бил избрал за неделна проповед точно вредата от алкохола, което предизвикало гнева на пияния младеж. Попът търпял поведението му, но накрая не издържал, напуснал амвона и като хванал за яката пияния младеж, с шамари и ритници го изхвърлил навън. „Един ден, когато порасна, аз ще запаля всички черкви, ще видите вие“, крещял отвън опозореният Георги.
И както става ясно от историята, за малко да изпълни заканата си. Всъщност той решил да не чака, докато порасне, а още на другия ден с камъни направил на сол прозорците на Божия дом. Този момент от биографията на „Вожда“ и „Учителя“ обаче в продължение на половин век се пази като най-строга тайна от българската историческа наука и художествената литература.
Биографите на Димитров някак пропускат детските и младежките му години, като най-често историята за героичния му живот почва от момента, в който през 1894 г. едва 12-годишен става член на Централния работнически печатарски синдикат. А на следващата година е избран за председател на стачния комитет на чираците от печатарския бранш. От този период има една също малко известна случка.
Печатар
При нея младият словослагател се опитва тайно от шефовете на печатницата да свали от вече набрания вестник статия на министър-председателя д-р Васил Радославов. Опитът му обаче не минава. През 1902 г. 20-годишният Георги Димитров става член на БРСДП и това е един от основните моменти в биографията му, на който се акцентира над половин век. Ориентира се към фракцията на тесните социалисти начело с Димитър Благоев – Дядото.
Не може да се отрече, че през следващите няколко години Димитров води активна дейност и успява да създаде десетки партийни клубове в Софийско и Пернишко. Усилията му са забелязани и възнаградени, като през 1909 г. той е избран в ЦК на БРСДП. От тези години започват и арестите му от полицията.
Дела
През 1913 г. Георги Димитров е избран за депутат и е най-младият в XVI-ия парламент. Според биографите той е и най-младият работнически депутат на Балканите. През 1918 г. комунистът е осъден за втори път, този път от военен съд. Случката, заради която получава присъдата, в годините на соца бе доведена до степен на легендаризиране в учебниците по литература.
Докато пътувал в първа класа на влака като депутат, Димитров става свидетел как офицер гони от вагона ранен войник. Димитров влиза в спор с офицера, заради което е признат за виновен по обвинение в подбуждане на бунт сред военнослужещите. Осъден е на 3 години затвор и след като депутатският му имунитет е свален, е отведен в Централния софийски затвор.
Там обаче лежи само три месеца и половина и през декември 1918 г. е освободен след обявената обща политическа амнистия в България. Две години по-късно обаче той отново се озовава в затвора, след като с Васил Коларов се опитват нелегално да заминат за Съветския съюз да участват на Втория конгрес на Коминтерна. Заловени са от румънската брегова охрана и след тримесечен престой в ареста са върнати в България.
Шило в торба не стои и месец-два по-късно по време на митинг той получава нови обвинения за опит за убийство на държавен служител и подбудителство към бунт. За да се спаси от поредния арест, Димитров е принуден спешно да си събере багажа и да напусне веднага България. В Европа, далеч от българската полиция, той истински се развихря. Участва в конгресите на някои от европейските компартии и на Балканската комунистическа федерация. През март 1921 г. българинът пристига в Петроград, където за пръв път се среща с Ленин и Сталин.
Въстанието
Едно от противоречивите мнения за дейността на Георги Димитров е свързано с участието му в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г. Вместо да останат в България и да ръководят въстанието, двамата с Васил Коларов позорно бягат в Югославия, а оттам във Виена, където Димитров оглавява Задграничния комитет на БКП т.с. Заради участието си в организирането на Септемврийското въстание Димитров получава задочна смъртна присъда в България. През следващите 10 години той пътува често между Европа и СССР.
„Черешката на тортата“ в партийната биография на Георги Димитров е арестуването му на 9 март 1933 г. в Берлин и обвиняването му в подпалването на Райхстага. С него са арестувани още двама партийни функционери – Благой Попов и Васил Танев. Цели 50 години представянето на Димитров на Лайпцигския процес беше обявявано за подвиг от комунистическите идеолози. В действителност Димитров, Попов и Танев са освободени не като признати за невинни, а заради липсата на достатъчно доказателства за вината им.
Сред освобождаването им от затвора тримата българи отлитат със специален самолет за Москва. Там съдбата на Попов и Танев е доста интересна, но не е обект на тази статия. Що се отнася до Димитров, в съветската столица той е посрещнат като герой. През 1935 г. е избран за председател на Коминтерна. Следващите години българинът прекарва в СССР, където се стреми да е верен на Сталин.След края на Втората световна война и преврата в България на 9 септември 1944 г. Георги Димитров застава начело на българската държава и я управлява от Москва. В този период обаче той прави една грешна стъпка, като застава на страната на Тито и защитава идеята за Балканска българско-югославска федерация. За това е подложен на унищожителна критика от Сталин. През 1945 г. Димитров се връща в България след 22 години отсъствие. Избран е за депутат и за министър-председател.
Здраве
От началото на 1949 г. здравето на Георги Димитров рязко се влошава. Той се оплаква от болки в корема и обездвижване на левия крак. Лекува се в санаториума „Барвиха“ в Москва, където лекарите поставят диагноза захарен диабет и цироза.
През март той отново е настанен в санаториума, където 4 месеца по-късно умира. Няколко дни преди смъртта си българинът е посетен от Сталин и двамата имат жесток конфликт. Според български медици в кръвта на Димитров имало огромно количество живак. Каква е истината за смъртта на Вожда едва ли някога ще стане ясно.
Източник:Телеграф
6:55
