През 1983 г. за „Универсиада ’83“ е построен най-дългият лифт в България

Последният работещ лифт от София до високите части на Витоша – Симеоновският, повече няма да работи. Съоръжението е спряно от миналата година и никога няма да бъде пуснато отново. Вместо това ще бъде подготвен проект за подмяната му. Опитът до момента обаче показва, че ако въобще се случи, реализирането на такава идея може да отнеме години.Построен е за „Универсиада ’83“ и е официално открита на 4 април 1983 г.

За окончателното спиране на Симеоновския лифт обяви базираната в Италия фирма „ТехноАлпин“, собственик на дружеството „Витоша ски“, което притежава съоръженията на Витоша. „ТехноАлпин“ твърди, че причината е липсата на части за поддръжката на кабинковия лифт, който качваше туристите от софийския кв. „Сименово“ до Алеко.Така алтернатива на екологичния въжен транспорт остават общинските автобусни линии до Витоша и колите, които редовно задръстват пътищата в планината през зимата, когато хората се качват да карат ски.До момента мениджмънтът на „Витоша ски“ в България обясняваше, че лифтът е спрян, тъй като един от двигателите му изгорял. Поправката отнемала време заради сериозната възраст на съоръжението. Последно през януари изпълнителният директор на „Витоша ски“ Ян Калчев обясни пред БНР, че ремонтът на двигателя е пред финал, той ще бъде монтиран отново, но следвал дълъг период на синхронизиране с другия мотор на лифта. Калчев не се ангажира със срок за пускането на съоръжението, но и не каза, че то всъщност повече няма да работи. В последните седмици Mediapool се опита нееднократно да се свърже с Ян Калчев по темата, но безуспешно.

Официална информация по въпроса липсва и на сайта на „Витоша ски“. Там е написано само, че в момента нито едно съоръжение не работи заради профилактика, а нова информация ще има в началото на юни. Служителите, отговарящи на телефона на долната станция на лифта, пък казват, че кабинката ще е извън строя поне до следващата зима.При неочакваното спиране на лифта в началото на зимния сезон в края на миналата година, новоизбраният тогава столичен кмет Васил Терзиев нареди проверка на обстоятелствата, довели до това. Резултати така и не бяха обявени, а от общината повече от месец не отговорят на въпросите на Mediapool за съдбата на Симеоновския лифт и на Витоша като цяло. Преди няколко месеца Васил Терзиев пое инициатива за разработването на пътна карта за развитието на планината. От общината не отговориха на въпросите на Mediapool докъде е стигнала работата по нея.

Симеоновският лифт е пуснат в експлоатация през 1982 г. Към онзи момент той е най-дългият лифт в света от тази категория и експериментално съоръжение за производителя, казват от „ТехноАлпин“. От дружеството допълват, че до приватизирането на съоръженията от „Витоша ски“ през 2007 г., кабинката не е поддържана добре. Липсвала сервизна история и не били купувани оригинални резервни части. Това довело и до бързата амортизация на лифта.

„В резултат на амортизацията производителят Doppelmayr идентифицира сериозни структурни модификации на съоръжението и спря да доставя резервни части за него в името на безопасността на пътниците и препоръча изграждането на съоръжение, което отговаря на настоящите стандарти на ЕС“, обясниха от „ТехноАлпин“.От фирмата посочват, че съществуващите европейски директиви изискват всички резервни части и компоненти за такъв тип съоръжения да се купуват от производителите или от техни оторизирани дилъри, които притежават нужните сертификати. 

Така се оказва, че към момента „ТехноАлпин“ не може да осигури резервни части за Симеоновския лифт и той е спрян завинаги. „Не можем да правим компромис с безопасността, от която зависят животът и здравето на хиляди хора”, заявява от фирмата. И допълват, че вече разработват проект за подмяна на кабинката, а целта е за това да се използват съществуващите стъпки. „Това допълнително усложнява задачата заради ограниченията в Закона за горите. Опитваме се дори да намалим броя на стъпките, използвайки новите технологии“, твърдят от „ТехноАлпин“.

„Витоша ски“ от години настояват да се промени Законът за горите, така че да улесни изграждането на нови лифтове. Искат и да бъде приет нов план за управление на природния парк „Витоша“, тъй като в настоящия новото строителство не е разрешено. Природозащитници обаче твърдят, че подобни изменения не са нужни и съоръженията на Витоша могат да се променят и ремонтират и при сега действащите нормативни документи.

Още повече, че част от плановете за развитието на София са свързани именно с подобряване на връзките на обществения транспорт с кабинката от Симеоново. Заради нея се обсъждаше продължаване на метрото към долната станция на лифта. Беше пусната и специална електробусна линия до там. „Витоша ски“ притежава още два лифта от София до високите части на планината – Драгалевският и Княжевският. И двата не работят, а от компанията казват, че няма как да бъдат пуснати без подмяна и дори сериозни промени – особено за Княжевския.Драгалевският лифт е по-новата от двете въжени линии. Той е седалков и е строен през 1956 г. Беше спрян изненадващо преди години, подобно на Симеоновския лифт. Столичната община издаде заповед за възстановяването му, която „Витоша ски“ обжалваха. В крайта сметка съдът се произнесе в полза на общината и дружеството беше задължено да възстанови линията. До момента това не е направено.

„ТехноАлпин“ се позовават на анализи и експертни оценки, които показали, че стълбовете на седалковия лифт са корозирали и стъпките компрометирани. Самите стълбове нямало как да се сменят, без да се разрушат „стъпките“, тъй като основите са бетонни. И тук според компанията имало проблеми с поддръжката през годините и влагането на резервни части без установен произход.

От „ТехноАлпин“ припомнят, че са подготвили проект за построяването на лифта наново. Вече две години обаче той нямал екооценка от столичната екоинспекция. Чак след получаването и можело да се внесе концептуалният проект и да се иска разрешение за строеж. Първата секция от Драгалевския лифт – до междинната станция, можело да бъде възстановена в рамките на година след получаването на всички разрешения.

Ситуацията с Княжевския лифт изглежда доста по-сложна. Въпреки че общината и за него е издала заповед да бъде премахнат или възстановен, от „ТехноАлпин“ твърдят, че пред този проект има доста повече пречки. Първо, лифтът от Княжево до Копитото не работи от 1992 г. Началната станция в момента се намира в застроен с къщи район. Трябва да бъдат направени и нови стълбове, за да са изпълнени съвременните изисквания за безопасност. Нямало и подходяща инфраструктура като път и паркинг за началната станция. Заради застрояването няма и как да се направи.

Освен това анализ, поръчан от Столичната община, показвал, че нито станциите, нито стъпките, нито стълбовете от някогашия Княжевски лифт могат да се използват. Трябва да се направи изцяло ново съоръжение, а това изисква промяна на съществуващите закони в страната, смятат от компанията. Освен това, за да се използва такъв лифт и през зимата, трябва да се удължи към Конярника и Ветровала, за да има връзка със ски съоръженията там.

От „ТехноАлпин“ казват, че са готови да инвестират сериозни суми във Витоша, за да се развива целогодишен туризъм и спорт. Дружеството изтъква, че основните пречки това да не се случи, са законите в страната и планът за управление на парк „Витоша“.

В отговора си до Mediapool от „ТехноАлпин“ изрично уточняват, че нямат намерение да строят нови хотели и хижи на Витоша, а само да модернизират спортните съоръжения и туристическа инфраструктура.

Материал на Зорница Латева mediapool.bg

Научете повече

Помните ли легендарния рапър Мишо "Шамара"?

„Какъв охлюв съм бил… пълен Ален Делон хаха“Това написа Мишо Шамара в публикация, на която споделя своя снимка на младини.

Рапърът се е почувствал носталгично и реши да сподели стария кадър пред своите фенове. Шамара се определя, като охлюв, а след това се сравнява с френския актьор и певец Ален Делон.Негови последователи посочиха, че не трябва да сравнява френския артист с черупчестото мекотело, а други направиха комплимент на Мишо, че и тогава си е изглеждал, като пич и половина.

Сега Мишо Шамара е на лятно турне с емблематичната си група „Гумени глави“ с Вальo Кита и диджей Дидо Ди.

Михаил започва своята музикална и танцова кариера като насочва усилията си към брейк-денс школи, където преподава танцовите стъпки на MC Hammer. Оттам идва първият му прякор – Хамъра.

Успехът обаче идва със следващия му проект – Гумени Глави, който без подкрепата на радиото и телевизията, както и без никаква реклама през 1994 г. продава 120 000 копия от дебютния си албум „Квартал 41“. На следващата година Мишо подготвя албум с нови версии на песните, който се продава в приблизително същия тираж. Въодушевени от успеха си, Мишо и Вальо Кита (вторият рапър в Гумени Глави) издават втория си албум „Гуми втора употреба“.

За следващия албум към формацията се присъединява DJ Дидо Ди, като резултатът е класиката „За повече пари“, издадена през 1997 г. и продължението ѝ „За още повече пари“, издадена през 1998 г. Междувременно Мишо решава да започне солова кариера. Той бързо събира нова група за подкрепа на лайв шоуто си – Главите и веднага атакува със сингъла „Фенки, фенки“. Обществеността е силно потресена от текста на парчето.

Дискът „Мой“, който е колекция от хит синглите на звездата, се продава в рекордните 90 000 копия. Ванко 1 става партньор на Мишо в звукозаписната компания R&B Records (за разпространението на която се грижи Вирджиния Рекърдс) и малко по-късно двамата записват парчето „Майна, майна“. Междувременно Мишо Шамара и Ванко 1 започват усилена работа по първия си съвместен албум – „Голямата комбина“.

През месец февруари 2002 г. двамата рапъри отиват за две седмици в Доминиканската република, където снимат клиповете към хитовете си „Все още съм замесен“ и „Всички палавници“. Малко след това Ванко 1 е вкаран в затвора.

По-късно Мишо се преименува на Sha, съкратено от „Шамара“. След проектите зад океана първо с MC Michael а след това с Drag-On и българката Ивета се нарича Big Sha. Шамара създаде и нов лейбъл Frontline Hustle след като R 'n' B се разпадна. На 24 април 2009 г. беше българската премиера на видеото „Dime piece“, в който Мишо Шамара (Big Sha) и ЛиЛана (LiLana) записват парчето с американския рапър Снууп Дог (Snoop Dogg). По-късно записва и песен с известния американски Рап изпълнител DMX, песента The Boy Go Off. Към песента има и високобюджетен клип.

Научете повече

Два Идола на Световното кино и любопитни подробности за тях

Кариерата на Ален Делон започва през 1957 г. Той е сред най-популярните актьори във френското кино, появява се във филми, които привличат общо около 135 милиона зрители, което го прави шампион в боксофиса като Луи дьо Фюнес и Жан-Пол Белмондо едновременно. 

След като споделя големия екран с велики актьори като Жан Габен, Симон Синьоре, Роми Шнайдер и Лино Вентура, голям брой филми, в които участва, се превръщат в кинокласика. Някои от тях са: „Под яркото слънце“, „Роко и неговите братя“, „Гепардът“, „Борсалино“ и „Шокова терапия“.

Въпреки че не успява да се утвърди в Холивуд, той има международна репутация. През 1985 г. печели „Сезар“ за най-добър актьор за „Нашата история“ и „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан през 2019 г. за цялостната си кариера. 

В течение на дългогодишната си кариера Ален Делон работи с много известни режисьори, включително Лукино Висконти, Жан-Люк Годар, Жан-Пиер Мелвил, Микеланджело Антониони и Луи Мал. Придобива швейцарско гражданство през 1999 г.

Жан Пол Белмодно

Ражда се в парижкото предградие Ньой сюр Сен в семейството на скулптор. Не се представял добре в училище, а се занимавал главно с бокс и футбол. Родителите му се развеждат, а мечтата му била да стане актьор.

Париж по това време е един от градовете, които дават най-добра възможност за реализация в Европа и Жан се възползва от това, като записва да учи драматично изкуство в парижката Консерватория. Няколко години по-късно е готов за бъдещи успехи.

Още ненавършил 27 години Жан-Люк Годар му поверява главна роля във филма „До последен дъх“. Справя се добре и поканите за участие в други филми не закъсняват. След това играе във философския филм на Жан-Пиер Мелвил Леон Морен, свещеник (1961) и в криминалето Fingerman (1963).

С филма си „Човекът от Рио“ той преминава в сферата на по-комерсиалните филми.

Голяма част от кариерата му минава в съперничевство с друга звезда на френското кино – Ален Делон. Двамата правят заедно два филма - „Борсалино“ (1970) и „Бащи трепачи“ (1998).

До средата на 80-те образите на героите на Белмондо са главно смели авантюристи или цинични герои. Филмите му са изпълнени с опасни каскади, които за разлика от много свои колеги почти винаги изпълнява сам. Сериозните му роли се отличават с драматична дълбочина, а комедийните му са оцветени с автоирония и фин хумор. С напредването на възрастта Белмондо се концентрира в работата си в театъра, където постига големи успехи. Основният му мотив за това е, че не иска хората да го запомнят като дядка в киното.

Белмондо е играл в над 80 филма и има над 40 роли в театъра в богатата си филмова и театрална кариера. Вижте още:Тъжни, но верни са тези думи на Ален Делон

Научете повече

Тъжната история на момиченцето, което написа писмо на Андропов и отиде в СССР, но загина само на 13

В разгара на Студената война, едно малко американско момиче заминава за СССР. Това пътуване, което по-късно ще се окаже фатално, остава в историята като част от отношенията между Съветския съюз и САЩ.

Това момиче се казва Саманта Смит. В родината й е обявена за „Най-младия посланик на Америка“, а руснаците я наричат „Посланик на добра воля“. Тя става световноизвестна само за дни, след като дръзва да напише писмо до тогавашния главен секретар на комунистическата партия Юрий Андропов, в което споделя страховете си от ядрена война между Съединените щати и СССР. Неочаквано, той й отговаря и дори я кани да посети страната му.

Саманта е родена в Холтън, щата Мейн, където живее с родителите си – Артър – преподавател по литература, и Джейн – социална работничка. Момиченцето харесва хокей на трева, каране на кънки, четене, науки и играе в училищния отбор по софтбол. На пръв поглед, съвсем обикновено дете. Но още на 5-годишна възраст тя пише писмо до Кралица Елизабет II, за да й каже, че я харесва.

След като Андропов става лидер на СССР, големите американски вестници и списания публикуват обширни статии, които описват как той завладява властта и какви са очакванията за нови заплахи в света. По това време в Европа и Северна Америка има масови антиядрени протести, докато президентът Роналд Рейгън изоставя концепцията за „Разведряване на международните отношения“ и прибягва към разгръщане на ракетите „Круз“ и „Пършинг II“ в Европа. Съветският съюз пък влиза във войната в Афганистан за три години, което още повече покачва международното напрежение.

На фона на всичко това статия в списание „Тайм“ от ноември 1982 г. попада пред погледа на малката Саманта. И тя веднага пита майка си: „Ако толкова се страхуват хората от него, защо някой не му напише писмо, за да го попита дали и той иска война?“. А тя й отвръща: „Защо не му напишеш ти?“.

И така, само след дни, и когато Саманта е едва в 5-и клас, пише на Андропов, опитвайки се да разбере, защо връзките между Съветския съюз и Съединените щати са толкова напрегнати:

"Скъпи г-н Андропов,

Името ми е Саманта Смит. На 10 години съм. Поздравления за новата ви работа.Загрижена съм за Русия и САЩ да не влязат в ядрена война. Вие за война ли сте или не?Ако не сте, моля кажете как ще помогнете да няма война. На този въпрос не сте длъжен да отговаряте,но бих искала да знам, защо искате да завладеете целия свят или поне нашата страна.Бог е направил света за нас да живеем заедно в мир, а не да воюваме.

Искрено ваша,Саманта Смит“.

Писмото и е публикувано във вестник „Правда“, а на 25 април 1983 година, момичето получава отговор от Андропов. В него той пише:

„Скъпа Саманта,

Получих писмото ти, както и много други, които пристигат тези дни от твоята и други страна. Струва ми се – като съдя по писмото ти, че ти си смело и честно момиче като Беки, другарчето на Том Сойер от прочутата книга на твоя съотечественик Марк Твен. Всички момчета и момичета в нашата страна познават и обичат много тази книга.

Ти пишеш, че си много обезпокоена дали няма да избухне ядрена война между нашите две страни. И питаш правим ли нещо, за да не позволим това. Твоят въпрос е най-главният от онези, които вълнуват всеки човек. Ще ти отговоря на него сериозно и честно.

Да, Саманта, ние в СССР се стараем да правим и правим всичко, за да няма война между нашите две страни, за да няма изобщо война на земята. Така иска всеки съветски човек. Така ни учеше великият основател на нашата държава Владимир Ленин.

Съветските хора добре знаят колко ужасна и разрушителна е войната. Преди 42 години нацистка Германия, която се стремеше към господство над целия свят, нападна нашата страна, опожари и разруши хиляди и хиляди наши градове и села, изби милиони съветскимъже, жени и деца. В тази война, която завърши с победа за нас, ние бяхме в съюз със САЩ, заедно се борихме за освобождението на много народи от нацистките завоеватели. Надявам се, че ти знаеш това от уроците по история в училище.

И днес ние много искаме да живеем в мир, да търгуваме и да си сътрудничим с всички свои съседи на земното кълбо – и с далечните и с близките. И разбира се, с такава велика страна като Съединените американски щати. И Америка, и ние имаме ядрено оръжие – страшно оръжие, което може за един миг да убие милиони хора. Но ние не искаме то да бъде употребено когато и да е. Именно затова СССР тържествено, пред целия свят обяви, че никога, никога няма да употреби пръв ядрено оръжие срещу никоя държава. И изобщо ние предлагаме да бъде прекратено по-нататъшното му производство и да се пристъпи към унищожаване на всичките запаси от него на земята.

Мисля, че това е достатъчен отговор на втория ти въпрос: „Защо искате да завоювате целия свят или най-малкото САЩ?“ – ние не искаме нищо такова. Никой в нашата огромна и прекрасна страна – нито работниците и селяните, нито писателите и лекарите, нито възрастните и децата, нито членовете на правителството – не иска нито голяма, нито „малка“ война. Ние искаме мир, ние имаме какво да правим: да отглеждаме жито, да строим и изобретяваме, да пишем книги и да летим в Космоса.

Ние искаме мир за нас и за всички народи на планетата. За нашите деца и за теб, Саманта.

Каня те, ако родителите ти те пуснат, да посетиш нашата страна, на едно прекрасно място през лятото. Ще разгледаш нашата страна, ще се срещнеш с твои връстници, ще посетиш международния детски лагер – „Артек“ – край морето. И сама ще се убедиш: всеки в СССР е за мир и дружба сред хората.

Благодаря ти за писмото. Желая ти всичко най-добро през младия ти живот.„Ю. Андропов„.

Новината за това необичайно събитие веднага плъзва из цяла Америка. Саманта е поканена да даде интервю пред водещите Джони Карсън и Тед Копъл, както и в много други телевизионни предевания на големи новинарски мрежи.на 7 юли 1983 г. момичето заминава за Русия заедно с родителите си. Прекарват там две седмици, като посещават Москва, Ленинград и  най-големия съветски пионерски лагер „Артек“, който се намира на Кримския полуостров. Саманта обаче не се вижда лично с Андропов, защото по това време той вече е сериозно болен. Затова и няма нито един кадър, на който двамата да са заедно. Разговарят обаче по телефона.

По всичко личи, че на Саманта й харесва в Русия. По-късно тя пише книга, в която разказва, че в Ленинград тя и родителите и са били изключително впечатлени от гостоприемството на хората. А на пресконференцията в Москва американското момиче казва: „Руснаците  са също като нас“.

В „Артек“ тя избира да спи със съветски деца, вместо да се възползва от отделната стая, която и предлагат. За да улеснят общуването й, учителите и децата, които говорят английски език, са избрани да живеят в сградата, в която е настанена. Докато учи руски песни и танци със съветските деца, местните медии следят всяка нейна стъпка и публикуват репортажи и снимки.

Така американското момиче става широко известно в СССР.

А когато на 22 юли Саманта се завръща в САЩ, пристигането и е отпразнувано от жителите в щата Мейн и популярността и продължава да расте в цялата страна. Така тя се превръща на практика в политически активист за мир и дори следващата година започва да води специално детско предаване на „Дисни“, посветено на политиците. В него Саманта прави интервюта с няколко от кандидатите за президентските избори през 1984 – включително Джордж Макгавърн и Джес Джексън.

В същото време пътуването й вдъхновява визитата на съветското момиче Катя Лъчева в САЩ.

А Саманта заминава заедно с майка си в Япония, където се среща с министър-председателя Ясухиро Накасоне и участва в Детския международен симпозиум в Кобе. В речта си там момичето предлага съветските и американски лидери да разменят внучките си за по две седмици годишно, защото никой президент „няма да иска да бомбардира страната, в която се намира внучето му“.

По-късно Саманта написва книга – „Пътешествие в Съветския съюз“ и дори заради известността си получава роля в телевизионния сериал на Робърт Вагнер „Лайм Стрийт.

Последното обаче, вместо да е поредното щастливо събитие в живота й, се оказва фатално. По време на обратния полет от снимките на филма на 25 август 1985 година малкият самолет, с който тя и баща й се връщат, не успява да кацне на пистата на летището в Оубърн, Мейн, и се разбива близо до него. Загиват всички 8 души на борда – шестима пътници и двама екипаж, включително Саманта и татко й.Внезапната трагедия с едва 13-годишната Саманта потриса света. Раждат се и конспиративни спекулации около причината за катастрофата. В официалния доклад от разследването обаче заключенията са, че инцидентът е станал в тъмна и дъждовна вечер – около 22 часа, пилотите са били неопитни, и инцидентно и случайно е имало повреда в наземния радар.

„Относително стръмен ъгъл на полета с ориентация на самолета по хоризонта, по посока на движението и скоростта при удара в земята изключват възможността жертвите да имат шанс за оцеляване“, пише още в публикувания документ за катастрофата със самолет „Бийчкрафт 99“.На погребението на Саманта Смит в Аугуста, Мейн, присъстват над 1000 души. Лично съветският посланик във Вашингтон Владимир Кулагин прочита съболезнователно обръщение от новия лидер на СССР – Михаил Горбачов.

Президентът Рейгън пък изпраща на майката на момичето съболезнователна телеграма, в която пише:

„Можете да бъдете уверена в това, че милиони американци, милиони хора споделят бремето на вашата скръб. Те ще помнят Саманта, усмивката и, идеализма  и незасегната и духовна красота.“

Майката основава „Фондация Саманта Смит“, която насърчава обмен на студенти между СССР и САЩ. Организацията съществува до 1995 г.

В памет на смелото момиче всеки първи понеделник на месец юни е обявен за ден на Саманта Смит със закон на щата Мейн. Близо до музея в Аугуста пък е издигната статуя, която я изобразява как пуска с ръце гълъб, докато мече, което символизира Мейн и СССР, се е свило в краката и.В университета в Мейн пък едно от общежитията е кръстено на нея, дори начално училище в щата Вашингтон носи нейното име.

В същото време Съветският съюз издава мемориална пощенска марка с лика на Саманта.И с това почитта към нея не спира – диамант, култивирано лале и далия, морски плавателен съд и планина са кръстени на нея. В Москва даже й издигнат паметник, а в „Артек“ правят алея „Саманта Смит“.

Дори когато съветският астроном Людмила Черних открива астероид 3147, му дава името 3147 Саманта.

А през 1985 г. датският композитор Пер Нюргард пише в нейна памет концерт за виола, който озаглавява „Помним Детето“.Но с времето историята за момичето, осмелило се да пише на съветски комунистически лидер, започва да се позабравя, особено след разпадането на СССР през 1991 г. През 2003 година паметникът в руската столица, построен в нейна чест, е откраднат от крадци на метали…

Научете повече

Разказ за една лятна почивка на море през 70-те

Идеята за тази история се роди по време на тазгодишната почивка близо до Созопол, като се гарнира с няколко снимки от един мноого стар албум. В нашето село Подем,Плевенско, като се кажеше на море, не се питаше къде, защото се знаеше. На Бяла,Варненско. Там  беше почивната станция на АПК-то. И така 17 пъти за 17 години. 

Преди тръгване майка ми задължително правеше "уши" на един чаршаф, защото чадъри просто нямаше. При пристигането първата работа беше да се провери дали колчетата за закачане на чаршафа са под бунгалото. Предаваха се от смяна на смяна и липсата им се равняваше  на природно бедствие. Почивката- 14 дни с хора, до болка познати и с деца - също добре известни. С началник смяна, какъвто обикновено беше баща ми. След една нощ във влака от Плевен до Варна никога няма да забравя хладните варненски утрини пред гарата, където изчаквахме автобуса за Бяла. 

Той първо караше работниците от някой завод, после ни извозваше цялата група, като ние бяхме с най-големия куфар, зер багажа на двама възрастни, на мен и сестра ми не се събираше лесно. Няма да забравя и невероятната синя лодка, каквато нито едно дете нямаше, купена от баща ми от гарата в Белград, беше италианска и, за разлика от българските, просто не се обръщаше. На плаж - от 8 до 12. После обед - и задължителна почивка в бунгалото - с покрив от ламарина, където температурата след обед стигаше до 40 градуса, ама това май не правеше впечатление на никого. Банята - обща - варели ,които се топлеха от слънцето. 

И тъй като на нас , децата, не ни се почиваше ,  мотаене из станцията - по възможност тихо, за да не будим спящите след обед татковци и да не разсейваме плетящите или бродиращи майки.  Вечер -  луда игра, даже и възрастните понякога ходеха на плажа и ,застанали в кръг, си подаваха една плажна топка. Помня,че веднъж падна в морето и то я понесе, та баща ми  по бели гащи скочи във водата и плува трийсетина метра, за да я върне под възхитените погледи на мнозинството, защото в тия времена не всеки плуваше така добре. Кой знае защо обаче в Бяла не се продаваше риба. 

Та началник смяната всеки път ходеше и водеше пазарлъци с местните рибари от рибарския плаж, като винаги бяха успешни и веднъж в смяната се появяваше риба, която готвачът печеше на скарата ,а ние, децата, изяждахле половината още там. Веднъж в смяната  - задължително ходене в т.нар. "Казино"., в което , естествено , никой не залагаше. Но беше най-приличният ресторант в Бяла. Всъщност, те си бяха всичко на всичко три. "Казиното", "Димят" и "Ореха". Незабравим беше и плодовия  сироп - на цена от 4 стотинки, продаваше се близо до станцията, стрелбището, лятното кино и т.н. Все едни такива дребни забавления, които сега вероятно ще се сторят смешни. Само дето винаги на тръгване от морето ми се плачеше....

Валери Стоилов

Научете повече