Петзвезден хотел открит през 1977 г. от френската верига хотели “Новотел” и съгласно споразумение с българското правителство след кратковременна експлоатация от страна на френския партньор преминава в собственост на държавата. 


През 1997 г. става частна собственост на приватизационен фонд “Петрол фонд”, по-късно преобразуван в “Синергон холдинг” АД. Множеството инвестиции след приватизацията превръщат “Гранд Хотел Пловдив” в модерен бизнесхотел с елегантни архитектурни решения и уникален стил.


Петър Петров/Пловдив


 


"АЛЕН ДЕЛОН беше близък приятел на френската филмова легенда БРИДЖИТ БАРДО, която е дълбоко натъжена от смъртта му", написа в изявление Фондацията на Бриджит Бардо, която е ангажирана със защита на правата на животните, отдавайки почит на АЛЕН ДЕЛОН, определяйки го като "един изключителен човек, незабравим творец и голям приятел на животните",съобщи НОВА.ТВ

"Губим ценен приятел и човек с голямо сърце", споделиха още от фондацията.


И други известни личности, сред които френският президент Еманюел Макрон, режисьори, актьори, отдават почит на Ален Делон, който почина на 88-годишна възраст.


"Господин Клайн или Роко, Гепардът или Самураят, Ален Делон въплъти легендарни роли и накара света да мечтае. Предостави незабравимото си лице, за да преобърне живота ни с главата надолу", написа френският президент в социалната мрежа "Екс".


Меланхоличен, популярен, потаен, той беше повече от звезда: френски монумент", добави френският държавен глава.


Бившият министър на културата Джак Ланг го нарече "принц на киното" и сподели, че приятелството му с Ален Делон се е основавало не само на актьорските му качества.


"Имахме много близко приятелство с голямо доверие", каза той пред Франс енфо.


Според френския филмов продуцент Ален Терзиан Делон е "последният от гигантите", предаде Асошиейтед прес. "Това е страница, която се обръща в историята на френското кино", каза той пред радио Франс ентер. Терзиан, който е продуцент на няколко филма, режисирани от Делон, си спомня: "всеки път, когато той пристигаше някъде... имаше някакво почти мистично, почти религиозно уважение. Той беше завладяващ."


Фондацията на Бриджит Бардо, посветена на защитата на животните, отдаде почит на "един изключителен човек, незабравим творец и голям приятел на животните", в изявление, публикувано в социалните мрежи. Делон беше "близък приятел" на френската филмова легенда Бриджит Бардо, "която е дълбоко натъжена от смъртта му", се казва в изявлението. "Губим ценен приятел и човек с голямо сърце".


"Балът свърши. Танкреди отиде да танцува със звездите..." - така италианската актриса Клаудия Кардинале реагира на смъртта на Ален Делон, нейния партньор в "Гепардът", в съобщение, изпратено до АФП.


Танкреди е героят на Ален Делон във филма на Висконти от 1963 г.


"Иска ми се да го изразя с думи... но тъгата е твърде силна. Присъединявам се към скръбта на децата му, на близките му, на почитателите му...".


"Per sempre tua (Завинаги твоя), Анджелика", завършва Клаудия Кардинале, подписвайки се с името на героинята си във филма, спечелил "Златна палма" на фестивала в Кан.

Източник:lupa.bg



В годините на Втората световна война жените в Червената армия основно се свързвали с военно-медицинските учреждения (61 % от медицинския персонал), подразделенията за свръзка (80 % от личния състав) и пътни войски (половината личен състав), пише сайтът topwar.ru. 

На фона на тези факти особено се отличават жените танкистки, които били едва 20 на брой. Дори сред военната авиация дамите били по-добре представени, като например добилият слава и известност полк за нощни бомбардировки „По-2”, който немците наричали „нощните вещици”. 

Любопитна е съдбата на нежните дами, които избрали да служат в танковите подразделения – поприще, което се смятало за изцяло мъжко. Една от най-известните съветски танкистки е Александра Ращупкина, която си заслужила прякора „Саша Мъжкараната”, уточнява Нова телевизия.

Александра Митрофановна Ращупкина е единствената девойка-танкист от Самарската област. Родена е на 1 май 1914 года в Сайр-Дарински (днес на територията на Узбекистан). Детството и юношеството си тя прекарва в узбекската ССР, където работи като трактористка.След нападението на Третия райх срещу СССР, мъжът й е мобилизиран в редовете на Червената армия и се отправя към фронта. На няколко пъти 27-годишната Александра се обръща към властите с молба да я пратят на фронта. От местната наборна комисия й отказват с аргумента, че била една от най-добрите трактористки в Узбекистан. 

След известно време Александра отново се явява пред наборната комисия, но предрешена като мъж. Младата жена подстригала косата си, облякла мъжки дрехи и се явила пред отговорните органи. Пред инспекторите тя се представила за Александър Ращупкин. Тъй като по това време администрацията работела хаотично и във военновременни условия, на „Александър” не му поискали паспорт.

След приемането си в армията, Александра е изпратена в Московската област, където завършва шофьорски курс. След това я изпращат в Сталинград, където в продължение на два месеца се обучава за водач-механик на танк. Докторът, който я преглеждал, естествено разбрал, че пред себе си има жена, но Александра го убедила да я остави да се бие на фронта. По-късно той я сравнява с френската национална героиня Жана Д’Арк.

Само три дена преди завършването на курса е и първото бойно кръщение на Александра Ращупкина, когато подразделението й попада под ударите на германска бомбардировка. Дори в този страшен момент жената си останала жена – вместо да се страхува за живота си, тя се ядосала, че новото й облекло се превърнало в дрипи.

По-късно Александра Ращупкина служи в състава на 62-ра армия под командването на ген. Василий Чуйков. По това време никой не подозира, че един от най-успешните командири на танк Т-34 е жена.Ращупкина взема участие в боевете за Сталинград, а после и при съветското настъпление към Полша. В продължение на три години нито екипажът на танка й, в който тя е механик-водач, нито останалите й бойни другари научават, че тя е жена. По спомени на другите танкисти тя винаги се държала много мъжествено, а и фигурата й изглеждала мъжка – широки рамене, малки гърди, къса коса. Единственото, което я доближавало до женствеността, било високото й ниво на хигиена, за което другите войници се шегували:

 „Ти Саня си чист като девойка”! 

Тайната й е разкрита през февруари 1945 година, когато танковата част, в която Александра служила, започва настъпателни боеве на територията на Полша. По време на битките за град Болеславец, танкът, в който се намирала Ращупкина, е нападнат. При попадение на немски снаряд машината се подпалва, а механик-водачът е контузена и тежко ранена в бедрото. Един от бойните другари на Александра я превързва и разбира се, научава истината за самоличността й.

По-късно в болницата лично я посещава генерал Чуйков. Вместо да бъде наказана, тя остава в полка, а документите й по нареждане на генерала са преправени на такива с женско име. След войната Ращупкина и мъжът й живели в Самара, където тя завършила и висше образование, получавайки инженерска диплома. Почива през юни 2010 година на 97-годишна възраст.


Френският актьор Ален Делон почина на 18 август на 88-годишна възраст, съобщи Le Figaro. В изявление, разпространено до агенция AFP, се казва: „Той почина мирно в дома си в Души, заобиколен от трите си деца и семейството си“. 

"Семейството му любезно ви моли да уважите личното им пространство в този изключително болезнен момент на траур", се посочва още в изявлението,предаде нова.тв


Кариерата на Ален Делон започва през 1957 г. Той е сред най-популярните актьори във френското кино, появява се във филми, които привличат общо около 135 милиона зрители, което го прави шампион в боксофиса като Луи дьо Фюнес и Жан-Пол Белмондо едновременно. След като споделя големия екран с велики актьори като Жан Габен, Симон Синьоре, Роми Шнайдер и Лино Вентура, голям брой филми, в които участва, се превръщат в кинокласика. Някои от тях са: „Под яркото слънце“, „Роко и неговите братя“, „Гепардът“, „Борсалино“ и „Шокова терапия“.

Въпреки че не успява да се утвърди в Холивуд, той има международна репутация. През 1985 г. печели „Сезар“ за най-добър актьор за „Нашата история“ и „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан през 2019 г. за цялостната си кариера. В течение на дългогодишната си кариера Ален Делон работи с много известни режисьори, включително Лукино Висконти, Жан-Люк Годар, Жан-Пиер Мелвил, Микеланджело Антониони и Луи Мал. Придобива швейцарско гражданство през 1999 г.През 1958 г. при снимането на филма „Кристина“ Делон се запознава с австрийската актриса Роми Шнайдер. От 20 март 1959 г. двамата са сгодени. 

По време на тяхната връзка Ален има любовна афера с немската певица и фотомодел Нико, която на 11 август 1962 г. ражда син, Кристиан Аарон Булон. Делон не признава своето бащинство, но Нико твърди, че той е бащата. Детето отглеждат през повечето време родителите на Делон, които му дават и своята фамилия, Булон. През декември 1963 г. след близо 5-годишен годеж Делон и Шнайдер приключват връзката си.

На 13 август 1964 г. Ален се жени за Натали Бартелеми, родена на 1 август 1941 г. в Мароко – известната френска актриса и модел Натали Делон. Един месец след това им се ражда син Антони. На 25 август 1968 г. Ален и Натали се разделят и от 14 февруари 1969 г. са разведени.

Интимни приятелки на Делон са били актрисите Мирей Дарк (1969 – 1980) и Ан Парийо (1980 – 1982). След това на 51 години той се жени за холандската манекенка Розали ван Бреемен и е с нея почти 15 години (1987 – 2001). По това време е удостоен с най-високите награди в кариерата си.Официално има 3 деца от 2 брака:

Делон с дъщеря си Анушка на филмовия фестивал в Кан, 2010 г.

Антони Делон (роден на 30.9.1964 г., киноартист) от брака му с Натали Делон;

Анушка Делон (родена на 25 ноември 1990 г., дебют в киното на 13-годишна възраст) и

Ален-Фабиан Делон (роден на 18.3.1994 г., дебютира в киното на 12-годишна възраст).

Анушка и Ален-Фабиан са от брака му с Розали ван Бреемен.

Ален има 3 внучки от сина си Антони: Лу (родена през 1996 г.), Лив (родена на 25 август 2001 г.), както и незаконната Алисън (родена през 1989 г.).

От 23 септември 1999 г. Ален Делон е с двойно гражданство – става гражданин на Швейцария и живее с двете си малки деца в Шен-Бужри, кантон Женева.

Дълбок поклон пред паметта му!


Анита Хегерланд пее на песенния конкурс „Златния Орфей“ в България през 1970 г. Българската звукозаписна компания „Балкантон“ издава грамофонна плоча с песента ѝ „Албертино“, която е хит по онова време в България.

Тогава Анита гостува на „Златния Орфей“, изпява „Албертино“ и до ден-днешен хората я помнят. И днес тя продължава да бъде една от най-успешните певици в Норвегия. Кариерата на Анита Хегерланд, която започва по един наистина приказен начин – на Коледа, на едно празненство, на което добрият старец приканва всяко детенце да изпълни някоя песничка. 

Е, малката Анита също изпява „нещичко“, а Дядо Коледа се оказва най-известният норвежки продуцент и на следващия ден заглавията във вестниците гласят „Роди се нова звезда“. Анита Хегерланд е на 9, когато нейни песни са по върховете на класациите в Швеция, Норвегия и Германия. Следват 4 успешни албума, участия в киното… 


И постепенно малкото русо момиченце пораства, превръща се в хубава дама и следва друг приказен момент. На концерт на Майк Олдфийл в Осло, тя отива зад кулисите и му дава свои записи. Година по-късно известният британец й се обажда – следват съвместни, проекти, любов, брак, две деца и много музикални награди. Но това е по-късно..


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив