Интересно мнение сподели нашенец относно нравите по Българското Черноморие в миналото.


Ето какво казва той в социалната мрежа фейсбук: "5 години бях спасител по Черноморието, макар да говорим за съвсем друга епоха от 21-ви век. От старите си колеги от соца зная: да хванеш рускиня е 1 точка, нищо че се движели по групи. 


Ако си находчив, може да я отделиш колкото за леглото. 2 точки са полякините, немкините - 4, а най-непристъпни и поради езикова бариера - скандинавки (5 точки), които са били и малко по онова време, и все по големите, скъпи курорти. И друго - на снимката виждаме поляк-спасител, който е работил в България на Златни пясъци през 70-те. По-късно се оженил за българка.


През онова лято е имал романтична връзка с тази руска девойка от снимката, а самата фотография е личен архив на екскурзоводката на руската група, която е българка. След време, рускинчето изпраща тази снимка на нашата екскурзоводка за спомен от онова лято. По мое време по плажовете имаше английски туристи, но целта ни бяха нашенките".




Другото лице на Равда… Ученическите лагери… Това което е останало от тях… Старозагорски, Казанлъшки и Сливенски

Някога преди години с нетърпение очаквахме да заминем на ученически лагер на планина или море.

Ето какво е останало от някогашните ученически лагери,от които много от нас таят незабравими спомени и неповторими емоции


















В съветски времена за екипажа на старши лейтенант Зиновий Колобанов искат да снимат и художествени, и документални филми. Но всеки път готовият сценарий се отхвърля от скептиците с един единствен аргумент: "това не може да бъде!".

И все пак истината постепенно възтържествува: такава битка действително има. Случва се в този период на Великата отечествена война, когато немско-фашистките войски опитват да превземат Ленинград.

На 18 август 1941 г. старши лейтенант Зиновий Колобанов (към този момент командир на 3-та танкова рота на 1-ви батальон на 1-ва Краснознаменна танкова дивизия) е извикан в щаба на командира на дивизията генерал-майор В. Баранов. Заповедта е кратка: с всякакви средства да се блокират трите пътя, водещи към Красногвардейск.

Планира се силите на ротата на Колобанов да направят кордон, който включва пет тежки танка КВ-1. Тази машина е произведена в Кировския завод в Ленинград и заедно с Т-34 става неприятна изненада за германците, които не предполагат, че СССР има такава напреднала техника. Въпреки че КВ-1 все още е "недодялан" (трансмисията се поврежда доста често), дебелината на бронята компенсира някои от недостатъците му.

Тъй като главната задача на ротата на Колобанов е да не допуска пробив на немските танкове, боеприпасите се състоят главно от бронебойни снаряди. Командирът разпределя петте КВ по следния начин: два застават на пътя от страната на Луга, още два се притаяват на пътя от страна на Волосово, а собствения си танк Колобанов скрива на кръстипът на пътя от Талин.

За бой се готвят старателно: за всяка машина изкопават по два замаскирани капонира, определени с ориентири за коректировка на стрелбата. За противника от страна на пътя съветските танкове са слабозабележими: вкопават ги до купола.

Последвалите събития показват, че изчисленията на Колобанов, опитен танкист, който се отличава по време на съветско-финската война, се оказват верни.

След дълго чакане (немското настъпление започва едва на 20 август) около 12:00 танковите екипажи на лейтенант Евдокимов и младши лейтенант Дегтяр виждат колона бронетехника, която се движи по Лужското шосе. Откриват огън и унищожават 5 танка и 3 бронетранспортьора.

Около два часа след това и екипажът на самия Колобанов забелязва противника. Той дава възможност на немските танкове да се строят в линия в обсега на оръдията му. Командирът на ротата действа по класическа схема за борба с танкове колони, поразява главните танкове, след това – тези в средата, а накрая задните. Освен това врагът е лишен от възможност за маневри, защото наоколо е блатиста местност и танковете, които опитват, бързо затъват.

Първоначално германците не могат да определят откъде е обстрелът и стрелят на случаен принцип. Но скоро откриват източника на огъня и няколко танкови оръдия едновременно удрят КВ на Колобанов. Съветският тежък танк (а в този случай това е модификация 1Э, която има допълнителни бронирани екрани с дебелина до 25 мм) обаче изобщо няма щети.

В течение на половин час само екипажът на Колобанов унищожава 22 фашистки танка, а това е цялата колона в неговия участък. За това са нужни около 100 бронебойни снаряда. След като се възстановяват от първоначалния шок, немците извеждат други танкове, както и противотанкова артилерия. Но успяват да ударят само купола на машината на Колобанов и да разбият всички прицели и прибори за наблюдение. След битката екипажът преброява повече от 160 попадения върху машината.

На 20 август 1941 г. ротата на Колобанов унищожава общо 43 вражески танка и бронемашини. Екипажът на младши лейтенант Ф. Сергеев унищожава 8 машини, екипажът на лейтенант Евдокименко – 5, а екипажите на младши лейтенант В. Ласточкин и младши лейтенант И. Дегтяр – по 4. На сметката си ротата записва също и артилерийска батарея, щабен автомобил и около две пехотни роти.

На 15 септември 1941 г., при отбраната на град Пушкин, старши лейтенант Зиновий Колобанов е ранен тежко. Той остава в болница до края на войната и лечението му приключва в мирно време. След това Колобанов отново се връща в бронетанковите войски. Службата му приключва през 1958 г. със звание подполковник.

Най-удивителната част на историята за този човек е това, че за своя повече от изключителен подвиг той не е удостоен със званието Герой на Съветския съюз. Въпреки че командването на дивизията говори за възнаграждение, включително да се наградят със златни звезди най-изявените танкисти от неговата рота. Всички обаче получават много по-скромни награди.

Вече в наше време има хора, които многократно ходатайстват на Колобанов да бъде присъдено званието Герой на Руската федерация. Но тази инициатива също е отклонена по неясни причини.

Зиновий Колобанов умира на 8 август 1994 година. Погребан е в Минск.



Съдбата така и не е срещна за обща снимка световната кино звезда Ален Делон с българския му двойник и звезда на родното кино Стефан Данаилов.

Двете големи звезди на френското и българското кино в една и съща епоха подлудяваха дамската част от човечеството, но не се намери режисьор да ги събере заедно на екран със Ламбо чиято прилика с французина е удивителна, особено в младежка възраст.


Не един, а цели двама красавци като Ален Делон имаше България. Наскоро отишлият си легендарен актьор от Всичко е любов и Комбина Иван Иванов също бе копие на френската легенда, макар и малко по – млад от него.



Кристиано Роналдо и Джорджина са една от най-известните двойки в света. Двамата нямат брак, но имат споразумение как ще се дели имуществото на португалската мегазвезда при раздяла.


Роналдо, който има над 700 милиона последователи в социалните мрежи, ще трябва да плаща по 100 000 евро до живот на Джорджина. Освен това на красавицата вече е завещана вилата, която Кристиано обитаваше, докато беше играч на "Реал" (Мадрид). През 2010 година нападателят я купи за 5 милиона евро, а нейната площ е 4 декара, информира България он ер.Роналдо и Джорджина се запознаха в бутиков магазин през 2017 година. Двойката има две деца - на 6 и 2 години. Малкият Кристиано е на 13, но той е от сурогатна майка. По желание на Роналдо той има и две деца от жена, която само е износила плода.


Състоянието на Кристиано е на стойност 650 милиона евро. В сегашния си клуб "Ал Насър" португалецът получава по 200 милиона годишно само като заплата.


Наскоро Роналдо участва в клип на световна фитнес компания, в която определи Джорджина като "своята жена". Думите му дадоха старт на спекулация, че е имало тайна сватба на звездната двойка. Медийни експерти обаче твърдят, че Роналдо и Жоржиня могат да изкарат много милиони, ако продадат сватбеното си тържество. Затова се съмняват такова да има.

Източник:petel.bg


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив