Имаше наистина безплатно образование, то и сега е такова уж, ама не съвсем. Имаше безплатно здравеопазване, ама наистина безплатно

Една трета от българите предпочитат живота при Тодор Живков, отколкото този, който сега водят, сочи проучване. Това са или възрастни, или на прага на третата възраст хора, които добре помнят живота по онова време. И като се замисли човек колко си отидоха по време на прехода, недоволни от промените, извършени през него.

Социолозите и политолозите вероятно ще се опитат да замажат резултата с твърдението, че социализмът съвпадал с младостта не тези хора и понеже човек бил настроен носталгично към младите си години, затова било така. Само че имаше неща в тогавашния живот, които са неоспорими.

Имаше наистина безплатно образование, то и сега е такова уж, ама не съвсем. Имаше безплатно здравеопазване, ама наистина безплатно. И сега уж има, но на книга, особено ако търсиш ефикасни и модерни решения на здравословни проблеми. Имаше изградена система за почивка и възстановяване на хората – почивни бази, санаториуми, профилакториуми. Да, в тях нямаше лукс, но бяха общодостъпни и може със сигурност да се твърди, че по онова време почти всички ходеха на почивка поне веднъж годишно. А днес мнозина почиват в хола и пред телевизора си.

Да, никой не е забравил дивотиите на социализма, страха от вездесъщата Държавна сигурност, военната служба, задължителна за мъжете, отнемаща чудовищно дългите две години от живота на младите хора, манифестациите, партийните и профсъюзните секретари. Но за децата имаше винаги места в детските ясли и градини. Летните лагери функционираха и на смени през две седмици в тях се изреждаха срещу смешни суми да почиват подрастващите. Имаше и някакво усещане за ред и спокойствие, за разлика от днес, когато е точно обратното. Слушаме зловещи новини за насилие и престъпления по новините.

Преходът през тези тридесет години се оказа преход към един див капитализъм, в който социалните придобивки постепенно се отнемат на хората. Дори и първите демократи след 1989 г. бяха постепенно избутани и изместени от политици, неглижиращи социалната тематика и проблеми в обществото. Затова днес резултатите са такива. Не от носталгия по младостта. Затова Живков е поставен пред Аспарух, княз Борис I и Стефан Стамболов.

 Антоанета Кирчева, Пловдив за вестник Ретро.



За да намерим отговор на въпроса дали магазините на социалистическата икономика бяха празни, се вглеждаме в снимки от началото на 80-те години в различни провинциални градове и в столицата. Фотосите са поместени в специална книжка, издание на Централния кооперативен съюз, където е представена наличност по рафтовете, която съвсем не граничи с липса на стоки от първа необходимост.


Разбира се не може да се сравнява с „Кореком“, но документалното свидетелство не кореспондира с упорито наслагваното внушение в наши дни, че преди демокрацията хората са поминували в системен недостиг и са се редили на отчайващи опашки за всичко.


Другото, което научаваме е, че ежегодно Централния кооперативен съюз е провеждал състезание за най-красиви витрини и аранжировка в сферата на търговията на дребно.В конкретния случай – през 1982 г. Радомир е бил домакин на прегледа „Коопвитрина“, имало е чуждестранни участници, предлагащи интересен дизайн.


От друга страна си даваме сметка, че пропагандата преди 1990 г. няма да допусне друга гледна точка, освен тази, представяща обществения живот като една богата и красива витрина. Къде е истината? Някъде по средата, както е удобно да се казва?


Или в безпристрастните оценки на хора, живели и в едното и в другото време, без излишна носталгия, но и без демонстративно присмиване над миналото. Много честност – гражданска и насаме пред себе си се изисква за последното… Много.

Източник: Уикенд



Интересно мнение сподели нашенец относно нравите по Българското Черноморие в миналото.


Ето какво казва той в социалната мрежа фейсбук: "5 години бях спасител по Черноморието, макар да говорим за съвсем друга епоха от 21-ви век. От старите си колеги от соца зная: да хванеш рускиня е 1 точка, нищо че се движели по групи. 


Ако си находчив, може да я отделиш колкото за леглото. 2 точки са полякините, немкините - 4, а най-непристъпни и поради езикова бариера - скандинавки (5 точки), които са били и малко по онова време, и все по големите, скъпи курорти. И друго - на снимката виждаме поляк-спасител, който е работил в България на Златни пясъци през 70-те. По-късно се оженил за българка.


През онова лято е имал романтична връзка с тази руска девойка от снимката, а самата фотография е личен архив на екскурзоводката на руската група, която е българка. След време, рускинчето изпраща тази снимка на нашата екскурзоводка за спомен от онова лято. По мое време по плажовете имаше английски туристи, но целта ни бяха нашенките".




Другото лице на Равда… Ученическите лагери… Това което е останало от тях… Старозагорски, Казанлъшки и Сливенски

Някога преди години с нетърпение очаквахме да заминем на ученически лагер на планина или море.

Ето какво е останало от някогашните ученически лагери,от които много от нас таят незабравими спомени и неповторими емоции


















В съветски времена за екипажа на старши лейтенант Зиновий Колобанов искат да снимат и художествени, и документални филми. Но всеки път готовият сценарий се отхвърля от скептиците с един единствен аргумент: "това не може да бъде!".

И все пак истината постепенно възтържествува: такава битка действително има. Случва се в този период на Великата отечествена война, когато немско-фашистките войски опитват да превземат Ленинград.

На 18 август 1941 г. старши лейтенант Зиновий Колобанов (към този момент командир на 3-та танкова рота на 1-ви батальон на 1-ва Краснознаменна танкова дивизия) е извикан в щаба на командира на дивизията генерал-майор В. Баранов. Заповедта е кратка: с всякакви средства да се блокират трите пътя, водещи към Красногвардейск.

Планира се силите на ротата на Колобанов да направят кордон, който включва пет тежки танка КВ-1. Тази машина е произведена в Кировския завод в Ленинград и заедно с Т-34 става неприятна изненада за германците, които не предполагат, че СССР има такава напреднала техника. Въпреки че КВ-1 все още е "недодялан" (трансмисията се поврежда доста често), дебелината на бронята компенсира някои от недостатъците му.

Тъй като главната задача на ротата на Колобанов е да не допуска пробив на немските танкове, боеприпасите се състоят главно от бронебойни снаряди. Командирът разпределя петте КВ по следния начин: два застават на пътя от страната на Луга, още два се притаяват на пътя от страна на Волосово, а собствения си танк Колобанов скрива на кръстипът на пътя от Талин.

За бой се готвят старателно: за всяка машина изкопават по два замаскирани капонира, определени с ориентири за коректировка на стрелбата. За противника от страна на пътя съветските танкове са слабозабележими: вкопават ги до купола.

Последвалите събития показват, че изчисленията на Колобанов, опитен танкист, който се отличава по време на съветско-финската война, се оказват верни.

След дълго чакане (немското настъпление започва едва на 20 август) около 12:00 танковите екипажи на лейтенант Евдокимов и младши лейтенант Дегтяр виждат колона бронетехника, която се движи по Лужското шосе. Откриват огън и унищожават 5 танка и 3 бронетранспортьора.

Около два часа след това и екипажът на самия Колобанов забелязва противника. Той дава възможност на немските танкове да се строят в линия в обсега на оръдията му. Командирът на ротата действа по класическа схема за борба с танкове колони, поразява главните танкове, след това – тези в средата, а накрая задните. Освен това врагът е лишен от възможност за маневри, защото наоколо е блатиста местност и танковете, които опитват, бързо затъват.

Първоначално германците не могат да определят откъде е обстрелът и стрелят на случаен принцип. Но скоро откриват източника на огъня и няколко танкови оръдия едновременно удрят КВ на Колобанов. Съветският тежък танк (а в този случай това е модификация 1Э, която има допълнителни бронирани екрани с дебелина до 25 мм) обаче изобщо няма щети.

В течение на половин час само екипажът на Колобанов унищожава 22 фашистки танка, а това е цялата колона в неговия участък. За това са нужни около 100 бронебойни снаряда. След като се възстановяват от първоначалния шок, немците извеждат други танкове, както и противотанкова артилерия. Но успяват да ударят само купола на машината на Колобанов и да разбият всички прицели и прибори за наблюдение. След битката екипажът преброява повече от 160 попадения върху машината.

На 20 август 1941 г. ротата на Колобанов унищожава общо 43 вражески танка и бронемашини. Екипажът на младши лейтенант Ф. Сергеев унищожава 8 машини, екипажът на лейтенант Евдокименко – 5, а екипажите на младши лейтенант В. Ласточкин и младши лейтенант И. Дегтяр – по 4. На сметката си ротата записва също и артилерийска батарея, щабен автомобил и около две пехотни роти.

На 15 септември 1941 г., при отбраната на град Пушкин, старши лейтенант Зиновий Колобанов е ранен тежко. Той остава в болница до края на войната и лечението му приключва в мирно време. След това Колобанов отново се връща в бронетанковите войски. Службата му приключва през 1958 г. със звание подполковник.

Най-удивителната част на историята за този човек е това, че за своя повече от изключителен подвиг той не е удостоен със званието Герой на Съветския съюз. Въпреки че командването на дивизията говори за възнаграждение, включително да се наградят със златни звезди най-изявените танкисти от неговата рота. Всички обаче получават много по-скромни награди.

Вече в наше време има хора, които многократно ходатайстват на Колобанов да бъде присъдено званието Герой на Руската федерация. Но тази инициатива също е отклонена по неясни причини.

Зиновий Колобанов умира на 8 август 1994 година. Погребан е в Минск.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив