Близо четири десетилетия по-късно постижението на Силвия Монева изглежда все по-недостижимо

За нея, за съжаление, в последните години се говори все по-рядко. Особено извън родния Русе...

А постижението и е забележително! И до днес възпитаничката на (почти) гениалния Чавдар Чендов - Чендини е притежателка на националния рекорд в скока на дължина, който поставя през... август 1986 (!) година

Силвия Монева, родена на 22 август 1965 година, е първата (и единствена!) българска атлетка, успяла да премине седемметровата "гросмайсторска" граница. Скача 7.00 метра на потъналия в забрава турнир "Бели, зелени, червени" в столицата преди 38 години...

Монева, от която на някои тънкости в разбега се учи не друг, а самият Христо Стоичков, е част от великолепното българско поколение в скоковете през 80-те години на миналия век редом до София Божанова, Людмила Нинова, Цеца Кънчева и други. Монева, Нинова и Божанова поставят своеобразен български хеттрик, влизайки във финала на скок на дължина на европейското първенство в Щутгарт през 1986 година

В началото на 1988 година Монева, която е и чудесна спринтьорка, поставя четири национални рекорда в първите си пет старта в зала (от 6.73 метра на 30 януари в чехословашкия град Яблонец до 6.85 на републиканското първенство в София на 20 февруари)

Научете повече

Как Юри Печурката нахълта с бялото си ламборгини в дискотеката на Ганди през 90-те

Пионерът на родния ъндърграунд е вбесен, че култовото заведение е забранено за борци

Годината е 1990-та и един от героите на прехода – Пламен Тимев – Ганди открива най-тузарската за времето дискотека в София – „Ла страда“. Тя се помещава в бившия партиен дом „Лиляна Димитрова“. Цялата е в огледала, светлини, а няколкото дансинга са във формата на елипси.

На откриването се изсипва целият хайлаф на столицата, а сърце на купона е бившият зет на Тодор Живков – Иван Славков – Батето.

Ганди се изцепва, че „Ла страда“ ще е територия, забранена за борци, които тогава тъкмо са образували първите силови бригади. Той е бивш доносник на Държавна сигурност, но е изключен за прахосничество. В годините на соца, когато средният българин се радва на 250 лева месечна заплата, Ганди успява да изхарчи 300 000 лева за краткия период между 1985 и 1987 година. След падането на режима се е трансформирал в бизнесмен.Забраната да посещават „Ла страда“ вбесява борците. Силно засегнат е един от пионерите на родния ъндърграунд – Юри Джоков – Печурката, който е тартор на първите бандитски бригади. В мътните времена след края на комунизма върлува в Централна Европа, където се занимава с кражби на луксозни автомобили и трупа огромни пари.

Когато се прибира в България, се праска или с бяло Ламборгини, или с последен модел Порше. Около него пърхат знойни красавици, а той пръска долари и дойче марки като арабски шейх.

Една вечер Печурката решава да натрие носа на Ганди. Облича бял костюм, премята снежнобял шал, качва се на бялото си Ламборгини, което по това време е първото в София, и с мръсна газ преодолява стълбите и влиза в дискотека „Ла страда“ направо с колата. Витрините стават на сол.

Всички онемяват. Охраната обаче бързо се съвзема от шока и го изхвърля.Честолюбивият Джоков отива в дискотека „Синбад“ и се оплаква лично на Васил Илиев, който му е ученик в престъпния занаят.

И отмъщението не закъснява. Група от 18 борци се изсипват в дискотека „Ла страда“. Начело са Васил и Георги Илиеви. В авангарда са още Георги Цветин – Близнака, Печурката и бившите сержанти от УБО Стоил Славов и Любо Василев.Борците пребиват охраната, като най-много тупалки отнасят Пацо Змея и бат Сули.

Но основна мишена е Ганди. Той поема нечовешка порция юмруци и шутове.  Накрая го извличат на улицата, където го довършват. За щастие, оцелява.По-късно, с посредничеството на Илия Павлов, Ганди и братя Илиеви изпушват лулата на мира, а ВИС започва да охранява дискотеките и бизнеса на Пламен Тимев.

/екшънът в „Ла страда“ е описан в книгата на Надя Чолакова „Живей бързо 1“/

Източник:Флагман

Научете повече

Българин със смайващ разказ-и през соца се вихреше разврат,споделя той

Димитър Стоев от Пловдив сподели за сексуалния живот по време на социализма в любопитна кратка публикация. Хубавите младежки спомени през соца лесно се забравят защото те нямат край и бледнеят пред лошите спомени особено за семейния живот.

Като дете съм виждал на село как милиционери в потури и цървули с червени фуражки и пушки отвеждат чорбаджийски син и ратайска дъщеря да ги женят в Селския съвет. Намерили ги в царевичака без да правят нещо Извънбрачния с*кс беше като табу - чупи-купи!

Много селски хубавици за жителство обикаляха страната и имитираха изнасилване и забременяване с цел принудителен брак. Развода беше срам и позор във сравнение с днешната мода. Терен за любов бяха само парковете и градините. Също така и на къра, където колкото много влюбени двойки имаше, толкова повече бяха и зяпачите...Хисаря се славеше с Маймун Дере, дето бездетните жени забременяваха.

Разврата се ширеше по всички почивни станции на БПС..В курорта Наречен всяка маса в заведенията се заемаше само от една жена в очакване на мъж. Да не говорим за морето и любовта там. Жените на моряците не издържаха повече от 40 дни без мъже по време на дълъг рейс с корабите. Купуваха по 2 билета за кино с 1 за продан на някой симпатичен младеж и стояха до него при прожекцията заедно...

Вижте още:Слънчев бряг - лични спомени от края на 70-те и началото на 80-те години

Източник: blitz.bg

Научете повече

Българка с обяснение защо има такава носталгия към соца

Имаше наистина безплатно образование, то и сега е такова уж, ама не съвсем. Имаше безплатно здравеопазване, ама наистина безплатно

Една трета от българите предпочитат живота при Тодор Живков, отколкото този, който сега водят, сочи проучване. Това са или възрастни, или на прага на третата възраст хора, които добре помнят живота по онова време. И като се замисли човек колко си отидоха по време на прехода, недоволни от промените, извършени през него.

Социолозите и политолозите вероятно ще се опитат да замажат резултата с твърдението, че социализмът съвпадал с младостта не тези хора и понеже човек бил настроен носталгично към младите си години, затова било така. Само че имаше неща в тогавашния живот, които са неоспорими.

Имаше наистина безплатно образование, то и сега е такова уж, ама не съвсем. Имаше безплатно здравеопазване, ама наистина безплатно. И сега уж има, но на книга, особено ако търсиш ефикасни и модерни решения на здравословни проблеми. Имаше изградена система за почивка и възстановяване на хората – почивни бази, санаториуми, профилакториуми. Да, в тях нямаше лукс, но бяха общодостъпни и може със сигурност да се твърди, че по онова време почти всички ходеха на почивка поне веднъж годишно. А днес мнозина почиват в хола и пред телевизора си.

Да, никой не е забравил дивотиите на социализма, страха от вездесъщата Държавна сигурност, военната служба, задължителна за мъжете, отнемаща чудовищно дългите две години от живота на младите хора, манифестациите, партийните и профсъюзните секретари. Но за децата имаше винаги места в детските ясли и градини. Летните лагери функционираха и на смени през две седмици в тях се изреждаха срещу смешни суми да почиват подрастващите. Имаше и някакво усещане за ред и спокойствие, за разлика от днес, когато е точно обратното. Слушаме зловещи новини за насилие и престъпления по новините.

Преходът през тези тридесет години се оказа преход към един див капитализъм, в който социалните придобивки постепенно се отнемат на хората. Дори и първите демократи след 1989 г. бяха постепенно избутани и изместени от политици, неглижиращи социалната тематика и проблеми в обществото. Затова днес резултатите са такива. Не от носталгия по младостта. Затова Живков е поставен пред Аспарух, княз Борис I и Стефан Стамболов.

 Антоанета Кирчева, Пловдив за вестник Ретро.

Научете повече

Какво имаше на соц витрините.Не може да сравняваме обикновения магазин с корекомите

За да намерим отговор на въпроса дали магазините на социалистическата икономика бяха празни, се вглеждаме в снимки от началото на 80-те години в различни провинциални градове и в столицата. Фотосите са поместени в специална книжка, издание на Централния кооперативен съюз, където е представена наличност по рафтовете, която съвсем не граничи с липса на стоки от първа необходимост.

Разбира се не може да се сравнява с „Кореком“, но документалното свидетелство не кореспондира с упорито наслагваното внушение в наши дни, че преди демокрацията хората са поминували в системен недостиг и са се редили на отчайващи опашки за всичко.

Другото, което научаваме е, че ежегодно Централния кооперативен съюз е провеждал състезание за най-красиви витрини и аранжировка в сферата на търговията на дребно.В конкретния случай – през 1982 г. Радомир е бил домакин на прегледа „Коопвитрина“, имало е чуждестранни участници, предлагащи интересен дизайн.

От друга страна си даваме сметка, че пропагандата преди 1990 г. няма да допусне друга гледна точка, освен тази, представяща обществения живот като една богата и красива витрина. Къде е истината? Някъде по средата, както е удобно да се казва?

Или в безпристрастните оценки на хора, живели и в едното и в другото време, без излишна носталгия, но и без демонстративно присмиване над миналото. Много честност – гражданска и насаме пред себе си се изисква за последното… Много.

Източник: Уикенд

Научете повече