Една история за среща на Тодор Живков с бивши партизани и залавянето на полицейски агент през 70-те

През 70-те години на миналия век Тодор Живков организирал среща с бивши партизани от неговия отряд "Чавдар". Събитието се провело в живописна местност в Стара планина, където някога се намирало едно от скривалищата на отряда.

Десетки възрастни мъже, вече посивели, но все още с искра в очите, се събрали около импровизиран лагерен огън. Живков, облечен в обикновени дрехи, седнал между тях и започнали да си спомнят за отминалите времена.

Докато разказвали истории за схватки с фашистите и трудния партизански живот, един от присъстващите привлякъл вниманието на Живков. Мъжът, който се представил като Иван, изглеждал някак не на място - твърде млад за бивш партизанин и прекалено нервен.

Живков, използвайки опита си от нелегалните години, започнал да задава привидно невинни въпроси на Иван за конкретни събития от партизанското движение. Скоро станало ясно, че "Иван" не може да отговори правилно и се оплита в противоречия.

С помощта на няколко доверени другари, Живков успял да изолира мъжа от групата. При разпит на четири очи, "Иван" признал, че всъщност е агент на чужда разузнавателна служба, изпратен да събира информация за висшето партийно ръководство.

Живков лично се обадил на началника на Държавна сигурност и наредил агентът да бъде задържан за разпит. Докато чакали пристигането на служителите от ДС, Живков се обърнал към заловения шпионин:

"Виждаш ли, другарю, партизанският дух никога не умира. Днес може да не сме в гората, но все още пазим страната си."

Когато агентите от ДС пристигнали, Живков им предал шпионина с думите: "Ето ви един подарък от стария партизански отряд. Да видим какво ще ни разкаже за новите врагове на народната власт."

След инцидента, срещата продължила, но с повишена бдителност. Живков използвал случая, за да напомни на старите си другари, че борбата за социализма никога не спира и че трябва винаги да са нащрек.

Научете повече

Каква мистерия крият фаровете на Лада 2105 и 2107?

Необичайното решение всъщност е забравена технология от миналия век

По време на соца два модела на АвтоВАЗ – 2105 и 2107, бяха сред най-желаните автомобили за масовия потребител. Някои от собствениците им останаха изненадани от наличието на пластмасови елементи в долната и горната част на фаровете. За какво всъщност служат те?

Появата на ВАЗ-2105 през 1980 г. съвпадна с Олимпиадата в Москва. Новата „петица“ използва пластмаса, която замени хромираните елементи на тялото. В резултат на новата конструкция колата вече се различава сериозно Fiat 124, който е прародител на оригиналния модел ВАЗ-2101, известен още като „Жигула“.

Основната разлика са именно квадратните фарове. Собствениците на автомобили са объркани от странните пластмасови елементи на тези фарове. Те са наричани по различни начини – „мустаци“, „лапи“ и „рога“, но никой не може да обясни защо са необходими.

Сред предположенията са най-различно опции: за сигурно закрепване на стъклата на фаровете,за удобна опора на корпуса на фара при сваляне,за правилна работа на перата на чистачките на предните фарове,за да се осигури чистотата на стъклата на фаровете чрез прекъсване на настъпващия въздушен поток.Верният отговор обаче е различен – без пера на чистачките на предното стъкло от тези „лапи“ нямат практическа полза. Единствените изключения са някои редки „петици“ и „седмици“, чиито фарове имат малки чистачки на предното стъкло. Те дори разполагат със система за измиване на предното стъкло, свързана към тях. Такива модели на „Жигули“ се правят изключително за износ.

В този случай пластмасовите детайли служат като ограничители на движението на перата на чистачките на предното стъкло. Те гарантират, че четките покриват напълно стъклената площ на фаровете и винаги остават чисти.

Научете повече

Какво е да караш "Жигула" Спомените на един българин за първия и последния път

По времето на соца малцина са имали щастието да имат кола и да ѝ се радват. Една от най-разпространените марки тогава е "Жигули". Ето какво си спомня един българин за първия и последния път, в който е карал такава кола, цитиран от 24rodopi.com.

„Новата жигула. Едва се докопвам до нея. 18 години по-късно я подкарах. Бръъъъм, въртиш волана, а усещането е като „сладка болка”. Дядо ми ми даде точно едно „кръгче”. От нашето село до съседното. Прав път, без забележки, но…

Мрънкането бе от сорта „Внимавай, по-малко газ, глей дупката, по-полека!”.

Врътнах на мегдана в другото село и се прибрахме.

Около 4 километра. Карах с 30, защото беше „политически некоректно” с по-висока скорост. Бях свалил джама и вятърът галеше лакътя ми. Липсваха ми само слънчевите цайси. Но пък забележките бяха достатъчни.

Първият и последен път, когато съм карал „Жигули”.

Едно от бижутата на соца. Първата кола, в която сядаш след като вземеш книжка.Така беше.Преди 19 години…”.

Жигулѝ (в България често наричана разговорно Жигу̀ла) е търговска марка на „АвтоВАЗ“, използвана в миналото. Името е избрано в чест на Жигульовските възвишения, масивно образование от варовик и доломит край бреговете на средното течение на Волга. Производството на тази фамилия автомобили в Руската федерация е прекратено на 17 септември 2012 г. Последната класическа кола е ВАЗ-21074. В Египет сглобяването на модела ВАЗ-21074 (с комплекти, доставяни от АвтоВАЗ) завършва в началото на 2014 г.

Първият модел на „Жигули“ е „ВАЗ-2101“, по конструкция почти напълно повтарящ италианския модел „FIAT 124“, но сглобен почти напълно от местни комплектуващи части. Първите коли са произведени през есента на 1970 г. „Жигули“ е основната марка леки автомобили, продавани през 1970-те и 1980-те години в България.

Автомобилите от първата фамилия (ВАЗ-2101, ВАЗ-2102, ВАЗ-2103, ВАЗ-2106) се продават на вътрешния пазар на СССР, както и на външните пазари, под търговското наименование „Жигули“. Тъй като обаче в редица европейски страни думата „жигули“ потребителите асоциират със съмнителното понятие жиголо („любовник срещу заплащане“), то на външните пазари марката „Жигули“ скоро е променена на „LADA“ (съответно експортните ВАЗ-2101, ВАЗ-21011, ВАЗ-2103, ВАЗ-2106 стават Lada-1200, Lada-1300, Lada-1500, Lada-1600 по обема двигателя в cm³).

Първите „Жигули“ са със сравнително мощни двигатели – 1,1 и 1,3 L с мощности 67 – 89 к.с. Времето за ускоряване от 0 до 100 km/h за ВАЗ 2101 е 19 s. Недостатък на тези двигатели е малкият им междуремонтен ресурс. Поради не особено качествените материали и значителните допуски в детайлите, двигателите се нуждаят от първи основен ремонт на около 100 000 km.

Научете повече

На тази снимка е едва на 18, а само след няколко години ще се превърне в жива легенда...

 

Последно сбогом с една легенда.

Погребалната церемония на Ален Делон започна в 16:42 (17:42 българско време) в параклиса, специално построен от актьора в неговия имот в село Души, намиращо се южно от Париж, предаде BFM TV.

При затворени врати, за да се уважи личното пространство на актьора, това погребение е отслужено от бившия епископ на Гап, монсеньор Жан-Мишел Ди Фалко. От съображения за сигурност на място мобилните телефони са отнети от всички гости.БГНЕССъбралите се пред вратите на имението „Ла Брюлери“ запазиха минута мълчание в 17 часа местно време, точно когато Делон беше положен в гроба.

„Дори и да е искал да бъде съвсем сам, трябва да му покажем, че го обичаме. Така че подготвяме нещо малко за него, за да му покажем, че не е съвсем сам“, обясни Кати, на която хрумва идеята за минутата мълчание, в разговор с BFM TV.БГНЕССлед като изтече минутата, феновете на звездата изпяха в унисон хита Paroles, Paroles, изпълнен от Далида и Ален Делон.

„Точно тогава започна да вали, сякаш за да ни благодари, а две минути по-късно времето беше хубаво. Той ни благодари за почитта“, разказа Кати.Той изсуши сълзите ни с помощта на слънцето“, добави друга фенка.

Ален Делон почина на 18 август на 88-годишна възраст. Поклон пред паметта му!

Научете повече

Един от най-често срещаните атракциони през 80-те и 90-те години бяха стрелбищата

 

Имаше ги в центъра на всеки град, по панаирите и детските кътове.Един Жив спомен от детството има във Варна: Бай Илия държи едно от последните стрелбища в България.Ето какво споделя той.

Днес във Варна са останали две, като само едното е запазило автентичния си вид от миналия век. То се намира на плажната алея и се стопанисва от 67-годишния Илия Дечев. Фургонът му работи с пълна пара през пролетта, лятото и есента, а през зимата хората могат да пробват мерника си само в по-топлите дни.„

Държа стрелбището от 25-26 години. През лятото сме заедно с жена ми, която много ми помага. Било е на различни места във Варна. През 90-те години пътувахме много по най-различни градове и панаири. Напоследък обаче като поостаряхме и сме си само тук“, споделя бай Илия, който има и две дъщери. По думите му, от тази дейност не се забогатява, но „парите долу-горе стигат за прехраната“,пише petel.bg

Дори Слави Трифонов и Комиците са пробвали мерника на пушките му

Мъжът признава, че минават всякакви хора – както българи, така и чужденци. Млади двойки също пробват мерника си, а след повече от четвърт век в този занаят Дечев е категоричен, че дамите стрелят по-точно. Сред ВИП-клиентите му пък са били Слави Трифонов, актьорите от Комиците и други родни артисти, дефилирали по театри, кина и фестивали край морето, политици, певци, журналисти и други.

Бай Илия разкрива, че пушките му са точни. Те са германски, капсуловани са, а за поддръжката им се грижи лично собственикът на стрелбището. Не са тежки и дори малки дечица могат да гърмят с тях.

Основното, което се цели, са капачки. Те се стрелят за удоволствие. Има и други комбинации от мишени, при уцелването на които могат да бъдат спечелени доста награди – големи и малки плюшени играчки, карти, плакати, топки, водни пистолети и много други джунджурии.

Преди години хит бяха плакатите на актьори и певци, сред които Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Саманта Фокс, Мадона и други. Сега обаче постери няма, тъй като никой не произвежда, а и търсенето не е сериозно. Едно време са се печелили и цигари, но в момента за тях се иска специален сертификат.

Източник:petel.bg

Научете повече