9:08
Admin
СТАТИИ
No comments
Определено не обичах есента. "Прочетохте ли си
книгите" беше въпроса с най-голяма тежест, но как да обясниш на учителката, че лепенката на Зидан просто трябваше да я имаш...
Сега вече няма село, няма и училище. Няма и готова изстинала вечеря. Има здрави маратонки и чиста бяла блуза, но уви.. Има от 2 до 4, но дядо го нямаше. Белезите по колената са си там, както и спомените.
Този път книгата е прочетена.
Казваше се "Не пораствай ! Капан е."
Автор: Алис Русева
6:07AdminЛЮБОПИТНО, СТАТИИNo comments
Идеологическа насоченост: Учебниците отразяваха комунистическата идеология и бяха съобразени с линията на Българската комунистическа партия (БКП).
1..Акцент върху социалистическите ценности:
Съдържанието подчертаваше колективизма, равенството и значението на труда за обществото.
2.Патриотично съдържание:
Силен фокус върху българската история и култура, но интерпретирани през призмата на социалистическата идеология.
3.Научен атеизъм:
Религията често беше представяна критично, а научният подход се насърчаваше.
4.Унифицирано съдържание:
За всеки предмет и клас имаше един одобрен учебник, използван в цялата страна.
5.Практическа насоченост:
Особено в техническите и професионалните училища, учебниците имаха силна връзка с производството и индустрията.
6.Графично оформление:
Обикновено семпло, с ограничено използване на цветове, но с илюстрации, подкрепящи учебния материал.
Учебниците бяха евтини и достъпни за всички ученици, често предоставяни безплатно или на много ниски цени.
7:55AdminПловдив, СТАТИИNo comments
Някои ентусиасти коментират как същия ден са скачали от моста в реката, което е нелепо защото нивото на реката се беше покачило толкова, че изпълваше цялото корито и може би достигаше 3-4 метра. Беше си страшно да слушаш грохота на водата и да виждаш как влачи цели дървета. Спомням си и репортажите по новините, как извън града реката бе излязла от коритото си и заляла стопанства и сфинеферма и издавени стотици животни. Никога повече Марица не е била с толкова високи води.
По-възрастните жители на града до днес разказват със сълзи в очите, как дълго време никой не предприема нищо за възстановяването му. Администрацията на града не си мърда пръста месеци наред, за да осигури приличен достъп на хората от единия до другия бряг на реката.
Всеки ден стотици пловдивчани са били принудени да рискуват живота си по два пъти, отивайки на работа и връщайки се по домовете си.
6:42AdminЛЮБОПИТНО, СТАТИИNo comments
Десетки възрастни мъже, вече посивели, но все още с искра в очите, се събрали около импровизиран лагерен огън. Живков, облечен в обикновени дрехи, седнал между тях и започнали да си спомнят за отминалите времена.
Докато разказвали истории за схватки с фашистите и трудния партизански живот, един от присъстващите привлякъл вниманието на Живков. Мъжът, който се представил като Иван, изглеждал някак не на място - твърде млад за бивш партизанин и прекалено нервен.
Живков, използвайки опита си от нелегалните години, започнал да задава привидно невинни въпроси на Иван за конкретни събития от партизанското движение. Скоро станало ясно, че "Иван" не може да отговори правилно и се оплита в противоречия.
С помощта на няколко доверени другари, Живков успял да изолира мъжа от групата. При разпит на четири очи, "Иван" признал, че всъщност е агент на чужда разузнавателна служба, изпратен да събира информация за висшето партийно ръководство.
Живков лично се обадил на началника на Държавна сигурност и наредил агентът да бъде задържан за разпит. Докато чакали пристигането на служителите от ДС, Живков се обърнал към заловения шпионин:
"Виждаш ли, другарю, партизанският дух никога не умира. Днес може да не сме в гората, но все още пазим страната си."
Когато агентите от ДС пристигнали, Живков им предал шпионина с думите: "Ето ви един подарък от стария партизански отряд. Да видим какво ще ни разкаже за новите врагове на народната власт."
След инцидента, срещата продължила, но с повишена бдителност. Живков използвал случая, за да напомни на старите си другари, че борбата за социализма никога не спира и че трябва винаги да са нащрек.
6:32AdminЛЮБОПИТНОNo comments
По време на соца два модела на АвтоВАЗ – 2105 и 2107, бяха сред най-желаните автомобили за масовия потребител. Някои от собствениците им останаха изненадани от наличието на пластмасови елементи в долната и горната част на фаровете. За какво всъщност служат те?
Появата на ВАЗ-2105 през 1980 г. съвпадна с Олимпиадата в Москва. Новата „петица“ използва пластмаса, която замени хромираните елементи на тялото. В резултат на новата конструкция колата вече се различава сериозно Fiat 124, който е прародител на оригиналния модел ВАЗ-2101, известен още като „Жигула“.
Основната разлика са именно квадратните фарове. Собствениците на автомобили са объркани от странните пластмасови елементи на тези фарове. Те са наричани по различни начини – „мустаци“, „лапи“ и „рога“, но никой не може да обясни защо са необходими.
Сред предположенията са най-различно опции: за сигурно закрепване на стъклата на фаровете,за удобна опора на корпуса на фара при сваляне,за правилна работа на перата на чистачките на предните фарове,за да се осигури чистотата на стъклата на фаровете чрез прекъсване на настъпващия въздушен поток.Верният отговор обаче е различен – без пера на чистачките на предното стъкло от тези „лапи“ нямат практическа полза. Единствените изключения са някои редки „петици“ и „седмици“, чиито фарове имат малки чистачки на предното стъкло. Те дори разполагат със система за измиване на предното стъкло, свързана към тях. Такива модели на „Жигули“ се правят изключително за износ.
В този случай пластмасовите детайли служат като ограничители на движението на перата на чистачките на предното стъкло. Те гарантират, че четките покриват напълно стъклената площ на фаровете и винаги остават чисти.
