Началото на 80-те години имаше Празник на науката в моето училище

Най-голямата атракция- в едно пространство между стълбите и коридора има пано, на което съветски спътник обикаля Земята. Пространството е около 40 квадрата, вътре има снимки и картини на бележити учители и партийни кадри. Откъм стълбите е стена, откъм коридора - метални решетки. Отпред - внимателно направено пано от дърво и картон, с улеи, в които се движи спътникът. 

Но как се движи той?

Вътре има три деца, които на смени го държат в ръцете си и внимателно обикалят Земята по улея.

Празникът привлича стотици зяпачи и от околните блокове, а паното с открития космос е атракцията.

През металните решетки подават на децата вода и закуски, защото не мога да излязат. Всички зяпат спътника, а не хората зад движението му, които лакомо нагъват и пият вода след вода.

Обаче по едно време на детето му се доходи до тоалетната. С голям труд го измъкнаха между решетките, облекчи се, след това с двойно по-голям - напъхаха го обратно, за да поеме щафетата. Шоу мъст го он, публиката е жадна за емоции.

После всички си тръгнахме. Така и така не разбрах, кои точно деца бяха вътре в "открития космос" и се явяваха първите космонавти в квартал "Три чучура". 

Изхвърлям този спомен тук, за да не ме мъчи. Сега вече е и ваш, пазете го с отговорност.

Ивайло Тончев/Стара Загора

Научете повече

Бомба в асансьор с близо 800 гр. тротилов еквивалент убива варненския шеф на СИК през 90-те

Санитари изнасят тялото на бизнесмена Йордан Марков( на снимката в карето)

И до днес остава загадка кой стои зад взрива срещу Данчо Марков.Охраната му била от грузинци - гардове на Едуард Шеварнадзе

На 21 ноември 1996 г. точно в 4.17 ч. на варненската ул. “Ангел Кънчев” 22 озбухва взрив. Адската машина с близо 800 гр. тротилов еквивалент е поставена на покрива на асаньора и е предназначена за “страшилището” на Варна Йордан Марков,пише trud.bg

По това време босът на групировката СИК в морската столица е всевластен господар не само в града, но и цялата Варненска област. Той е в развод и във фаталната нощ изпраща новата си приятелка до наетата за нея квартира. 

19-годишната търновка Весела Попова по чудо остава жива,защото Марков я е прегърнал и всъщност прикрил с тялото си. Взривът, който избухва между 1-ия и 2-ия етаж обаче отнася половината му глава и тежко ранява телохранителя му - грузинеца Манук Дениладзе, който умира в болница часове по-късно. 

Весела се разминава с повърхностни рани и счупена ръка, но изпада в шок.Според криминалисти килърите избират този нетрадиционен начин за убийство заради сериозните бодигардове на Марков. Те са грузинци, охранявали съвсем доскоро бившият външен министър на СССР и президентът на новата република Едуард Шевернадзе. Научени са да проверяват всяка педя на местата, които посещава босът им. Нощта на взрива не прави изключение - охраната се качва пеша до 6-ия етаж, където живее Весела, за да провери няма ли засада, след това слиза с асансьора. Това обаче е безсмислено. Най-вероятно убиецът има видимост към асансьора на партера и задейства бомбата от дистанция, когато вътре са Данчо Марков, приятелката му и бодигардът.

Кой е варненецът, от когото целият град трепери? Външно Марков не прилича на мутра - дребен, без задължителните за 90-те години златни ланци. Бивш състезател по кикбокс, брат на Марко Марков - основател на кикбокса у нас и световен шампион. Марко обявява награда от 10 млн. тогавашни лева за този, който помогне да се стигне до убиеца на Данчо, който обаче не е разкрит и до днес.Сикаджията има много врагове. Няма дейност във Варна по онова време, която да не се държи от групировката - като се почне от продажбата на цветя, хазарта и проститутките и се стигне до сериозния бизнес. Марков не дава въздух на нито една друга структура и започва се смята за всесилен. От огромните печалби той отделя мръсни пари за политически партии, отделни висши полицаи и магистрати.

Сикаджията знае обаче, че е под заплаха и взема сериозни мерки за сигурност. От колата до заведенията около него плътно вървят верните му грузинци, а човек може да влезе в офиса му единствено след щателен личен обиск на входа. Ситуацията е удобна за МВР- Марков държи в страх престъпните групировки, в морската столица всичко е под негов контрол и хаосът, характерен за всички по-големи градове през 90-те, във Варна липсва.Йордан Марков има 4 фирми, като най-печелившата е “Робул” ООД, която създава ро-ро линията Варна-Поти, в която участие има и грузинецът Нодар Тукашвили. 

Едновременно с нея се появява и “ИРАО” ООД, в която участват бившият директор на военния завод “Черно море” Момчил Вълков и грузинците Иракли Шалиашвили, Рамаз Шургая, Давид Гацадзе. Пряко свързан с двете фирми е бившият представител на съветското МВР в България по времето на соца Владимир Илич Тутберидзе. Според МВР именно връзките и бизнесконтактите на Марков с грузинците водят до смъртта му. Според тях убийството е свързано с изчезването в България на четирима грузински младежи. 

В Грузия са задържани двама мафиоти, които в показанията си споменават контактите си през март 1995 г. с фирма ИРАО и Йордан Марков. Те твърдят, че са били свидетели как сикаджията и техни сънародници застрелват четиримата млади мъже,натоварват ги на катер, закачат по телата им тежести, излизат на около 10 километра в морето и ги изхвърлят. Телата така и не са намерени, но по искане на грузинското МВР Данчо Марков е разпитан и отрича информацията. Дали той е бил замесен в смъртта на изчезналите грузинци, ще остане тайна, но е възможно убийството му да е поръчано и изпълнено за отмъщение от грузинската мафия.

Втора, също много възможна версия, е свързана със спонсорството на политици от висок ранг. За никого във Варна не е тайна, че Марков дава пари на по-първи хора, но и надлежно документира кой колко получава, което го прави изключително опасен за корумпираните.

По-малко вероятни хипотези са свързани с мачкането на конкуренти и престъпната му дейност. Данчо Марков ръководи бригадите на автоапаши в морската столица, които по това време започват да връщат коли срещу откуп. Има големи апетити да превземе целия бизнес с публични домове в града и по курортите, където имат “обекти” от групировката ВИС-2. Той е в обтегнати отношения с застрахователната и охранителна фирма на бившите барети “Аполо и Болкан”. Освен това върти търговия със захар, жито, петрол, алкохол. Фирмата му “Бумеранг” ООД експлоатира няколко увеселителни заведения в курорта Златни пясъци и Варна.Името му фигурира в доста полицейски преписки за рекет и изнудване, но никога не е бил арестуван и съден.

Със смъртта на Йордан Марков СИК във Варна се срива. Въпреки, че е негласен бос на групировката, той е авторитетът є в морската столица и името му всява страх дори у редовите варненци, които нямат вземане даване с подземния свят. Запознати са категорични, че без съгласието и одобрението му не се решавали никакви важни дела дори във варненската община по това време. Веднага след атентата официален говорител на групировката обявява, че Марков не е техен служител и няма нищо общо със СИК. 

Това е обичайната практика по това време и неслучайно мутрите слагат подставени лица начело на фирмите си, за да не се набиват на очи. Едно от дружествата на Марков обаче - “Бумеранг 94” е с адрес ул. “Дръзки”14. Това е адресът и на офиса на СИК във Варна, чийто официален представител е Стоян Попов, който има обща фирма с Данчо Марков. Самият Марков не крие връзките си и на висок глас се хвали, че е босът на СИК в морската столица. Което е точно така.

Източник:trud.bg

Научете повече

Да си спомним за любимият актьор - ГЕОРГИ РУСЕВ

Изиграл най - колоритните чишити на Българското кино. Една от култовите реплики е “ ПРАСЕТА НЕ МОЖЕ, А КУЧЕТА И КОТКИ МОЖЕ.” “ ПОКЛОН. “

Роден е в гара Костенец баня, в семейството на свещеник, преселник от Македония. През 1952 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов.

Започва актьорската си кариера в Драматичния театър в Пловдив (1953 – 1962); продължава за няколко години в софийския Младежки театър (1962 – 1966), за да се установи в Пернишкия театър между (1966 – 1990), където става и директор (1977 – 1990).

Георги Русев е сред основателите на Малък градски театър „Зад канала“ през 1990 г., като през последните години приема роли и в Театър 199, в частния театър „Алтернатива“ и в Народния театър.

Член на САБ (1953) и СБФД (1977).На Стената на славата пред Театър 199 има пано с неговите отпечатъци.

Освен в театъра, Русев играе в киното, като дебютира през 1966 г. във филма „Началото на една ваканция“. Интереса му към киното запалват сценариите на Георги Мишев. Участва в много от емблематичните български филми от 1970-те и 1980-те години. 

Незабравими по своя колорит са ролите му (обикновено на отрицателни герои) от „Селянинът с колелото“, „Дами канят“, „Вчера“, „Матриархат“, „Преброяване на дивите зайци“ и „Опасен чар“, „Изпити по никое време“, „13-ата годеница на принца“.

Умира в София на 1 април 2011 след тежко боледуване, на 82 години.

Научете повече

Ломско пиво е една от най-старите независими пивоварни в България

Пивоварната е основана в Лом през 1894 г. от чехите Б.Малотин и В.Хозман. Фабричната сграда е построена от ломския строител Русин Петров по проект на чешкия технолог-пивовар Мамер. Строителството завършва през пролетта на 1885 г. Работници се набират от Лом и околността, като първоначално те са около 15 до 20 души

Първоначално пивото се продава в града и близките градове Белоградчик и Берковица, а през следващите години започва пласмент и в други градове в страната. Фабриката е реконструирана на два пъти, предвид растящото производство. През 1895 г. са произведени 29 630 литра, през 1896 г. – 49 000 литра, през 1897 г. – 66 000 литра бира. През 1906 г. производството достига 400 000 литра, а през 1911 г. – до 1 000 000 литра.

Спадът в производството на бира след Първата световна война принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, между които и „Малотин и Хозман". Съгласно решението на картела от 1927 г. пивоварната фабрика „Малотин и Хозман“ преустановява производството на бира. Ломската, варненската и плевенската пивоварни започват да пласират шуменско пиво. Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията. и ломската фабрика спира производство през 1928 г. През 1931 г. пивоварния картел престава да съществува.

От 1928 г. до май 1950 г. фабриката не произвежда бира и е клон на пивоварната фабрика „Македония" – София.На 23.12.1947 г. Народното събрание приема Закон за национализацията на частните индустриални и минни предприятия и банки. В този ден всички пивоварни фабрики са национализирани и включени в състава на Държавното индустриално обединение „Хранителна индустрия“.

Фабриката възобновява производството на бира през юни 1950 г. През 1952 г. пивоварните в страната преминават към Държавното стопанско предприятие „Винпром“, а през 1964 г. се включват в състава на ОДСП „Българско пиво“.

Чрез извършване на модернизация на съоръженията през 1960 г. годишното производство на бира в Пивоварна фабрика „Дунав“ достига 3 707 000 литра, а през 1964 г. – 4 736 000 литра. Нарастването на продажбите на ломското пива налага извършването на реконструкция на съществуващата фабрика. През 1963 – 1965 г. се монтира нова четрисъдна варилна инсталация, изгражда се ново ферментационно отделение, доставя се линия за бутилиране и капацитетът на предприятието се увеличава на 15 000 000 литра годишно, като производството на бутилирана бира нараства до 12 000 000 бутилки годишно.

В края на 1960-те години, фабриката е преименувана на Пивоварен завод „Дунав“.[1] Годишното производство на бира през 1970-те години продължава да нараства – през 1971 г. са произведени 27 800 000 литра, през 1973 г. – 28 900 000 литра, през 1976 г. – 27 900 000 литра, през 1979 г. – 26 800 000 литра. През 1980 г. пивоварния завод работи с капацитет 25 000 000 литра годишно, като към него е придадено и бутилиращото предприятие в Михайловград.

През 1980 г. са доставени нови бутилиращи лиии, тунелен пастьоризатор, етикираща машина. През 1980 г. са произведени 23 400 000 литра, през 1983 г. – 18 000 000 литра, през 1988 г. – 22 500 000 литра, през 1990 г. – 24 400 000 литра.

Научете повече

Защо като дете не обичах края на август...

Прибирах се от село, трябваше да ми купуват учебници и тетрадки. Не ми допадаше мисълта, че свършват късните селски вечери. Колкото и да мразех да ме викат за вечеря, толкова и ми липсваше през септември тази пуста закъсняла вечеря. И скъсаните гуменки, някогашната бяла блуза, обелените колена, скъсаната топка от последното световно. Липсваше ми дори и дядо ми, когото ненавиждах, когато ме караше да спя от 2 до 4. Било много силно слънцето, дрън та пляс.

Определено не обичах есента. "Прочетохте ли си

книгите" беше въпроса с най-голяма тежест, но как да обясниш на учителката, че лепенката на Зидан просто трябваше да я имаш...

Сега вече няма село, няма и училище. Няма и готова изстинала вечеря. Има здрави маратонки и чиста бяла блуза, но уви.. Има от 2 до 4, но дядо го нямаше. Белезите по колената са си там, както и спомените.

Този път книгата е прочетена.

Казваше се "Не пораствай ! Капан е."

Автор: Алис Русева

Научете повече