Драмата с децата заложници в центъра на курорта „Златни пясъци” през 1987 г

На 8 юли 1987 г., в разгара на туристическия сезон, пред хотел „Интернационал” в центъра на курорта „Златни пясъци” обикаля синя „Лада” със силистренски номер. 

В нея има трима възрастни и две деца. Към 15.30 часа прозорците на колата се отварят и отвътре хвърлят една след друга три ръчни гранати. Взривовете раняват леко трима случайни минувачи – руснак, немец и българин.

Милиционерите наоколо идват веднага на мястото на взрива. Един от тях е въоръжен с автомат. Не стреляйте! – викат децата от колата. Мъжът от предната седалка на ладата изхвърля три паспорта и няколко листовки, написани на ръка. Те гласят:Пътят ни е: Турция.Не сме убивали и никога няма да убиваме.

Само от вас зависи дали ще станете убийци на заложниците.

Става ясно, че децата са взети за заложници. Момчетата са братовчеди от град Толбухин (сега Добрич) – Дарин Христов (12) и Николай Петков (15). Два часа по-рано те са се разхождали из родния си град. Ладата спира край тях и мъжете вътре ги молят да им покажат пътя до бензиностанцията. Момчетата се качват. Наливат бензин, после им предлагат да ги разходят до морето. Децата наивно се съгласяват. По пътя тримата им обясняват, че са от Държавна сигурност и отиват да проверят как колегите им действат в критични ситуации. Искат ли момчетата да играят ролята на заложници? Те са във възторг. Разрешават да им вържат ръцете, после шофьорът заключва задните врати и сваля лостчетата, с които се отключват. Децата вече не могат да излязат без чужда помощ. Чак когато избухват гранатите, те разбират, че всичко е наистина.

От изхвърлените паспорти става ясно, че похитителите са български турци: ветеринарният лекар Никола Николов (48) от Дулово, синът му Орлин (21) и Невен Асенов (24) от село Боил, Силистренско. Тримата искат свободен път до Турция през Малко Търново, в противен случай заплашват да се взривят. Твърдят, че в колата имат още 40 гранати и 10 килограма тротил.Скоро на мястото на инцидента пристигат първият заместник-министър на вътрешните работи

Григор Шопов, който е наблизо на почивка, и началникът на направление „Терор” в министерството ген. Сава Джендов. Дават на терористите радиостанция за връзка с милицията. Молят ги да пуснат децата. Преговорите се проточват. Чак по здрач ладата с пилотен автомобил на МВР отпред потегля към Бургас. Следва ги друг буркан. Държавна сигурност е вдигната на крак. Повикани са снайперисти, които чакат сгоден момент да прострелят похитителите.

„Кортежът” пътува цяла нощ. От МВР се стремят да бъдат колкото може по-дискретни, за да не паникьосат туристите. На няколко пъти спират и опитват разубедят терористите, но безуспешно. На сутринта колите отбиват по пътя за Каблешково, встрани от главния туристически поток, и отново започват преговори. Довеждат съпругата на Никола Николов заедно с другия им син. И те напразно ги молят да освободи децата. Тримата са непреклонни. Вече са уморени, изнервени и ... непредсказуеми. На няколко пъти в пристъп на гняв хвърлят гранати. За щастие никой не е засегнат.

При едно от спиранията участниците в операцията успяват да сложат подслушвателно устройство в ладата на похитителите. Снайперистите обаче са безсилни. Третият терорист седи отзад заедно с децата и за да не вижда милицията какво става вътре, задното и страничните стъкла на колата са покрити с брезент.

От Каблешково ладата тръгва към Бургас и заедно с ескорта от коли на МВР спира в центъра, зад окръжния комитет на БКП. Около тях бързо се събира тълпа. След дълги увещания да напуснат града похитителите най-после се съгласяват и потеглят към Созопол. Зад волана е Невен, който настъпва ладата така, че бурканите едва го следват. Всички – и преследвачи, и преследвани, и заложници – са вече капнали от умора. Децата молят да ги пуснат по нужда, но терористите не им разрешават.

Преди град Мичурин (днес Царево) става ясно, че и похитителите вече нямат морални сили да продължат. Бащата и синът са склонни да се предадат, но племенникът ги спира. Той държи с едната ръка волана, а с другата готова за взривяване граната. До него е бащата. Синът с други две гранати седи отзад между децата. В това време щабът на операцията в Бургас обсъжда възможните варианти за действие. Въпросът е политически, защото недоволството на турците идва от смяната на мюсюлманските им имена с български по време на т. нар. „възродителен процес”. От две години насам техни нелегални групи извършват серия терористични акции и още не са разкрити .

Всяко отвличане поставя една морална дилема: да се спасят невинните или да се хванат терористите? В демократичните страни това многократно е било предмет на политическо обсъждане, а решенията на властите почти винаги са подлагани на обществена критика. В тоталитарна България инцидентът се пази в пълна тайна. Може би щеше да бъде другояче, ако заложниците бяха чужденци. Тогава Държавна сигурност трябваше да се съобразява в действията си ако не с международното обществено мнение, то поне със становището на родината на заложниците. 

Тук те са българи и няма кой да се застъпи за тях. Над хуманните доводи надделяват съображенията на държавната сигурност – в никакъв случай похитителите да не се пускат в Турция, защото това ще поощри и други български турци да вземат заложници. Но как да се неутрализират терористите при минимален риск за децата? Едно от предложенията е те да бъдат парализирани с газови пистолети. Други предлагат да се изгради фиктивна граница и след като терористите я минат и пуснат децата, снайперистите да ги застрелят.

След Мичурин, където пътят за Турция навлиза в Странджа, на един завой край село Изгрев частите за борба с тероризма преграждат шосето с бронетранспортьор. Над тях виси хеликоптер. Похитителите са блокирани.

9 юли е, 15 часът. Времето е горещо. Вече 24 часа похитители, заложници и милиционери са подложени на върховно морално и физическо напрежение. Предлагат на терористите да изчакат до 18 часа, преди да продължат. Те се съгласяват. В уречения час Невен дава газ и се опитва да се промъкне покрай задницата на бронетранспортьора. Процепът обаче е блокиран от друга милиционерска кола. Случайно или нарочно, ладата се блъска в нея. Невен изпуска гранатата, която стиска. Като вижда, че експлозията е неизбежна, Орлин извиква: Да свършва всичко по-бързо! И захвърля двете гранати, които държи в предната част на ладата.

Първият взрив убива Никола и Невен на място и счупва стъклата на колата. Николай, по-голямото от двете момчета, изпълзява през левия заден прозорец. Дарин се измъква през задното стъкло. Вторият и третият взрив изхвърлят Орлин от колата. Той е ранен, но е в съзнание. Вика: Предавам се!

При огледа в ладата на терористите не намират тротил. Страшното сандъче, което похитителите на няколко пъти показват отдалеч на милиционерите, е пълно с тухли. Оставали са им обаче още осем гранати. Откриват също локум с отрова, приготвен от Никола Николов, за да се самоубият в случай на неуспех. Освен него бащата е приготвил и смъртоносни инжекции.

Информационната завеса над този атентат се вдига чак след няколко години. След приключването му БТА съобщава съвсем накратко за инцидента. Следствието е светкавично. Орлин Николов е разпитан за първи път още същия ден. Оказва се, че тримата отдавна готвят бягството си в Турция. „Възродителният” процес заварва Орлин войник в елховското село Болярово. Отначало той охотно се съгласява да си смени името и си избира Оскар – много харесвал певеца Оскар Бентън. Баща му обаче го записва като Орлин. 

Старият Николов е дълбоко засегнат от смяната на имената. Недоволството му се предава на големия син. Той предлага на родителите си да избягат с негова помощ. Майка му, баща му и брат му идват на свиждане. Орлин се е приготвил да открадне един бронетранспортьор. Въоръжил се е и със сандъче, пълно с 20 ръчни гранати. Майката обаче се противопоставя и планът е изоставен. Орлин връща гранатите.

През 1986 г. той се уволнява и се връща в Дулово. Двамата с баща му решават да откраднат гранати от Болярово, да вземат заложници и да поискат да ги пуснат в Турция. Посвещават в плана си и други свои съграждани, недоволни от насилственото преименуване. Не ги издават, но и никой не намира смелост да ги последва. Чак през пролетта на 1987 г. Орлин се запознава с човек, който има достатъчно кураж и решителност за такава акция. 

Това е Невен Асенов. Двамата с него на няколко пъти отиват до Болярово на разузнаване. При едно от тези пътувания през нощта Орлин се вмъква в поделението и задига сандъче с 20 ръчни гранати. На връщане към Дулово пътуват край морето. Качват на автостоп две млади германки и за малко не се изкушават да ги вземат за заложнички. Това обаче значи да изоставят стария Николов, който е мозъкът на операцията.

Най-сетне на 8 юли решават да приведат плана си в действие. Николов има „Трабант”, който не е удобен за целта им. Затова бащата взема ладата на свой подчинен. Казват му, че отиват на море. По пътя качват децата. Останалото вече е известно.

На 21 юли 1987 г. следствието е завършено, на 27-и делото е внесено във Върховния съд, а на 31-и е прочетена присъдата. Политиците искат да е смъртна. Това създава доста проблеми на съда, защото за отвличане и раняване на заложници тогавашният закон не предвижда такова наказание. Затова на Орлин е приписана вината за смъртта на двамата му съучастници. Това е доста спорно, защото не се знае чия граната е избухнала първа и ги е убила. По-вероятно е гранатата да е на Невен. С тази обосновка Орлин Николов е осъден на смърт и екзекутиран.

А заложниците? Дарин Христов е ранен от гранатата в левия крак и сега е инвалид за цял живот. Два пръста от ръката на братовчед му Николай Петков остават свити.

Източник:http://www.krumblagov.com

Научете повече

Началото на 80-те години имаше Празник на науката в моето училище

Най-голямата атракция- в едно пространство между стълбите и коридора има пано, на което съветски спътник обикаля Земята. Пространството е около 40 квадрата, вътре има снимки и картини на бележити учители и партийни кадри. Откъм стълбите е стена, откъм коридора - метални решетки. Отпред - внимателно направено пано от дърво и картон, с улеи, в които се движи спътникът. 

Но как се движи той?

Вътре има три деца, които на смени го държат в ръцете си и внимателно обикалят Земята по улея.

Празникът привлича стотици зяпачи и от околните блокове, а паното с открития космос е атракцията.

През металните решетки подават на децата вода и закуски, защото не мога да излязат. Всички зяпат спътника, а не хората зад движението му, които лакомо нагъват и пият вода след вода.

Обаче по едно време на детето му се доходи до тоалетната. С голям труд го измъкнаха между решетките, облекчи се, след това с двойно по-голям - напъхаха го обратно, за да поеме щафетата. Шоу мъст го он, публиката е жадна за емоции.

После всички си тръгнахме. Така и така не разбрах, кои точно деца бяха вътре в "открития космос" и се явяваха първите космонавти в квартал "Три чучура". 

Изхвърлям този спомен тук, за да не ме мъчи. Сега вече е и ваш, пазете го с отговорност.

Ивайло Тончев/Стара Загора

Научете повече

Бомба в асансьор с близо 800 гр. тротилов еквивалент убива варненския шеф на СИК през 90-те

Санитари изнасят тялото на бизнесмена Йордан Марков( на снимката в карето)

И до днес остава загадка кой стои зад взрива срещу Данчо Марков.Охраната му била от грузинци - гардове на Едуард Шеварнадзе

На 21 ноември 1996 г. точно в 4.17 ч. на варненската ул. “Ангел Кънчев” 22 озбухва взрив. Адската машина с близо 800 гр. тротилов еквивалент е поставена на покрива на асаньора и е предназначена за “страшилището” на Варна Йордан Марков,пише trud.bg

По това време босът на групировката СИК в морската столица е всевластен господар не само в града, но и цялата Варненска област. Той е в развод и във фаталната нощ изпраща новата си приятелка до наетата за нея квартира. 

19-годишната търновка Весела Попова по чудо остава жива,защото Марков я е прегърнал и всъщност прикрил с тялото си. Взривът, който избухва между 1-ия и 2-ия етаж обаче отнася половината му глава и тежко ранява телохранителя му - грузинеца Манук Дениладзе, който умира в болница часове по-късно. 

Весела се разминава с повърхностни рани и счупена ръка, но изпада в шок.Според криминалисти килърите избират този нетрадиционен начин за убийство заради сериозните бодигардове на Марков. Те са грузинци, охранявали съвсем доскоро бившият външен министър на СССР и президентът на новата република Едуард Шевернадзе. Научени са да проверяват всяка педя на местата, които посещава босът им. Нощта на взрива не прави изключение - охраната се качва пеша до 6-ия етаж, където живее Весела, за да провери няма ли засада, след това слиза с асансьора. Това обаче е безсмислено. Най-вероятно убиецът има видимост към асансьора на партера и задейства бомбата от дистанция, когато вътре са Данчо Марков, приятелката му и бодигардът.

Кой е варненецът, от когото целият град трепери? Външно Марков не прилича на мутра - дребен, без задължителните за 90-те години златни ланци. Бивш състезател по кикбокс, брат на Марко Марков - основател на кикбокса у нас и световен шампион. Марко обявява награда от 10 млн. тогавашни лева за този, който помогне да се стигне до убиеца на Данчо, който обаче не е разкрит и до днес.Сикаджията има много врагове. Няма дейност във Варна по онова време, която да не се държи от групировката - като се почне от продажбата на цветя, хазарта и проститутките и се стигне до сериозния бизнес. Марков не дава въздух на нито една друга структура и започва се смята за всесилен. От огромните печалби той отделя мръсни пари за политически партии, отделни висши полицаи и магистрати.

Сикаджията знае обаче, че е под заплаха и взема сериозни мерки за сигурност. От колата до заведенията около него плътно вървят верните му грузинци, а човек може да влезе в офиса му единствено след щателен личен обиск на входа. Ситуацията е удобна за МВР- Марков държи в страх престъпните групировки, в морската столица всичко е под негов контрол и хаосът, характерен за всички по-големи градове през 90-те, във Варна липсва.Йордан Марков има 4 фирми, като най-печелившата е “Робул” ООД, която създава ро-ро линията Варна-Поти, в която участие има и грузинецът Нодар Тукашвили. 

Едновременно с нея се появява и “ИРАО” ООД, в която участват бившият директор на военния завод “Черно море” Момчил Вълков и грузинците Иракли Шалиашвили, Рамаз Шургая, Давид Гацадзе. Пряко свързан с двете фирми е бившият представител на съветското МВР в България по времето на соца Владимир Илич Тутберидзе. Според МВР именно връзките и бизнесконтактите на Марков с грузинците водят до смъртта му. Според тях убийството е свързано с изчезването в България на четирима грузински младежи. 

В Грузия са задържани двама мафиоти, които в показанията си споменават контактите си през март 1995 г. с фирма ИРАО и Йордан Марков. Те твърдят, че са били свидетели как сикаджията и техни сънародници застрелват четиримата млади мъже,натоварват ги на катер, закачат по телата им тежести, излизат на около 10 километра в морето и ги изхвърлят. Телата така и не са намерени, но по искане на грузинското МВР Данчо Марков е разпитан и отрича информацията. Дали той е бил замесен в смъртта на изчезналите грузинци, ще остане тайна, но е възможно убийството му да е поръчано и изпълнено за отмъщение от грузинската мафия.

Втора, също много възможна версия, е свързана със спонсорството на политици от висок ранг. За никого във Варна не е тайна, че Марков дава пари на по-първи хора, но и надлежно документира кой колко получава, което го прави изключително опасен за корумпираните.

По-малко вероятни хипотези са свързани с мачкането на конкуренти и престъпната му дейност. Данчо Марков ръководи бригадите на автоапаши в морската столица, които по това време започват да връщат коли срещу откуп. Има големи апетити да превземе целия бизнес с публични домове в града и по курортите, където имат “обекти” от групировката ВИС-2. Той е в обтегнати отношения с застрахователната и охранителна фирма на бившите барети “Аполо и Болкан”. Освен това върти търговия със захар, жито, петрол, алкохол. Фирмата му “Бумеранг” ООД експлоатира няколко увеселителни заведения в курорта Златни пясъци и Варна.Името му фигурира в доста полицейски преписки за рекет и изнудване, но никога не е бил арестуван и съден.

Със смъртта на Йордан Марков СИК във Варна се срива. Въпреки, че е негласен бос на групировката, той е авторитетът є в морската столица и името му всява страх дори у редовите варненци, които нямат вземане даване с подземния свят. Запознати са категорични, че без съгласието и одобрението му не се решавали никакви важни дела дори във варненската община по това време. Веднага след атентата официален говорител на групировката обявява, че Марков не е техен служител и няма нищо общо със СИК. 

Това е обичайната практика по това време и неслучайно мутрите слагат подставени лица начело на фирмите си, за да не се набиват на очи. Едно от дружествата на Марков обаче - “Бумеранг 94” е с адрес ул. “Дръзки”14. Това е адресът и на офиса на СИК във Варна, чийто официален представител е Стоян Попов, който има обща фирма с Данчо Марков. Самият Марков не крие връзките си и на висок глас се хвали, че е босът на СИК в морската столица. Което е точно така.

Източник:trud.bg

Научете повече

Да си спомним за любимият актьор - ГЕОРГИ РУСЕВ

Изиграл най - колоритните чишити на Българското кино. Една от култовите реплики е “ ПРАСЕТА НЕ МОЖЕ, А КУЧЕТА И КОТКИ МОЖЕ.” “ ПОКЛОН. “

Роден е в гара Костенец баня, в семейството на свещеник, преселник от Македония. През 1952 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов.

Започва актьорската си кариера в Драматичния театър в Пловдив (1953 – 1962); продължава за няколко години в софийския Младежки театър (1962 – 1966), за да се установи в Пернишкия театър между (1966 – 1990), където става и директор (1977 – 1990).

Георги Русев е сред основателите на Малък градски театър „Зад канала“ през 1990 г., като през последните години приема роли и в Театър 199, в частния театър „Алтернатива“ и в Народния театър.

Член на САБ (1953) и СБФД (1977).На Стената на славата пред Театър 199 има пано с неговите отпечатъци.

Освен в театъра, Русев играе в киното, като дебютира през 1966 г. във филма „Началото на една ваканция“. Интереса му към киното запалват сценариите на Георги Мишев. Участва в много от емблематичните български филми от 1970-те и 1980-те години. 

Незабравими по своя колорит са ролите му (обикновено на отрицателни герои) от „Селянинът с колелото“, „Дами канят“, „Вчера“, „Матриархат“, „Преброяване на дивите зайци“ и „Опасен чар“, „Изпити по никое време“, „13-ата годеница на принца“.

Умира в София на 1 април 2011 след тежко боледуване, на 82 години.

Научете повече

Ломско пиво е една от най-старите независими пивоварни в България

Пивоварната е основана в Лом през 1894 г. от чехите Б.Малотин и В.Хозман. Фабричната сграда е построена от ломския строител Русин Петров по проект на чешкия технолог-пивовар Мамер. Строителството завършва през пролетта на 1885 г. Работници се набират от Лом и околността, като първоначално те са около 15 до 20 души

Първоначално пивото се продава в града и близките градове Белоградчик и Берковица, а през следващите години започва пласмент и в други градове в страната. Фабриката е реконструирана на два пъти, предвид растящото производство. През 1895 г. са произведени 29 630 литра, през 1896 г. – 49 000 литра, през 1897 г. – 66 000 литра бира. През 1906 г. производството достига 400 000 литра, а през 1911 г. – до 1 000 000 литра.

Спадът в производството на бира след Първата световна война принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, между които и „Малотин и Хозман". Съгласно решението на картела от 1927 г. пивоварната фабрика „Малотин и Хозман“ преустановява производството на бира. Ломската, варненската и плевенската пивоварни започват да пласират шуменско пиво. Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията. и ломската фабрика спира производство през 1928 г. През 1931 г. пивоварния картел престава да съществува.

От 1928 г. до май 1950 г. фабриката не произвежда бира и е клон на пивоварната фабрика „Македония" – София.На 23.12.1947 г. Народното събрание приема Закон за национализацията на частните индустриални и минни предприятия и банки. В този ден всички пивоварни фабрики са национализирани и включени в състава на Държавното индустриално обединение „Хранителна индустрия“.

Фабриката възобновява производството на бира през юни 1950 г. През 1952 г. пивоварните в страната преминават към Държавното стопанско предприятие „Винпром“, а през 1964 г. се включват в състава на ОДСП „Българско пиво“.

Чрез извършване на модернизация на съоръженията през 1960 г. годишното производство на бира в Пивоварна фабрика „Дунав“ достига 3 707 000 литра, а през 1964 г. – 4 736 000 литра. Нарастването на продажбите на ломското пива налага извършването на реконструкция на съществуващата фабрика. През 1963 – 1965 г. се монтира нова четрисъдна варилна инсталация, изгражда се ново ферментационно отделение, доставя се линия за бутилиране и капацитетът на предприятието се увеличава на 15 000 000 литра годишно, като производството на бутилирана бира нараства до 12 000 000 бутилки годишно.

В края на 1960-те години, фабриката е преименувана на Пивоварен завод „Дунав“.[1] Годишното производство на бира през 1970-те години продължава да нараства – през 1971 г. са произведени 27 800 000 литра, през 1973 г. – 28 900 000 литра, през 1976 г. – 27 900 000 литра, през 1979 г. – 26 800 000 литра. През 1980 г. пивоварния завод работи с капацитет 25 000 000 литра годишно, като към него е придадено и бутилиращото предприятие в Михайловград.

През 1980 г. са доставени нови бутилиращи лиии, тунелен пастьоризатор, етикираща машина. През 1980 г. са произведени 23 400 000 литра, през 1983 г. – 18 000 000 литра, през 1988 г. – 22 500 000 литра, през 1990 г. – 24 400 000 литра.

Научете повече