Ето някои подробности:
Организирани почивки: ТКЗС-тата понякога организираха групови екскурзии до морето за своите членове, особено след прибиране на реколтата.
Ограничена честота: Поради естеството на селскостопанската работа, тези почивки бяха по-редки в сравнение с тези на градските работници.
Сезонност: Почивките обикновено се планираха извън активния земеделски сезон, най-често през есента.
По-кратки престои: Типичните почивки за селяни от ТКЗС често бяха по-кратки - за няколко дни до една седмица.
Профсъюзни бази:
Някои по-големи ТКЗС-та имаха достъп до профсъюзни почивни бази, макар и в по-ограничена степен от индустриалните предприятия.
Културно преживяване: За много селяни, особено в началото на периода, това можеше да бъде първото им пътуване до морето.
Финансови съображения:
Въпреки субсидираните цени, някои селяни все пак намираха разходите за значителни.
Постепенно увеличаване: С течение на времето и подобряването на икономическото състояние на ТКЗС-тата, възможностите за морски почивки се увеличиха.
Разлики между ТКЗС-та:
По-големите и по-богати ТКЗС-та обикновено предлагаха повече възможности за почивка на своите членове.
Комбинирани пътувания:
Понякога се организираха пътувания, комбиниращи посещение на морето с други забележителности или обмяна на опит с други ТКЗС-та.
Въпреки тези възможности, като цяло селяните от ТКЗС имаха по-ограничен достъп до морски почивки в сравнение с градските работници. Това се дължеше на комбинация от фактори, включително сезонността на селскостопанската работа и по-ниските средни доходи в селските райони.
Развитие във времето:
С течение на годините и постепенното подобряване на стандарта на живот, все повече селяни започнаха да имат достъп до морски почивки.Профсъюзни почивки: Това беше основният начин за организиране на почивки. Профсъюзите в заводите разпределяха почивни станции и курорти между работниците.
Субсидирани цени: Почивките бяха силно субсидирани от държавата, което ги правеше достъпни за повечето работници.
Разпределение:
Обикновено имаше система за разпределение на почивките, базирана на трудов стаж, производствени резултати или други критерии.
Организирани групи:
Често работниците пътуваха в организирани групи от един и същ завод или предприятие.
Почивни станции:
Много големи предприятия имаха свои собствени почивни станции на морето.
Продължителност: Типичната почивка беше около 10-14 дни, често придружена от членове на семейството.
Сезонност:
Пиковият сезон беше лятото, но някои работници почиваха и през другите сезони.
Културни програми:
Често се организираха културни мероприятия и екскурзии като част от почивката.
Детски лагери:
Децата на работниците често имаха възможност да посещават пионерски лагери на морето.
Социално взаимодействие:
Тези почивки бяха важна част от социалния живот, позволявайки на работниците да се опознаят извън работната среда.
Тази система беше част от социалната политика на режима, целяща да осигури достъп до почивка и рекреация за работническата класа.