ТВУ в град завет през 80-те в снимки и критериите за изпращане в Трудово възпитателните училища по времето на соца

Трудово възпитателните училища (ТВУ) по времето на социализма в Народна република България (НРБ). 

ТВУ са били специални учебни заведения, създадени през социалистическия период в България. Те са функционирали от 50-те до края на 80-те години на 20-ти век. Целта им е била превъзпитание на деца и младежи, считани за "трудновъзпитаеми" или проявяващи антисоциално поведение.

Тези училища са били част от системата за "превъзпитание чрез труд", характерна за социалистическия режим. В тях са изпращани непълнолетни, които са имали проблеми с властите или са показвали поведение, считано за несъвместимо със социалистическия морал.

Условията в ТВУ често са били тежки, с много строг режим и задължителен труд за учениците. Методите на възпитание са включвали комбинация от образование, идеологическа обработка и физически труд.

След падането на социалистическия режим през 1989 г., системата на ТВУ е реформирана и постепенно премахната в този си вид.

Трудово възпитателните училища (ТВУ) по времето на социализма в Народна република България (НРБ) са изпращали непълнолетни по различни причини, които режимът е считал за проблемни. Ето някои от по-честите причини:

Дребни престъпления: Кражби, вандализъм или други леки нарушения на закона.

Бягство от училище: Системно отсъствие от учебни занятия.

Скитничество: Деца, които са избягали от домовете си или са живели на улицата.

"Морално разложение": Това понятие е било доста широко и е можело да включва ранна сексуална активност, употреба на алкохол или цигари.

Политически причини: Деца на "врагове на народа" или такива, които са изразявали несъгласие с режима.

Религиозна активност: Младежи, активно участващи в религиозни дейности, което е било неодобрявано от комунистическата власт.

"Западно влияние": Слушане на западна музика, носене на "неподходящо" облекло или прически.

Семейни проблеми: Деца от проблемни семейства или сираци, които властите са смятали за "трудни за възпитание".

Хулиганство: Общо антисоциално поведение, което не се е вписвало в нормите на социалистическото общество.

Важно е да се отбележи, че критериите за изпращане в ТВУ често са били субективни и са можели да варират в зависимост от конкретните обстоятелства и интерпретацията на местните власти. Системата е била част от по-широката политика на режима за контрол над младежта и обществото като цяло.

Научете повече

Селскостопански работнички от ТКЗС "Ленин" в село Златна Ливада на екскурзия в Бачковския манастир 1978 г

По времето на социализма в Народна република България (НРБ) Трудово-кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) често организираха екскурзии за своите работници и членове.

Тези екскурзии бяха част от социалната политика на комунистическия режим, целяща да осигури почивка и развлечения за трудещите се. Ето някои ключови аспекти на тези екскурзии:

Те бяха замислени като начин за повишаване на морала на работниците, насърчаване на колективизма и предоставяне на достъпни възможности за отдих и пътуване.

Обикновено включваха посещения на исторически забележителности, природни красоти, други ТКЗС-та или промишлени обекти в страната.

Често бяха силно субсидирани или безплатни за участниците, като разходите се поемаха от ТКЗС или профсъюзите.

Обикновено се планираха от ръководството на ТКЗС или местните профсъюзни организации.

Можеха да бъдат еднодневни пътувания или по-дълги екскурзии, в зависимост от дестинацията и наличните ресурси.

Социален аспект: Освен почивка, тези екскурзии служеха и за укрепване на връзките между колегите и засилване на чувството за принадлежност към колектива.

Тези екскурзии бяха характерна черта на социалистическия период в България и отразяваха идеологията на режима за осигуряване на достъпни развлечения и почивка за работническата класа.

Научете повече

Как работници от ТКЗС ходеха на море по времето на СОЦА в НРБ

Трудещите се селяни от ТКЗС (Трудово кооперативни земеделски стопанства) също имаха възможности да ходят на море през социалистическия период, макар и не толкова често колкото работниците от градските предприятия.

Ето някои подробности:

Организирани почивки: ТКЗС-тата понякога организираха групови екскурзии до морето за своите членове, особено след прибиране на реколтата.

Ограничена честота: Поради естеството на селскостопанската работа, тези почивки бяха по-редки в сравнение с тези на градските работници.

Сезонност: Почивките обикновено се планираха извън активния земеделски сезон, най-често през есента.

По-кратки престои: Типичните почивки за селяни от ТКЗС често бяха по-кратки - за няколко дни до една седмица.

Профсъюзни бази: 

Някои по-големи ТКЗС-та имаха достъп до профсъюзни почивни бази, макар и в по-ограничена степен от индустриалните предприятия.

Културно преживяване: За много селяни, особено в началото на периода, това можеше да бъде първото им пътуване до морето.

Финансови съображения: 

Въпреки субсидираните цени, някои селяни все пак намираха разходите за значителни.

Постепенно увеличаване: С течение на времето и подобряването на икономическото състояние на ТКЗС-тата, възможностите за морски почивки се увеличиха.

Разлики между ТКЗС-та: 

По-големите и по-богати ТКЗС-та обикновено предлагаха повече възможности за почивка на своите членове.

Комбинирани пътувания: 

Понякога се организираха пътувания, комбиниращи посещение на морето с други забележителности или обмяна на опит с други ТКЗС-та.

Въпреки тези възможности, като цяло селяните от ТКЗС имаха по-ограничен достъп до морски почивки в сравнение с градските работници. Това се дължеше на комбинация от фактори, включително сезонността на селскостопанската работа и по-ниските средни доходи в селските райони.

Развитие във времето: 

С течение на годините и постепенното подобряване на стандарта на живот, все повече селяни започнаха да имат достъп до морски почивки.Профсъюзни почивки: Това беше основният начин за организиране на почивки. Профсъюзите в заводите разпределяха почивни станции и курорти между работниците.

Субсидирани цени: Почивките бяха силно субсидирани от държавата, което ги правеше достъпни за повечето работници.

Разпределение: 

Обикновено имаше система за разпределение на почивките, базирана на трудов стаж, производствени резултати или други критерии.

Организирани групи: 

Често работниците пътуваха в организирани групи от един и същ завод или предприятие.

Почивни станции: 

Много големи предприятия имаха свои собствени почивни станции на морето.

Продължителност: Типичната почивка беше около 10-14 дни, често придружена от членове на семейството.

Сезонност: 

Пиковият сезон беше лятото, но някои работници почиваха и през другите сезони.

Културни програми: 

Често се организираха културни мероприятия и екскурзии като част от почивката.

Детски лагери: 

Децата на работниците често имаха възможност да посещават пионерски лагери на морето.

Социално взаимодействие: 

Тези почивки бяха важна част от социалния живот, позволявайки на работниците да се опознаят извън работната среда.

Тази система беше част от социалната политика на режима, целяща да осигури достъп до почивка и рекреация за работническата класа.

Научете повече

Почина журналистът Иван Гарелов

На 81 години след продължително лечение тази сутрин почина журналистът Иван Гарелов, съобщиха от пресцентъра на "Пирогов",предаде БТВ

Гарелов е женен за журналистката от програма „Хоризонт“ на БНР Донка Стамболийска до смъртта ѝ през 2023 г. Двамата имат две деца – преводачката и кинокритик Калина Гарелова (р. 1968 г.) и Стефан Гарелов (р. 1975 година).

На 18 юли 2024 г. Гарелов претърпява тежък инцидент, като пада по стълбите в хотел „Палас“ в курортния комплекс „Свети Влас“, където работи върху новата си книга „За какво мечтаят жените“. Вследствие на инцидента, той получава 2 тежки черепно-мозъчни травми и кръвоизлив в мозъка и изпада в кома. Настанен е в реанимацията на „Пирогов“. Умира на 3 септември 2024 г. в София.

Поклон пред паметта му.

Научете повече

Много от нас израснаха така

 

В 15:00 бяхме на обичайното си място.

Без съобщения, разбирахме се предварително.

По едно и също време и на едно и също място.

Пристигахме с велосипеди, на групи или сами.

„Да направим отборите"

"Кои са двамата капитани?"

Изборът винаги е бил целенасочен.

Първо най-добрите, а също и най-близките приятели.

Най-дебелият отиваше на вратата, за да не пречи, а и защото заема цялата врата.

Нямаше времеви ограничения.

Мачовете бяха наистина безкрайни.

И ако времето все пак изтичаше:, казвахме: "ще играем до десет".

На поляната.

Пред блока.

В двора на училището.

На паркинга.

Всяко място беше добро за игра.

Трябваха ни само по два камъка за врати.

Краката ни бяха в рани, а ръцете ни бяха ожулени.

Майките ни крещяха през прозореца да се прибираме за вечеря, а ние се молихме "за още пет минути".

Но накрая се прибрахме у дома щастливи.

Когато вечер си лягахме, нямахме търпение да станем отново, за да тичаме и да играем.

Сега това го няма!

Източник: FootballStorycast

Научете повече