По времето на социализма в Народна Република България (НРБ) смъртното наказание е било част от наказателния кодекс. То се е прилагало за различни престъпления, които режимът е считал за особено тежки. Ето някои от престъпленията, за които е можело да бъде наложена смъртна присъда:
Държавна измяна: Това включвало шпионаж, саботаж, или други действия, считани за вредни за държавата.
Политически престъпления: Опити за сваляне на социалистическия строй или организиране на антиправителствени групи.
Тежки икономически престъпления: Като мащабни злоупотреби с държавно имущество или валута.
Убийство при утежняващи вината обстоятелства: Например предумишлено убийство или убийство на повече от едно лице.
Военни престъпления: Включително дезертьорство по време на война.
Бягство от страната: В някои случаи, опитите за нелегално напускане на страната са можели да доведат до смъртна присъда, особено ако е имало жертви при опита.
Тероризъм: Включително отвличане на самолети или други терористични актове.
Корупция на високо ниво: В някои случаи, особено тежки случаи на корупция сред висши държавни служители.
Важно е да се отбележи, че прилагането на смъртното наказание е варирало през различните периоди на социалистическото управление. В някои периоди то е било прилагано по-често, докато в други - по-рядко.
След падането на комунистическия режим, България постепенно премахва смъртното наказание. През 1998 г. е въведен мораториум върху изпълнението на смъртни присъди, а през 1998 г. смъртното наказание е официално премахнато от българското законодателство.