По времето на социализма в Народна Република България (НРБ) смъртното наказание е било част от наказателния кодекс. То се е прилагало за различни престъпления, които режимът е считал за особено тежки. Ето някои от престъпленията, за които е можело да бъде наложена смъртна присъда:


Държавна измяна: Това включвало шпионаж, саботаж, или други действия, считани за вредни за държавата.

Политически престъпления: Опити за сваляне на социалистическия строй или организиране на антиправителствени групи.

Тежки икономически престъпления: Като мащабни злоупотреби с държавно имущество или валута.

Убийство при утежняващи вината обстоятелства: Например предумишлено убийство или убийство на повече от едно лице.

Военни престъпления: Включително дезертьорство по време на война.

Бягство от страната: В някои случаи, опитите за нелегално напускане на страната са можели да доведат до смъртна присъда, особено ако е имало жертви при опита.

Тероризъм: Включително отвличане на самолети или други терористични актове.

Корупция на високо ниво: В някои случаи, особено тежки случаи на корупция сред висши държавни служители.


Важно е да се отбележи, че прилагането на смъртното наказание е варирало през различните периоди на социалистическото управление. В някои периоди то е било прилагано по-често, докато в други - по-рядко.

След падането на комунистическия режим, България постепенно премахва смъртното наказание. През 1998 г. е въведен мораториум върху изпълнението на смъртни присъди, а през 1998 г. смъртното наказание е официално премахнато от българското законодателство.



По време на социалистическия период в България (1944-1989), известен още като "соца", ученическите униформи бяха задължителни за всички ученици.

Основните характеристики на тези униформи включваха:

За момичетата: обикновено тъмносиня или черна пола, бяла блуза и червена вратовръзка.

За момчетата: тъмносин или черен панталон, бяла риза и също червена вратовръзка.

Червената вратовръзка (пионерска връзка) беше символ на членството в пионерската организация, която обхващаше учениците от 3-ти до 7-ми клас.

През зимата учениците носеха и тъмни пуловери или жилетки над ризите/блузите.

Целта на задължителните униформи беше да се създаде чувство за равенство между учениците, да се намали социалното разделение и да се подчертае колективният дух, който беше важен аспект на социалистическата идеология.Разбира се, ще ви разкажа за образователната система в България през социалистическия период. Тази система беше доста структурирана и централизирана, следвайки съветския модел. Ето някои ключови аспекти:

Структура на образованието:


Предучилищно образование (детски градини)

Основно образование (1-8 клас)

Средно образование (9-11 или 9-12 клас, в зависимост от вида училище)

Висше образование

Задължително образование:

Образованието беше задължително до 16-годишна възраст.Основното образование (8 класа) беше задължително за всички.

Идеологическа насоченост:

Силен акцент върху марксистко-ленинската идеология във всички учебни предмети.Предмети като "История на БКП" и "Научен комунизъм" бяха задължителни.

Политехническо обучение:

Въведено беше т.нар. "трудово обучение", целящо да подготви учениците за производствена дейност.Учениците често посещаваха фабрики и предприятия като част от обучението си.

Извънкласни дейности:

Силен акцент върху организирани дейности като пионерски отряди и комсомолски организации.Много спортни и културни мероприятия, организирани от училищата.

Безплатно образование:

Всички нива на образование, включително висшето, бяха безплатни.Осигуряваха се безплатни учебници за учениците.

Планово разпределение:

Броят на местата във висшите учебни заведения се определяше централно според нуждите на икономиката.

Строга дисциплина:

Имаше строги правила за поведение и дисциплина в училищата.Оценяването на учениците включваше и оценка на поведението им.

Акцент върху науките:

Силен фокус върху математика, физика и други природни науки.Чуждоезиковото обучение също беше важно, с акцент върху руския език.

Еднакви възможности:

Системата се стремеше да осигури равен достъп до образование за всички, независимо от социалния произход.

Тази система имаше своите предимства, като високо ниво на грамотност и силна подготовка в областта на точните науки, но също така и недостатъци, свързани с идеологическата обремененост и липсата на гъвкавост. След 1989 г. образователната система претърпя значителни промени, за да се адаптира към новите политически и икономически реалности.



20-годишното момиче излъгало баща си, че е студентка в Бургас, а всъщност заработвало вечер..

Истински филм се разигра в живота на сливенски учител. 45-годишният даскал решил да си поръча платено момиче, но изпаднал в шок, след като дошла собствената му дъщеря.

Случката се разиграла  през средата на 90-те години.

Съпругата му по това време била на село, а семейният М. К.решил да се забавлява и посетил известен нощен бар в града, където предлагали момичета с консумация.

20-годишното момиче уж заминало за Бургас, за да се записва студентка в местния Свободен университет. Бащата решил да разпусне в навечерието на 15 септември и заедно с другари навестил бара.

След солидно количество алкохол компанията решила да се повесели и поръчала момичета. Учителят се качил на втория етаж на заведението и зачакал в специална кабинка. Вратата се отворила и се показала собствената му дъщеря, пременена според случая в изкусителен тоалет и грим.

Мъжът буквално откачил. Без да каже дума, махнал колана от панталона си и започнал да бие „студентката“.

Удрял я хем с колана, хем с шамари по главата. Девойката се разпищяла и персоналът повикал полиция, която усмирила подивелия баща.

Докато полицаите го оковавали в белезници, бащата ги молил да не съобщават на съпругата му. След 24-часов полицейски арест бил пуснат от участъка. Срещу него била заведена преписка за едро хулиганство. Момичето пък е със синини и цицини на главата.



Трудово възпитателните училища (ТВУ) по времето на социализма в Народна република България (НРБ). 

ТВУ са били специални учебни заведения, създадени през социалистическия период в България. Те са функционирали от 50-те до края на 80-те години на 20-ти век. Целта им е била превъзпитание на деца и младежи, считани за "трудновъзпитаеми" или проявяващи антисоциално поведение.

Тези училища са били част от системата за "превъзпитание чрез труд", характерна за социалистическия режим. В тях са изпращани непълнолетни, които са имали проблеми с властите или са показвали поведение, считано за несъвместимо със социалистическия морал.

Условията в ТВУ често са били тежки, с много строг режим и задължителен труд за учениците. Методите на възпитание са включвали комбинация от образование, идеологическа обработка и физически труд.




След падането на социалистическия режим през 1989 г., системата на ТВУ е реформирана и постепенно премахната в този си вид.

Трудово възпитателните училища (ТВУ) по времето на социализма в Народна република България (НРБ) са изпращали непълнолетни по различни причини, които режимът е считал за проблемни. Ето някои от по-честите причини:

Дребни престъпления: Кражби, вандализъм или други леки нарушения на закона.

Бягство от училище: Системно отсъствие от учебни занятия.

Скитничество: Деца, които са избягали от домовете си или са живели на улицата.

"Морално разложение": Това понятие е било доста широко и е можело да включва ранна сексуална активност, употреба на алкохол или цигари.

Политически причини: Деца на "врагове на народа" или такива, които са изразявали несъгласие с режима.

Религиозна активност: Младежи, активно участващи в религиозни дейности, което е било неодобрявано от комунистическата власт.

"Западно влияние": Слушане на западна музика, носене на "неподходящо" облекло или прически.

Семейни проблеми: Деца от проблемни семейства или сираци, които властите са смятали за "трудни за възпитание".

Хулиганство: Общо антисоциално поведение, което не се е вписвало в нормите на социалистическото общество.

Важно е да се отбележи, че критериите за изпращане в ТВУ често са били субективни и са можели да варират в зависимост от конкретните обстоятелства и интерпретацията на местните власти. Системата е била част от по-широката политика на режима за контрол над младежта и обществото като цяло.



По времето на социализма в Народна република България (НРБ) Трудово-кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) често организираха екскурзии за своите работници и членове.

Тези екскурзии бяха част от социалната политика на комунистическия режим, целяща да осигури почивка и развлечения за трудещите се. Ето някои ключови аспекти на тези екскурзии:


Те бяха замислени като начин за повишаване на морала на работниците, насърчаване на колективизма и предоставяне на достъпни възможности за отдих и пътуване.

Обикновено включваха посещения на исторически забележителности, природни красоти, други ТКЗС-та или промишлени обекти в страната.

Често бяха силно субсидирани или безплатни за участниците, като разходите се поемаха от ТКЗС или профсъюзите.

Обикновено се планираха от ръководството на ТКЗС или местните профсъюзни организации.

Можеха да бъдат еднодневни пътувания или по-дълги екскурзии, в зависимост от дестинацията и наличните ресурси.

Социален аспект: Освен почивка, тези екскурзии служеха и за укрепване на връзките между колегите и засилване на чувството за принадлежност към колектива.


Тези екскурзии бяха характерна черта на социалистическия период в България и отразяваха идеологията на режима за осигуряване на достъпни развлечения и почивка за работническата класа.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив